ПРИРОДНИ МЕТОДИ

Тайна молитва

Ще направя няколко бележки. Когато някое младо растение поникне от земята, то е крехко, а Природата, за да го направи пъргаво, гъвкаво и подвижно за работа, праща му малко полюлявания и раздвижвания от въздуха. Туй, което въздушните течения извършват за растенията, за да ги укрепят, същото извършва и човешкият ум за растежа на Духовното тяло на човека. И когато влизате тук, в Школата, ще ви подложат на разни ветрове от всички посоки. Туй да го имате предвид, това е закон, но да не ви е страх. Който влезе в тази Школа и го е страх от някакви дупки – да няма течение, той не разбира закона. На ветрове ще бъдете изложени от всички посоки, от изток и от запад, от север и от юг, от всякъде. И на други ветрове още ще бъдете изложени: тия ветрове понякога ще бъдат топли, понякога – студени, понякога ще бъдат придружени отгоре с благотворен дъжд, по някой път – с лапавица, по някой път – с град. Всички тия положения ще дойдат, туй трябва да го имате предвид. Сега туй, което става в Природата, ще стане и вътре във вас. Не стане ли така, вие не сте на прав път. Ако някой ви проповядва някое учение без мъчнотии, без ветрове, без лапавица, без град и без дъжд, това не е Божествено учение, това не е Учението на Всемирното Бяло Братство. Туй са принципи, това са положения, които трябва да държите в ума си и да ги опитате. Ако някой от вас се съмнява, имате време, ще ги опитате, но ще констатирате този факт, защото ние се приближаваме към изучаване на една положителна наука, в която законите не мязат на законите в сегашната наука.

В тази наука, в която ви въвеждаме, няма абсолютно никакви изключения, там всичко е точно определено. Като казвам точно определено, не разбирам, че е ограничено. Не, две противоположни мнения има в окултната наука, в Окултната школа: Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си Безграничното. И тогава казвам, че положението е такова: само Безграничното може да се прояви, а туй, което е гранично, не може да се прояви; само силните хора могат да се проявят, а слабите не могат; само онази светлина, която е силна, може да се прояви, а светлина, на която вибрациите са слаби, не може да се прояви. Следователно от вас искам да бъдете силни хора, не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди, за да стане способен; който не е даровит, не е талантлив, да се труди, за да стане способен, да прояви своя талант, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате, това е едно положение.

И тъй всички ще вложите в умовете си мисълта, че трябва да бъдете силни, но не да насилвате себе си, а да повдигнете себе си. Следователно всеки човек, който има сила да повдигне себе си, ще може да повдигне и ближния си, а всеки, който насилва себе си, насилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и оттам знаят какво ще бъде положението ни към другите. Ако аз насиля себе си, мога да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе – законът е верен. Следователно ще имате сила не да насилвате себе си, а да повдигнете себе си. Туй е моралът – да се повдигнем над сегашния морал в света, да повдигнем себе си. Че еди-какво си казал някой учен, някой пророк или светия, че светът така е създаден – трябва да се издигнете над общия уровен, над това мнение.

Да не изопачавате правите думи на Христа! Аз питам всички тези съвременни хора били ли са във времето на

Христа, чули ли са какво Той е говорил, какво е казал? Казват: „Не сме чули, но са ни го предали.“ Туй, което е писал този апостол, ти сигурен ли си в това? – „Еди-кой си какво казал.“ Не, не, ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една архива, в която всички думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика книга, на какви листа са написани Христовите думи? Там са написани всички думи, всички посветени ученици на Окултната школа четат от това велико Евангелие – туй е Евангелие. А сега искат да ни убедят, че туй Евангелие е свещено, дадено ни от Духа Святаго. Не, не, от Духа Святаго е онуй Евангелие, което Христос е проповядвал. Евангелието, което Христос е говорил, се е отпечатало на листата на тази велика книга. Каквото Христос е говорил, всичките му беседи са напечатани на тази книга, дума по дума, тъй както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа¹⁴. Туй Евангелие го разбирам! И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази книга, за които светът даже и не подозира.

И тъй, първото положение, което се поставя в туй Евангелие, е следното: „Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас!“ Защо? – Такъв е законът. Чудни са хората. – „Ама – ще каже някой – апостол Павел е казал, че когато сме слаби, тогава сме силни, и когато сме силни, тогава сме слаби.“ Да, апостол Павел е бил окултист и знаете ли какво е искал да каже той с това? То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, който живее в мен, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм. Като казвам, че Бог живее в мен, тази дума пак е неразбрана. Бог не може да живее в мен или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас – вие десет пъти на ден се изменяте, как ще живее Господ във вас? В Писанието нейде апостол Павел казва: „Вие сте храм Божий.“ Кое е храм Божий? – Душата ви.

Вашата душа е нещо велико и следователно ние сега градим тия малки храмчета, в които душата ще се смали. Туй вечното, Безграничното тъй ще се смали, че да влезе в този малък храм на Любовта. Душата знае закона на смаляването, тази малка душа може да стане гранична и безгранична в едно и също време. За Бога колкото е лесно да бъде безграничен и безконечен¹⁵, толкова е лесно да стане граничен и конечен, заради нас. Когато ми кажат, че едно същество е конечно, много нещо разбирам – аз разбирам, че величието, Интелигентността и Любовта на Бога са толкова големи, че Той се смалява в туй малко същество, за да опита всички негови радости и скърби, да го повдигне, за да разбере то величието Му. Туй е най-великото, най-чудното в Бога. Туй разбирам Бог, този Господ ви препоръчвам – Господ, който може да слезе до вашия уровен, оттам да ви повдигне и да ви направи като Себе Си. В какво? – Да бъдете като Него силни, да разберете живота на другите същества и да повдигнете и тях. Това е учението, което Христос е учил.

Сега това, което имаме, не е морал. Ние оставяме сегашния морал и ви даваме нови принципи, които трябва да имате и да ги разработвате. Когато разработвате принципите вътре в душата си, вие ще се почувствате силни и мощни – силни и мощни да претърпявате всичко.

Сега ще обясня и думата търпение от окултно гледище. Всеки ученик от Школата на Всемирното Бяло Братство трябва да бъде търпелив. Но как? Някои например се въздържат и казват: „Аз бях много търпелив, въздържах гнева си.“ Да въздържаш гнева си, това не е търпение. Търпеливият човек е богат човек, който постоянно изплаща дълга си на всеки, който идва при него – той има сила в себе си. Да въздържаш гнева си, това не е търпение, това е мъчение. Сега проповедниците искат да ни убедят, че мълчаливият бил търпелив. Не е търпелив такъв човек.

Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене?“ – „Ти ми дължиш.“ – „Колко?“ – плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега, като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен.“ Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек.“ Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази Школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази Школа, докато влезете, мъчение ще има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. Тъй ще разберете търпението като ученици. Като дойде някой при мен, ще го питам: „Търпелив ли си?“ Това значи, че имаш да ми даваш. Някой казва: „Ти ме обиди.“ Що е обида? Имаш дълг, дължиш; питаш колко. – „Еди-колко си.“ Веднага питаш колко лихва. – „Десет-двадесет процента.“ Аз няма да обеля зъб, ще отворя кесията си: „Заповядай, доволен ли си?“ – „Доволен съм“ – ще се ръкувам. Ще дойде при теб някой: „Аз съм обиден“; ще отвориш кесията си, ще платиш и ще се свърши въпросът. Всички ученици така ще уредите въпроса по между си – ще отворите кесиите си и ще плащате. Като дойде, ще платиш – туй е учението, което Христос е проповядвал. И ако туй учение се прилагаше, християнският свят щеше досега да се повдигне, щеше да се оправи.

А сега с какво се занимавате? С въпроса спасил ли ни е Господ или не. Като ни е пратил Господ на Земята, ние сме спасени; ние сме спасени още когато сме излезли от Бога. Следователно Христос всичко е предвидил. Христос е проявление на тази Любов, Той изпраща Любовта към онези, които е спасил отначало. Но понеже те не са готови и сега да възприемат Любовта, те са в зачатие. Тези хора не разсъждават върху тази философия. Майката кога храни детето си – ами когато онова дете е в утробата на майка си, суче ли от гърдите и? Не, млякото ще остане за майката – тя задържа млякото си за времето, когато се роди детето и. Следователно през времето на своето ембрионално състояние, докато се родим, Бог ни е чакал, за да прояви Любовта си. За някои от нас, които сме родени, има мляко, а за някои – твърда храна. Колкото по-нататък вървите, повече ще опитвате благата. Следователно ние сме в онзи период, когато Божията Любов се проявява към учениците – значи ние сме в най-прекрасното състояние, когато Бог съизволява да се прояви на учениците. Какво по-хубаво има от това, когато бащата каже на сина си: „Синко, вземи си торбичката и иди на училище.“ И целият космос, с всичките слънца и планети, е създаден като едно предметно училище. И всички вас ще ви разхождат по всички планети, слънца и по Месечината – ще ходите навсякъде да учите, разни посоки ще вземете в екскурзиите си и пак ще се срещнете. Но ще попитате: „След колко милиона години ще се срещнем?“ Не, едно пътешествие от десет милиона години можем да го съкратим на един час или на половин час, а друго пътешествие от половин час може да го разтеглим в сто милиона години. То е въпрос на движение, на бързина – зависи какъв влак ще вземем, с каква скорост, с каква бързина. Там е въпросът – с какъв влак ще пътуваш; ако се качите на един влак с голяма бързина, слънцата ще минат край вас много бързо, не ще може да разгледате всички хубости и ще си кажете: „Минахме из вселената и нищо не видяхме“; ако пък вземем един трен*, който пътува с малка бързина, на едно място ще се спрете, на друго място ще се спрете, ще видите всяка планета. Между тези планетни пространства има такива светове, каквито съвременните хора и не подозират – те мислят, че туй, което виждат, само то е. Не, има други светове, които не могат да се видят със съвременните телескопи. Айнщайн казва, че няма време и пространство; аз разбирам езика му: няма време и пространство, но има състояния.

И тъй първото положение за учениците е да бъдете силни. Ще турите в ума си мисълта да имате Сила. Тогава за придобиване на тази Сила ние имаме вече методи, има закони как да придобием Сила. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази Сила, която ще придобиете, е за вашето повдигане или за насилването ви. Ако я употребите за насилването си, тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето повдигане, ще ви дадат Божествена сила. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само Божествената Любов е единственият, великият закон в света, който може да гарантира тази Сила. Ако бъдете с такава Любов, тази Сила ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила, а тази сила всички я имате.

Сега, тези са положенията, които трябва да вложите в ума си. Това е учението, което Христос е учил. То е най-простото учение, което Христос е проповядвал на хората тогава.

Сега, разбрахте кой е силен човек и кой е слаб човек? Силен и слаб. Всеки, който не употреби Силата, която има, за своето повдигане, става слаб. Щом не употребиш тази Божествена сила за своето повдигане, ти си слаб, а слабият, щом употреби малкото си Сила, която има, за своето повдигане, става силен. Това е същият закон, както, като дадете условия за развитие на онова житно зърно, силата му се увеличава и разраства. В математиката тук, на Земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика, обаче има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно отношенията на тази математика не са механични, но са органични и психологични – процесът е значи вътрешен. Сега, как се изразява това математически? Ако речем да го доказваме, трябват ни ред лекции, ред формули от тази сложна математика и след като се направят всички процеси, въпросът пак остава неразрешен. Това е само едно твърдение, което при сегашните условия на Живота не може да се обясни. А истината е следната: слабият, микроскопичният човек в света, ако върви по великите Божествени закони, един ден може да бъде силен. Туй е необходимо за нас – да бъдем силни. И тъй Силата е едно качество на Божествения Дух, значи Силата е движение. Всички тия движения човек трябва да ги владее.

(Прочетоха се работите върху темата „Предназначението на петте чувства.“ Избра се комисия от трима души, мъже, която да извади същественото и най-важното от прочетените теми).

Под мъже подразбирам интелигентността да работи, Мъдростта да работи, защото за Любовта няма още място. Сега, щом се яви Любовта в света, ние плачем, а трябва да мислим.

Ще направите един хубав извод, тъй щото учениците, като се трудят, могат да кажат някои хубави работи, нали? Ще ви задам друга една тема, върху която да напишете пак нещо, а именно: Предназначението на водата. Вие си записвайте темите, даже и онези от вас, които не пишат, защото те са свързани помежду си.

Тайна молитва

7 школна лекция на общия окултен клас, 13.IV.1922, Четвъртък, 8 ч. в. Ст. София.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА МУЗИКАТА¹⁶

Осма лекция 20 април 1922 г., четвъртък, 19.45 ч., София

Тайна молитва

Тази вечер ще ви говоря върху предназначението на музиката.

Влизането ви в една окултна школа ще произведе във вас цяла метаморфоза, т.е. цяло преобразувание. След като влезете в една окултна школа и излезете от нея, вие няма да се познаете, няма да бъдете същия човек, какъвто сте влезли. Ще влезете като един червей с много крака и ще излезете навън като пеперуда. Затуй в древността на страхливите никога не се позволявало да влязат в тази Школа, понеже при такава метаморфоза, всеки би се уплашил и съзнателно би изгубил своята форма. Онзи скъперник, който е натрупал богатство в своята каса, и който няма Любов към знанието, да го учите на самопожертване, това е най-голямата глупост. Той казва: „За мене парите са смисълът на живота – имаш ли пари, животът има смисъл; нямаш ли пари, животът няма смисъл.“ Следователно и съвременните хора казват: „За нас животът важи тъй, както сме си сега; изгубим ли тази форма, с нас всичко се свършва.“

Сега туй е още встъпление, приготовление, понеже във всички ученици има едно желание да бързат. Като влязат някои, почват да питат: „Не може ли да свършват по два класа в годината?“ Те искат да свършат гимназията за три-четири години, да станат чиновници, заплатата им по-скоро да се увеличава, та в края на живота си да имат една пенсия. С туй мислят, че са свършили всичко. Религиозните хора и те бързат да станат морални, да забогатеят морално, че да се явят в Невидимия свят и да кажат: „Ние не сме като другите хора.“ Но в тази Школа няма абсолютно никакво бързане.

Може да прекараш в нея сто, двеста, триста, петстотин, хиляда години – това е нищо, те са като един ден. Онзи, който влезе в Школата и не е в състояние да изтърпи хиляда години, той не е ученик, нищо не може да свърши. Хиляда години – това е за учениците, за вас не казвам, вие сте още слушатели, за вас законът се видоизменя. Един ден ще бъдете ученици, тези правила все ще ви трябват.

Най-първото нещо: трябва да се научите да владеете вашия ум. Да владеете ума си, да владеете всичките си сили, способности и чувства – те трябва да бъдат под пълния контрол на вашата воля. Не можете ли вие да придобиете това, ученик не може да бъдете – вие ще бъдете в Школата, но нищо няма да научите. Сега аз няма да се спирам да ви обяснявам тази вечер защо именно трябва да е така, но това е една необходимост. И тук започват всички правила и методи за контролиране на ума. Индусите имат свои методи, египтяните имат свои методи, вавилонците, асирийците имат свои методи, евреите са имали свои методи, но различни са били тези методи; и западните окултисти имат свои методи, те са били толкова разнообразни. Сега, ако почнете да изучавате всички тези методи, ще се намерите в един лабиринт, ще минат най-малко сто години, докато разберете кой метод да изберете. И понеже мозъкът е орган на ума, най-първо ще се научите да владеете отделните органи, органите на отделните способности. Сега, онези, които не са посветени, считат мозъка само като едно сиво вещество – тъй, от чисто физиологично гледище кръвта периодично приижда, в него има един прилив и отлив, който създава мисълта. Но не са само приливът и отливът на кръвта. Ако погледнете човешкия мозък като ясновидец, ще забележите хиляди нишки, които излизат от него по всяко направление и отиват в тялото, а по тия нишки минават ред течения. Някои може да наблюдават под микроскоп тънката ципа на краката на някоя жаба – в нея ще забележите ред течения, нагоре и надолу. Онези пък, които наблюдават мозъка, ще видят също така ред такива течения, които служат за проявление на мислите. Например, когато се събуди у вас една религиозна мисъл или едно религиозно чувство, теченията се отличават; когато у вас се събуди течение на чисто научната мисъл, това течение пак се различава. И всички тия течения са свързани с кръвта. С идването на тия течения в този център, който се събужда, всякога става прилив на кръвта към него. Сега ето къде седи опасността при изучаване на окултизма от чисто физиологично гледище: понеже задната част на мозъка има отношение към чисто физическите прояви на човешкия организъм, то кръвта, като приижда към задната част на мозъка, най-първо събужда низшите чувства у човека; и теченията от гръбначния мозък събуждат тия низши чувства. За всички окултни ученици има тази опасност, че най-първо ще ги нападнат в засада техни неприятели и то такива неприятели, каквито не са сънували – те са вътре. Някои ще кажат: „Не ми трябва това, откак влязох в тази Школа, всички дяволи ме нападнаха.“ Това е мястото, седалището на дяволите – тия дяволи са жители на задната част на мозъка, цели племена го населяват и когато човешката мисъл минава през тях, те и влияят.

Сега, за самообладаване на мозъка има разни методи и онези от вас, които се заемат сериозно с окултизма, трябва да проучват това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане в един ден в два, в три, в четири дена или в седмица, или в една година. Не, ако вие, след като се упражнявате три-четири години, добиете контрол на вашия мозък, това е голям успех. Ако вие имате тази сила, всякога може да регулирате вашия темперамент – тия възбудни състояния може да ги поляризирате и да пренасяте енергията на мозъка от едно място на друго. За такива хора се казва, че имат голямо самообладание. А окултният ученик трябва да има не само голямо самообладание, но и да разбира законите, да знае кои ключове да бутне и как да ги бутне.

Сега първото нещо: не трябва да бъдете предвзети. Знаете какво значи да сте предвзети – например извършите една микроскопична работа, а вие в същото време мислите, че кой знае каква работа ще излезе от тази идея. С това внасяте такава голяма деятелност в мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопична работа не трябва да възбуждате много мозъка си, за тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява в Природата – ни повече, ни по-малко. Няма да мислите, че сте много талантлив човек или обратно – че нямате никакви способности. Най-първо ще помислиш, че си талантлив, а в края на живота си ще получиш най-голямо разочарование – излъгал си се. Има хора, които мислят, че не са талантливи, а в края на живота си виждат, че са имали таланти, които не са разработили.

И тъй първото нещо, което се изисква от вас, е да съзнаете всеки ден какво е вашето задължение и какво трябва да вършите. В Окултната школа е точно определено какво трябва да се върши. Ученикът там не ходи с пипане, той ходи с виждане, тъй както ученикът в една гимназия или университет има програма днес какво трябва да върши. И всичко трябва да бъде точно определено. Той няма да каже тъй: „Каквото Господ дал.“ Не каквото Господ дал, но ние трябва да изпълним каквото Господ е наредил, когато е създал света. Той е нагласил всичко. За контролиране на мозъка ви тази предвзетост бърка, тщеславието бърка, гордостта бърка, страхът бърка, гневът бърка, т.е. това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Тщеславието е една извратена форма от една предшестваща идея. Първоначално тя е била следната: да имаш доброто мнение на твоите приятели, да имаш доброто мнение на твоите ближни, да имаш доброто мнение на добрите хора, да имаш доброто мнение на Бога – тъй е седяла първоначалната мисъл. След това обаче човек, като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие – не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш. Например тщеславният човек, когато му дойде някой нагости, ако е цар, а той учител, ще го разведе в целия си кабинет и ще каже: „Този кабинет е специална система, няма друг като него, а тия шишета са първи по рода си, тия екземпляри пък никъде не съществуват, само тук ги има.“ Ако е земеделец, ще го разведе из нивите си, ще каже: „Виж как хубаво се разорават“ и т.н.; ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга, а като моята шивачка не се е раждала втора.“ Туй е чувството на тщеславието. Ние ще кажем: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, приляга добре, а да е особена, няма нищо особено.“ Ако някой е проповедник, как ще се изрази у него тщеславието? – Ще каже: „Аз проповядвах в неделя, но като мен никой не може да проповядва – какви доказателства изнесох, а публиката беше тъй очарована, че ще помни за всякога.“ Тъй описвам чувството тщеславие.

Сега, гордостта другояче се определя. Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят. Той ще се облече много скромно – не с дрипави дрехи, но пак за да обърне вниманието. Горделивият човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място – неговата гордост ще излезе. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта – горделивият човек е най-завистливият, той не може да слуша да хвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!“; ако говорят за някого, че е с добродетели, той казва: „А бе джанъм¹⁷, не ми говорете, на Земята човек с добродетели не може да бъде!“; ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погрешки.“ Гордостта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора – по-горделиви от религиозните няма, след това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, е между религиозните и учените, а най-голямата опасност, която сега иде, е от гордостта в Окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй гордостта е едно най-опасно качество за човека. В края на краищата, този човек, който развие туй качество в себе си, както казват в митологията, сам ще почне да яде своите деца. Когато човек е горделив, той сам яде децата си: види, че някой човек е учен – върне се дома си, яде децата си; види, че някой е религиозен – върне се дома си, яде децата си. Да има възможност да отреже главите на всички хора с един замах, но да остане само неговата глава.

Сега, вие ще се самоанализирате. Искам всеки от вас да познава постъпките си – не само да бъдете строги, но и справедливи спрямо себе си. Именно това е преимуществото на всеки ученик.

За да може да възстановим помежду нас хармонията, ние трябва да имаме един ключ. Аз ще ви кажа кой е този ключ – той е Обичта. В музиката има два ключа: има цигулен ключ, има и басов ключ – само по този ключ може да четете едно произведение. И тъй, учениците трябва да имат ключ, и учителят трябва да има ключ. Тогава някои идват при мене без ключ и питат: „Какво мога да направя?“ Казвам: „Нищо не можеш да направиш.“ – „Защо?“ – „Нямаш ключ.“ Всички твои мисли, желания, действия трябва да бъдат определени по един велик закон, който Господ е турил, той не може да се измени.

Сега, имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на Разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетизмът, електричеството, влиянието на най-низшите животни. Най-низшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас и понеже при влизането в една окултна школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемете мислите на по-низшите същества от животинското царство. Затуй има опасност всеки ученик да се зарази от своите минали низши състояния на битието.

Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тия състояния, докато учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята, и после, да разпознават тия течения и ключовете на низшето животинско царство. Например гневите се някому и някой път у вас се зароди едно желание: „Да имам едно въже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша.“ Отгде се е явила тази мисъл? – Тази мисъл е мисъл на паяка – паякът, като хване пеперудата, омотае я. Следователно вие сте влезли в царството на паяците. Някой път у вас се зароди мисълта: „Да го бодна малко, да му дам малко отровица, да го отровя.“ Отгде се е взела тази мисъл? – От скорпиона, от змията – всички тия същества искат да отровят своята жертва. Всички тия мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в туй течение и ще направите едно престъпление. И сега аз мога да анализирам всяка една ваша мисъл, всяко едно низше или висше проявление от где иде. Ще кажете: „Тъй Господ е наредил.“ Не, Господ е наредил много хубаво всичко в Битието, Великите Учители или Великият Учител на Битието много добре е наредил всичко. Когато влезете в тази система, Великите Учители ще ви разправят точно и определено в каква посока ще трябва да се движите.

И тъй, сега религиозните хора казват например: „На нас не ни трябва истина.“ Защо ни е на нас Истината? От окултно гледище, другояче обясняват необходимостта от Истината. Истината в Разумния живот е тъй необходима, както светлината е необходима за физическия свят, следователно и нейните лъчи са необходими. Истината има два вида лъчи – бели и черни лъчи и ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на Истината. Сега, този факт, който ви навеждам, е малко тъмен за ума ви. Как тъй, кои са причините? Окултната наука отговаря на въпроса кои са причините за разделяне на Бялото Братство от Черното братство. Първоначално те са били едно братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне – едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? – Едните възприемат черните лъчи на Истината, а другите – белите лъчи. Тия лъчи ги има в Слънцето – и в слънчевата светлина има черни и бели лъчи. Има т.нар. бяло Слънце и черно Слънце – от бялото и от черното Слънце едновременно идват две течения, които се сливат. Като казвам черни лъчи, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Коя е причината за проявяването на тия лъчи? – Ако не можете да контролирате ума си, във всеки един момент на раздразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебава вашия ум, вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова, когато изучаваме Библията, там всякога се препоръчва да бъдем положителни. В окултизма не може да кажете: „Ако е рекъл Господ, ще вярвам.“ Ако вярваш, ти си надясно; ако не вярваш, ти си наляво, защото неверието в едно отношение е вяра в друго отношение.

Сега, всичките тия енергии, които идат, тия две течения минават през човешкия мозък. И следователно вие постоянно ще изучавате методите – през кои области минавате. Например, когато дойде една религиозна мисъл у вас, тя няма да се появи в предната част на главата ви, а ще се появи отгоре, перпендикулярно. Когато дойде една научна мисъл, тя няма да се появи хоризонтално в главата ви, а ще върви под ъгъл, в един кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите в една плоскост, всички тия сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други сили, които идват в друг наклон, действат отрицателно, те са енергии от черните лъчи. Ако дойде гняв, той ще се появи в областта около ушите ви – ако много се гневите, ще почне нещо да ви стяга около ушите, да ви наболява нещо. Ако гордостта се увеличи чрезмерно, ще чувствате отзад на главата, в мозъка си едно болезнено напрежение – то е излишък.

Сега, казвам, че Природата не обича дисхармонията. Всички тия сили, които минават през мозъка, имат своето предназначение. Но тия центрове на мозъка могат да станат положителни и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината – положителната страна на Истината – и тогава имаш едно възходящо състояние, настроение към Бога и умът ти се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие ще имате един вътрешен стремеж, без да си давате отчет защо трябва да служиш на Бога. Казвате: „Трябва да се служи на Бога.“ Защо, как – не знаете. Тогава се явява религиозният фанатизъм и ще се придържаш към формите и обредите: ще отидеш в църква и ако си православен, ще запалиш една свещ, а онзи, който не запали свещ, счита това като голямо престъпление. Че утре може да откраднеш една овца, то е нищо, това не пречи, стига да можеш да служиш на Бога – да палиш свещи, а че други погрешки може да направиш, нищо. Окултната наука не приема този морал. Сега, тия сили, като се трупат вътре в мозъка, в бъдеще ще стане една спънка за вашето развитие, защото не мислете, че можете да се освободите от тях. Този мозък, който се проявява на Земята, във физическото поле, има си двойник в Астралния свят и след като отидете там, тези енергии, които се складират в този свят, ще ги преживеете по обратен път – всичко от този свят ще преживеете и там.

Сега, първото нещо е владеене на мозъка. В какво седи това владеене? То не е лесно изкуство, понеже имаме много навици. Онзи, който влиза в Школата, трябва да се справя с тези навици. Казвате: „Човек трябва да бъде търпелив.“ Човек някой път може да бъде търпелив и пак да има обратни резултати. В Окултната школа искаме, когато човек бъде търпелив, да има положителни резултати. Той, като е търпелив, отстъпва, отстъпва, отслабва и не може да развие ума си; търпението не трябва да бъде база за отслабване на ума, а за засилване, укрепване. Даже аз се опасявам от това, че някога в Окултната школа има опасност за отслабване на ума, защото тъй се стимулират други обратни течения. Например някой чел някоя книга, но този метод, които се прокарва там, той не го е проверил. И много източни методи са бивали употребявани в Англия и в Америка, но са дали отрицателни резултати. Сега окултистите на Запад искат да изработят един природен метод. Ние ще вървим по тоя, естествения, природния метод – най-безопасния, най-добрият. Той седи в следното: обърнете внимание, вие в ума си няма да си представяте Бога къде е и какво е, но винаги ще си представяте, че Бог е едно разумно същество, което ръководи всички неща без никаква погрешка. И като имате тази мисъл, тя тъй ще узрее във вашия ум, че ще регулира мозъка ви. Например ще имате едно упражнение: станете сутрин, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Бог е Любов, че в Него няма никакъв гняв, никакво отмъщение, никакво незадоволство. Тогава ще турите в ума си положителни качества за Бога, че Той е всемъдър и всички погрешки, които съществуват в света, са човешки погрешки и онова, което Той е построил в този свят, всичко е добро. Ще кажете: „Ама туй знаем.“ Не, за контролиране на вашия мозък туй ще знаете – този е най-простият, най-целесъобразният, един от най-добрите методи. И Писанието казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Забележете, и Господ има такива другари. Когато помислите тъй, вие ще предизвикате всички течения, които идат от Бога и минават през ред сфери – те ще нахлуят и ще образуват вашите мисли. Туй течение от Бога към вас няма да дойде изведнъж – щом помислите така, тази мисъл ще мине от Бога през умовете на хората и тогава по обратен път ще дойде към вас. Тази мисъл ще мине през всички мозъци – от по-благородните хора към по-низшите – и после ще дойде към вас. Тогава вашият Дух ще започне да работи съобразно законите, той ще започне да намира течението на тези мозъци и този мозък ще почне да се упражнява. Това ще бъде като с онзи градинар, който прокарва различни вадички да поят градината му. Така мозъкът ви ще се упражнява. Сега, индусите имат и друг метод, но няма да ви говоря тази вечер за този метод. Аз ви говоря за един от най-простите, но най-целесъобразен метод. Всички могат да го употребят, абсолютно без никаква опасност, и той всякога ще произведе резултат най-малко седемдесет и пет на сто.

Повтарям: тази хармония между вас е необходима. Засега още не се е въдворила тя. И аз искам в тази Школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг, да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите. Някоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законите, той няма да гледа на калта. Следователно един окултен ученик няма право да съди. Ще каже: „Братко, ти си поокалян малко, чакай да те поочистя“, а няма да му каже: „Ти си такъв-онакъв“, няма право. Аз нямам право да ви съдя. Онзи, Великият Учител, всякога мълчи, зъб не обелва, той не говори за погрешките – вижда всички погрешки, но мълчи и не ги осъжда. Когато хората видят последствията от своите грешки, тогава Той казва: „Не е този пътят.“

А вие, българите, слава Богу, може да ви пратим за критици в другия свят. Особено българите са най-големите критици. Аз не съм срещал други хора такива критици като българите – бръснат без вода навсякъде. У всички българи това е една забележителна черта. И тази черта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито още от грехопадението. Туй, дето страдат българите, то е защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на света, най-слабо е развито религиозното чувство у българите. Туй е факт, който съм констатирал при измерванията си със сантиметър. Като дойде до твърдостта, до упоритостта на българина, навсякъде съм турил седем сантиметра; щом дойде до религиозното чувство, то спада до два-три сантиметра, а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвам: ето къде е грехът – затуй той е критик, няма благоговение. Българинът скоро се разочарова, няма свято нещо за него.

Идете в кафенетата, в селата – българинът никога няма да говори с почитание за жена си, нито жената ще говори с почитание за мъжа си: като дойде жената, тя ще изкара на мъжа си всички отрицателни качества; като дойде мъжът, и той ще изкара отрицателните качества на жена си. Не само между тях е така, но и между вас е същото. Така обаче не можете да бъдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влезете тук тъй – като мъже и жени, да ви кажа право, не можете да бъдете ученици. Ако в бъдеще се чувствате мъже и жени, отвънка може да бъдете, но в Школата кракът ви не може да стъпи. Ученик, който влезе в Школата, и ученичка, която влезе в Школата, ако са мъж и жена, ще имат взаимно почитание помежду си. Ако са мъж и жена и започнат: „Моята жена, моят мъж, е такъв-онакъв“, не са ученици. Ако сте брат и сестра и започнете: „Моят брат, моята сестра е такава-онакава“, ще бъдете вън от Школата.

Казвам: който влезе в Школата, трябва да бъде един образец. В Школата аз няма да обеля ни зъб за вашите престъпления. Аз ще си туря други очила сега – в Окултната школа има други очила, любовни очила ги казват. Тия любовни очила седят в следното: ние с тях виждаме добрата страна на всичките ви недостатъци. И ние съдим за резултатите така: ако аз взема в ръката си например една тесла и разсека едно дърво на две, три, четири, пет, шест и повече парчета и ако от тия парчета изкараме една кола, с която хората могат да си служат, тази тесла е постигнала целта си – по резултатите съдим. Но ако аз накълцам дървото и нищо не излезе, казвам: целта не е постигната. Ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията. И аз искам от вас всинца ви да бъдете много внимателни. Ние ще започнем с дялането на трески – ще дяламе по всички правила и в края ще видим какво може да изкараме. Сега аз виждам, във вашите умове седи мисълта: „Не може ли по-лесно да стане това, някой да ни повлияе чрез хипнотизма?“ Не, най-безопасният метод е сутрин да мислиш за Бога, че е Любов, че е всемъдър и всеблаг – това е първата молитва. Всяка сутрин, като станеш, помисли една-две минути върху това, че Бог е Любов, че Бог е всемъдър и всеблаг, и веднага ще почувстваш едно добро разположение, ще тонираш мозъка си. След като се произведе туй състояние, има други методи.

Ние ще пристъпим вече към специални методи, ще пристъпим тъй, както Ангелът, който дойде при Корнилий, му донесе същественото – донесе тази Светлина в неговия мозък и му каза: „Повикайте Петър, той ще ви научи същественото.“ Когато човек възприеме същественото в себе си, тогава ще дойде един окултен Учител, който и да е, безразлично, за да го научи на онези основни правила, които трябва да изпълнява.

Сега, аз искам туй първото правило всинца да го приложите за две седмици. Ще си вземете едно тефтерче и сутрин, като станете, ще отправите ума си към туй Разумно Същество. Ще отбележите в тефтерчето си кога сте започнали и след като си направите упражнението, има ли някаква промяна, какво сте почувствали. Ще го правите три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер. След две седмици ще видим какъв резултат има. И тъй всеки ще си вземе по едно тефтерче. Ще кажете: „Без тефтерче не може ли?“ – Не може, едно малко тефтерче ще си имате в джоба и ще си отбелязвате в него. Ако пропуснете да направите някой път упражнението, ще бъдете толкова искрени – ще отбележите, че сте пропуснали, няма да избегнете това. Някой пропуснал и после не отбелязал – това е опасно. Ако пропуснете, ще отбележите вашата погрешка, нищо не значи. Във всичките си упражнения ще бъдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опит ще го правите две седмици. Вие имате стари възгледи, които много мъчно може да се изкоренят. Ще каже някой: „Не е ли по-хубаво аз да стана сутрин и да си направя една хубава молитва?“ По-хубава молитва от тази няма в света – да помислиш, че Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг; по-хубава молитва от тази аз не зная. Като помислиш за Бога, че е Любов, ще ти се стопли сърцето; като помислиш за Бога, че е всемъдър, ще дойде Светлина в ума ти, няма по-хубаво нещо. И аз съм казвал тъй: Светлина в умовете ви, Чистота в сърцата ви и Истина в душите ви. Светлината ще ви даде Знания, Чистотата ще ви даде Сила и стремеж, а Истината в душите ви ще ви даде Свобода. Това е моето правило, нали ви го дадох.

И тъй, който иска да има Светлина в ума си, щом помисли за Бога, че е всемъдър, веднага Светлината ще дойде в ума му; щом помисли, че Бог е Любов, ще дойде Топлината, а когато се яви Топлината, заедно с нея ще дойде Чистотата. Нали вие само с вряла вода правите дрехите си чисти? Без Топлина Чистота не може да има, туй ще имате предвид. Като станете сутрин, ще дойдат вашите стари учители, ще ви кажат: „Не му е времето, може да си поспиш, има време.“ Не, първото нещо, щом се пробудиш, е да кажеш тази молитва. Но кога? – Като си легнеш вечерно време и като си спал през нощта много добре, спокойно. С първото пробуждане направи упражнението. Ако си се пробуждал и заспивал, законът е друг: при първото пробуждане не лягай повече да спиш, стани и направи туй упражнение; след него вече не лягай. Вие ще кажете: „Ами ако е 1 ч.?“ – В 1 ч. няма да се събудите вие, ще се събудите в 3, 3.30 или в 4 ч. При безпокоен сън ще се събудиш в 1 ч., в 2 ч.; който спи добре, той ще се събуди в 3, 3.30 ч., а аристократите ще се събудят в 6, 7, 8 или 9 ч. и ще кажат: „Успали сме се.“

И тъй упражнението сутрин ще го направите рано, на обед – преди 12 ч., а не след 12 ч. На работа сте някъде (туй упражнение ще може да го направиш навсякъде), вие можете да се спрете една, две, пет минути. Колкото и да е строг вашият началник, ще вземете перото да работите и ще си отправите ума нагоре с мисълта, че Господ е Любов. И никой няма да забележи, че правите това, няма условия, които да ви попречат. Даже и жената, като готви, като пържи в тигана, за две-три минути може да спре лъжицата – няма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, аз ще ви го платя – няма да изгори.

И тъй аз искам вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде в света, тя сама ще се въдвори. Защото онези цигулари, които са майстори, сами си нагласяват цигулката, а онези, които не са майстори, други им ги нагласяват. Тъй че ако ги оставите, други пък ще ви ги нагласят. Ние сами трябва да знаем поне да нагласяваме цигулките си.

Сега разбрахте ли първото правило? Вечерно време, пет минути преди да си лягате ще си направите упражнението. Сега, в тази Школа да не казва някой, че остава на особено мнение. Особено мнение тук няма. Който иска особено мнение, то значи: „Аз ще взема от Школата туй, което ми трябва, а за другото оставам на особено мнение.“ Който иска да остане на особено мнение – отвънка. Който и да е ученик, който не е готов да направи туй упражнение, той не е достоен за ученик. Сега, аз, за да ви помогна за туй упражнение, макар да съм го правил много пъти, пак ще го правя за две седмици с вас. Някои от вас може да имате изкушение, че ученикът трябва да го прави, а Учителят – не. Аз ще го правя с вас. (Запитват: „От кога да го започнем?“) – От тази вечер. В тефтерчето ще си отбелязвате часа, когато сте го направили и трите пъти през деня. Ако нямате часовник, поне да отбележите, че сте го започнали. Ще си отбелязвате в тефтерчето само с една буква какво сте почувствали: ако почувствате Любов, ще турите само буквата Л; ако почувствате Сила, ще турите само буквата С. Ще пишете само преживяванията си и то само с букви, другояче вие ще се отклоните. В туй упражнение все таки, ще ви дойдат някои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви във вас нещо благородно, ще влезете в тези течения.

Аз ви давам това упражнение, понеже влизате в Школата. Всякога не може да имате туй упражнение, да го знаете това. Друг път и хиляди лева да плащате, туй не може да го имате, да не мислите, че всякога можете. Туй е специално упражнение и ако го използвате добре... Ама може да кажете: „Друг път!“ Не, всички неща в Природата си имат определено време – не го ли направиш навреме, вратата е затворена. Не отидеш ли на време, вратата е затворена, ще чакаш; почнеш ли да хлопаш, ще ви кажат: „Не ви познаваме“, оставате си назад. Вие ще благодарите, че ви дават един опит за две седмици, не повече – за две седмици само. След две седмици ще спрете, няма да го употребявате; подир две седмици и да искате, няма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаем това нещо.“ Не го знаете. – „Ние сме го мислили.“ – Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата светлина чрез отражението и през десет огледала, през които е минала, и ако я приемете направо, има голяма разлика. В туй, последното, положение ще имате най-малко първото отражение на тази светлина, която ще слезе отгоре.

Сега няма да бъдете предвзети – да казвате, че ще останете на особено мнение. Никакво преувеличение! Това ще бъде встъпление към упражненията, които постоянно ще правим. Ред упражнения ще имаме.

Сега, за да може тази идея да порасне, трябва вода, нали? Да четем тогава за водата.

Прочетоха се двадесет работи върху темата „Предназначението на водата.“

Тайна молитва

8 школна лекция на общия окултен клас, 20.IV.1922, четвъртък, 7,45 ч. в. Ст. София

ОКУЛТНИ ПРАВИЛА¹⁸

Тайна молитва

Прочетоха се някои работи върху предназначението на водата.

За следният път всички ученици ще напишат само по едно изречение от себе си. Няма да пишете някоя чужда мисъл, ще създадете само по едно изречение. Няма да преписвате какво е казал Толстой или някой евангелист, едно изречение ще създадете. Ако вие не можете да създадете едно изречение, не сте тук за класа. Хора, които работят само с чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрегнете ума си на работа, защото всичко това – тоз казал това, онзи казал онова, това било, онова било – не ни трябва. В тази Школа се изисква мисъл. Ще имате две неща предвид: за да мисли човек, в мисълта трябва да има два противоположни полюса, но ако вие направите тия полюси обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процеса на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснем, че вие мразите някого, нали? Какъв е обектът на вашата омраза. Омразата трябва да има обект, т.е. в икономията на Природата този обект трябва да извърши някаква работа – трябва да има причина защо го мразите. Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на себе си – всяка енергия се връща към своя причинител. Значи потребни са тия два полюса в ума ви.

Трябва да бъдете свободни от всички ония мисли, които не хармонират с вашия стремеж. Допуснете следното: търговец иска да забогатее, купи стотина прасета, да кажем, както сега, когато свинското месо е скъпо; след като ги храни, тия прасета заболяват и умират до едно; питам какво е спечелил търговецът. В Духовния свят не се позволява да се хранят прасета, т.е. мисли, които се заразяват и умират – в никаква кочина не се позволява да се хранят такива мисли. Храните ли ги, ще изгубите времето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Добре, друго едно сравнение: да кажем, аз ви говоря тази вечер в класа върху една философска или научна студия; да допуснем, че част от учениците са гладни, от два дена не са яли, други са жадни, трети не са си отспали два дена, четвърти имат ревматизъм в краката; и започвам да разправям тази научна студия. Аз мога да говоря много научно, но онзи, гладният, ще мисли за хляба и ще каже: „Това не е важно сега, важното за мен е хлябът.“ Каквато и научна студия да му говоря, за гладния важното е хлябът. Жадният казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най важното нещо“; третият ще каже: „Сънчец, сън, сън, само тогава човек може да мисли“, а четвъртият ще мисли за своите болести и за лекуването им. Питам какво може да се постигне в един такъв клас? И ако попитате учениците: „Какво говори вашият Учител?“, ще кажат: „Аз бях малко гладен, моят ум беше занят с един много съществен въпрос вътре в мене – за икономическото подобрение на хората.“ Друг ще каже, че умът му бил занят с водата, третият пък размишлявал каква роля играе сънят, а четвъртият е мислил за болестите. И ако вие ме запитате защо разните школи често пропадат и съвременното общество не се поправя, то е по простата причина, понеже между тях има много недъзи, които занимават техните умове.

Евангелският проповедник проповядва в една църква; една красива госпожица седи, идва един млад момък, сяда на чина, тя му поднася едно Евангелие и му казва где да чете: „Бог е Любов.“ Той и отговаря: „Да се възлюбим“, „Възлюбете се един друг“ и почват да си разгръщат Библията – тя му показва един стих, той и показва друг стих и тъй се разговарят. Връщат се двамата и ги питат: „За какво говори проповедникът?“ – „Не знаем; за какво говорихме ние знаем, но за какво говори проповедникът не знаем.“ Когато Божественото говори вътре в нас, ние често се занимаваме като тия ученици с друго – с яденето, с водата, със спането, с болестите, занимаваме се със стихове, с изречения. Всички тия неща ви са необходими, защото човек трябва да бъде най-първо нахранен, напоен, трябва да си е отспал и трябва да бъде здрав, т.е. ученик, който е гладен, да не идва в класа; ученик, който е жаден, да не идва; ученик, който не си е отспал, да не идва; ученик, който е болен, да не идва. И когато двама души се разговарят с Библията, в дома си да се разговарят. Сега, този разговор става във всяка една душа и аз искам вие да мислите, когато говоря.

Ще действате правилно, защото, законите, в които живеем, не са лични, а безлични. И пред Бога каквото знаете, то е за вас – каквото знание и да имате или каквото обществено положение и да заемате, дали сте някой министър в България или цар в България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, Невидимият свят не се интересува какво сте вие, единственото нещо, което занимава Невидимия свят, е какво сте вие като душа, т.е. какъв е вашият характер. Един жител, като слезе от Невидимия свят, той просто търси една душа и гледа дали в тази душа обитава Истината; той, като дойде, иска да знае дали във вашия ум обитава Светлината; като слезе в сърцето ви, гледа какви чувства ви занимават. Има ли ги тия три елемента – Светлина, Истина и Чистота, той може да се спре и да разговаря с вас.

А за Невидимия свят всички тия наши положения са забавления. Когато вие заемате някое високо положение или сте някой учен професор и разрешавате някаква математическа задача, тия учени в другите светове считат всичко това за едно театрално забавление. Тукашната наша наука е една детинска играчка за тях – на ваш език казано, такава играчка, че те биха се хванали за корема от смях, когато ни гледат как ние с един замах разрешаваме въпросите какво е безсмъртието, какво нещо е Бог, какво са Ангелите.

Туй са такива смешни моменти, както преди няколко дена, когато минавах през Борисовата градина и там с лупичката си наблюдавах купчина мрави. Те мислят, че това е пожар и правят усилие да го гасят. Фокусирах огъня с лупата, сламата почна да дими, те почнаха да отделят, да плюят своята мравчена киселина, за да угасят пожара. Аз махнах лупата и те се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня.“ Турих я на друго място, те пак с тулумбите си плюят и най-после казаха: „И този пожар изгасихме.“ Този пожар никаква мравчена киселина не може да го угаси. Същественото, Божественото у човека никой не може да го угаси.

Но туй съществено, Божествено си има свое време и ние трябва да използваме времето, за да го развиваме. Не всякога можете да мислите, не всякога можете да чувствате, не всякога можете да действате, туй иде периодично през годината. Времето за мисълта е определено – понякога човек може да мисли, пък понякога човек не може да мисли, мисълта иде периодично. И чувствата също, казвате: „Любов, разчувствал се много.“ И чувствата идват периодично. Събуждането на човешката воля – и то иде периодично. Учениците на Окултната школа трябва да изучават закона на този периодичен прилив от Менталния, т.е. Умствения свят, светът на идеите; после, идва този прилив от Света на чувствата или от Астралния свят и от Причинния свят – света на волята. И който разбира закона, той го използва.

Сега, приливът на тази енергия, на умствената енергия например по някой път произвежда някоя пакост, тъй както произвежда пакост и водата. А кога водата произвежда пакост? Ако тия хора, които живеят близо до гори, искат реки и вземат та изсекат тази местност, пък ако и годината се случи снежна, ще има повече дъжд и ще станат големи наводнения. Но ако цялата местност е залесена с гори, тия наводнения са невъзможни. Сега, трябва да знаете, че около вашите умствени реки има такива гори и някой път вие с вашата нехармонична мисъл можете да изкорените всички тия хармонични мисли, горите. И тогава у вас става това, дето казвате: „Не мога да се въздържам.“ Какво ще се въздържаш,

ако ти беше умен човек, щеше да запазиш горите си, а ако оставиш само камънаците, трябват ти най-малко тридесет години, додето тия гори израснат наново. За да може да се въздържаме, изискват се ред условия. Това въздържание не е такова, за каквото материалистите учат.

Именно ще се спрете върху този велик закон на човешката мисъл, който приижда. Има течение на чувствата и туй течение приижда периодично. Някой път тия две течения – умственото и чувственото – съвпадат и това е един щастлив случай, а някой път не съвпадат. Та аз искам вие да използвате това. Забелязвам у всинца ви навици от миналото – отбягвайте ги. Казвате: „Може и по друг път.“ Нещата могат да станат само при известен случай. Мен често ме питат тъй: „Защо такава беседа не ни говориш еди-кога си?“ Казвам: тогава не може да се говори тази беседа, всяка беседа може да се говори само при известен случай. И всяка истина в света може да се каже само при известни условия. Ако в едно общество се зароди желание да обича музиката, туй общество ще създаде музиканти, но ако в това общество занемарят музиката, всички музиканти ще измрат. Най-първо се изискват условия, за да се яви каквато и да е дарба у човека. Сега, вие искате да бъдете даровити, нали? Дарбите не се създават изведнъж, една дарба, това е накопление на енергията в дадена посока вътре в човешката душа от хиляди години. И може би в сегашния ви живот от тази енергия да не е достигнал нито един грам. И ако вие не притурите този грам, за да познаете тази деятелна способност, и ако не приложите тази енергия от един грам, целият ваш живот ще отиде безполезно. Тогава вие ще си мислите: „Еди-кой си господин е даровит, еди-кой си ученик е даровит.“ Той е даровит, защото е работил в миналото, нищо в света не е без причина. Даровитите хора, в каквото и да е направление, са работили в миналото и туй, което имат, го заслужават.

Та сега, заложеното вътре във вас трябва да го разработите. Вие се спирате по тоя въпрос и казвате тъй: „Не може ли да се съкрати този период?“ – Може да се съкрати. Едно от правилата за действие, което трябва да имате предвид е следното: ако си отпред, върви бързо, а ако си отзад, т.е. последен, върви полека! Обърнеш ли този закон – ако си отпред и вървиш полека, а ако си отзад и вървиш бързо, ти ще произведеш цяла катастрофа. И днешният свят страда от това, че бащата и майката, които са глави, вървят полека, а синът и дъщерята, които са отзад, вървят бързо. И затова става карамбол. Учителите вървят полека, а учениците вървят бързо – и там е карамбол; свещениците вървят полека, а паството бързо – и там е карамбол; и се питат коя е причината. Казвам: причината е тази, че свещениците вървят полека, а паството – бързо. Един американски говедар (американските говедари се различават от българските по това, че пасат говедата на кон) пътувал из степите на Западна Америка, обаче задава се едно грамадно стадо от бизони и върви по посока към него. Те бягат и той препуска. Турците казват: „Бягай, без да се спреш.“ И той бяга пред бизоните. Ако го питаш защо бяга, ще каже: „Защото бизоните бягат.“ Ако се спре, туй стадо няма да се спре, ще завлече говедаря с всичките му говеда. Силите в Природата мязат на тия бизони. Ти, като дойдеш при една природна сила, ще бягаш с коня си. А кой е конят? – Твоят ум. Можеш ли да бягаш, спасен си; останеш ли назад, ще бъдеш пометен. И туй е първото правило. Сега, Христос туря това малко по-друго яче в притчата: когато ви канят някъде, вземайте последно място. Защо? – Като не уповаваш на себе си да се движиш бързо, остани на опашката. Да превърна тия думи, които са символи или величини: какво означава движението? – Ако си на главата, начело, движи се бързо; ако си отзад, движи се полека. Това е един символ, превръщане на тия величини. Ако си начело, бъди добър, работи с Добродетелта и всичко, каквото си намислил, не го отлагай, направи го; ако си на опашката и се разгневиш, искаш да правиш пакост, спри се, не бързай – туй означава, нищо повече. Бързо се движи, само умният човек се движи с голяма бързина, само онзи, който е добър. Само Любовта, Истината, Мъдростта, Добродетелта, Правдата – всички добродетели се движат с най-голяма скорост, а всички злини, всички слабости се движат с най-малка скорост. И ако имаш тия слабости, не излизай отпред, защото ще бъдеш пометен от стадото бизони.

Сега, в тази посока вие имате да преодолявате големи мъчнотии. Защото, когато човешкият ум и човешкото сърце почнат да работят в права посока, ще се зародят непреодолими препятствия. И колкото повече тия мъчнотии изпъкват, да знаете, че вие сте на Пътя, и да се не спирате. Спрете ли се в своята бързина да седнете като някой уморен пътник при някое дърво, за да си починете, непременно ще се простудите и ще закъснеете в пътя. Пътникът никога, под никое дърво не трябва да се спира. На един окултен ученик под сянка не се позволява да седи, сенките не ги препоръчваме. Всякога трябва да се печете на Слънце, т.е. мисълта във вас трябва да бъде светла, отривиста. Трябва да знаете, че вие, като сте дошли в Природата, най-първо трябва да и се отплатите. Да платите какво? – Все таки трябва да платите един малък данък, не мислете, че всичко в света е даром. Природата ще ви застави най-малкото да си платите наема на къщата, в която сте живели. Ако вие сте живели няколко съществувания, живели сте около сто години, без да сте плащали този наем, ще ви се набере една доста голяма кирия*. А този наем седи в туй, че ние трябва да извършваме всеки ден нещо за нея. Например, ако вие станете сутрин като ученик и си кажете: „Днес поне аз ще вложа в себе си една добра мисъл“, и ако всеки ден в продължение на десет години влагате по една добра, съществена мисъл, всички тия мисли можеха да се превърнат на цяла градина, обрасла с най-плодовити растения.

И вземете дори в най-благородното чувство, което ние имаме – Любовта, в най-благородното чувство, което има в сегашните български училища, ако най-способният ученик обиди с нещо учителя си, да му мисли вече този ученик – ще стане неспособен; и ако учителят обиди ученика, и той ще стане негоден. Ако пренесете този закон навсякъде в живота си, той е същият – сегашната любов не може да издържи изпита си. Например вие слушате една беседа, слушате една лекция: учителят разправя, да допуснем, за сътворението на света или за произхода на половете, или разправя за произхода на кармата. Всеки един може да разгледа тия въпроси от разни становища, трояко може да ги разгледа. Ако професорът разправя за сътворението на света, този професор не е бил там с Бога, когато светът се е създавал – това са догадки; ако той говори за кармата, за нейния произход, той не е бил в началото, когато кармата се е развивала; когато той говори за произхода на половете, той не е бил там. Има неща в света, които са се родили, но ние не сме били тогава точно на мястото. Ще каже някой: „Аз съм съществувал.“ Ти може да си съществувал, но си спал в стаята си. Ние може да съществуваме, но в даден момент, когато стават известни прояви в Природата, ние може да сме били в спящо състояние. И туй спящо състояние всички хора го имат.

Вие можете да присъствате в известна окултна школа и когато се говори, сами да имате предвид как може да се развиват тия сили, за да ги употребявате, да подобрите своето положение; това е хубаво. Или пък трябва да имате знанието да издигнете вашия ум или сърцето си, за да се облагородите. Но в това още не е смисълът на Живота. Вие може да имате един прекрасен ум и при това пак да умрете като един нещастник; вие може да имате едно благородно сърце и при това пак да умрете; вие може да имате една силна воля и при това пак да умрете. Сега съвременните окултисти казват, че човек с волята си всичко може да направи. Това е вярно само двадесет и пет на сто, но не сте само вие единствените. Да кажем, ако в Европа има близо петстотин милиона християни и всеки един християнин има воля; всички тия воли обаче не действат в една и съща посока. Допуснете, че сто души от вас тук са кандидати за една професорска катедра и всинца имате желязна воля; колко души със своята силна воля ще седнете на този стол? Всеки ще каже: „Аз с воля всичко мога да направя.“ Хубаво, какво ще направиш? Е добре, да кажем, че ти имаш силна воля, напрягаш я, а друг има по-слаба воля, но има злато и позлати той волята на министъра и седне на стола. Много лесно е – ще позлатиш волята на министъра и той ще те тури на стола. Всички съвременни общества са съблюдавали този закон – те подковават своята воля ту с желязо, ту със злато, но досега още хората не са подковали волята си с Любовта. Вие още нямате воля на Любовта. Аз от двайсет години изпитвам учениците тук, в България, и не съм намерил ученик с воля, позлатена с Любов. Колко българи съм намерил, но в туй отношение нито един не ми е излязъл верен, не е издържал. Затуй казвам, че българите като ученици в Окултната школа са много слаби, не са издържали. И затуй именно в миналото тук, на Балканите, нито една Школа не се е задържала, а са минали на Запад. И сега може да направите същата погрешка, но тогава туй учение ще замине или на изток, или на запад и ако замине, туй място не ще има окултно значение. И ако вие не си турите за задача да си калите волята сега, Балканският полуостров ще има същата участ, каквато имаше Палестина. Сега да оставим това.

Вие мислите само за себе си, но ако искате да бъдете ученици на тази Школа, вие ще мислите каква е Волята Божия или каква е волята на Великата Природа, която ви е допуснала в своя дом. Първото нещо какво е? – То е следното: каква е Волята Божия или каква е любовната воля, защото в Природата има една любовна воля и в Бога има една любовна воля. И като дойде тази любовна воля, вие трябва да забравите всичко – ще оставите всички отрицателни мисли на опашката отзад, а ще се движите отпред с най-голяма бързина.

Сега, като говоря така, вие може да разберете въпроса съвсем индивидуално. Понеже сте патриоти, казвате: „Какво ще стане с България?“ – В Невидимия свят не се интересуват за нациите, законът е такъв. Всякога трябва да знаете, че едно окултно течение, което иде от пространството, е условие за един народ да се развива правилно. Понеже и в Астралния свят има голяма борба, то ако вие не съедините вашата воля с това течение, вие може да го отбиете. Следователно онези, към които го отбиете, те ще се ползват, а онези, от които течението ще се отбие, те ще пострадат. Тогава аз твърдя, че река Нил е отбита от централна Африка – тя е отбита от сегашната култура и в бъдеще, ако дойдат хора от вътрешността на Африка да я отбият, тя ще се върне в своето първоначално корито. Следователно вие ще внимавате като ученици да не отбиете течението, в което вие живеете.

Някой път казвате: „Аз не искам да зная, и без Школа мога.“ Без Школа от човека нищо не става, т.е. трябва да знаете, че ако някой мисли, че без Школа може да влезе в Небето – никога! Земята е една школа и който не се школува и мисли, че без учение може да влезе в Небето, лъже се. Тъй, в който и да е смисъл от вас се изисква учение. Законът в Невидимия свят е толкова строг, че няма да ви допуснат да влезете там простаци, по никой начин. С милиони, с милиарди години ще ви държат на Земята, но ще ви заставят да учите. И след милиони години, при най-голяма упоритост най-после ще ви заставят да учите, ще ви заставят! Ако се научите по-рано, по-добре. Някой казва: „Аз няма да уча.“ – Ще учиш. – „Аз не мога да изправя сърцето си.“ – Ако не го изправиш, ще ти го изправят. Туй сърце, ако не го изправиш сам, от другаде ще дойде изправление. Има два начина за оправяне: или сам ще се изправиш, или ще те изправят. Защото, забелязвам, някои от вас се отпускат.

Ние ще приложим сега един закон, аз започвам вече с опит. Ще почнем с малките опити, да не се сърдите после – ние ще приложим опитите. Тогава който е слаб, ще му кажем: „Застани на опашката“, а които са силни, ще излязат на главата, за да не стане катастрофа. Аз ви предупреждавам: всички ще вървите полека – едни ще вървят отзад, а други отпред, правилно ще се върви.

Сега, ако искате да прогресирате, да научите нещо, непременно трябва да бъдете верни на себе си. И така ще се освободите от вашите посторонни мисли. Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, разбирате ли, хипнотизирани, хипнотизирани! Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани. Има такова хипнотизиране – аз мога да приспя един човек и да му кажа: „След десет часа ще заспиш.“ Той десет часа е буден, ходи, приказва, но като дойде десетият час, заспива. Някои от вас са хипнотизирани да заспят след десет дена, други – след десет години, а някои – след един час. Сега вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани от онези от Черната ложа, които разбират законите. Те са ви хипнотизирали, те знаят, че когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, те ще ви хипнотизират в този момент. В най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви. И често пъти казвате: „Аз ще се моля в този час“, но като речете да се помолите, или ще заспите, или ще се скарате и всичко отива. Ученикът трябва да разбира, той сам ще тръгне в този път.

Аз малко проточих, времето ми мина с един час... Трябва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голяма борба. Сега, разбуждане трябва да стане, разбуждане и всеки един от вас трябва да се моли в душата си да го разбуди Господ точно навреме, за да не пропусне случая. Псалмопевецът казва: „Господи, тури страж и отзад, и отпред, тури страж на устата ми.“ Да изтълкуваме страж на устата: устата е символ на Любовта, за да можем тази Любов, която излиза от нашата душа, в един удобен момент да я използваме. Словото е носител на Божествената Любов. Защо е Словото? Словото е затуй – да носим тази Любов, та в нея да се прослави Името Божие. Щом се прослави Името Божие, ще дойде културата – само със Словото Божие в света се явява култура. И като придобием знанието за тия закони, тогава ще почнем да работим разумно. Разумно ще работим!

Сега, половината от двете седмици мина, остава ви още една седмица. Упражнението не върви толкова успешно, тъй да ви кажа, не го правите толкова успешно. Някои от вас прескачат, особено обеда – много са го прескочили този обед, 12 ч. не спазвате, а дванадесетият час е много важен. Гледайте втората седмица да не прескачате дванадесетия час. Сега, някой ще каже: „Аз не съм го прескочил.“ – Радвам се, но аз искам нито един да не прескача, ние не обичаме хора, които прескачат – никакво прескачане. Някои гледате малко леко на работата, казвате: „Няма нищо, може и без него.“ В туй отношение учениците, които са българи, се нуждаят от голяма точност и акуратност, иска се воля. У българите ако има нещо слабо, то е волята. И аз бих желал всички вие да станете като германците и като англичаните точни – тъй, на минутата, нито с една минута да не закъснявате, да придобиете този характер на точност.

И тъй, най-малкото сега, първото нещо: искам от всинца ви да бъдете точни. Гледам и тук, на уроците като идвате, все позакъснявате и ония, които закъснеят, хлопат. После, някои влизат през прозореца. Аз похвалвам този, който влезе през прозореца – това е смелост, аз го похвалвам, това е хубаво, не е лошо, но не всякога можете да влизате през прозореца. Когато прозорецът е отворен, ученикът ще се прехвърли, той иска да се учи, но някой път прозорецът бива затворен, тогава ще изгуби. В краен случай, при изключителни случаи позволявам и през прозореца да влиза, но предпочитам през вратата да влиза. Всеки ученик трябва да бъде на мястото си пет минути преди да влезе Учителя.

И тогава за следващия път да се наредите по следния план: най-първо ще седнат на столовете жени, после – мъже, един ред жени, един ред мъже. Разбрахте ли, тъй ще се наредите. И ако дойда и ви заваря ненаредени, три часа в мълчание ще бъдем. Аз ще мълча и вие ще мълчите – ще размишляваме дълбоко, разбирате ли, няма да говорим нищо. Единственото наказание, което аз ще прилагам, щом направите една погрешка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание цял един час – това е хубаво. И аз желая да направите една погрешка – ще съзерцаваме един час, ще се пренесем в Невидимия свят, ще съзерцаваме, ще мислим; колко приятно ще бъде. И тъй, един ред сестри, един ред братя, ученици-братя, ученици-сестри – до края; и онези отстрани – и те по същия закон ще се наредят. Това е само за следващия четвъртък – ще направим една промяна в реда на нещата.

Тайна молитва

9 школна лекция на общия окултен клас, 27.IV.1922, четвъртък 7,30-9 ч. в. Ст. София.

СИМВОЛИЧНИ ОКУЛТНИ ПРАВИЛА И МЕРКИ¹⁹

Тайна молитва

Туй, което ще кажа, е само една дефиниция, не пишете. Аз ще пристъпя направо към предмета, туй е само една бележка.

Ние напускаме обикновеното разбиране на Живота, разбирате ли? Като влезеш в една лодка, няма да се разхождаш вътре, а ще седнеш, а като излезеш навън, тогава има друг начин. Като влезете в Божествения свят, вие ще оставите вашите начини за ходене по Земята – земният морал е безморалие на Небето, а земното право е безправие на Небето. И като се събере всичката наша правда на Земята, тя не може да направи даже една добродетел на един Ангел. Ние трябва да бъдем хора смирени, да знаем, че не сме добродетелни. Отсега нататък ще бъдем добродетелни – Добродетелта е нещо, което ще се създаде по закона на Любовта, а по този закон не сме живели още разумно. Някой ще възрази: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Окултната наука не го отрича, но трябва да знаеш, че си едно с Бога и да разсъждаваш както Той разсъждава, и да мислиш тъй, както Той мисли. Колкото е Небето далеч от Земята, толкова Бог е далеч от нас. А колко е далеч Небето от Земята?

И тъй заглавието беше „Символични окултни правила и мерки. Дисонанси и съзвучие.“ Ще употребим една чужда дума: значи едно съзвучие може да го превърнем на един дисонанс. Ето как: вие сте човек интелигентен с ум, сърце и воля, явява се пред вас цигулар и започва да свири. Вам е приятно да слушате неговата музика, казвате: „Отлично свири“ и тогава този цигулар има вяра във вас. Вие сте публиката и той разчита вече на вашата дума, казва: „Аз като свиря, той оценява моята музика, моята музика е нещо!“ Не се минава половин час, идва друг цигулар, който свири по-хубаво от първия, и започва и той да свири; вие почвате да давате похвали на втория и тогава в първия цигулар се явява дисонанс. Защо? – Вие ще погледнете на него с недоверие. Но нещастието не се спира там – трети цигулар иде, който свири по-хубаво от първия и втория, ти похвалваш третия и тогава двамата се начумерят. Но не се спира злото там – дойде четвърти, той свири още по-хубаво; тримата се начумерят – не ги оценяват. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети; ще се спра на десетия. Всичките девет сядат като попарени кокошки, а този, единият, казва: „Да знаете, аз съм, който свиря.“ Добре, обратният процес – заминава десетият, остава деветият на мястото му; той казва: „Вие, осемте, да знаете, че аз ви надминавам.“ Заминава деветият, остава осмият; заминава осмият, остава седмият; заминава седмият, остава шестият и т.н.; заминава вторият, остава първият. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега.“ Този закон постоянно действа и във вас тук в събранията, туй можем да го проверяваме. Следователно какво трябва да прави първият? – Като дойде вторият, който свири по-хубаво, той трябва да проучи неговите методи – няма да изгуби, а ще има един плюс; като дойде третият, първият и вторият ще се учат от него – нищо няма да изгубят, т.е. докато дойде десетият, да усвоят техните методи. Няма какво да се сърдим. Сега, тия правила, този закон, може да приложите във всички религиозни общества, навсякъде законът работи. И казват някои: „В нашата църква не проповядват ли?“; това е същият закон – то значи: „Ние не свирим ли като първия?“ – Като първия свирите, но като втория – не; като втория свирите, но като третия – не. – „Ами като четвъртия, като петия?“ Като петия свирите, но като шестия – не и т.н., докато дойдем до това, което е съвършено – до десетия. Спряхме се там, туй число го вземаме като закон на съвършенство. Върху този закон вие ще работите, няма да обяснявам повече.

Вторият символ: вие сте млад момък на двадесет и една години, снажен, мускулест; явява се първият господар, той е по-силен от вас, казва: „Ти ще ми слугуваш, ще ореш на нивата“, а ти кажеш: „Няма какво да се прави, ще се слугува на този господар.“ Но дойде вторият господар, по-силен от първия, и казва: „Ще напуснеш тази нива, на моята нива ще дойдеш.“ – Няма какво да се прави, ще идеш при втория. Но там не се спира – дойде третият господар и почнат тия господари да се нанизват до десет и ти казваш: „Няма какво да се прави, ще се слугува.“ Иде после обратният процес. Последният пример се отнася до чисто физическия свят, а първият – до Астралния свят, понеже засяга нашите чувства; той засяга и Умствения свят, но засега ще го оставим.

Третият символ засяга Ангелския свят: явява се човек красноречив, който говори само по една дума, но думата му е толкова силна, че може да възкреси един мъртъв. Но само една дума може да каже, а десет души са мъртви. Дойде първият, каже думата и първият възкръсне, но другите не се помръдват; дойде вторият, и той изкаже думата – вторият мъртъв възкръсне; дойде третият, изкаже своята дума – третият възкръсне; и всичките десет души, като изкажат своите думи, десет души мъртви възкресяват. Питам кой кого превъзхожда? Тук имате закон само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкреси един умрял човек. Сега, ето къде се прилага този закон: ние вземаме израза умрял човек в духовно отношение. Някой човек е тъй тъжен, тъй скръбен, не му се живее, намислил е да престъпи Божествения закон и да хване крива посока; вие дойдете, кажете му само една дума и той оживее – вие сте извършили вашата длъжност. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкресите, това е вече тщеславие; другите девет души оставете. Защото ще учите, във всяка окултна школа работата за всекиго от нас е точно определена, в чужда работа няма какво да се месим, ние ще гледаме своята работа. Ако си пръв, първият ще възкресиш; ако си втори, вторият ще възкресиш; ако си трети – третия; ако си четвърти – четвъртият и т.н. И като свършиш работата си по този начин, ще обърнеш сърцето си към Бога и с Любов ще изкажеш своята благодарност към Него, че си могъл да кажеш една дума на място. Като възкресиш този брат, не ти трябва по-добра реклама от него, тя е достатъчна за теб. Той, ако живее четиридесет години, като обиколи целия свят, ще ти бъде една реклама и ще каже. „Едно време бях мъртъв, но дойде един човек, една дума ми каза и аз оживях.“ Другите, като дойдат, ще те питат как стана. – „Една дума ми каза, само една, особен човек е.“ И хората ще почнат да мислят, че той е могъл и други да възкреси. Той ще обиколи целия свят и ще разправя за теб, а светът ще мисли, че ти си велик човек. Да, велик човек! Казва псалмопевецът: „Словото Божие няма да се върне при Бога без да принесе своя плод.“ Всяко слово трябва да принесе своя плод: едно семе – един плод.

Следователно имате три символични примера сега: първият е момъкът, който слугува на господарите, вторият е цигуларят и третият е десетте души, които казват само по една дума. И аз желая като ученици на тази Школа да казвате само по една дума. И като ви срещна, да ми кажете: „Аз бях мъртъв, знаеш ли, и еди-кой си ми каза една дума и аз възкръснах.“ А сега желанието на всички ученици в Окултната школа е те да изядат всичкия каймак, а за другите да остане само айранът. Като идеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите, и те да си вземат – всеки има право да си хапне от този каймак. Всеки, който изяде каймака на това Божествено питие, неговата дума не е мощна. Следователно едно дело е добре направено само тогава, когато може да внесе Живот.

Тия три правила можете да ги употребявате. С третия пример вие ще хармонизирате двата първи; вторият ражда всички съревнования. Ще ви дам по една тема, за да ги развиете. И тъй, трите теми: за младия момък, за цигуларя и за човека, който говори само по една дума – три теми за три седмици. От тях ще развиете в Школата по една кратка тема – да ги уподобите на нещо, да видим какво уподобление ще дадете. Сега, може да не пишете нищо, но като помислите върху тия три предмета, все таки те ще оставят в ума ви най-малко една светлинка. А моята цел не е толкова да напишете нещо на книга, колкото да остане нещо в сърцето, в ума и във волята ви, това е. А щом остане там, то на книга може всякога да се реализира – веднъж ще кажеш, два пъти ще кажеш и най-после все ще напишеш нещо.

(Прочетоха се някои от домашните работи – едно лично изречение.) Ако бихте приложили някои от тия правила, щяхте да имате отлични резултати. Сега ще ви дам едно упражнение, то ще бъде следното: всички тия сто и шейсет правила от работите ви, които прочетохме тази вечер, ще си ги препишете и сутрин ще изтегляте едно правило, на обед – второ и вечер, преди да си легнете – трето. Ще дойдете един ден тук, ще седнете, един ще диктува, другите ще пишете. И знаете ли кога – в неделя ще дойдете, няма да отлагате. В 3 ч. ще почнете и ще пишете до 4, 5, 6, 7, може и до 8 ч. Ако се уморите, може да направим едно изключение – и следната неделя да дойдете. Само че всичко ще става по Любов – едно малко набръчкване на веждите ще развали всичкия ефект. Всеки ще пише абсолютно сам – което вие сами приложите, то ще ви ползва, ще видите как работи Духът.

Сега, ние ще ви дадем още едно подобно упражнение, в което изреченията да бъдат само от едно предложение. Това е един опит. Вие, като прекарате работите си през вашия ум, всеки един ще ги коригира и задръжте само есенцията. В тази Школа ще учите онова изречение на Соломон: „Има време за всяко нещо.“ В Божествената школа се показва времето за всички неща, които трябва да извършите. Трябва да знаем кога да ги вършим, всяко нещо си има своето време.

Ще се пазите в Школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всеки един от вас може да излезе от течението временно. Всяка една мисъл, всяко едно желание в даден случай може да ви измести из релсите. И когато сте пред Лицето на Господа (пред Лицето Му всякога не сме), трябва да внимавате умът ви да е съсредоточен, сърцето ви и волята ви също, нищо друго да не виждате. Тези неща са важни за вас, по този начин ще придобиете една вътрешна опитност, която може да ви бъде едно от най-силните доказателства. Аз искам, като дойде Божият Дух, да произведе ония резултати, които са ви необходими. Той знае кое ви е необходимо при сегашните условия, от какво се нуждаете. Всеки се нуждае само от едно нещо, от едно, тия неща не са много. И когато Духът дойде, Той ще внесе туй, едното, във вас и вие ще оживеете.

Сега, да се разберем – в неделя, в 3 ч. следобед. По Любов можете ли да направите тази работа? Да не мислите, че е по заповед; ако мислите, че е по заповед, тогава не идвайте. Защото, ако не можете да работите по закона на Любовта, тогава ще влезем в стария закон.

Тайна молитва

10 школна лекция на общия окултен клас, 2.V.1922, вторник 7,30-9 ч. в. Ст. София.