ПРИЛОЖЕНИЯ
І. РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
Атавистическо (лат.) – нещо, което е отживелица, което носи особености на миналото, най-често изостанали и деформирани.
Атрибут (лат.) – постоянно свойство на предмет или явление, без което те не могат да съществуват или да се мислят.
Афектация (лат.) – силна и бурно протичаща емоционална възбуда, която не може да се контролира от съзнанието, често придружена с престореност и с неестественост в поведението.
Бабичасвам (ост.) – набръчквам се.
Баджарница (тур.) – помещение край град, където се събира налог за внасяни стоки.
Бучуклии гащи (от бочник – клин на дреха между предницата и гърба) (ост.) – потури или панталони със страничен клин.
Викало (ост.) – околовръстно балконче на минаре, отдето ходжата приканва мюсюлманите за молитва.
Вилушка (рус.) – вилица.
Всинца (рус.) – всички.
Въпиющ (цсл.) – крайно наложителен, крещящ.
Грездей (ост.) – чеп на каца или на бъчва.
Гъгнив (ост.) – човек, който говори неясно през носа или заеква.
Давления (рус.) – натиск, въздействие над волята.
Джобур (ост.) – дървено ведро, в което се събира вино, изтичащо от винарските кораби, или в което се пресипват джибри.
Дранголник (ост.) – затвор.
Дряхъл (рус.) – грохнал, немощен, слаб от старост.
Жидки (рус.) – течни; разредени, редки.
За зор заман (перс.) – за всеки случай.
Зимница (ост.) – посеви, засети през есента.
Иждивявам (ост.) – изразходвам.
Каприция – каприз.
Катехизис (гр.) – основно положение, основни черти на убежденията.
Кимвал (гр.) – музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук.
Кинематограф (гр.) – апарат за снимане и за прожектиране на филмова лента. В случая означава самият филм.
Крина – дървен цилиндричен съд, използван като мярка за зърнени храни, с вместимост около 15 кг.
Куцуз (тур.) – без щастие, без късмет, злополучен, който върви наопаки.
Кюп (тур.) – голям глинен съд, делва.
Меродавно – авторитетно, отговорно, достоверно.
Миазма (гр.) – вредно, болестотворно изпарение.
Миля (лат.) – мярка за дължина с различни размери в отделните държави. Географската миля във Великобритания и САЩ е равна на 1853м, а в Германия – на 7420 м.
Мравя (ост.) – мравка.
Накопление (рус.) – натрупване.
Накопява (рус.) – натрупва.
Наполеон (фр.) – златна монета от 20 франка с образа на Наполеон.
Небуларно (лат.) – мъгливо, във вид на мъглявина.
Непреривна (рус.) – непрекъсната.
Ничего (рус.) – нищо.
Обленявам се (рус.) – ставам ленив, мързелив.
Ока (тур.) – мярка за тежина, равна на 1.225 кг или на 1.282 кг.
Орахатявам се (отрахат) (тур.) – ставам спокоен, безгрижен.
Охтика (ост.) – туберкулоза.
Пертурбация (лат.) – внезапна промяна, нарушаване на нормалния ход на нещата.
По видимому (рус.) – изглежда.
Полочка (ост.) – умалително на полог – място, където птицата носи яйца или мъти.
Посторонен (рус.) – страничен.
Предложение (рус.) – изречение.
Предсилка (ост.) – предикат, обозначаемо в логиката, т.е. това, което в съждението се казва за предмета на съждението.
Прерогатив (лат.) – преимущество, предимство, изключително право.
Прикя (ост.) – зестра.
Прямо (рус.) – направо, пряко.
Реторта (лат.) – обла стъкленица с дълга отводна тръба, която служи за нагряване и дестилиране на вещества.
Слог (ост.) – сричка.
Соба (тур.) – печка, пещ.
Спектроскоп (лат., гр.) – уред за наблюдаване на спектрите чрез разлагане на светлинните лъчи.
Спогаждам се (ост.) – разбирам се, помирявам се.
Трансмигриране (лат.) – преместване, придвижване през определено пространство; в случая – странстване, прераждане на душите.
Трен (фр.) – влак.
Търгам (ост.) – дърпам, тегля, скубя.
Уд (ост.) – орган на тялото; член, крайник.
Фонограф (гр.) – първият апарат за записване и възпроизвеждане на звукове, изнамерен от Едисон; грамофон.
Хосканица (ост.) – гоненица, тропаница (иронично и преносно).
Хукам (ост.) – викам ху подир някого, за да го изгоня или изплаша.
Цев (ост.) – отрезка от кухо стъбло на растение, която служи за насукване на прежда при тъкане; калем, масур.
Шиканирам (фр.) – умишлено създавам пречки, мъчнотии в някаква работа, извъртам нещата.
Ще окрекаме орталъка (ост. фразеологизъм) – ще се оплачем на всичко живо.
„The proud flesh.“ – „Гордата плът.“
to God (англ.) – към Бога
Gott (нем.) – Бог
ІІ. УПРАЖНЕНИЯ, ЗАДАЧИ И ОПИТИ
Разумност в Природата
– Размисъл върху възложена тема за писане: „Има ли разумност в Природата“.
– Упражнение с движения на ръцете и свиване на пръстите.
Излишък и недоимък в живота
– Размишление: Опит за връзка с интелигентните същества на Слънцето.
– Упражнение с ръцете и пръстите.
Волята Божия
– Опит с изчистване на планински извор и работа с водата.
Свобода, знания и мир
– Музикално упражнение с думата „Мир“, изпята във възходяща и низходяща степен.
Окултната музика в живота
– Задача: стремеж към продължаване действието на Словото у човека и извън рамките на конкретната беседа.
– Дава се песента: „Кажи ми ти, светли Божи лъч“.
– Пее се музикалното окултно упражнение „Благост носи светлината“ (3 пъти), което е предтеча на песента: „Благост“ (дава се в следващата лекция).
Школата и развитието на ученика
– Дава се песента: „Благост“.
– Пее се музикалното окултно упражнение: „Мир“.
– Музикалното упражнение „Мир“ като метод за трансформиране на гнева.
– Опит: да се извлича полза от гнева.
Закон за късите и дългите линии
– Окултно физическо упражнение с теглене на ръцете и произнасяне на думи.
Най-щастливият ден
– Окултно физическо упражнение с ръцете и китките за
трансформиране на неразположение.
Трите състояния у човека
– Окултни физически упражнения с ръце пред гърди.
Добрите и лошите мисли
– Премахване на меланхолия чрез разсъждения.
– Премахване на изкушения.
– Премахване на дребнавости.
Разумно сърце
– Опит за по-бързо ориентиране.
Тъчете мислите си
– Задача за самообладание, за смелост.
– Опит с наблюдаване проявите на околните.
– Опит за по-добри взаимоотношения с околните.
– Задача за използване потенциала на ума, сърцето и волята.
– Упражнения с поставяне на длани една върху друга и поставяне на палци върху брадата.
– Упражнение за концентрация.
– Опит за долавяне и възпроизвеждане на мисъл.
Любов към Бога
– Дават се песните: „Светъл ден" и „Тъги, скърби".
Съзнателната монада
– Да се мисли, говори и върши добро за една седмица – без дребвнавости и слушане на злото.
Право ходене
– Задача да се стои правилно по време на лекции.
Важността на числата
– Гимнастическо упражнение с формата на Пентаграма.
ІІІ. ФОРМУЛИ.
Разумност в Природата
– „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“
Най-добрият начин на разсъждение
– „Искам своето добро, искам растенето и благородството на моята душа. Аз трябва да любя, понеже това е Волята Божия.“
– „Само светлият път на Божествената Мъдрост води към Божествената Истина!“
– „Заради Него, заради Този, който ми е дал всичките блага в света, ще се постарая да изпълня всичко.“
– Истината в света е Истина само тогава, когато се разбере и приложи.
Божественото съвършенство
– „Да се прояви Бог в нас, и ние да проявим Бога в себе си.“
– „Ние живеем между този народ, за да се прояви Бог в нас и ние да проявим Бога в себе си. Бог като се прояви в нас, ние трябва да бъдем носители на Неговата велика мисъл.“
Излишък и недоимък в живота
– Акцент върху придобиването на съзнателен живот.
Силовите линии в Природата
– При въпрос за знание и незнание ученикът трябва да казва: „Аз ще се уча!“
Волята божия
– „Мир! – Мирът носи Божията радост.“
Школата и развитието на ученика
– Утвърждение: В дадения момент ще бъда добър.
Трите състояния
– Формула-утвърждение: „Всичко е възможно.“
Обектът на съзнанието
– „Любовта носи живот. Мъдростта носи знание. Истината носи свобода. Духът ги съдържа в себе си."
– Опит с формулите „Любовта носи живот", „Мъдростта носи знание", „Истината носи свобода" с полагане на ръце.
– „Бог е Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, които носят за човека Живот, Знание и Свобода. Неговият Дух съдържа всичко това в себе си."
Истинско и относително знание
– Формулата: „Няма Правда като Божията Правда, само
Божията Правда е Правда."
Разумно сърце
– Утвърждение: Надпреварвайте се в отдаване на почит един на
друг.
Тъчете мислите си
– Мото: „Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на
живите."
Добро и зло
– „Бог е Светлина на Живота."
Разумният живот
– „Мирът носи Божията радост."
Разумният и неразумният слуга
– „Любовта разкрива Бога в нас."
ІV. ТЕМИ.
Разумност в Природата
– „Воля и безволие"
Стремежите на ума и сърцето
– „Разликата между левия и десния път"
Най-добрият начин на разсъждение
– „Киселите и сладките храни"
Излишък и недоимък в живота
– „Отличителни черти на целомъдрието и благоразумиоето"
Силовите линии в Природата
– „Разлика между гордост и тщеславие"
Волята Божия
– „Отличителните качества на мъжа и жената"
Свобода, знания и мир
– „Отличителните черти на растенията"
Окултната музика в живота
– „Качества на знанието"
Школата и развитието на ученика
– „Единство на обичта"
Единство на обичта
– „Произход на лечебните растения"
Мъртвите и живите линии
– „Най-малката добродетел"
Приливи и отливи
– „Произход на усмивката"
Закон за късите и дългите линии
– „Разлика между Дух и материя"
Трите състояния у човека
– „Най-щастливият ден в годината"
– „Отличителните черти на търпението“
Обектът на съзнанието
– „Най-важният стих от Евангелието на Йоан“
– „Кой е най-важният въпрос в живота?“
Двете граници
– „Най-късият път между скръбта и радостта“
Разумно сърце
– „Качествата на новия човек“
Любов към Бога
– „Аз и Отец едно сме“
Точилото и ножът
– „Службата на търпението и самообладанието“
Добрите и лошите
– „Как познах, че имам ум ?“
– „Защо човек е недоволен?“
Страхът
– „Защо човекът има уста?“
Четирите проекции
– „Лошо ли е човек да бъде недоволен?“
Съзнателната монада
– „Истинският начин за примирение“
Право ходене
– „За кого грее Слънцето?“
Добро и зло
– „Кой е бил първият поет?“