БЕЛЕЖКИ

23 Забележка: На 1.08.1934 г. в каталога няма беседа. На 8.08.1934 г. и 15.08.1934 г. са държани беседи, отпечатани в томчето „Великото в живота“ като съборни беседи

[←11]

24 хептен гевезен (тур.) – съвсем глезен

[←12]

25 от бакрач (тур.) – котел, медник

[←13]

27 Това е бележка на стенографката. В действителност Учителя държи на 19 септември в Казанлък още една беседа

[←14]

1 хата олур. (тур.) – ще стане грешка

[←15]

2 арнаутин (тур.) – албанец, упорит човек, лют човек

[←16]

3 ибрик (тур.) – меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене

[←17]

4 скържав (диал.) – стиснат, свидлив, скръндза

[←18]

5 дар-перушина (разг.) – на пух и прах

[←19]

6 кираджийски кон (тур.) – превозващ чужди стоки кон

[←20]

7 джуздан (тур.) – чанта за книжа, портфейл

[←21]

8 нерде Шам, нерде Багдад, (от тур.) – къде е Шам, къде е Багдад. Много далече

[←22]

9 гюзлюци (тур.) – капаци

[←23]

10 Липсва една страница от машинописния текст на дешифрираната стенограма.

[←24]

11 Поговорката „Бит небит носи“; кошум (диал.) – ремък за впрягане, кошут (обл.) – вид жилава трева

[←25]

12 керата (гр.) – негодник, проклетник, недодялан, недорасъл

[←26]

13 хука (диал.) – хока

[←27]

14 тесаракт (от итал.) – обемна фигура в четиримерното пространство

[←28]

15 петрификация – вкаменяване

[←29]

16 шиник (от гр.) – дървен цилиндричен съд, който служи за мярка на зърнени храни (8 – 10 кг)

[←30]

17 менгушче (тур.) – обичка

[←31]

18 джобур (диал.) – джебър, чобур, вид каче

[←32]

19 билник (тур.) – стъклен съд за вино и ракия във форма на шише, с плетена обвивка и вместимост над

3 л, дамаджана

[←33]

20 чушири (диал. от тур.) – чешири, потури

[←34]

21 келево (от тур.) – дървен валяк на воденица, кладенец

[←35]

22 DD – Doctor of Divinity (англ.) – доктор по богословие

[←36]

23 blue (англ.) – син цвят, тъжен

[←37]

24 аваландж (англ.) – лавина

[←38]

25 калъпсъз (тур.) – безформен, свръхестествен, ненормален

[←39]

26 Сен калапсъз (тур.) – Ти си ненормален

[←40]

27 рандеву (фр.) – свиждане, среща между влюбени

[←41]

28 66 – къщата на ул. Опълченска 66

[←42]

29 заради (диал.) – за

[←43]

30 букаи (тур.) – окови

[←44]

31 матахери (диал.) – разиграва, мотае, върти

[←45]

32 бамбашка (диал.) – съвсем друг, съвсем различен, особен

[←46]

33 куркой (диал.) пуяк, мисирок, фит

[←47]

34 пироксилин (гр.) – силно избухливо вещество с широко приложение в пиротехниката за изготвяне на бездимен барут

[←48]

35 Аллах керим (тур.) – Добър е Господ. Каквото даде Господ

[←49]

36 зор-заман (тур.) – крайна нужда

[←50]

37 фисхармоника (от гр.) – езичков пневматичен музикален инструмент с клавиши

[←51]

38 да му се ревне (диал.) – да му се прииска, да пожелае силно

[←52]

39 коскоджа (тур) – доста голям, коджа

[←53]

40 хас (тур.) – чист, истински

[←54]

41 Нерде Шам, нерде Багдад (тур.) – Къде е Ямбол, къде е Стамбул. Използва се при сравнение на много далечни неща

[←55]

42 шашка (рус.) – сабя

[←56]

43 рахатлък (тур.) – спокойствие, безгрижие

[←57]

44 ибрик (тур.) – меден или глинен съд за поливане при миене

[←58]

* бошлаф (тур.) – празни приказки

[←59]

45 Allez passez! (фр.) – Възглас на илюзионист, който прави номер, „фокус бокус!“

[←60]

46 журфикс (от фр.) – определен ден през седмицата за посрещане на гости

[←61]

47 долап (диал) – лъжа, хитрина, интрига

[←62]

48 шавърка (диал.) – кръшка, митка

[←63]

49 живеница (диал.) – неизлечима болест, упорита рана

[←64]

50 неглиже (от фр.) – пренебрежително, нехайно

[←65]

51 хардалия (тур.) – пресечено със синап вино

[←66]

52 посторонен (рус.) – страничен, чужд, външен

[←67]

53 на свят (нар.) – както трябва, свястно

[←68]

54 слин (нар.) – надебеляла и втвърдена кожа, мазол

[←69]

55 чаре (тур) – цяр, лек

[←70]

56 чарадясал (диал) – изгнил

[←71]

57 хава (тур.) – състояние на времето, климат; положение, настроение

[←72]

58 уйдисва (тур.) – допада, приляга

[←73]

59 чуткий – (рус.) – тънък, остър

[←74]

60 кааза (тур.) – околия

[←75]

61 ишарет (тур.) – таен знак

[←76]

62 фуска (диал.) – мехурче по кожата, флюска, пъпка

[←77]

63 копой (тур.) – ловджийско куче

[←78]

64 вдигам дърмите (разг.) – махам се, обирам си крушите, тръгвам си

[←79]

65 кюрк (тур.) – дълга горна дреха, подплатена с кожи, шуба, дълъг кожух

[←80]

66 дармон (гр.) – решето с едри дупки

[←81]

67 чоджум (тур.) – момче, момчето ми (в обръщение)

[←82]

68 къзъм (тур.) – момиче, момчето ми (в обръщение)

[←83]

69 хънзър (тур.) – гаден човек, мръсник, свиня

[←84]

70 сойка (обл) – просто сгъваемо ножче

[←85]

71 дам (тур.) – обор

[←86]

72 жегъл (диал.) – остен

[←87]

73 фалага (тур.) – дървен уред, използван за наказания в училищата преди Освобождението

[←88]

74 джубе (тур.) – дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа

[←89]

75 матахери (тур.) – мотае, мандахерца

[←90]

76 агаля-агаля (гр.) – бавно-бавно, полека

[←91]

77 маргарит (гр.) – бисер

[←92]

78 схумват се (диал.) – похабяват се, свиват се

[←93]

79 бабачко (разг.) – мъжкарана, смелчага, юначина

[←94]

80 доландарджии (тур.) – мошеник, хитрец

[←95]

юшурджия, (юшур (тур.) – данък) – човек, който събира данъците

[←96]

юлар (тур.) – повод, оглавник за добитък

[←97]

3 чакър-кефлия (тур.) – пийнал, развеселен

[←98]

4 ул.“Опълченска“ № 66, където Учителя е живял известно време в дома на братското семейство Гумнерови (бел. ред.)

[←99]

5 табана-кувет (тур.) – беж да те няма (бел. ред.)

[←100]

6 хас (тур.) – страх ни е

[←101]

7 гем (тур.) юзда

[←102]

8 базиргян (тур.) – търговец

[←103]

9 халаше (тур.) – безсилен, немощен

[←104]

10 куркой (диал) пуяк

[←105]

11 чапрашък (тур.) – забъркана, опака

[←106]

12 прикя (гр.) чеиз (тур.) – дрехи, бельо и други изработени неща, които булката занася в новия си дом като зестра

[←107]

13 джубе (тур.) – кожухче, горна дреха на духовно лице

[←108]

14 зенгия (тур. ед. ч.) – стреме

[←109]

16 скабрици (диал.) – дребна риба

[←110]

17 соба (остар.) – печка

[←111]

18 есап (тур.) – сметка

[←112]

19 дилаф (гр.) – маша

[←113]

20 лапчуни (диал.) – чехли

[←114]

21 фуски (гр.) – пъпчици

[←115]

22 зенгия (тур.) – стреме

[←116]

23 дам (диал.) – обор

[←117]

27 разшалял (рус.) – разлудувал

[←118]

28 меситин (диал. гр.) – посредник на търговци и др.

[←119]

29 кираджийство (тур.) – наемане на помещение

[←120]

30 посторонни (рус.) – странични, чужди, външни

[←121]

31 долап (диал.) лъжа, хитрина, интрига

[←122]

32 запетляват (рус.) – замотават, объркват

[←123]

33 орталък (тур.) – множество хора, тълпа, свят

[←124]

34 рандеву (фр.) – свиждане, среща

[←125]

35 нотни стойности от църковнославянското пеене – невми

[←126]

36 олур (тур.) – стани

[←127]

37 нерде Шам, нерде Багдад (тур.) – използва се за несравними понятия

[←128]

38 Окруха(старин.). – къшей, парче хляб

[←129]

39 на свят – както трябва

[←130]

40 поревне – пожелае, поиска, хареса.

[←131]

41 бамбашка (тур.) – съвсем особен, необикновен

[←132]

42 стивасване – етап от арх. техника за обработка на вълна.

[←133]

43 присинясал – посинял, спаружен

[←134]

44 скържав (диал.) – стиснат

[←135]

45 долапчия (диал.) – лъжец, мошеник

[←136]

46 ерменски – арменски, хитър.

[←137]

47 хас (тур.) – чист, истински

[←138]

48 предложение (рус.) – изречение

[←139]

49 секвестър – възбрана върху земята, ограничаване на правото на лице да се ползва от имота си, запор.

[←140]

50 Джубе (тур.) – дълга горна дреха от сукно, подплатена с кожа

[←141]

51 шушка – нещо дребно

[←142]

52 N’est-ce pas? (френски) – Нали? Чете се ‘неспа’

[←143]

53 Компонист (остар.) – композитор

[←144]

54 на парила – на работа, на изпитание.

[←145]

55 Be man (англ.) – бъди човек

[←146]

56 Омбрела – (остар. От английски) – лятно дамско чадърче

[←147]

57 Агни (санскрит) – огън

[←148]

58 дубара (остар.) – измама, лъжа, хитрост

[←149]

59 Хак ти е (тур.) – заслужено си изпащаш, така ти се пада

[←150]

60 Дине (фр.) – вечеря

[←151]

61 Хукам (диал.) – хокам, карам се

[←152]

62 Разтевекелил (тур.) – разпуснал, охарчил

[←153]

63 Щекотлив (рус.) – деликатен

[←154]

64 Майа (санскрит) – илюзия

[←155]

65 тертип – образец.

[←156]

66 ихтибар (тур.) – добро име, почит, уважение

[←157]

67 Дост (тур.) – приятел, другар

[←158]

68 Зифт (тур.) – черна смола, получена при дестилация на земно масло, асфалт

[←159]

69 Пеш (тур.) – предната пола на дълга дреха

[←160]

70 Яма (тур.) – кръпка

[←161]

71 Хайлузлук (тур.) – безделие, мързел

[←162]

72 Кюп – делва.

[←163]

73 Реврънт (англ.) – преподобен

[←164]

74 Прана (санскрит) – жизнено дихание

[←165]

75 Съсъд – съд.

[←166]

76 Рол (рус.) – роля

[←167]

77 Шовърквам (диал.) – щавам, играя

[←168]

78 Елли (тур.) – петдесет

[←169]

79 Белли (тур.) – явно, известно

[←170]

80 Юс (тур.) – сто

[←171]

81 Дюс (тур.) – равен, гладък

[←172]

82 Бирбучуклии (от турски) – широки

[←173]

83 Салтамарка – къса до кръста дреха, подплатена или обшита по краищата с кожа.

[←174]

От 21.10.1936 г. до 31.12.1936 г. Учителят не държи беседи и лекции. На 22.10. 1936 г. петък, по спомени на ученици става някакво недоразумение, в което основно участие вземат сем. Белеви, Общият окултен клас продължава на 06.01.1936 г.

[←175]

Ваша Пршихода (Váša Příhoda 1900 – 1960) – популярен чешки цигулар, известен с виртуозността си и красотата на своя тон. Той е смятан за един от най-добрите изпълнители на Паганини. Изнася два концерта в София – на 22 януари и 2 февруари 1931 г. Виртуозните му изпълнения включват творби на Брамс, Чайковски и Паганини. Отзиви от това културно събитие: „Концертът му в София представляваше едно от големите събития от тридесетте години на ХХ век. Достатъчно бе предварително пускане на негови грамофонни записи по „Родно радио“, за да се стече на концерта му буквално цяла културна София. Неговата слънчева личност и невероятното му майсторство, в пълния смисъл на думата, омагьосаха, смаяха, доведоха до френезия публиката. която с отприщено въодушевление викаше и аплодираше „до срутване на салона“. Двадесет и четирите биса, които той изсвири след обявената програма, не усмириха младите му почитатели и студенти от Музикалната академия, които начело с импресариото Георги Белчев, го отнесоха на ръце до прочутото денонощно заведение „Широката механа“. Там, при особено приповдигнато настроение, стигащо до екзалтация, концертът му продължи до зори...(Константин Зидаров, Цигулковата магия: Бележити изnълнители-цигулари през вековете. Световна антология. София, Кабри, 1996.)

[←176]

Хоскам – диал. тръскам, друсам.

[←177]

Измудрям – измислям.

[←178]

Общ окултен клас, година VІІ, том ІІІ, (1927-1928 г.), София, 1937 г.

[←179]

Предложение (от рус.) – изречение.

[←180]

Прочетеният по-долу пасаж е от лекцията „Началото на добродетелта“, а „изхвърлените две думи“ са: „Сега, за“ да не изпаднете в криви разбирания […] Краят на стр. 211 завършва така „[…] престъпна ли е тя, или не. Затова е казано в Писанието: „По плодовете им ще ги познаете“.“

[←181]

На 14 юли 1937 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция от Учителя.

[←182]

„Царският път на душата“, беседи от Учителя, дадени на учениците през лятото на 1935 г., Седемте рилски езера. Първо издание, София, 1935 г.

[←183]

Посоченият пасаж е от беседата „Сочни храни“, държана на 25 август 1935 г., 5 ч. сутринта: „И тъй, по отношение на храната, познаваме два типа хора: едните употребяват месна храна, а другите – вегетарианска. Човек употребява такава храна, в която той вярва. Когато е убеден в нещо, човек вярва. Едно убеждение е толкова по-силно, колкото вярата на човека в убеждението му е по-голяма. Най-малкото колебание, най-малкото съмнение в неговата вяра намалява силата на убеждението. Където убеждението е слабо, там приложението отсъства. Ако приложи нещо, в което не е убеден, човек няма да има никакви резултати. Данаил имаше убеждение, което приложи. Той помоли началника на скопците да му позволи да не яде от храната, която се слага на царската трапеза, за да не се оскверни. Като приложи своето убеждение, Данаил получи добри резултати. Значи всяко приложение на нещата трябва да се предшества от убеждение. Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение. Данаил получи добри резултати. Значи всяко приложение на нещата трябва да се предшества от убеждение. Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение. Възможно ли е човек да има убеждение, в което да няма поне едно на сто изключение? Не само че е възможно, но според мене истинско убеждение е онова, в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успява в нещо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден, все има някакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение. Слабата страна на съвременните християни седи в това, че те нямат убеждение. Те казват: „Христовото учение е неприложимо в сегашния живот“. Те сами не вярват в това, което проповядват. Тогава остава да се приложи учението на пищната храна.“

[←184]

Пасажът е от беседата „Ще дойде отвътре“: „Животът се осмисля, когато човек минава от великото голямо към великото малко. Това значи: човек може да изрази своя стремеж към служене на великото голямо, само когато работи и услужва на великото малко. Великият е създал света чрез малките работи. Той е започнал от малките величини и постепенно е вървял към големите. Хората постъпват обратно: започват с големи величини и свършват с малки. Де кого срещнете, ще ви разправя, че бил канен в някой дом от високо общество, че го приели царски. Това говори за човешкото тщеславие. Друг ще се хвали, че бил в дома на някой министър. Какво представят министрите, или царете? И те са като всички хора, но поставени в обществото по-високо. Когато някой се хвали с такива неща, всъщност той се хвали със себе си – сам иска да се повдигне. Казано е в Писанието: „Който се хвали, с Бога да се хвали". Ако сте ходили при някой цар и нищо царско не сте придобили, какъв смисъл има вашето посещение? Ако сте ходили при един светия и нищо свято не сте придобили, вашето посещение остава безпредметно. При това положение, вие ще се намерите в такова противоречие, в което младата мома изпада. Докато е мома, тя постоянно носи в ума си някой момък, когото иска да хване в мрежата си, както рибар – рибата. Тя не мисли за нищо друго, освен за момъка. Като се ожени за него, тя счита, че е разрешила въпросите на живота. След това започва да мечтае, майка да стане. Момъкът пък мечтае баща да стане. После и двамата започват да мечтаят за къща, за ниви, за лозя. Защо всяка мома трябва да стане майка? И защо всеки момък трябва да стане баща ? Радвайте се на вашите майки и бащи! Ако искате да станете майка или баща, вземете си по едно-две сирачета и ги отгледайте като свои.“

[←185]

Стъгда – остар. селски площад.

[←186]

Тази лекция е отпечатана в томчето „Лъчи на живота“, беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. (София, 1937) – стр. 391-412, под заглавие „Закон за вечната младост“. Тук се публикува дешифрираната стенограма, запазена в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“.

[←187]

На 20 октомври 1937 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.

[←188]

На 13 април 1938 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.

[←189]

На 8 юни и 15 юни 1938 г. по каталога на Елена Андреева няма лекции.

[←190]

На 13 юли, 20 юли, 3 август, 10 август, 17 август 1938 г. лекциите са държани на Рила, езерата, и са отпечатани в томчето „Двигатели в живота“ – (София, 1938 г.). На 24 август 1938 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.

[←191]

½ mV2 – това е формула от физиката за намиране на кинетична енергия (К.Е.) или за извършена работа. Кинетична е тази енергия, която даден обект има, когато е в движение; „m“ е масата на дадения обект, а „V“ – неговата скорост на движение. Така K.E. = ½ mV2, т.е. количеството К.Е. е равно на половината от масата, умножена по скоростта на квадрат. Ерг (символ: erg) е единица за енергия и механична работа в системата CGS. Името е изведено от гръцка дума за „работа“ (ἔργον). 1 erg е равен на работата, извършвана от сила 1 dyn при преместването на точката на прилагане на силата на разстояние 1 cm по направление на действието на силата. В основните единици от системата CGS един ерг е равен на един грам-сантиметър на квадрат за секунда на квадрат (g·cm²/s²). Изразен чрез единицата джаул от Международна система единици (SI), един ерг е равен на 10-7 J (100 nJ).

[←192]

[←193]

Стоян С. Шангов – виден български журналист, 1867–1925 г

[←194]

Пойда (диал.) – вървя, отивам.

[←195]

add – англ. прибавям, притурям.

[←196]

Джон Уесли (John Wesley) – роден на 17 юни 1703 г. в Епуърт, Линкълншир, Великобритания, починал на 2 март 1791 г. Английски духовен деец и теолог, основател на евангелисткото арминианско религиозно течение методизъм. Той е син на английския поет Самюъл Уесли. Методизмът се оформя като много влиятелно и значимо духовно учение едва след като Джон Уесли се завръща от колониална Америка и започва своите беседи и проповеди под открито небе, близо до вярващите. Той насърчава и назначава дори непосветени, но ентусиазирани свещеници да разпространяват Метода на четене и тълкуване на Светото писание. В своята дейност на оратор и проповедник той изрично отстоява твърдението, че методизмът не е самостоятелна религия или секта и трябва да се разглежда като духовно течение в каноните на англиканската църква.

Бележки

Бисквитки