БЕЛЕЖКИ

На 19.VI. 1942 г. по каталога на Елена Андреева нама лекция. На 26.VI., 3.VII. 1942 г. – лекциите са отпечатани в томчето „Опорни точки на живота“: Беседи от Учителя държани при Седемте рилски езера и в София – (София, 1942 г.).

[←88]

Бележка на стенографа: „На 19. VI. 1942 г., на 26. VI. 1942 г. и на 3. VII. 1942 г. Учителя е на Рила.“

[←89]

На 21. VIII. 1942 г. в каталога на Елена Андреева няма лекция. На 28. VIII. 1942 г. лекцията е отпечатана в томчето „Опорни точки на живота“: Беседи от Учителя държани при Седемте рилски езера. – (София, 1942 г.)

[←90]

На 11. IХ., 18. IХ. 1942 г. по каталога на Елена Андреева няма лекции.

[←91]

На 30.Х.1942 г. Учителя не дойде.

[←92]

Не са открити тези рисунки, наречени „теми“.

[←93]

МОК – Х година, томче – „Път към живота“ (1930 – 1931), София, 1941 г., лекция – „Постижими и непостижими неща“. В „Приложение“ е поместена цялата лекция, както и лекцията от нередактираната стенограма, която е наименувана „Идеалът на великите души. Органически и неорганически сили в природата“.

[←94]

Лекцията е „Две реалности“, държана на 12 декември 1930 г. Откъсът е следният: „[...] Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.

Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата? Кой влиза вътре, и кой излиза вън? – Светлината влиза вътре, а чувствата и мислите излизат навън. Светлината е свързана с живота. Дето е животът, там е и светлината. Животът се облича със светлина. Значи светлината е външната дреха на живота. Затова казваме, че слънцето носи живот.

Нова мисъл, нови разбирания са нужни на човека. При старите разбирания човек говори, философства, но не може да се справи със себе си. Той предприема нови работи, без да предвижда последствията на нещата. – Защо е така? – Защото се поставя или като учител, или като ученик. Докато не съедини двете положения и не се постави едновременно като учител и ученик в себе си, да предава и да възприема, да учи другите и себе си, той нищо не може да постигне. [...]“

[←95]

МОК – Х година, томче – „Път към живота“ (1930 – 1931), София, 1941 г. Лекцията е държана на 30 октомври 1930 г. Откъсът от първите пет страници е следният: „[...] Често се говори за отношения между живи същества. За пример, какво е отношението на един човек към друг, на едно млекопитаещо към друго, на една птица към друга, или на една риба към друга? Отношението на тия същества може да се изрази с числата 1:1. Какво означава думата „отношение“? Какви биват отношенията? Има съзнателни и несъзнателни отношения. Съзнателни отношения съществуват само между същества с пробудени съзнания. Могат ли отношенията да се усилват или отслабват?

Какво означава отношението 1:1? – Отношение към самия себе си. Ако това отношение е правилно, човек расте и се развива правилно. Той има добро разположение на духа, защото храносмилането в него става правилно. Когато стомахът работи добре, човек има условия да забогатява. Ако стомахът не работи добре, човек постепенно отслабва, изсъхва и осиромашава. Стомахът на такъв човек се намира между две криви линии. Благодарение на това, животът му се усложнява. Кривата линия подразбира усложнен живот, а правата – прост живот. Правата линия определя най-късото разстояние между две точки. Двете точки представят отношението 1:1, т.е. отношение на човека към самия себе. Значи правата линия е отношение на човека към себе си.

Какво означава отношението 1:2? – Излизане на човека вън от себе си. Значи единицата е намерила едно същество – двойката, към което има отношение. В отношението 2:3 двойката пък излиза вън от себе си. Всички числа могат да се намират в отношения помежду си, но всички отношения не дават еднакви резултати. За пример, отношението 1:1 дава един резултат, 2:2 – друг, 3:3 – трети и т.н. Даже единицата, като влиза в различни действия сама със себе си, дава различни резултати: 1.1=1, 1:1=1; 1+1=2; 1-1=0. Докато има някаква единица в себе си, един лев, един хляб или друго нещо, човек е доволен, уповава на нещо. Щом изгуби единицата и остане нулата в него, той започва да се безпокои. Наистина, не е все едно за пътника, дали има хляб в торбата си, или няма.

Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Там лесно се работи с числата, но като дойде до приложението им в живота, както и във вашия психически живот, вие се натъквате на големи мъчнотии. И ако нямате ясна представа за числата като сили, които действат във вашия умствен, сърдечен и волев живот, можете да се натъкнете на големи противоречия. Невежеството на нещата води към катастрофи. За пример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност? Ученият ще носи шишето внимателно, ще го пази и от най-малкото сътресение. Невежият, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голяма катастрофа, както за себе си, така и за околните. Един килограм е тази течност, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творчески принцип. С тази енергия човек твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако в умствения свят напишете единица не на време, вие ще причините голямо сътресение в своя ум. Следователно, дойдете ли до единицата като творческа сила в умствения свят, ще бъдете много внимателни. – Какво трябва да прави човек, за да не причинява катастрофи в никой свят? – Той трябва да пази законите, които управляват материята. Спазва ли тия закони, той пази равновесие между частиците на материята. Може ли бомбата да избухне, ако равновесието между частиците ù е запазено? Обаче най-малкото нарушаване на равновесието между частиците на веществото, с което е пълна бомбата, причинява експлозия и катастрофи.

Ние засягаме въпроса за бомбите във връзка с експлозиите, които човек несъзнателно произвежда в своя умствен и сърдечен свят. Що се отнася до физическите бомби, ние не се интересуваме от тях. Те имат приложение главно във войната. Веднъж направени, те трябва да се употребят. Ако не се употребят във времето, когато се правят, след години, сами по себе си, те ще експлодират. Такова е естеството на взривните вещества. Като знаете тяхното естество, не си служете с бомби нито във физическия свят, нито в умствения или сърдечния, защото ако не днес, след години те ще произведат своето нежелано действие. Ще се чудите тогава отде произлезе известна експлозия. Понякога и парите експлодират. Ако човек държи парите си 10–15 години в каса и постоянно мисли за тях, един ден те ще експлодират. – Как? – Ще привлекат към себе си някой престъпен човек, който ще разбие касата, ще убие господаря на парите и ще избяга. За да не експлодират по този начин, парите трябва да влязат в обръщение. Същият закон има отношение и към човешките мисли и чувства. Ако човек задържа дълго време известни мисли и чувства в себе си без приложение, в края на краищата те ще експлодират и ще произведат неочаквани резултати.

Трябва да знаете, че между силите в природата съществува известно съотношение. Това не е от днес. То е съществувало откак вселената съществува. Ония сили, които си хармонират, се събират на едно място; ония, които не си хармонират, се разделят и между тях се явяват противоречия, раздори и войни. Това се забелязва не само между хората, но и в самата природа. Това се вижда и между животните и растенията. Войната не спира тук. Тя продължава и по-нагоре, между ангелите. Тази е причината, поради която и ангелите са разделени на лагери. Те имат различни възгледи за създаването на вселената. Не само ангелите, но и боговете се разделиха на лагери. Като четете гръцката митология, виждате какво деление съществува между боговете. Ще кажете, че това са митове. Митове са, но в тях се крие велика истина.

Като говоря за противоречията, които съществуват в самата природа, имам желание да ви ориентирам. Вие живеете в природата, следователно имате отношение към силите, които действат в нея. Това, което става в природата, става и във вас. Тази е причината, поради която някои ваши добри мисли и желания не могат да се реализират. Вие правите усилия да ги реализирате, но нещо вън от вас ви противодейства. Има начин, по който можете да ги реализирате, но трябва да се домогнете до него. За това се изисква работа и учене. Като учите, ще дойдете до разбиране характера на своите мисли и желания. Щом ги познавате, вие сами ще решавате кои от тях трябва да реализирате и кои не трябва. Това зависи и от развитието на вашето съзнание. Когато съзнанието на човека е високо, той реализира само ония мисли и желания, които имат отношение към съзнателния живот. Те увеличават светлината, както на неговото съзнание, така и на съзнанието на неговите ближни. Тия мисли и желания наричаме добри, светли. Всяка мисъл и всяко желание, които отнемат светлината на човешкото съзнание, наричаме лоши, тъмни. Те не трябва да се реализират. Ученикът трябва да знае това, защото между светлината и силата има известно съотношение. Когато се увеличава светлината на човека, заедно с това се увеличава и силата му; когато се намалява светлината, намалява се и силата му. Същото отношение намираме и между светлината и топлината. Когато светлината се увеличава, и топлината се увеличава. И обратно: Когато топлината се увеличава, и светлината се увеличава. Това са правилните отношения между светлината, топлината и силата. Ако има изключения, те се отнасят до неправилностите. Изключенията се дължат на гъстотата на материята [...]“

[←96]

МОК – Х година, томче – „Път към живота“ (1930 – 1931), София, 1941 г. Лекцията е държана на 14 ноември 1930 г. Откъсът от първите пет страници е следният: „[...] Най-голямото благо, дадено на всички същества, е животът. Какво представя животът? Ако го разгледате геометрически, като сбор от действащи сили, донякъде ще имате представа за живота. За пример, буквата „Ж“ представя сбор от сили, които имат една равнодействаща. Значи всеки човек трябва да намери равнодействащата сила в живота. Буквата „И“ представя две успоредни линии, свързани с една обща линия, която показва направлението на силите. Буквата „В“ показва, че семето е посято. Значи силите на живота трябва да се посеят в земята. Буквата „О“ представя завършен процес. Буквата „Т“ показва, че силите, вложени в живота, търсят път за излизане. Мъчнотиите в живота са в буквата „Т“. Щом силите на живота си пробият път и възлязат нагоре, човек е доволен, радва се на свободата си. Ето защо, когато чувате някой да казва, че иска да живее, това подразбира желание да се освободи от ограничителните условия на живота и да възлезе нагоре. Мнозина казват, че животът е борба. Под думата „борба“ разбираме преодоляване на мъчнотиите, в които човек е поставен. Някои пък казват, че животът е жертва. Наистина, човек не може да използва добрите условия на живота, ако не се пожертва, т.е. ако не се отрече от всичко лично, което го спъва. Докато човек не обърне пълната кофа надолу, да изтече съдържанието ù, не може да очаква облекчение. Следователно, докато човек не обърне кофата на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък.

Представете си, че сте младеж, свършил гимназия. Искате да следвате в университета, но нямате средства и се мъчите при мисълта, че не можете да постигнете целта си. Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните кофата си с излишен товар. Обърнете кофата надолу, откажете се от мисълта за следване. Щом изпразните кофата, животът ви ще стане по-лек. Кажете си: „Благодаря на Бога, че ме изпратил на земята, във Великия университет на живота. Ще живея и ще следвам този университет“. Ще кажете, че искате да учите, докато сте млад, да използвате разумно живота. Това не е желание само на едного. Всички същества искат да живеят. Всички хора искат да използват живота, докато са млади, а въпреки това не постигат желанието си. Думата „млад“ започва с буквата „М“, 12-та буква от азбуката. Сумата от цифрите на числото 12 е 3. Тройката представя два полукръга. За да образуват кръг, двата полукръга трябва да се съединят така, че да имат една централна точка. Значи задачата на младия човек е да намери центъра на кръга, в който се движи. Щом намери центъра на кръга, в който действат неговите сили, той ще ги впрегне на работа. Ако младият не може да намери центъра на своите мисли, чувства и желания, нищо няма да постигне. Щом намери центъра на мислите, чувствата и желанията си, той трябва да намери посоката, към която те се движат. Същевременно младият трябва да знае кои мисли, чувства и желания са негови и кои – чужди. Чуждите ще върне на притежателя им, а със своите ще работи като със свой капитал. Ако някой си отговори, че желанието му да служи на Бога е негово, той трябва да се запита как ще служи. Докато не намери начин как да служи на Бога, желанието му остава нереализирано. – Как служи ученикът на учителя си по музика? – Като изпълнява всички дадени от него правила при свиренето и изучава редовно упражненията си. На същото основание казваме, че Онзи, Който е дал живот на човека и го пратил на земята да се учи, дал му е правила, които трябва да спазва, и упражнения, които трябва да изучава.

Като не могат да изпълнят задачите на своя живот, мнозина се оправдават с неблагоприятните условия, при които се намират. Външно двама души могат да бъдат поставени при еднакви условия, но единият има по-големи вътрешни препятствия от другия, поради което не успява в живота си. За пример, единият се движи в затворен кръг, в който лъчите на слънцето мъчно проникват. Трябва да дойде някой отвън, да отвори кръга му, за да влезе светлината на живота в него. Други двама души могат да се намират при еднакви условия, с единствената разлика, че единият приема северните лъчи на слънцето, а другият – южните. За да подобри условията на живота си, първият трябва да измени посоката на движението си, да се обърне с лице към юг, да използва южните слънчеви лъчи.

Задача на всеки човек е сам да премахва препятствията на пътя си и да върви напред. Разумният човек може да си достави всичко, което му липсва. Ако пък има излишно количество прах в себе си, трябва да го пусне в пространството, да произведе от него дъжд, който да полее изсъхналата му почва. Прахът в човека представя дребнавостите в живота, които занимават неговия ум. Мъчнотиите, на които човек се натъква във физическо, сърдечно и умствено отношение, се дължат на полето, в което се движи. Ако полето е в хоризонтално положение и в пълен покой, силите, които регулират живота на човека, са толкова уравновесени, че ограничават всяко негово действие. Той се намира в безизходно положение. Това равновесие на силите го прави пасивен. Той иска да излезе от статическото положение на своя живот, но не знае как. Обаче ако промени начина на мисленето и на чувстването си, полето на действащите сили в него ще се наклони на една или на друга страна и той ще стане активен. Така, постепенно той става господар на своите сили и влиза в нов живот.

Всяка промяна, която става в психическия живот на човека, се дължи на новите условия, които разумният свят му създава. Ако не разбирате законите на живота, вие не можете да използвате новите условия и оставате в стария живот. Новите условия, които ви се дават, могат да произведат микроскопическа промяна, но тя води към големи постижения. Представете си, че отивате да видите една хубава, мраморна чешма, с красива форма в класически стил. Гледате чешмата, любувате ù се, но след това я напущате и не мислите втори път да я посетите. – Защо? – Суха чешма е, няма в нея вода. Такова нещо представя статическият живот, в който силите са уравновесени и не се внася нищо ново отвън. Обаче ако при сухата чешма дойде някой виден инженер, който знае посоката на течащата вода, и направи един малък отвор, водата веднага ще протече. Тази чешма започва да се посещава повече и в скоро време около нея се развива интензивен живот: цветя растат, птички пеят, деца играят. Животът, който се влива в чешмата, привлича хората. Тя става ценна и по-красива от по-рано [...]“

[←97]

„Царският път на душата“, рилски беседи, изнесени през 1935 г., първо издание – София, 1935 г., съборната беседа е „Пробни страдания“. Откъсът от тази страница е следният: „[...] Отличителното качество на човека е страданието. Само човек е способен да страда. Животното се мъчи, а човек страда. Противоположният полюс на страданието е радостта. Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда. Страданието на едного е радост за другиго; радостта на едного е страдание за другиго.

Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от Любовта. Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта. Христос пръв е минал през пътя на страданията и ние ще Го следваме. Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието. Много добри хора са минали и минават същия път. Ще кажете, че този път е лош. – Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става все по-красив и лек.

„Скрий ножа в ножницата си! Чашата, която Отец ми е дал, да я не пия ли?“ С други думи казано: Сложи страха от страданията настрана! Нека този страх да не те спъва, понеже чрез страданията ти ще намериш истинския път на живота, ще разбереш какво нещо е да служиш на Великата Любов, която изправя всичко в света. Това се отнася както за отделния човек, така и за цялото човечество [...]“

Бележки

Бисквитки