Бележки
[←1]
Гем (разг.) – юзда.
[←2]
В оригиналния ръкопис от тетрадката са смесени тези три стиха и са представени като един. За да няма объркване, тук даваме и трите стиха, така както са поред в Библията.
[←3]
Клетове – стаи
[←4]
Сетнини – Остар. Обикн. мн. Последици, резултати.
[←5]
Този цитат се среща на две места в Новия завет – Матей; 24: 29 и Марк; 13:24. За потъмняване на Слънцето и угасване на Луната се говори още и в Исая; 13:10
[←6]
За „Ново небе и Нова земя“ в Светото писани се говори на две места – Исая; 65:17 и в Откровение; 21:1
[←7]
Всъщност 5023:7 = 717, 57142857, т.е. остатъкът е приблизително 6.
[←8]
Санкционирам – за по-висша инстанция – давам санкция, утвърждавам, одобрявам решение, наредба.
[←9]
Липсва 1-тият – вероятно това е Никола Ватев.
[←10]
Тук вероятно става дума за Петър Чорбаджиев от Сливен, един от първите членове на сливенското братство отпреди 1910 г., брат на Мария Райнова – също ревностен член. Той присъства в списъка на членовете на веригата от 1914 г. Вероятно е бил музикант. На 1.06.1923 г. Пеню Ганев пише дневника си: „Учителят ръководи една комуна сега в София, братята гарантирани економично, работели в братството с ентусиазъм и въодушевление в сеене и копане на градината. В София има голяма послушност. Чорбаджиев, Петър се отцепил и даже книга щял да издава против Учителя. Тук се вижда как неговата гордост и славолюбие се проявява, като се явява против това чистото, великото и идеалното. Затова Учителят казва: Чистота абсолютна се изисква и любов Божествена, която всичко в нас да стопли и поднови, което да е готово на Божественото изискване.“ Тук се виждат противоречия с Чорбаджиев, но явно през годините те се изглаждат, тъй като в същия дневник от 1 .XII.1933 г. Пеню пише: „До 10 ч. бях при Учителя в салона, а следобед помагах на Петър Чорбаджиев, за да сее фидани, и му копах 2 дупки.“ Оттук ние разбираме, че П. Чорбаджиев е живял и работил в градината на Изгрева поне до 1933 г.
[←11]
Александър Кръстников (1879-1970) – отначало той е бил при Учителя, но в последствие го напуска, като решава, че той може да бъде духовен ръководител. Основава „Общество за психически издирвания и духознание". Автор е на книги.
[←12]
Георги Сотиров от Сливен, който е бил ясновидец и близък с известната ясновидка от Сливен – Кортеза.
[←13]
Името „Тодор Желев“ не се открива до момента в архивите на Братството.
[←14]
Вероятно става дума за варненеца Сава Величков, който участва в първите списъци на синархическата верига.
[←15]
Живиница – рани от болест на жлезите, които стават най-често по шията; заушка и др.
[←16]
Става дума за Михаил Иванов и Кръстю (Христо) Трифонов.
[←17]
Под „гледане“ се има предвид предсказване. По време на събора през 1922 г. те са се наричали преродените Кирил и Методий и много братя и сестри са се допитвали при тях за бъдещето си.
[←18]
Марк, 9:12 „А той отвръща и рече им: Истината, че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко“
[←19]
Кръпка.
[←20]
Липсват листи в оригинала.
[←21]
Това изречение е дописано.
[←22]
Мошия (мушия) – разг. собственост, имение.
[←23]
Инициация – посвещение.
[←24]
Шикан – умишлено създавани извъртания, мъчнотии и неприятности, главно в учреждения, канцелария, съдебен процес.
[←25]
Думата не се разбира.
[←26]
През същата година църквата и властта попречват за провеждането на събора в Търново.
[←27]
Това е от анекдота, който Учителя често разказва в беседите си, за грънчаря и неговият чирак.
[←28]
16 ноември 1916 г. е четвъртък.
[←29]
Тази беседа е известна още под името „Без товар“, но тя е с непълно съдържание.
[←30]
Вероятно „господин Дънов“.
[←31]
Тази беседа може да се срещне още и под името „Наставления“.
[←32]
rockingchair (англ.) - люлеещ се стол.
[←33]
Испанската болест - пандемия от грип през 1918-1920 г„ която обхванала 550 милиона души от всички континенти и взела над 20 милиона жертви.
[←34]
В оригинала има празно място в размер на 2-3 реда. Възможно е да е пропуснат текст.
[←35]
8 януари 1920 г. е четвъртък. Вероятно има допуснат пропуск в датировката. Беседата е публикувана в томчето от неделни беседи „Да възлюбиш Господа“ през 1949 г. И по стил тази беседа прилича на неделна.
[←36]
Вероятно Тодор Гълъбов.
[←37]
Беседата „Кротостта и смирението“, държана на 22 януари (четвъртък) 1920 г.
[←38]
Такава беседа не е запазена. Вероятно тогава събранията на жените са започнали да се провеждат в петъците, докато от началото на 1920 г. в четвъртъците Учителят държи беседи пред т. нар. от него „ученици на окултната школа“.
[←39]
Петдесетница (Петдесятница, Пятидесятница) или Ден на Света Троица, също и Духовден е голям християнски празник. Той прославя явяването на Светия Дух върху апостолите на 50-я ден след Възкресението (след Великден). През 1920 г. Великден е на 11 април. Тук не става ясно кога е било „последното петъчно събрание“.
[←40]
Явно по това време в петък е бил Женския клас, в четвъртък – Специален клас, а в неделята са изнасяни неделните беседи.
[←41]
Тази беседа е известна още и под името „Път на мисълта“.
[←42]
Спасов ден е винаги в четвъртък на 39-я ден от Възкресението, което през 1921 г. би трябвало да е на 1 май. Тази беседа е известна още и като „Път на мисълта“, посочена в каталога на Е. Андреева, че е изнесена на 25 май, сряда.
[←43]
Спасовден е винаги в четвъртък, следователно датата 9 юни 1924 г. не отговаря на действителността, тъй като излиза, че е понеделник.
[←44]
През 1925 г. 18 декември е петък.
[←45]
Вероятно за „първа“ беседа се счита предходната, държана преди месец на 18 декември (петък).
[←46]
Вероятно идеята е била да се събират всеки предпоследен четвъртък в месеца само сестри, на които Учителя да изнася беседи.
[←47]
Вероятно е 18 януари, тъй като през февруари 18-ти се пада в края на седмицата.
[←48]
Тук очевидно има грешка в годината, тъй като по-горе се споменава, че Христос е дошъл вече. Или тази година е сбъркана, или годината на „Бележката“.
[←49]
Ев. Йоана 12:36.
[←50]
В 1907 год. в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов. Учителят идва при тях, отваря Библията, чете няколко стиха и държи беседа, която може да се смята за първа и то от нея не е запазено пак нищо. Това ми го разказва един брат. И тя можеше на времето да се разпита, но не съм питала тогава на времото това.
За новата 1914 год. Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година“, на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението“. Това е ръкопис-беседа, тя не е стенограма. Той сам я е дал и е печатана. Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год. Негов ръкопис. Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите.
[←51]
Ев. Лука 2:11.
[←52]
До 1968 г. Българската православна църква празнува Рождество Христово на 7 януари. 7 януари 1915 г. е четвъртък.
[←53]
Това мото е от записки на Савка Керемидчиева.
[←54]
Беседата липсва. Отбелязана е в каталога на Е. Андреева като „непечатана“
[←55]
Лекция от Общия клас.
[←56]
Бележка на стенографа: Беше доста студено, че не можах да напиша първите думи от Учителя=
[←57]
Тази беседа не е отбелязана в нито един от каталозите и не е издавана до 2007 г. Отпечатва се дословно по оригиналния ръкопис на преписа, намерен в личните архиви на Георги Драганов (1900-1976) от гр. Ямбол.
[←58]
Беседата съществува и като препис с почерка на Пеню Ганев, но в по-съкратен вид и с друго наименование: „Отворените сърца“. Отбелязано е, че е преписана на 30.I.1929 год.
[←59]
Беседата е взета от писмо на Боян Боев до Стефан Тошев – „Изгревът“, том 13.
[←60]
Празно място в ръкописа, за 1-2 думи.
[←61]
Празно място в ръкописа, около 1/2 машинописен ред.
[←62]
В ръкописа е написано „червена“.
[←63]
(!?) – Така е отбелязано в ръкописа, вероятно нещо от стенограмата не е разчетено.
[←64]
Тук под „ІІ беседа“ вероятно се има предвид утринното слово от 19 март, което е първото сутрешно слово въобще в с. Мърчаево.
[←65]
Четвърта подред беседа, тъй като ІІІ-тата е Утринно слово от 16.04.1944 г. 22 юни е един от четирите главни празника, а именно – денят на лятното слънцестоене.