НЕОБЯТНА ЛЮБОВ

Тайна молитва

Прочетоха се домашните работи върху една обична дума или едно обично изречение. 

Следният път ще си напишете най-големия недостатък, който имате. Само един, но най-големия. Може да го напишете както обичате. Сега, аз казвам: онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта. Любовта не е за праведните, нито за любящите, Любовта сама себе си не може да люби. Може ли да люби, кой ще люби? То е чудно да любиш, защото те любят. Любовта е Любов сама по себе си. Ако разсъждаваме окултно, щом искаш да любиш, значи ти липсва нещо и щом искаш да те любят, пак ти липсва нещо. Следователно и като любиш, и като те любят, това показва едно несъвършенство. Любиш, защото не си съвършен и казваш, че и Господ люби. Ама Господ никога не е казвал, че люби някого. Я ми кажете где е казал, на кое място пише това, срещали ли сте някъде да се казва, че Бог люби? Хората казват тъй – някой пророк дошъл и казал, че Бог е Любов. С Господа лично срещал ли си се? Вие сте чудни – пророкът казал тъй; да, но то е за негова сметка. От него не трябва да се заключава, че Господ люби. Сега, нали имате критически ум? Да любиш, значи да имаш един недостатък. Сега аз говоря за Любовта, тъй както тя се проявява на физическото поле. На Земята как се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази великата Любов – тази Любов вие виждали ли сте я, как се е явила тази Любов я ми кажете вие? Може философски да кажете: „Как тъй Учителя говори, туй не е право.“ Покажете ми двама души на Земята, които се любят тъй, че през целия си живот да са живели в мир, не само да говорим. Има светии, които са любили, но и те са дърпали косите си, само че туй нещо не е писано в книгите. Много светии са се налагали по общото правило и тогава не са казвали, че са светии, а после. Да, светии са били, но след като са умирали. Разбира се аз говоря конкретно – не какво е горе, а какво е долу, между вас, тъй както Любовта се проявява. И ние трябва да започнем да изучаваме тази Любов тъй, както се проявява между нас, а не онази любов, която ние знаем.

Сега, вие говорите, че любите някого, нали? Но ако този, когото любите, пренебрегне любовта ви, какво ще се роди във вас? – Най-първо ще се роди едно огорчение, нали? След огорчението ще се роди едно озлобление, след озлоблението ще обърнете гърба си и ще кажете: „Каквото ще да става“ и ще се свърши въпросът. Павел казва, че Любовта не отпада, нали? Е питам тогава: ако вашата любов по този начин отпада, Любов ли е? Любов е само тази, която може да издържи всичките грехове на света, всички безконечни грехове на хората – тя е Любовта на Ангелите и на Боговете, това е Любов. А любов, която не може да издържи греховете на хората, това е помия. Туй е моето определение за Любовта, разбирате ли? Защото праведният няма нужда от Любов. Аз, които съм праведен, каква нужда може да имам от Любов? Каква нужда има Господ от Любов? Той няма нужда от Любов, но понеже тия слаби същества, които са искали Господ да им даде Живот, Го молят, заставят Го да ги люби. Той има много важни работи, с които се занимава, но понеже те хлопат, хлопат на вратата, най-сетне Той ще стане, ще си наруши мира, за да види какво искат. Те казват: „Ти ни даде Живот, сега ще ни упътваш.“ – „Ще ви упътвам.“

И тъй, ако от окултно гледище искате да се справите с вашите погрешки, някой път трябва да търпите и себе си. Някой път вие, като не можете да търпите себе си, намирате някой по-виновен от себе си, за да се търпите. Не, не, като изкараш всичките грехове, пак трябва да се обичаш. Когато е хубаво, то е в реда на нещата, но да обичаш себе си и когато си грешен, за това се изисква доста голяма смелост.

Сега, мнозина говорят за Любовта. Ако аз разкритикувам вашата любов, то не е Любов. Някой говори за Любовта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Аз зная защо ме обича. Казва: „Обичам Учителя“ – аз съм една круша, пълна с круши, как няма да ме обича. Ако бях един идиот, ако бях един метач по улицата, тогава нямаше да ме обичате. И аз не вярвам на вашата любов, нищо повече. Не вярвам на вашата любов; вярвам в любовта ви дотолкова, че докато имам туй богатство, ще ме любите, а утре, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на мое място, тази Любов ще иде за него. Това е за религиозните хора, които говорят само за Любов, за Бога говорят, Небето са виждали и казват: „Какви ще бъдем там?“ Това е само едно забавление.

Аз забелязвам, че понякога някои ме наблюдават как аз гледам, мислят как ли ги виждам като ясновидец. Пък аз виждам далечните им планове как ги кроят и в бъдеще искат да бъдат предатели. Без разлика е за човека – и предател да бъде, то е пак смелост, той пак от любов го прави.

Питам ви като ученици на окултизма как се роди злото в света? – Като слезе Любовта, роди се и злото заедно с нея. Ами нали Бог е съвършен, нали човек е излязъл от Бога? Сега вие ще кажете: „Нима ние нямаме Любов?“ Аз засягам Любовта от друго гледище. Онзи, горчивият корен, който се проявява във вашата душа, от где иде той? Аз ще ви обясня Любовта в първа степен: Любов, която не може да се разбере, е омраза. А кога великата Любов става омраза? Майката родила пет-шест деца, обаче едното от тях обича повече, следователно туй обично дете е станало причина да се появи вкъщи омразата. Любовта на едното ще роди омразата на другите – не е ли туй фактически в дома? Така е добре, как да примирим тия енергии? Аз говоря за Любовта като енергия. Сега, ние се намираме в света на контрастите – там, дето има омраза, има и Любов.

Любовта, в която има сенки, е несъвършена, а съвършената Любов е без никакви сенки. И когато вие дойдете в съвършената Любов, ще се намерите в безгранична Светлина – там ще бъдете сами, няма да има никакви образи наоколо и никакви Ангели няма да има, ти ще живееш в една безпределна Светлина, и ти сам не ще имаш никакъв образ. Питам тогава ще се яви ли някаква омраза в душата ти? – Не. Ти ще бъдеш тих и спокоен, там ще чувстваш присъствието на тази вечна Свобода, там ще чувстваш Любовта, миналите космоси не ще се явят. А щом искаш да създадеш някой космос, ще извикаш омразата и Любовта. Следователно щом човек иска да създаде един образ, веднага злото се ражда в света – то е един видим образ. Корен на злото са желанията за образи. А образът, това е една примка – да хванем една Божествена душа, да я ограничим, да и турим един юлар, да и турим остен и да я измъчваме колкото искаме.

И тъй, любовта на Земята не е нищо друго, освен едно ограничение. И сега хората това правят: те не се обичат, а само се измъчват – тъй съм ги познал аз. И някои ще кажат, че се обичат. Към онзи, когото обичаш, трябва да бъдеш най-внимателен, защото и най-малката ти погрешка ще внесе най-голямото нещастие – барут е това, ще има лоши последствия. Ти ще любиш, но ще бъдеш крайно внимателен, а искаш ли да те любят, пак ще бъдеш крайно внимателен в езика си и във всички отношения. Защото формите носят злото в себе си. И вследствие на туй някои говорят за другите, говорят, че еди-кой си еди-какво си казал, но ти трябва да знаеш, че като създадеш тия форми, те ще дойдат в стълкновение, ще стане един взрив и вие, които сте на Земята, из въздуха ще ходите.

И тъй, когато дойдете да боравите с образите на Любовта, ще внимавате. С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни. Например имате някой човек, когото обичате; за вас той е красив, нали, а за другиго вашият красив човек е грозен. Тъй щото нещата, които ние ги считаме за грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило. От окултно гледище ние не знаем коя е мярката на абсолютното зло в света. Има абсолютно зло в света, има и относително зло в света, но не знаем мярката, с която си служим. Например вземете между животните: зъбите на вълка са направени, за да го бранят – като го закачиш, той се брани, значи той ще те ухапе, казва: „Не ме бутай, зъби имам“; волът, като го бутнеш, с рогата ще те бодне, казва: „Не ме закачай, рога имам“; конят, ако го бутнеш, с копитото ще те ритне, казва: „Крака имам.“ Значи всички същества си имат един начин за бранене – и с ръце, и с крака, и с уста, не само със зъби, но и с езика си, с всичко. Те са усвоил всички методи за бранене.

Сега, за да можете да разберете дълбочините на туй окултно учение, вие трябва да се справите с всички противоречия. Любовта трябва най-първо да я схванете като един безграничен принцип, в който няма никакво зло – да я схванете без никакво съдържание и без никакъв смисъл. Защото щом признаваш, че в Любовта има смисъл, тогава има и съдържание; щом има и съдържание, има и форма; щом има форма, има и зло. Или както казваме ние, вечното като се ограничи, злото се ражда.

Сега, ако аз ви оставя на туй положение, ще ви създам едно зло, т.е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създам едно зло и мнозина от вас ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме, Бога да обичаме.“ От хиляди години ние казваме да се обичаме и все не се обичаме, да бъдем милостиви и все не сме такива, да бъдем внимателни и все не сме внимателни. Всеки ден ние все обещаваме, обещаваме, обещаваме, а при това все има нещо, което ни препятства. Кое е това, което ни препятства? – Че ние не искаме да признаем нашите недостатъци. А недостатъкът е следният: всякога, когато човек се намери ограничен в известна форма, това е недостатък. Например ограничени сте в едно тяло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образ и подобие Божие, но ако бихме погледнали на туй човешко тяло, тъй както е всъщност, бихме избягали на триста километра далеч от него. Идеално е, когато се говори за човека, че е направен по образ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тяло, което сега имате; когато аз говоря за онзи ум, ни най-малко не означава този ум, който сега имате; когато аз говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирам това сърце, което сега имате.

По някой път вие имате такава опитност: чувствате Любовта като нещо отвлечено, но то е за пет-десет секунди. То е едно Божествено състояние – чувствате като че целият свят е примирен, но туй състояние изчезне и после пак дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. После, имате известно просветление на ума – като че всичко е Божествено, всичко схващате, но след малко пак дойде обикновеният ум. Тези състояния ние трябва да ги различаваме. Именно там е сега въпросът: окултната наука дава методи, по които ние трябва да трансформираме нашето съзнание, сегашното съзнание трябва да претърпи някои промени. А тъй както сте, според сегашното си съзнание, и в Рая да влезете, пак ще потънете, никой не може да разбере какъв е законът. Ако вие турите на морската повърхност камък, той ще потъне; щом ви поставят в Райската градина, вие през пода ще потънете – толкова тежки сте, че райските подове не могат да ви издържат. Е питам как ще седите тогава в Рая?

Сега в Школата вие какво мислите? Някой от вас е нещастен, търси някой начин да се излекува, друг иска да стане учен, трети иска да стане богат – всички мислят само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислят много малко за Бога, много малко. Сега не мислете, че аз с моята четка искам да ви зацапам. Не, аз още не съм изкарал всичките ви недостатъци, аз не ви цапам, а трябва да се хвърли тази Светлина, да се схванат нещата тъй, както са в своята реалност, за да се познаем. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, от която са направени нашите мозъци, с които сега си служим, знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тяло и знаете ли, че именно в тази материя са вложени всички недъзи и недостатъци на ония, които са заминали? Тя е тор и този тор ние трябва да го преработим, тъй както растенията преработват всички нечистотии. И вследствие на това, ние усещаме в себе си постоянно един гнет. Ако тази материя беше девствена и чиста, ние не бихме чувствали тия състояния. И сегашните лекари казват, че когато има такива утайки в кръвта, от тях усещате едно неразположение вътре и трябва да се пречистят. Това значи, че материята е нечиста.

Сега, искам вашият Ангел да не е слаб – Ангелът ви не трябва да бъде слаб. Вие като един търговец трябва да знаете вашия ефектив точно, математически – толкова звонково злато имате в касата си, ни повече, ни по-малко. Трябва да знаете още на този ефектив какъв кредит съответства. Злато имате, но имате и нещо, което не е чисто. Може да разполагате със сто хиляди лева, а правите един оборот с пет-шест милиона и за вас хората казват: „Той е един търговец с няколко милиона“; други могат да мислят, че всичко, което имате, е капитал. И всички съвременни добродетелни хора фигурират само с един много малък ефектив, а в същото време всеки минава за човек с по десет милиона капитал. Някой минава за светия, друг минава за виден, а някои минават за много прости. Последните са по-добри, понеже имат смелост, казват цялата Истина тъй, както е: „Аз имам толкова в касата си.“

Следователно, ако вие в бъдеще искате да успеете в окултната наука, да преминете този цикъл и да влезете в следващия, трябва да напуснете сегашния си ум, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашните си разбирания, ако искате да се удоволствате, ще останете всички като жабите в това блато вътре и за десет хиляди години най-малко ще крякате в блатото. Вие ще кажете: „О, благият Христос“, но знаете ли какво нещо е благост?

Всеки, който се е опитал да изнасили Любовта, да изнасили Бога, не е харосал. Няма по-отвратително нещо в света от това да изнасили човек Бога, разбирате ли това? Ако кажем, че ние сме фактически образ и подобие на Бога, ако ние себе си насилваме, всякога може да насилим ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече; и себе си като насилваме, пак Бога изнасилваме. Питам какво ще ти възрази Господ? И знаете ли по някой път, като опъваш тази тетива, опъваш я, опъваш я и дойдеш до едно място, но не можеш да опъваш вече, защото тя не може да издържи, и като я откъснеш, знаеш ли какво причинява? Сега, някои от вас не схващат как идат нещастията. Представете си, че живеете на втория етаж и допуснете, че пренасяте едно съкровище на първия етаж – всяка вечер пренасяте по десет килограма злато. След една или две години какво ще стане с този етаж, мислите ли, че той ще издържи? – Няма да издържи, тия греди ще се попукат, етажът скоро ще се срути и вие заедно със златото ще се намерите долу. Вие, съвременните хора, съвременните ученици, имате толкова злато, турено във вашия ум, че гредите се пукат и зданието скоро ще се срути. И къде ще идете – в дъното на морето. Така и светът, няма да се мине дълго време, и той ще се срути. Та затова Бялото Братство подготвя членовете на Новата култура да напуснат този етаж. Вие можете да го схванете много буквално.

Аз ще ви приведа един пример. Казвате: „Ние сме правоверни“; нападнат неприятели някой град, ти се примириш, оставиш богатството и тефтерите и казваш: „Хайде, братко, да се примирим“ и бедният мисли, че ти си му простил. Обаче, като се оттегли този неприятел, ти пак намериш тефтерите си и казваш: „Ти пак ми дължиш.“ Сега и вие се обръщате към Бога, молите се, разкайвате се, но като намерите стария тефтер... Питам каква е тази любов, съвършена ли е? Любов, която не е в сила да заглажда греховете, не е Любов. Това е първото нещо, първото качество на Любовта. И казва Бог тъй: „Ще залича всичките им грехове и сълзите им ще изсуша, ще ги изтрия“ – следователно това е първото качество на Любовта. А Силата в какво седи? Ако твоята Любов може да заличи вътре в теб твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов – аз така определям Любовта. Мирът само тогава ще дойде, ако Любовта може да ги заличи; не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е Любов. И когато Христос е казал онзи велик закон, че ако брат ти се обърне към теб, да го простиш, Той приблизително е искал да каже това. И най-мъчното нещо е това – много мъчно е да простиш, не само да простиш, но да забравиш; не само да забравиш, ами помен да не остане на това място и там, дето са били най-лошите думи, да туриш най-хубавите думи за този, когото си мразил.

Сега, аз ви говоря като на ученици на Окултната школа, а на външни не говоря. На външните ще говоря за благодат, за милосърдие, за Любовта, че трябва да се любят. А на вас говоря: ако вашата Любов не може в самите вас да заличи вашите прегрешения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мъчи някое прегрешение от миналото или от сегашното? Молиш се, молиш се и Господ не те чува. Защо не те чува? – Защото ти искаш да Го лъжеш: „Къти-къти, къти-къти.“ Като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошките: „Къти-къти.“ Хване една: „Ох, моето пиленце, къти-къти“ – туря я в тенджерата. „Къти-къти“, докато я изяде. Е как мислите вие, мислите ли, че аз мога да вляза във вашата тенджера? Никога – нито аз, нито вие. Къти-къти не може. И ще дойде тогава някой окултист, но какъв – къти-къти окултист. Ние сме обградени с къти-къти. И сега ще ви питам от кои сте, от къти-къти? Всички стари окултисти аз ги кръщавам къти-къти. А за новите ще ви дам друга формула – следващия път като говоря, ще ви кажа това правило какво е.

Трябва да бъдем откровени, искрени спрямо себе си. Време е вече да кажем: „Моята Любов може да заличи моите прегрешения.“ Не е въпросът може или не може, никакви съмнения! Всички други правила, които окултизмът дава, аз ги заличавам, Любовта с правила не работи. Тя, като дойде, всичко заличава – свършена работа. Като дойде тази Любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични – това е първото нещо. И в дома ви вече няма да има неприятели, ще има само приятели.

Сега, аз искам тази мисъл да остане у вас, няма да я изнасяте навън. Тази мисъл, която ви казах тази вечер, от тази стая да не се изнесе и който се осмели да я изнесе навънка, ще му наложа едно от най-големите наказания, които досега не е виждал – тъй, едно от най-големите наказания, една от най-големите бели, едно от най-големите страдания. И ще го питам иска ли тази Истина пак да я изнесе навънка. Не говорете за Любовта, докато не е във вас, срамота е. Това е най-свещеното име! Спомнете си там, дето се казва: „Да не произнасяме Името Божие напразно.“ Името на Любовта напразно не трябва да се произнася – туй е, което аз зная. Любовта, това е едно от най-свещените имена, с което светът се създаде. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, ред поколения ще бъдат нещастни. Казано е: „Да не вземаш името на Господа Бога твоего напразно.“ В какво напразно? – Само когато си готов за Любовта, ще я повикаш. И тогава ще създадеш около себе си един свят на Красота, свят само на Любов, свят само на Мир, свят само на Радост, на Веселие, на Хармония, свят на Блаженство. Туй ще създадеш, като произнесеш нейното име.

Някои от вас сега ще кажат: „Знаете ли какво каза нашият Учител?“ Вашият Учител вие не го знаете – где е вашият Учител, виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е.“ При коя маса, няма го там. Мислите, че Учител има при масата, при вас – колко се лъжете. Ще кажете: „Ами че не Ви ли виждаме?“ – Не ме виждате. – „Нали ни говорите, нали си говорим.“ – Не си говорим. Ние си говорим на един неразбран език: вие даже една хилядна част не разбирате от това, което говорим; и от онова, което вие бъбрите, и аз една хилядна част не разбирам. Разбираш Учителя си само тогава, когато си във връзка с тази велика Любов и душата ти само тогава има общение с него. Когато намериш Учителя си и когато Той те намери, твоят Учител ще бъде сляп за всички твои погрешки и ти ще бъдеш сляп за всички погрешки на твоя Учител. Учителят на Земята се цапа толкова, колкото и ученикът. И Учителите се цапат – тук, на Земята, всички се цапат. И мислите ли, че ония, на които ръцете са меки, са най-чисти, че са най-праведни? Мислите ли, че онези моми, които ходят с хубави дрехи, са най-чисти, а онези в кухнята, необлечените, са най-грешни? Или онези, които копаят на нивата, са грешни? Аз мисля обратното – онези, които играят на хорото, са най-големи грешници; онези, които се молят в църквата, са най-големи грешници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли в какво да е грешен – той е по-праведен. Например ще иде някой на църква, ще каже: „Господи, Господи“, ръцете – прилепени една о друга. Кой те е научил тъй да се молиш? – „Ами че майка ми тъй ме е учила, ами Господ казал така.“ А майка ти кой я е научил? Твоята Мъдрост и твоята Любов като сили трябва да влязат в душата ти и да заличат греховете ти. Не да стискаш ръцете си, а ще вземеш тефтера да заличаваш греховете си. Когато човек иска да крие нещо, той допира ръцете си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нещо в тях. После ги отваря, казва: „Господи, всичко е отворено пред Теб, както виждаш“, но после пак ги приближава и казва: „Един ден пак мога да туря нещо между двете ръце.“ Един окултен ученик, който си служи с такива маниери, не може да успее, защото всяка една негова мисъл ще произведе в другия свят такива вибрации, за които всеки би го отдалечил на милиони километри от себе си. И когато Ангелът се приближава до такъв човек, той взема всички предпазни мерки, за да не избухне тази бомба, защото ако избухне, тя може да причини едно зло. Туй е вярно по отношение на физическия живот.

От двадесет години следваме тоя живот, но при неговите форми светът не може да се поправи, никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер. И тогава казват, че е права мисълта: „Когато Духът дойде.“ Кой Дух? – Духът на тази велика Любов, която всичко заличава. И ние ще повярваме в Бога, че Той е заличил греховете ни, забравил ги е. Някой ще каже: „Ами греховете ни са толкова много, че Господ не може да ги заличи.“ Тогава, ако Господ не може да ги заличи, Неговата Любов е много слаба.

Но след като Господ е заличил твоите грехове и ти отидеш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори.

И тъй аз ви оставям на първото положение. Не мислете, че искам да ви въздействам, не. Казвам: ако вие искате да бъдете ученици на туй Велико Бяло Братство, непременно Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава. На всинца ви казвам: за да можем да вървим напред, непременно Любовта не само на едного, но на всички ви трябва да бъде такава – Любовта на всеки един от вас трябва да заличи по-грешките. Всеки един от вас в себе си трябва да направи това, а не другите да му го правят – всеки един от вас трябва в своя ум, в своето сърце да ги заличи. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господ да пише. На Господа трябва чиста книга, на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкът: „Ще отнема каменните им сърца и ще напиша закона си.“ Някои тълкуват, че Господ ще направи това – да, Господ ще го направи.

Сега не казвайте, че утре ще направите туй, нито след една година, нито сега, но кажете в себе си: „Това ще бъде така!“ Ако кажете: „Аз сега ще го направя“, няма да го направите – така е било и така ще бъде. Следователно това е Мая. А туй сегашно заблуждение, това е заблуждение на Черната ложа – заблуждение на дявола, казано в религиозен смисъл. Той е най-големият хипнотизатор – ще те тури в хипнотичен сън, ще те хипнотизира и след като извърши хиляди престъпления, ще каже: „Ти си извършил това и това престъпление.“ И всички тия реклами са на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носим.

И тъй, най-първо Любовта трябва да заличи всичките ваши погрешки, за да можете да тръгнете. Например някои от вас трябва да се хармонизират, за да приложим друг един опит. Пак ще ви дам един опит, малко по-голям от този, но пак ще бъде микроскопичен. И след туй знаете ли какво ще дойде? – Ще ви дам един трети опит. Защото ако сега ви дам най-тежкия опит, едва ли ще останат от вас десет души. Аз ще ви кажа, ще бъда откровен: ако на вас, учениците, които сте тук, ви кажа: „Три четвърти от богатството си още тази вечер ще дадете за Братството, ще го внесете още сега“, вие ще кажете: „Ще си помислим малко.“ И веднага ще помислите дали Господ е казал тъй, или тук се крие някоя друга работа. Не, не, три четвърти от богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй!“ Знайте, че и туй ще дойде. Сега, този изпит е нищо, той е цвете; има още по-тежък, него няма да ви кажа.

Да знаете, че ще се изпитате – през сито ще минете. Изпити ще дойдат – ще видим сега кой ще издържи докрай, кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любов имате, и аз ще опитам вашата Любов. Вие казвате: „Учителя казва, че нямаме Любов“; как да нямате Любов, аз съм дошъл да изпитам Любовта ви и щом намеря, че имате Любов, аз вземам думите си назад. А щом вие не издържите, вие ще вземете думите си назад. Нали ще бъдем искрени в изпита? Така, аз ще ви туря на изпит и най-после, като ви прекарам през всички изпити и вие ги издържите, ще кажа: „Подложете сега и мен на един изпит, който вие намирате за добре.“ Аз ще ви дам право и вие да ме поставите на изпит какъвто вие искате, но по-напред вие, после аз. Тогава ще завършим Школата и ще влезем в Новата епоха, дето, както е казано там, „нито се женят, нито за мъж отиват, но са като Ангели.“ И тази епоха ще бъде. Туй може да стане, то е в трансформирането на съзнанието. Не говоря за човешката плът, то е в трансформирането на съзнанието в човека.

Тайна молитва

12 школна лекция на общия окултен клас, 18.V.1922, четвъртък 8,30-9,30 ч. в. Ст. София.

ПО ПЪТЯ²⁰

Сега, имайте предвид, аз не искам да ви съдя, туй е за приложение на закона на Любовта. Ако можете да го приложите, добре, а ако се съдите един друг, вие не можете да имате Любов. В едно събрание един не може да бъде виновен, а всинца – или всички са праведни, или всички са грешни. Ако се даде наказание, всички ще бъдете наказани, а ако е благословение, пак за всинца ви ще бъде. Та от вас искам да приложите Божия закон на Любовта – вие да си го приложите, не аз да ви го налагам, защото ако аз приложа закона, то не е Любов, а насилие.

Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа ще търсите кой е виновен, няма да я държа. Уреждайте тия работи по братски, приложете великия закон на Любовта. И да се създаде една организация, този закон няма да бъде съвършен. Как може да се приложи този закон вие още не можете да разберете. Не огорчавайте Божия Дух. Това, което се върши, не е против мен, а против Бога. Кой ще ви говори тогава? Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да определите седем души, вие сте в състояние да направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата, разбирате ли? Туй правило ще го турите; ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата имат, и тогава нищо не става.

Аз ще засегна ред елементи на Любовта в нейното ново проявление. Едно е само да се говори за Любовта, а друго е да се изпитва – там е всичката работа сега. Когато един ученик или един музикант направи една погрешка, ако свири фалшиво, учителят не може да му прощава. Има неща в света, които се прощават, но има неща, които не се прощават. Когато някой вземе пари от теб, можеш да му простиш, но когато великият музикант свири, не му се позволява да взема фалшиви тонове – ще изправи тона, нищо повече. Необходим закон е, а Животът не прощава – трябва да изправим тона. Животът е една музика и всеки от вас иска да свири както знае. Например имате един капелмайстор; казвам: законът е такъв, че неговият живот трябва да бъде изправен, защото музикант ще стане само онзи, който има Любов. Всеки трябва да живее по закона на Любовта. А ако не искате да живеете така, никой не може да ви застави – това не е насила, а по добра воля. Пък аз зная, че всинца искате да живеете – животът ви да бъде хармоничен, да бъдете щастливи.

Вие, учениците, днес ме подложихте на изпит, разбирате ли? Вие бяхте един учител, а щом станете вие учители, при такива учители аз напускам училището. Аз съм готов да приема от вас всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство – всичко това, нищо повече. Ако във вас заговори Божественият Дух и изкаже известни Божествени мисли, аз ще ги приема, източникът е един и същ. Желанието в нас е да се прояви Божествената Любов във всичката си пълнота помежду ни – само така можем да успеем. Не приложим ли този закон, никакъв успех няма да има, ще се раждат все такива недоразумения.

Някой път, като дойда между вас, усещам една тежка и дисхармонична атмосфера, разбирате ли? Тъй както е тежко в едно кафене от тютюна и човек не може да диша свободно, така е и между вас. Не че го искате, вие сами се мъчите, но не знаете начина как да се освободите. И аз искам да ви покажа един метод как да се освободите от тази тежест. Това няма да стане изведнъж, но ще ви покажа един закон и вие ще работите.

Сега не ви съдя – това е старото учение. Аз искам от вас да приложите закона на великата Божия Любов в себе си – малки и големи да се уважавате, да се почитате, да си отстъпвате, да си прощавате. Сега например, щом аз замина, вие веднага ще търсите кой е виновен. Щом един е виновен, никога няма да се оправи светът. С един човек не се оправя света – и да го обесим, и да го затворим, друг ще дойде на негово място, после – трети, четвърти и т.н. Е добре тогава, готови ли сте туй, което ще ви кажа, да го приемете? (Всички отговарят: Готови сме.) Сега попитайте се отвътре – ако го приемате и го приложите по закона за Любовта, туй ще бъде благословение за вас. Изпейте песента „Благославяй, душе моя, Господа.“

Вижте тази жива Природа, в която ние живеем – тя е едно Божествено жилище, един Божествен дом. И всички тия енергии, които са вложени в нея, имат разно направление – всяка енергия си има свои канали, през които може да мине. Когато ние искаме да приемем енергия за стомаха, тя иде чрез храната; когато искаме да приемем енергия за белите дробове, тя иде чрез въздуха; когато искаме да приемем енергия за очите, тя иде чрез светлината; когато искаме да приемем енергията от живото слово, тя се възприема чрез ушите; когато искаме да възприемем енергията от миризмата на цветята, ние я приемаме чрез обонянието си. Сега, у вас има една философия: вие искате всичките тия разнородни енергии да ги приемете само чрез устата си. Говорим за Любовта, ама тази Любов влиза и чрез устата, и чрез очите, ушите, носа – отвсякъде влиза тя. Като влезе тази Любов през устата, ще произведе един ефект; като влезе през носа, ще произведе друг ефект и т.н. – зависи как възприемаме тази Божествена Любов.

Сега, вие говорите за Любовта; вие още не сте любили. Аз ще направя един микроскопичен опит, ако ви попитам какво нещо е Любовта, как сте я усетили вие, имате ли един жив опит на Божествената Любов. Имате малки опити на Любов, но колко е траяла тази Любов? Кажете ми сега имате ли такъв опит, дето Любовта да е обсебила душата ви, ума ви, сърцето ви за цяла една година, имате ли опитността, дето Любовта да е обсебила душата ви за един месец, имате ли опитността, дето Любовта да ви е обсебила за един ден?

Ако тази Любов влезе във вас изведнъж, вие няма да разсъждавате, вие ще решите въпроса моментално и то няма да го решите по най-глупавия начин, но ще го решите по най-умния начин. Когато дойде Божествената Любов да действа в света, тя действа с най-добрите методи. И всички трябва да имате предвид, че за да се появи Божествената Любов у нас, Духът дълго време трябва да работи върху нашето физическо и Духовно тяло, за да може да го подготви да възприеме енергията. Ако сега през нашето тяло би минала една интензивна енергия на Любовта, тя би ни разтопила. Следователно Божествената Любов постоянно се приспособява според състоянието на нашите духовни тела, според степента на нашето развитие, постоянно Духът ни работи. Ако вие спънете Духът, който работи във вас, на кого ще повредите? А той работи, той прави тази инсталация. Ако направи нещо, а вие развъртате винтовете на инсталацията, на кого вредите? – На себе си. Да кажем, че имате някаква крива мисъл; кому вредите? – На себе си. Имате съмнение; кому вредите? – На себе си. Имате страх; кому вредите? – На себе си.

Сега се явява страхът в света. Защо се явява съмнението? Страхът ние го знаем и съмнението знаем. Страхът, това е едно качество на сърцето. Колко отрицателен е страхът! Например страхуваш се да не изгубиш живота си. Някой обещал да ти даде пари, ти се съмняваш; съмнението пък е едно отрицателно качество но ума. Значи щом можеш да се съмняваш в някой човек дали ще ти изплати, ти се съмняваш във възможността. Добре, сега вие пренасяте съмнението от хората в Бога.

Вие някога се съмнявате в мене, аз ви чета мислите: „Ти може да не говориш от Бога, а от себе си.“ Но аз всякога правя разлика между моите мисли и Божествените мисли. В мен моите мисли и Божествените мисли са строго определени, аз хващам всяка моя мисъл за ухото и и казвам: „Ти наляво“, а на всяка Божествена мисъл: „Ти надясно“, т.е. казвам: „Туй е Божествено, а туй човешко.“ И сега тази постъпка, която аз направих, Божествена ли е или човешка? Тя произведе във вас страх да не загубите нещо.

Сега, страхът подразбира, че Любовта ви е отвън, а страхът е на мястото на Любовта – отвътре, разбирате ли? И причината, че вие не можете да живеете хармонично, е защото страхът живее вътре във вас. Защото ако аз дойда у вас вкъщи и ви кажа: „Дай ми две хиляди лева назаем“, а вие имате три хиляди лева, ще кажете, че ви трябват, а всъщност те не ви трябват. И при това вие минавате за човек, който вярва в Бога, има Любов. Никаква Любов нямате, а страх имате. Може да дойда да ви искам една малка услуга – ще ми кажете ясно тази работа: „Нямам разположение към теб, макар да имам пари в касата си.“ Тъй е казал един евангелист във Варна, когато един му поискал пари назаем: „Имам пари в касата си, но назаем не мога да ти дам, защото нямам доверие в тебе.“ Защо да ти дам пари назаем, а после да се караме; ако искаш да ти дам пари като на брат, ще ти дам.

Страхът – туй състояние показва, че Божествената Любов не действа. Тя започва, а вие я прекъсвате. Например, ако някоя ваша сестра направи една малка погрешка, колцина от вас ще се съберете вечерно време да се помолите за нея, да кажете: „Господи, изпълни сърцето на тази наша сестра, нека разбира.“ А вие, като видите нейната постъпка, като излезете, ще кажете: „Тя е такава-онакава“ – ще я критикувате. Като излезете, не говорете за нея. Вие нямате смелостта да казвате Истината – не сте смели, страхливи сте, а минавате за праведни. Като казвам смели, това не значи да бъдете груби. Смел е само този, който може да каже самата Истина – ни повече, ни по-малко. Тъй, самата Истина в Любовта да я каже: „Братко, ти отиваш по един път, но този метод не е здрав.“

(Едно куче лае по една крава.) Сега, аз ще взема тази крава. Кравата, това е Доброто у вас, а кучетата, това са страстите – низшият интелект, които гонят кравата. Тя не е виновна, дето е тук, а кучетата се намесват в работата, която не им подобава – никой не ги е турил тук да пазят като стражари, ама те ще се покажат, че са изправни, ще изгонят кравата.

Ще ви кажа една истина: Животът чрез изобличение никога няма да се поправи. Ако ние се изобличаваме, никога няма да се поправим.

Сега ще имате търпение. Нали за днес ви бях задал урок да напишете кой е най-големият ви недостатък, писахте ли? (– Да.) Съберете листчетата и ги прочетете. Е, сега ще ми продадете ли вашите недостатъци? Аз ги купувам, колко пари искате? Не, не, ще платя. (Брат Стойчев: Тъй да ни водите на разходка един месец през годината, да ни учите; един месец в Търново – за всички и един месец – само за нас тук.) – Ще бъде, когато приложите закона на Любовта, ще бъде. Ще опитате Господа, ще приложим закона на Любовта. Няма да правим думата му на две и тогава ще видим какво може да направим, ще Го опитаме. Сега тия недостатъци аз ще ги взема и в Школата ще влезем да работим без тях. Наполовина ще ви кредитирам – сега-засега наполовина, понеже нямам много пари. За половината разполагам, за един месец и половина мога да платя, но за три месеца нямам – да си кажа истината, половината мога да ви платя. Как искате, звонкови ли да ви платя, или както искате. Мога да ви платя хиляда лева, десет хиляди лева, двадесет хиляди лева, тридесет хиляди лева. (– Не искаме пари.) Туй е, което може да се направи. Щом се влюбите във вашите недостатъци, ще се изправите – щом се влюбите в тях, ще направите такава голяма беля, че ще се изправите. Това е тема – ние ще пристъпим, има методи за тия неща, по които може да се изправите. Тия недъзи са същевременно и добродетели: да бъде човек егоист не е лошо нещо, но да имаш егоизъм, който да ти счупи гръбнака, това е лошо; да имаш такова нетърпение, че като дойде неприятелят ти, да плюеш на петите си и да бягаш, на място е туй нетърпение. Но когато извършваш една важна работа, нетърпението не е на място. Когато положението ти бъде опасно, трябва да бъдеш нетърпелив. Някои от тия качества трябва сами да знаете къде да ги прилагате.

Сега туй, което искате, ще го направим. Като сме излезли за два дена можем да го направим, може да го направим и за един месец, и за два месеца, и за три месеца – законът е един и същ, можем да го направим, Писанието казва: „В Бога няма нищо невъзможно.“ И вие поставихте много добре въпроса един месец да бъдете всред тази Природа – вие ще бъдете търпеливи. (Брат Стойчев: Тук, в гората, ще бъдем, щото ако рече Учителя да бяга, ще го преварим, а ако е в града, где ще го намерим. Всички се смеят и Учителя се смее.) 

Изберете сега по вдъхновение една комисия от седем души от Братството, за да следи за общия ред. За една година да бъдат избрани, а след една година – други. (– Първият да бъде избран от Учителя, вторият – от първия, третият – от втория и т.н.) Добре, аз избирам Начо Петров. (Последният посочва Стоян Русев, той – Елена Иванова, тя – Коен, той – Илия Стойчев, Здравка Попова и Тереза Керемидчиева.) Съгласни ли са? (– Да.) 

(Брат Толев: За станалия инцидент нито дума да не става, като че не е било. Брат Граблашев: Ако е за полза, да се каже.) Слушайте да ви кажа, сега аз ще реша въпроса ето как: имате право да говорите за моята погрешка, но за вашата погрешка ако речете да говорите, аз ще ви накажа. За моята може да говорите, може да кажете: „Нашият Учител направи една погрешка!“ Може да говорите, но говорете Истината, не преувеличавайте нещата. Когато ще говорите, говорете, но бъдете тих и спокоен, най-първо отправете ума си към Бога, попитайте го: „Господи, аз искам да разправя за този инцидент, съгласен ли си?“ Ако Господ ти позволи, говори, но ако Господ не позволи, мълчи си и не говори за този инцидент. Ама може нещо да те човърка в сърцето; туй човъркане може да е някой червей, а ако е един червей, никаква полза не може да изнесете.

Сега аз ще ви обясня защо не може на шестстотин метра надморска височина да се говорят известни неща. Представете си, че вие сте сто метра под водата; можете ли да говорите? – Не можете. Като излезеш сто метра над водата, имаш условия да говориш – въздух. Следователно на шестстотин метра височина няма условия – ще влезе вода в гърлото ти, а на две хиляди метра ще говориш – въздух ще има, тъй се разрешава въпросът.

В нашата Школа, когато аз ви казвам за някой излет, ние отваряме ключовете и тогава вие сте във връзка с Невидимия свят. Например аз дадох на сестрите една задача, но вие никога не сте изпълнили едно мое разпореждане както трябва. Както тогава, казах ви: в течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да не ви знае, само на мен ще обадите. Аз не ви казах да идете и да разправяте, та целят град да ви знае. Следователно вие трябваше да чакате да свършите изпита и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, да мълчите. И вследствие на това се родиха някои инциденти, които не бяха желателни. Та когато ви се даде нещо, искам от вас туй разпореждане да го изпълните без никакво изопачаване. Казано 12 ч. – 12 ч., никакви философии! Вие, като идете, от резултатите ще съдите; преди да сте го направили, няма да заключавате, изпитът първо трябва да се изпълни. И при това, когато се изпълнява един изпит, не трябва да държите на буквата. Някой казва: „Ще изберем Месечина“; не, ще избереш тъмна нощ, защото само в тъмна нощ ще видиш Господа. Трябва да уповаваш на Господа, а щом търсиш Месечина, то значи, че не уповаваш на Него, тази задача е свършена наполовина. Задачата е през тъмна нощ – когато е бурно, когато вали дъжд, гръмотевици, тогава ще излезеш, ще се молиш и Господ ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсъждаваш: „Може да се простудя“; щом дойде до Божествени работи, няма опасност да се простудиш. Аз ви дадох пример: аз съм седял толкова години на прозореца в моята стая зимно време, за да държа беседи. Нека дойде някой професор да седи там – след един месец ще има пневмония. После, колцина от тия хора, които са седели отвънка, са се простудили? Те са микроскопични опити, но са опити. Нека се яви друг да говори един час и половина на студено, че да видим какво ще стане с него. Трябва да усилите вашата вяра, този закон работи. Аз ви казах: не очаквайте много, резултатите ще бъдат малки, микроскопични, защото няма условия сега за големи неща. Но от тия, малките, след време ще имаме много добри резултати.

Аз ви похвалвам, вие този опит го направихте от голяма ревност. Аз ви казах цяла една година да мислите и да го направите, а вие в две седмици го направихте. Може повторно да се извърши, но в нова форма ще го изпълните. Сега този изпит ще бъде малко по-труден, но той ще донесе по-добри резултати. От тези изпити, които ви давам, страхът ще изчезне от сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И после, като излизате в тъмна нощ, тонират се очите, зрението се тонира, всеки един косъм се натегва, умът ви живее навсякъде в тялото – това е хубаво. Когато излезете на Витоша, колко неща ще ви се представят, че ви вардят или ще ви се стори някоя мечка, вълк, ще ви се преобърне сърцето. Аз зная, на някои двадесет пъти сърцето им се е преобърнало. И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ до Витоша, ще каже: „Той е безумен – да излага една жена или един човек.“ Затуй казвам, че светът не трябва да знае. Дали мъжът или жената ще идат, за туй трябва да се мълчи, пък като се опита, тогава на опит ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нямат възможност да изпълнят задачата, ще им създадем условия, ама да имат Любов. Аз ще им създам условия, но да влязат в общение с Природата отвътре – според този закон на Любовта. Тогава може да работя и аз с тях заедно, защото един Учител може да работи само с ученици, които са способни. Когато сте сами, не можем да свършим всичките работи. Вие ще работите и аз ще работя. Защото ще има излети, изпити, дето най-първо аз ще изляза да направя изпита, а след мене вие ще вървите. Има известни задачи, дето най-първо аз ще ги направя, а след туй ще кажа: „Започнете вече вие, пътят е отворен.“

Например вие ме поставяте в едно голямо безпокойство: през тия две седмици аз не можах да спя, защото се роди такава дисхармония, а всичко можеше да се случи. Имаше в града вагабонти, които се наговаряха да ви преследват и трябваше да насоча ума си, за да ги убеждавам и да предотвратявам. Вие мислите, че Господ ще ви опази; ние трябва да бъдем умни и само тогава Господ ще ни пази. Втори път няма да минавате през Драгалевци, няма да вървите по пътя, а без никакъв път, вън от селото; и ще влезете в най-гъстата гора, тя ще бъде най-безопасна. Тъй ще имате отлични резултати, тия изпити ще ви дадат по-голяма решителност, ще станете по-здрави, умът ви ще стане по-свеж, ще имате живи мисли. И като се върнете от такъв изпит, по-добре ще мислите. И съм забелязал това: някои, които са направили задачата, връщат се и много добре разсъждават – човек, който има смелост, може да мисли добре. Но сега ще се решим всички.

Едно нещо иска от нас Бялото Братство: да бъдем абсолютно верни на законите, които ни дава. Верни, верни! Тия закони са абсолютни и не може да се менят. И когато те дадат една задача, тази задача трябва да я изпълним без никаква погрешка – веднъж, дваж, докато те останат доволни; и тогава ще видите. Опити нали искате, може да направим такъв опит: небето е облачно, ще кажем: „Тия облаци да изчезнат изведнъж!“; вторият ден небето е ясно, казваме: „Да се заоблачи!“; третият ден барометърът показва, че ще бъде сухо, казваме: „Да завали!“ и ще завали. Всички тия опити аз ги наричам микроскопични и те може да се направят, за да видите, че в света има закони, с които можем да си служим. В Природата тия приятели могат да ни помагат. Но туй не е за любопитство, а за да се усили вашата вяра, да се покаже, че когато човек люби Бога, той е в състояние всичко да направи. Тогава аз няма да избера какъв да е ден, ще избера един ден, когато има голяма суша, когато хората имат нужда от дъжд – тогава ще направим опита, та да завали дъжд. Значи да завали дъжд, не само за да се задоволи вашето любопитство, но за да се използва тази Божествена енергия. Да кажем, суша е, ясно е; ще направим опита, ще докараме облаците, за да докажем на тия хора, че всичко ще използваме за Добро. Никога не се позволява на един Учител да иждивява²¹ и хаби Божествената енергия – нито на Учителя, нито на ученика. Затуй ще почваме да изучаваме всички форми в Природата – ще изучаваме растителното царство. Това са черти, които Природата ни е дала. Всички форми спестяват енергиите си. От растенията ние ще се научим как да употребяваме енергията – в малко време да вършим много работа.

Сега аз ще ви кажа едно нещо искрено: аз съм доволен от вас. Разбирате ли, доволен съм от вас, защото каквото можете, правите го. Повече не мога да искам от вас. Някой път даже вие правите повече, отколкото се иска, и там са вашите погрешки – то е от излишна ревност. Например аз казах някой да отиде до платото, той отишъл до Черни връх. И това е хубаво – задачата е до платото, но все повече да бъде. Казвам от града да излезеш, за четири часа да идеш, а той направил това за два часа и половина. Ама ти така ще се осакатиш, полека ще работите, няма да бързате! А вие сте много експедитивни, гледате да съкратите времето. Не, ще спестявате времето. За всяка една задача колкото се изисква, ще ви се даде туй време – няма да го съкращавате, ще го използвате, за да бъде задачата сполучлива. Тези бележки трябва да ги вземете предвид. Ако идеш за два и половина часа, не е лошо, но то ще ти донесе друга пакост, вие ще изхабите излишна енергия. Може след две седмици да се яви някаква болка и ще кажете: „Аз ходих, ама ето какво ми стана.“

После, когато говорим ние за братство и равенство, не подразбираме заличаване на човешката душа. Не, ние разбираме проявление на човешката индивидуалност – по възможност проявяване на душевното съзнание в една по-висока форма. Ти имаш в първо време съзнание на едно дете, очакваш да ти помагат, затова плачеш – искаш да ти дадат. Господар е това дете, ходят наоколо му баща, майка, дават му мляко. Но това дете става възрастно, разширява се съзнанието му и то вече напълно се е еманципирало, станало е свободно и самостоятелно. И затуй казвам, че нашето съзнание трябва да се разшири. Може да го направим тъй и това е Волята Божия. Всяко добро желание, което видите във всяка ваша сестра, не го спъвайте, пожелайте и добро, макар и да не го направи добре – втори път тя ще го направи по-добре.

Ние се намираме пред една голяма дилема: имате една велика задача, но имате едно минало, така преплетено, че както сте събрани, не сте на един и същ уровен – повечето от вас са положителни елементи. Това е мъчнотията сега, затуй срещате се – отблъсквате се. Вие вътрешно може да имате известни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло са принесли на света? Сега ние казваме: водениците помагат на света, но когато ядем от смляното, в нас остава идеята за камъка и ние искаме да смажем хората – енергията на този камък се е предала в хляба, а от хляба се е предала на нас в ума ни. Та изисква се окултно познание върху този въпрос.

Повечето сте положителни, та сега трябва да ви направим наполовина положителни, наполовина отрицателни и тогава работата ще върви успешно. А този закон – как да ставате положителни и как да ставате отрицателни – ще ви го покажем, ще ви дадем правилата. Тук, в Природата, ще ги учите; в града не можете да ги учите, само в Природата можете да ги научите. Да кажем, един ден вие сте неразположен; ще ви дадем правило, след като работиш четири часа, да почувстваш, че е станало едно разширение, че ти си се изменил и си готов да направиш отстъпки. Ти сам ще направиш опита и ще видиш резултатите. Но туй сега няма да става – за да дойдем до тия опити, трябва да предшестват по-малки опити. Казах: времето ще пазите, аз не искам вашето време, когато сте заети в света – искам само излишното време, което не знаете какво да правите. Да не кажете, че искам да ви ангажирам времето – само празното време, един час в деня, туй време да го употребите за Школата. Това е едно от най-добрите правила. Ако бих искал от вас десет часа да работите, то би било друг въпрос. Не, един час. А туй всеки от вас може да го направи.

Сега, всички ученици нека си отбележат кой какво иска от мен – най-важното, което ви трябва, кой каквото иска. Изразете го с едно кратко предложение. Трябва ви една

Библия или Евангелие, едно перо или една мастилница, или една стая. Искайте същественото, което е необходимо за вас – най-същественото, което ви трябва. (Запитват: „Пак ли анонимно или с подпис?“) Горе да ви знаят, а долу да не ви знаят. Долу сте все анонимни, с псевдоними сте. Искането ви нека бъде от материален или от духовен, или от умствен характер.

Сега, този изпит до Витоша ще го повторим в друга форма. Които не са излезли, свършете групово задачата си, защото следващия четвъртък ще ви дам втората задача и тази задача ще я свършим в една седмица отгоре, ще я направим в една вечер. Аз ще бъда с вас и тогава ще ви кажа каква ще бъде задачата, няма да коства нищо. Сега ще използваме времето, защото тия са най-благоприятните условия. След един-два месеца няма да имаме тия условия. Сега още до две-три седмици имаме условия – за тая задача, която ще ви дам, имаме условия.

Аз ви благодаря, че ме развързахте, че можах да ви говоря. Защото ако учениците вържат Учителя и му кажат: „Говори, Учителю!“, какво ще говоря?

Добрата молитва

13 школна лекция на общия окултен клас, 26.V.1922, четвъртък, на Витоша, 11-12 ч. пр. об.