Бележки

[←1]

Квакери или Общество на Приятелите – християнско братство, основано в Англия през XVII в., отличаващо се с честност, човеколюбие, чистота на нравите, категорично противопоставяне на църковната йерархия, войната и насилието; неформалните им събрания протичат в смирено и съсредоточено мълчание, докато някой се вдъхнови от Светия Дух и започне да говори; едни от първите заселници в Северна Америка.

[←2]

Мир (рус.) – свят.

[←3]

Пехливанин (тур.) – борец.

[←4]

Тази лекция е известна още и под името „Методи на природата“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←5]

Невод (рус.) – рибарска мрежа.

[←6]

Тази лекция е известна още и под името „Важни правила“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←7]

Живеница (диал.) – скрофулоза, туберкулоза на шийните лимфни възли; в преносен смисъл – неизлечима рана или болест.

[←8]

Тази лекция е известна още и под името „Задължения на ученика“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←9]

Тази лекция е известна още и под името „Три категории ученици“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←10]

Осторожен (рус.) – внимателен, предпазлив, предпазливост.

[←11]

Тази лекция е известна още и под името „Качества на ученика“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←12]

Ганосвам (гр.) – калайдисвам.

[←13]

Глаголя (старослав.) – говоря.

[←14]

Фонограф – първоначално име на грамофона, открит от Т. Едисон през 1878 г.

[←15]

Безконечен – ост. Безкраен.

[←16]

Тази лекция е известна още и под името „Силите на мозъка“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←17]

Джанъм (тур.) – душо моя; употребява се като емоционално възклицание.

[←18]

Тази лекция е известна още и под името „Правила за живота“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←19]

Тази лекция е известна още и под името „Символични и научни правила“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←20]

Тази лекция е известна още и под името „Правият път“, озаглавена така във второто издание от 1942 г.

[←21]

Иждивявам (ост.) – изразходвам.

[←22]

Получка (диал.) – полог.

[←23]

Симпатична нервна система (ост.) – симпатиков дял на вегетативната (автономна) нервна система, в която коремният (слънчев) сплит, наричан още стомашен мозък, е анатомично най-големият нервен сплит.

[←24]

Перустия (пиростия, саджак) – уред, представляващ трикрака метална поставка (или скара), която се поставя в огнището, а върху нея съдовете за готвене.

[←25]

Отрадно ост.) – радостно.

[←26]

Алфа-Центаурус – най-близката до нашето Слънце звезда, отстояща от него на 4.3 светлинни години.

[←27]

Накоплявам (рус.) – натрупвам.

[←28]

Точ-в-точ (рус.) – съвсем точно, буквално.

[←29]

Самар (тур.) – приспособление за гърба на животно при товарене или яздене. 

[←30]

Гем (разг.) – юзда.

[←31]

Чепинска река (до 1942 г. Елидере) е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица. Дължината ù е 82,7 km, която ù отрежда 40-то място сред реките на България. Отводнява крайните северозападни части на Западните Родопи.

[←32]

Датата съвпада с предната 34 лекция.

[←33]

Сократ (470-399 г. пр. Хр.) – Древногръцки философ, който чрез задаване на въпроси създава нов клон на философията, отнасящ се към морала, наречен етика. Противопоставя се на софистите, за които няма абсолютна истина и всичко може да се докаже чрез логически съждения. Затова срещу него е образуван процес и Сократ е осъден на смърт чрез отравяне, като сам изпива чашата с отровата.

[←34]

Готфрид Лайбниц (1646-1716) – Немски философ рационалист, математик, дипломат и юрист. Като математик разработва диференциалното и интегралното смятане, извежда н.нар. трансцендентни функции. Като физик въвежда понятието жива сила. Работи над изобретяването на парната машина и създава механична сметачна машина. Като философ пише върху теологията и философията на езика. Съчинява философска монадология, като нарича атомите монади и смята, че във всяка от тях е заложена цялата Вселена.

[←35]

Штеславен според по-стария правопис на българския език за тщеславен.

[←36]

Всеобща война – става дума за Първата световна война (1914-1918г).

[←37]

Миръ – Преди правописната реформа от 1945 г. в края на всяка дума, завършваща на съгласен звук, се пише ъ (ер голям).

[←38]

Джон Рокфелер (1893-1937) – Един от най-богатите американски милиардери, предприемач, осъществил революция в петролната промишленост.

[←39]

Става въпрос за голямата икономическа и за инфлацията след Първата световна война (1914-1918 г.).

[←40]

Ани Безант (1847-1933) – Ирландка, последователка на Елена Блаватска. Представителка е на Теософското общество и е негов председател от 1907 до 1933 г. Най-известните ù книги са „Древната мъдрост“ и „Езотерично християнство“.

[←41]

Чарлз Ледбитър (1854-1934) – Англикански епископ, представител на Теософското общество. Философската му система съчетава християнски и източни идеи и се формира през дългото му пребиваване в Индия. Автор на книгите „Астралният мир“, , Чакри, кундалини и прана“ и др.

[←42]

Александър Батенберг (1857-1893) – Благородник от немски произход, първи княз на България след Освобождението (1879-1886).

[←43]

Имануел Кант (1724-1804) – Немски философ и учен от епохата на Просвещението, родоначалник на немския класически идеализъм. Основната му философска доктрина е трансценденталният идеализъм. Поставя начало на диалектическия метод във философията, развива и учението логика. Негов основен труд е „Критика на чистия разум“.

[←44]

Пиер-Симон Лаплас (1749-1827) – Френски философ, физик, астроном и математик, известен с работата си върху диференциалните уравнения. Привърженик на детерминизма във философията – смята, че поне теоретически е напълно възможно да се предскаже какво ще се случи във Вселената чрез изучаването на научните закони, които определят обективната обусловеност и причинната зависимост между нещата.

[←45]

Във втора лекция темата е дадена като Отличителните черти на физическия и духовния човек. 

[←46]

Артур Шопенхауер (1788-1860 г.) – немски философ, който следва и развива философията на Кант и се противопоставя на идеите на Xегел. Най-известното му произведение е „Светът като воля и представа“. Неговата метафизична теория е в основата на влиятелните му трудове върху психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Ницше и Вагнер. Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща: тя е ирационална и е извън времето и пространството. При човека това е волята за осъществяването на различните желания, което превръща човешкия живот в страдание, защото щом задоволим едно желание, веднага се появява ново. Шопенхауер смята себе си за будист, но разбирането му за будизма е принципно неправилно.

[←47]

Николо Паганини (1782-1840 г.) – италиански композитор и гениален цигулар виртуоз. Прилага неподражаеми новаторски техники при изпълнението си и работи упорито за тяхното усъвършенстване, като свири по 15 часа на ден. Автор е на сонати, на шест концерта за цигулка и оркестър, на струнни квартети и др. Концертната му дейност из цяла Европа е поредица от триумфи.

[←48]

Авраам de Moivre (1667-1754 г.) – френски математик, който живее като изгнаник в Англия, защото принадлежи към обществото на протестантите хугеноти. Автор е на формулата, която носи неговото име и гласи, че за всяко комплексно число (и в частност за всяко рационално число) x и за всяко рационално число n се смята, че (cos x + i sin x) n = cos nx + i sin nx. Формулата свързва комплексните числа с тригонометрията, както и с теорията на вероятностите.

[←49]

Лев Толстой (1828-1910 г.) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“.

[←50]

Сократ (469-399 г. пр.Хр.) – древногръцки философ, който чрез задаване на въпроси създава нов клон на философията, отнасящ се към морала, наречен етика. Противопоставя се на софистите, за които няма абсолютна истина и всичко може да се докаже чрез логически съждения. Затова срещу него е образуван процес и Сократ е осъден на смърт чрез отравяне, като сам изпива чашата с отровата.

[←51]

Аделина Пати (1843-1919 г.) – италианска оперна певица, която властва по световните оперни сцени цели 56 години. Произхожда от семейство на музиканти, което непрекъснато пътува с оперни театри. Родена е в Мадрид, но семейството ù рано се преселва в Америка. Аделина Пати дебютира като певица на 8-годишна възраст. Когато е на 18 години, изпълнението ù на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон се превръща в сензация. После певицата прави истински триумф по европейските сцени. Създава 42 незабравими оперни роли. Тя е най-популярната и най-богата примадона в края на Х1Х и началото на ХХ в. Има изключителна музикална памет, а по характер е независима и ексцентрична.

[←52]

Андрю Карнеги (1835-1919 г.) – американски бизнесмен и филантроп от шотландски произход. Дарява голяма сума за построяване на концертна зала в Ню Йорк, наречена в негова чест „Карнеги хол“, също прави дарения за изграждане на много обществени сгради, художествени галерии, библиотеки, музеи в Люисбург, Питсбърг и в други градове. С дарението си през 1900 г. дава начало на построяването на университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг.

[←53]

Конфуций (551-479 г. пр.Хр.) – китайски мислител и философ, от чиито идеи произлиза конфуцианството, повлияло в продължение на векове на живота и на мисленето на хората от Изтока. Конфуций е ученик на Лао Дзъ. Възгледите му са събрани в пет книги, наречени „Петте класики“, по които той преподавал на учениците си. Учението на Конфуций се основава на патерналистическата концепция за държавата, където владетелят е „баща на семейството“. Философът извежда оттук нормите на авторитета като основа на нормативността в държавата и въз основа на това определя видовете отношения между хората.

[←54]

Мохамед (570-632 г.) – арабски религиозен водач, политически лидер и пророк на исляма. До 40-годишната си възраст живее като светски човек в Мека. Но после започва да се уединява и получава видения от Джибрил (архангел Гавриил), който в продължение на много години разкрива на Мохамед Божието Слово – съдържанието на Корана, което той започва да проповядва публично. Властите го преследват и Мохамед се премества в Медина, където получава признание като пророк на исляма и спечелва много последователи. От този момент започва мюсюлманското летоброене. Мохамед води много войни с редица арабски племена, за да ги приобщи към новата религия.

[←55]

Юдаизъм – религия, спадаща към групата на семитските религии и разпространена предимно сред евреите. Основни догми на юдаизма са признаване на единия Бог Яхве и на богоизбраността на еврейския народ, вяра в небесния спасител – Месията, и в светостта на Стария Завет и Талмуда. Върху основата на юдаизма по-късно възниква мистичното учение Кабала. Историята му се дели на четири периода: библейски, талмудски, равински и реформационен, последният от които е свързан и днес с религиозната система на евреите.

[←56]

Константин Велики (272-337 г.) – император на Римската империя, който в източноправославния свят е известен и като св. Константин. Той е първият християнски император, чийто Милански едикт слага край на преследването на християните в империята. През 324 г. обявява решението си да създаде Византийската империя със столица Константинопол. За неговия принос за утвърждаването на християнството византийският литургичен календар почита Константин и неговата майка Елена като светци.

[←57]

Петрус Кампер (1722-1789 г.) – холандски анатом, професор по медицина в Амстердам и Грьонинген, но в края на живота си напуска професорската си длъжност и предприема няколко пътешествия. Написал е редица съчинения по анатомия и патология. Въвежда измерването на лицевия ъгъл, определящ отношението между лицевите и черепните части на главата: това е ъгълът между въображаемите линии, съединяващи най-ниската част на ухото, минаващ през върха на устата, по линията на носа и достигащ отвесната линия на челото. Кампер публикува рисунки с лицеви ъгли на хора от различни раси и на маймуни: на антична статуя – 100°, на европеец – 80°, на азиатец и африканец – 70°, на орангутан – 58°, на опашата маймуна – 42°. По тях прави изводи за интелигентността им.

[←58]

Франц Йозеф Гал (1758-1828 г.) – немски лекар, който изследва формата на главата и създава френологическата карта и науката френология. Изследва човешките качества и техните съответствия в устройството на черепа. Установява, че способностите и качествата на хората имат различни центрове в мозъка.

[←59]

Хенри Лонгфелоу (1807-1882 г.) – американски поет, учен филолог и преводач. Най-известната му стихосбирка е „Нощни гласове“. Прави едни от най-популярните преводи на Данте на английски език.

[←60]

Имануел Кант (1724-1804 г.) – виден немски философ идеалист от епохата на Просвещението. Основната му философска доктрина е свързана с идеята за трансценденталния идеализъм. Поставя начало на диалектическия метод във философията, развива учението за логиката. Негов основен труд е „Критика на чистия разум“.

[←61]

Рене Декарт (1596-1650 г.) – френски философ, математик и физик. Известен е с новаторските си философски идеи и със създаването на т.нар. Декартова координатна система, която повлиява върху развитието на съвременната аналитична геометрия и на математическия анализ. Наричан е основоположник на съвременната философия и баща на съвременната математика. Във философията поставя началото на рационализма. Според възгледите му субстанцията е дуалистична: Декарт я дели на материалистична физика и на идеалистична психология, като Бог е своеобразно свързващо звено между тях.

[←62]

Свещеникът Илий – старозаветен герой от „Първа книга Царства“ – 2-3 гл. Илий и неговите синове, които са лоши хора и не познават Господа, присвояват жертвата, която хората носят за Него. При Илий е доведено да слугува детето Самуил, което е обречено на Господа и което става бъдещ пророк. То възвестява наказанието на свещеника и на синовете му за техните грехове.

[←63]

Ананий и Сапфира – библейски герои от книгата „Деяния на светите апостоли“ (5:1-11). Ананий и Сапфира са съпрузи, които продават имот и скриват стойността му. Ап. Петър ги порицава, че са излъгали Бога. Ананий и Сапфира умират заради лъжата си и това служи за предупреждение на всички, за да живеят чист и свят живот без измама.

[←64]

Мардохей – старозаветна библейска личност от Книга Естир. 

[←65]

Епиктет (50-138 г.) – гръцки философ-стоик. Роден е в Мала Азия, но става роб на жестокия Епафродит, който е освободен роб на Нерон и един от стражите му, и е откаран в Рим.

[←66]

Чарлз Дарвин (1809-1882 г.) – английски учен и естествоизпитател, създател на теорията за еволюцията на видовете от общ прародител посредством т.нар. естествен подбор. Тя е изложена в известната му книга “Произход на видовете“(1859 г.).

[←67]

Емануел Сведенборг (1688-1772 г.) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е “Небе и ад“.

[←68]

Платон (427-347 г. пр.Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ и учител на Аристотел. Основател е на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с учението на питагорейците. Произведенията му са написани под формата на диалози. Защитава идеята за диалектиката.

[←69]

Аристотел (384-322 г. пр.Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, за икономика и метафизика, за политика и психология, за реторика и теология. Създател е на логиката, като развива теорията за съждението и умозаключението.

[←70]

Имануел Кант (1724-1804 г.) – виден немски философ от епохата на Просвещението. Основната му философска доктрина е свързана с идеята за трансценденталния идеализъм. Поставя начало на диалектическия метод във философията, развива учението за логиката. Негов основен труд е “Критика на чистия разум“.

[←71]

Франсис Бейкън (1561-1626 г.) – английски философ, юрист, политик и писател. Защитник е на идеята за научната революция. Трудовете му популяризират индуктивната логика (наблюденията се обобщават в аксиоми, а те – в научни закони). Тези методи се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията.

[←72]

Баптисти – протестантска общност, произлязла през 17 в. от средите на английските пуритани. Признават само две тайнства: Кръщение (но не на малки деца, а само на възрастни) и Причастие. Отхвърлят почитанието на иконите и на светците и молитвите към тях.

[←73]

Давид (1035-965 г. пр. н. е.) – юдейски цар, баща на Соломон и приемник на Саул. На Давид се приписва авторството на някои библейски текстове („Псалми Давидови“), смятан е за пророк и от юдаизма, и от християнството, и от исляма.

[←74]

Айнщайн, Алберт (1879-1955) – немски физик теоретик, създател на специалната и общата теория на относителността, с фундаментален принос към няколко клона на физиката, на философския анализ и критика на модерната физика, особено на относителността и квантовата механика. Носител на Нобелова награда за физика през 1922 г. „предимно за откриването на фотоелектричния ефект“.

[←75]

Дарвин, Чарлз (1809-1882) – английски учен и естественик, създател на теорията за еволюцията на видовете и нейното допълнение – панагенезата. Автор на „Произход на видовете“, „Изразяване на емоциите при животните и при човека“, „Способността за движение при растенията“ и др. Трудовете на Дарвин, съчетани с Генетиката на Грегор Мендел, се превръщат във фундамент на съвременната биология.

[←76]

Кант, Имануел (1724-1804) – немски философ, последният от класическата верига на Просвещението, включваща Лок, Бъркли и Хюм. Основните му трудове са „Критика на чистия разум“ (1781 г. и 1787 г. преработено издание) и „Критика на способността за съждение“ (1790 г.). Поставя на преден план темата за човешката свобода в мисъл, израз, проява; развива идеята за трансцеденталния идеализъм; поставя начало на диалектическия метод във философията; развива учението за логиката; оказва голямо влияние върху философията на романтизма и идеализма. От теориите му възникват школите на кантианството и неокантианството.

[←77]

Ледбитер, Чарлз (1854-1934) – английски аристократ, пътешественик и писател. Учи в Оксфорд, по-късно е свещеник в Хемпшир, където старателно и с увлечение чете религиозна и окултна литература. Окултизмът се превръща в негова страст и на 36 години става член на Теософското общество. В 1890 г. се среща с Ани Безант, с която си сътрудничи в писането на няколко произведения. Автор е на „Ментален план“, „Сънища“, „Тайната доктрина“, „Учител и път“ и др.

[←78]

Амос (8 в. пр. н. е.) – първият пророк писател, най-важната след Мойсей фигура в Стария завет. Откровението, което получава, бележи преломен период в историята на Израел – в него са изобличени двойствената вяра, националното превъзнасяне, нравственото падение и суверенно-магическо-то разбиране на обредите. „Търсете доброто, а не злото, за да останете живи – и тогава Господ Саваот ще бъде с вас“, казва пророкът в едно от посланията си.

[←79]

Левити – старозаветни свещенослужители от рода на третия син на Яков – Леви, които са помагали на първосвещениците при извършване на жертвоприношения.

[←80]

Соломон (10 в. пр. н. е.) – последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. При Соломон Древен Израел достига най-голямото си военно, политическо и културно могъщество. Възхваляван е преди всичко за ненадминатата си мъдрост и поетическата си дарба – предполага се, че е автор на „Песен на песните“, „Еклесиаст“ и „Притчи Соломонови“.

[←81]

Саул – първият цар на Израил, чиято история е описана в Книга Царства от Стария завет. Известен е с изключителните си сила, смелост и великодушие. Заради проявените от него нетърпение и неподчинение на Бога, както и заради направените жертвоприношения, пророк Самуил предрича отхвърлянето на управлението му. Последните му години са белязани от горчив сблъсък със сина му Давид.

[←82]

Тагор, Рабиндранат (1861-1941) – индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик. Първият неевропеец носител на Нобелова награда за литература (1913). Сред най-известните му произведения са стихосбирките „Гитанджали“, „Читра“ и „Градинарят“, романите „Крушение“ и „Гора“, философските есета „Садхана“. Литературното му наследство е огромно – 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми, 50 стихосбирки. Единственият автор на два национални химна – на Индия и Бангладеш.

[←83]

Яма – бог от хиндуисткия пантеон, свързан със смъртта, създател на огнения жезъл на Агни, гръмотевичната колесница на Шива и др.

[←84]

Хермес – Хермес Трисмегист, или Тройновелики -древен учител, мъдрец, почитан на много места като бог. Наречен е Трисмегист, защото се счита, че е тройно велик в трите свята – физически, Духовен и Божествен. На него се приписват основите на повечето съвременни науки като астрономия, медицина, химия; твърди се, че това важи и за алхимията и астрологията. До днес са достигнали произведенията Кибалион, Корпус Херметикум, Изумруденият скрижал. 

[←85]

Орфей – митичен тракийски певец и музикант, основател на мистично учение. Син на бог Еагър и нимфата Калиопа. Един от аргонавтите, осъществили похода за Златното руно до Колхида. Автор на химни, наречени орфически, обявен е и за автор на поемата „Аргонавтика“. Създател на орфическите мистерии, които набират популярност след походите на Александър Велики.

[←86]

Кришна – според различни хиндуистки традиции е осмият аватар на бог Вишну. За него се говори най-подробно в Махабхарата, но е споменаван и в други древни текстове. Познат е също като Господарят на Вселената. Ражда се в царски род ок. 3228 г. пр. Хр. В Бхагавадгита Кришна разкрива пред Арджуна религиозни истини. Особено популярен е като Кришна Говинда (Пастир на крави) и в този аспект е носител на универсалния в религиите код на пастирството – наставник, реално присъстващ в света и поддържащ единството му.

[←87]

Солон (ок. 640-ок. 560 г. пр. Хр.) – атински законодател, поет, пише по политически и социални теми. Произхожда от обедняло аристократично семейство и се издига до най-високото стъпало на държавната власт. Създава реформа, която полага началото на демократическото управление в Атина. Прекарва 10 години в Египет, където се докосва до тайните на египетските жреци, оттам пренася и историята за митичната Атлантида.

[←88]

Кант-Лапласова теория – хипотеза за образуването на Слънчевата система от гореща газово-прахова мъглявина, която е била в състояние на бързо въртене. При нарастването на центробежните сили, възникнали при бързото въртене в екваториалния пояс на мъглявината, от него постепенно са се отделили пръстени, които по-късно се кондензирали, образувайки сегашните планети.

[←89]

Буда (5-6 в. Пр. Хр.) – Сидхарта Гаутама, наречен Буда – „Пробуден“. Ражда се в царски род в Северна Индия. Женен за красива принцеса и баща на син, на 29 години Сидхарта напуска двореца в търсене на екзестенциални отговори и заживява като аскет. Следва духовни практики, но те не го задоволяват и постепенно изоставя традиционните учения, тръгвайки по собствен път. На 35-годишна възраст достига просветление и се отдава на проповядването на своето учение, свързано с вътрешно освобождение и развитие на потенциала, с личната отговорност на индивида за собствената му съдба и преживяването на трайно щастие.

[←90]

Сведенборг, Емануел (1688-1772) – шведски учен, философ, мистик и теолог. Автор на многобройни фундаментални научни трудове в различни клонове на науката, на 56-годишна възраст навлиза в другия етап на своя живот -получава ясновидения, разговаря с ангели, посещава Небето и ада и започва да пише доктрини, основани на реформираното християнство и оставили трайна следа в теорията на романтическото световъзприятие, в трудовете на редица писатели и поети, както и в историята на световната мистична традиция.

[←91]

Илия (9 в. Пр. Хр.) – еврейски пророк, за него е писано в Библията, Талмуда и Корана, почитан е както от представители на големите световни религии, така и от бахаи, раелити и др. Мисията на Илия е да върне юдеите, в това време увлечени в идолопоклонство, към истинския Бог; неговите проповеди се отличавали с изключително безстрашие. Той е единственият човек, взет жив на Небето. Негови са думите: „Никой не е пророк в родината си“.

[←92]

Шекспир (1564-1616) – английски поет и драматург, един от най-значимите автори в световната литература. Написал е 38 пиеси, 154 сонета, множество поеми. Характерни за него са способността му да улавя и най-тънките нюанси на човешката природа, блестящият език, невероятната ерудиция на творбите му. Английският ренесанс е наричан в негова чест „Шекспиров период“. Някои от най-популярните му произведения са „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“, „Макбет“, „Отело“, „Антоний и Клеопатра“, „Сън в лятна нощ“, „Укротяване на опърничавата“, „Дванадесета нощ“, „Много шум за нищо“ и др.

[←93]

Толстой, Лев (1828 – 1910) – руски писател, религиозен реформатор, философ, есеист и публицист. Автор е на „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Хаджи Мурат“, „Възкресение“, „Севастополски разкази“ и др., както и на религиозните съчинения „Моята вяра“, „Царството Божие е вътре във вас“, „Пътят на живота“ и др. Реформира теоретично християнството, утвърждава християнската нравственост, изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5), която е лично дело на всекиго и не е свързана с обредите и тайнствата на никоя Църква. Създава философското учение толстоизъм, в което са застъпени идеите за непротивене на злото чрез насилие, за вегетарианство, за природосъобразен начин на живот.

[←94]

Цезар, Гай Юлий (ок. 100 г. пр. Хр. – 44 г. сл. Хр.) -римски император, знаменит пълководец, политически лидер и писател. Реформатор на римското общество и държава, пожизнен диктатор. Считан е за един от най-добрите оратори и автори на проза, езикът му е образец на класическия латински.

[←95]

Александър Велики (356 г. пр. Хр. – 323 г. пр. Хр.) – владетел на Македонската държава, един от най-успешните пълководци във военната история – в рамките на 12 години той завладява Персия, Египет, Вавилон, територии в Близкия Изток, Мала Азия, при смъртта му държавата се простира до днешна Индия. Високообразован в областта на риториката, естествените науки, медицината, философията. След ранната му смърт основаната от него империя се разпада. 

[←96]

Шилер, Фридрих (1759 – 1805) – немски поет, драматург, историк, свързан с епохата на романтизма. Написва още в училище първата си пиеса – „Разбойници“, ранното му творчество е свързано с движението „Бурни устреми“. Изучава елинската култура и стига до извода, че тя е най-значимото достижение на човешката мисъл. Преподава философия и история в Йена, изучава трудовете на Кант, които трайно повлияват на художествено-теоретичните му възгледи. Съосновател, заедно с Гьоте, на Ваймарския театър.

[←97]

Вагнер, Вилхелм Рихард (1813 – 1882) – немски композитор, либретист, диригент, режисьор, есеист, известен главно със своите опери, или музикални драми. Композициите му се отличават с контрапунктна текстура, богат хроматизъм, хармонии и оркестрация, с усложненото използване на лайтмотиви, музикални теми и елементи на сюжета. С идеята за тотално произведение на изкуството – синтез на поезия, изобразително изкуство, музика и драматургия, приложена в „Пръстена на Нибелунгите“, Вагнер предизвиква изключителен отзвук в европейския културен живот.

[←98]

Юго, Виктор (1802 – 1885) – френски поет, писател, художник, общественик, един от теоретиците на културното направление романтизъм. Член на Френската академия. Сред най-известните му произведения са: „Човекът, който се смее“, „Клетниците“, „Парижката Света Богородица“, „Марион Делорм“, „Лукреция Борджия“, „Морски труженици“ и др.

[←99]

Хус, Ян (1369 – 1415) – национален герой на чешкия народ, проповедник, идеолог и философ на чешката Реформация. Свещеник, за известно време ректор на Пражкия университет, съставител на чешката граматика и превел на роден език Библията. Критикува висшето немско духовенство, трупането на църковни богатства, проповядва, че вечното спасение на хората зависи единствено от Божията воля и поради този факт посредничеството на Църквата е излишно. Осъден от църковния събор в Констанц и изгорен на клада.