ПОСТИЖЕНИЯ НА БОГАТИЯ И НА СИРОМАХА⁷³

Размишление върху чистата мисъл.

Имаше ли тема? Не се издава лесно манифест. Лесно се говори, мъчно се прави. Сега кажете защо лесно се говори, а мъчно се прави. Мъчно се прави, защото на физическото поле, ако каже някой „Мон Блан“ и да се качи на Мон Блан, е друго. Лесно се казва „Мон Блан“, а мъчно се качва. Казва: „Християнин съм.“ Докато станеш християнин е въпрос. Докато кажеш „християнин“ е една минута, но докато станеш християнин, години се изискват да се качиш нагоре.

Няма да мислите, че правенето е лесна работа. Изисква се време. Казва някой „дела“. Що е дела? Не е лесна работа делата. Лесно се приказва, пък мъчно се прави. Да бъде човек добър, и то е мъчна работа. Изисква се дълъг процес. Сега, когато срещнете някой свирец, свирил двадесет-тридесет години, мислите, че е много лесна работа, но като вземете вие да го правите, виждате, че не е така лесна. Всичките процеси, които съществуват в човешкия ум, не е лесно да създадеш.

1. едно беше то.

2. две стана.

3. трите си приказват.

4. четирите тръгна.

Изпейте това. Едно беше то, две стана, трите си приказват, четирите тръгна. Лесно е сега да кажеш „едно“. Кое беше едното? Кое е туй? Сега 8 българския език думата „то“ означава нито мъж, нито жена. Едно беше то. Кое е туй едно? Може да туриш много предмети от среден род или във философски смисъл има неща, които нямат пол. Всяко нещо, което се раздвоява, то не е съвършено. Туй, което не се раздвоява, не е съвършено. Щом човек се превърне на мъж или жена по чувство, щом се превърне на мъж и жена по мисъл, раздвоен е в себе си. Жената мисли по женски, мъжът мисли по мъжки. Какво мисли жената? За рокля. Какво мисли мъжът? За гащи. Проста работа. Може да преведеш какво означават роклята и какво означават гащите. Казва, той много мисли. За философски работи мисли. Но има едно, за което и двамата мислят. И единият иска да спи, и другият иска да спи. Има нещо, за което и мъжът, и жената мислят еднакво. Мъжът казва: „Спи ми се.“ И жената казва: „Спи ми се.“ И двамата искат да спят. После има друго, за което и мъжът, и жената мислят еднакво. Мъжът казва: „Яде ми се.“ И жената казва: „Яде ми се.“ Общо положение.

Преведете сега думата „ядене“, думата „спане“ и да извадите производните от тях. Вие се приближавате към вътрешния смисъл на живота. Не се изискват думи, но се изискват дела. Като каже някой – дело се изисква, кое е първото дело? Като кажеш – дела се изискват, като че ли много дела се изискват. Не, изисква се едно начало. Дело в множествена форма показва силите. Ние казваме – дела се изискват. Какви дела? Казва: „Добър да бъде човек.“ Какво нещо е да бъде добър човек? Кои са добрите дела? Защото, като дойде гост, ти заколиш кокошката. То е добро за твоя гост, но не е добро за кокошката. Ако ти дойде гост и ти отстъпиш твоето си легло, ти ставаш недоволен. Ако отстъпиш леглото на детето си, то става недоволно.

Да направиш едно дело, в което всички да бъдат доволни, то е добро дело. Значи в дадения случай то е мярката, с която трябва да се мерят всичките положения. В даден случай кокошката трябва да се заколи. В даден случай човек трябва да умре. В даден случай човек трябва да се роди. Защо е така, не може да се докаже. Трябва да се роди човек, но щом се роди, трябва да умре. Но за да се роди, има си причини. И за да умре, има си причини. Може да умре заради своите си грехове, пък може да умре и заради спасението на хората.

Казвам, често вие прилагате ония морални принципи към другите. Казвате, дела ти трябват. Ще кажете на себе си: сега как трябва да живея аз? Да се абстрахираш от всичкия морал, който хората имат. Ти имаш морал, да си доволен – аз какво трябва да правя. Че Христос казва – трябва да бъдем добри, то е друг въпрос. Аз него не разбирам. Казва някой – добър човек трябва да бъда. То е негово понятие. Казва: „Аз казвам, че и ти трябва да бъдеш добър.“ Казвам: „Аз съм добър, но ти не си добър. – И аз му казвам: И ти не си добър.“ Започва спор. Той ми казва: „Ти не знаеш да говориш.“ „И ти не знаеш да говориш.“ Казва: „Не си учен човек.“ Казвам: „И ти не си учен човек.“ Казва: „Докажи.“ Казвам: „И ти докажи.“ Започва спор. Най-после той тръгне. Казва: „Неразбран човек.“

Казвам, каква философия има. Трите си приказват. Двамата искат да привлекат трите на своя страна. Двамата, като спорят, искат арбитър. Казва: „Кажи не съм ли аз най-правият.“ Другият дойде, казва: „Не съм ли аз най-правият?“ Третият, арбитърът, дойде, чуди се коя страна да вземе. Ако вземе едната, едно беше то. Кое е, което започва кавгата? Две стана. Кой две, които станаха? Кавгата кой започна? Едно беше то. Всякога идеята казва – една беше тя. Няма определена мисъл. Всички изобщо хора се намират в едно трудно положение. Говорят все за подобрение на живота. Казва: „Искам да бъда учен човек.“ Ти трябва да станеш учен човек, че сам да се харесаш като учен човек. Човек сам трябва да хареса себе си като добър човек. Докато вие очаквате отвън да ви харесат, вие не може да бъдете съвършени. Вие трябва да бъдете доволни. Доволството, което го имате, го има и отражение отвън. При такива условия все можем ние да говорим за един човек щастлив или нещастен. Щастливият човек познава законите на живота. Сега някои от вас ще кажат: „Как да позная?“ Онзи, който иска да пее, трябва да познава законите на пеенето. Че какъв е законът на пеенето? Казва, да знаеш да моделираш гласа си. Онзи, който иска да учи смятане, трябва да познава законите на смятането, трябва да знае правилата. Някои разбират смятането по-добре, някой – по-зле, не са еднакво даровити.

Да правиш добро, то е една дарба. Да не мислите, че всичките хора може да направят еднакво доброто. Не че не искат, но колкото правиш, казват: „Тия работи не може да направя.“ Как да не може да направиш. Казвам, изпей „Аве Мария“. Колцина от вас може да я изпеят. Може да се намерят двама-трима, които се упражнявали, другите казват: „Не е за нас.“ Питам, като изпееш „Аве Мария“, какво ще стане? Не само да изпееш „Аве Мария“, но тази Мария имала живот в себе си. Да пееш „Аве Мария“, е лесно, но да имаш живота на „Аве Мария“, е друго. Едно е да кажеш „Мон Блан“ и друго е да се качиш на Мон Блан. Да се качиш отгоре и да се върнеш, ще кажеш, опасна работа е – като минеш през всичките положения на планината. Някой път ще се намериш в затруднение. Сега идеята опростотворява живота. Лесно е да се живее за смелия човек, за разумния човек.

Едно беше то. Две стана. Четирите тръгна. Всякога в закона на четирите ние трябва да започнем една работа, тя трябва да се реализира. Сега това как ще го изпеете? Не че туй ще разреши въпроса. Да кажем, едно предложение може да се превърне, но как ще го турите? Онези, които разбират закона на музиката, те може да създадат една песен. Но сега как ще започнете песента, едно беше то. Какъв тон ще му дадете? Повидимому е проста работа. Всичките работи са все прости.

Казвам, трябва да имаме една основна идея, която търпи никакво видоизменение. Всякога трябва да имаш една основна идея, върху която да полагаш живота си и тази идея, тази форма трябва да те свързва с живота. Сега, като кажем, че съзнанието на Бога присъства навсякъде, не мислете, че съзнанието на Бога е заето с нашите страдания, небивалици, каквото мислим, че Господ за всичко това се интересува. Представете си, че аз вървя по пътя, вдигна една сламка, мислите ли, че Господ ще обърне внимание. Ти вдигнеш сламката, оставиш я някъде, туриш ръцете си в джобовете, казваш: „Знаете ли какво направих? Вдигнах една сламка.“ Мислите ли, че Господ обърнал някакво внимание? Когато двама души започват да се спорят, те вдигат сламката. Сега трябва да знаем, че от вдигането на сламките Господ не се интересува. Единият обяснява какво нещо е животът, и другият обяснява какво нещо е животът. Най-после се скарват. Единият казва: „Ти не разбираш какво нещо е животът.“ Пита третият: „Кое е най-правото мнение?“ Аз казвам, от философско гледище ти да умреш ли? Разбира се. Готвиш ли се да умреш? Разбира се, като остарея. Ами ти? Разбира се, и аз. Тогава двама, като умирате, вие не знаете какво нещо е животът.

Сега това е относителен живот. Ако ние разбираме за същината на живота, разбираме безсмъртието. Какво нещо е безсмъртието? Безсмъртният знае какво нещо е безсмъртието. Какво нещо е безсмъртието, ние нямаме понятие. Щом ме заболи коремът, аз вече не съм безсмъртен. Щом имам смущения в главата, аз вече не съм безсмъртен. Щом те смути една малка работа, ти си смъртен. Какво ще говориш за безсмъртието. Безсмъртен е, който не умира. Нищо в света да не е в състояние да наруши твоя вътрешен мир. Турците изразяват на прост език това тъй: „И целият свят да изгори, моята черга няма да изгори.“ Ще изгори целият свят, че твоята рогозка няма да изгори. Аз му казвам, ако целият свят изгори, ще изгори и твоята рогозка, защото твоята рогозка е направена от същия материал, от който е направена земята. Ако изгори светът, и рогозката ще изгори. Иска да ме убеди, че рогозката няма да изгори. Това не е вярно. Само на съвършения човек рогозката няма да изгори, понеже той ще бъде на Месечината или някъде в пространството. Какво ще изгори? Той ще си вземе рогозката, ще се разхожда, какво ще изгори? Но на земята как няма да изгори?

В живота се изисква една трезва мисъл. Някой казва: „Аз съм много недоволен.“ Понеже това, което мисли, не си ти. Мислиш ли, че това, което ти мислиш, всякога става, ще бъде добре. Не че много пъти ако то стане, ти ще бъдеш недоволен. Казва: „Не можах да се оженя.“ Мислиш ли, че като се ожениш, ще бъдеш доволен. Именно там ще дойде твоето недоволство. Казва: „Ако бях се оженил, животът щеше да има смисъл.“ Там щеше да се обезсили животът. Поне сега си сам, няма с кого да се караш.

Едно беше то. Има процеси, които стават в живата природа, ние трябва да разбираме смисъла. То е единение на съществата. Всички същества се стремят към единение, да станат едно, единение, хармониране, туй, което наричат да се хармонираш, да намериш своето място вътре в живота, дето провидението те е поставило, същевременно ти е поставило една задача – ти сам да намериш твоето място. То е задачата. Трябва да намериш твоето място. Господ не знае ли? Това, което Господ знае, той го е направил, но туй ти трябва да го направиш. Аз ще живея вече, то представлява Божествена идея. Каквото Господ намислил, ще го направи. Аз по причина на Божествената мисъл живея. Аз, за да се усъвършенствам, ще го направя.

То е процес не за година, две, три, то е дълъг процес. Че днес не съм съвършен, утре, най-после, когато стана. Иде онази българска поговорка „Зей, коньо, за зелена трева“. Конят никога за зелена трева не се прозява. Туй не е вярно. Кога хората се прозяват? Когато са гладни или когато са сити? Човек всякога се прозява, когато не се интересува, когато няма какво да прави. Човек се прозява, когато няма работа. Прозявката не показва едно тягостно положение. Прозявката всякога показва, че застой има на известен процес. В природата трябва да стане една прозявка, за да се възстанови известен ред на нещата. Когато се прозяваш, всякога отваряш да върви нещо в тебе. Щом се прозяваш веднъж, дваж, казва – ето, влязъл някой дух. Как влязъл? Влязъл духът в мене. Видя ли го? Всеки, който се прозява, е жив човек. Прозява се този човек, който е буден. Прозяват се само живите хора. Умрелите хора никога не се прозяват. Някой казва, той се прозява. Радвай се, че се прозява, той е жив човек. Никога в живота не се прозява – той е умрял човек.

Сега интересно е думата „прозявка“ откъде излиза. При какви условия се явила, как е дошло на ума идеята да нарече думата „прозявка“. Как се казва на френски „прозявка“? Bailler. На български значи „бая“. Онази баба, която бае, значи върши нещо. Онзи човек, който се прозява, бае, прави нещо той. На френски „моя сестра“ се казва „mа soeur“, на английски – „my sister“, с едно малко изменение, почти е същото. Онзи, който създал езика, коренът на тази дума имаме в „мамо“. Всякога думата „ма“ означава туй, от което нещата излезли, туй, което дало нещо от себе си. Като кажеш „мо“, значи туй, което излязло, което се отделило от мене.

Следователно туй, което се отделило, трябва да се върне. В случая трябва да има единение в идеите. Ако една идея излезе от тебе, по същия закон ще направи един кръг и ще се върне. Всяко добро, което излязло от тебе, ще направи едно движение, и пак ще се върне при тебе. И всяко зло ще се върне. Единение има и в злото, и в доброто.

Сега, разбира се, вие трябва да схващате думата „зло“. В какво седи злото? „3“-то е закон за размножаване.

Фиг. 1

Човекът трябва да превърне злото в какво? Значи това, което расте и се размножава без закон, е зло. Защото, след като се наплодят, ще искат храна отвсякъде. Следователно от чрезмерното разплодване тия организми ще започнат един други да се изядат и се ражда злото.

Следователно всеки един човек, на когото мислите, чувствата и желанията се размножават без закон, той създава злото. Тогава тази е формата на злото.

Фиг. 2

Туй е знакът на Луцифера. Туй е човекът, който господства. Седнал на земята и казва: „Земята е моя.“ Следователно във всичките форми на живота все той трябва да бъде. Има една форма – дали я съзнавате, или не. Тогава има друго разрешение на въпроса. Значи истинският стремеж е дотука. Идейно всякога, когато две линии се съединяват, показва единство, единение. Но тук има разклонение, разединение има. Три се явяват. Значи тази част е материалният свят. Там, дето хората ядат и пият, има разединение. Но щом дойдат да делят богатствата братя и сестри, започват да спорят – единият взел повече, другият взел повече. Като започнат да плащат, казват – ти ядеш повече, ти ще платиш повече. Започват да спорят кой ще плати повече. Започват много добре, свършват зле. В злото всякога има едно единство вътре.

Според вас коя е емблемата на доброто? Понеже тази емблема на злото е вътре, извадете истинската емблема. Първото е емблема на злото, това е емблема на доброто. Значи доброто простор дава, злото обсебва. При злото това същество нищо не дава, само влада и всякога е господар. Туй същество седнало на земята, завладало я. Следователно туй е едно противоречие. Това същество, каквото завладало, то не може да го влада. Този Луцифер седи на земята и тя и него носи, като се движи. Туй, което тебе носи, е по-силно от тебе. А той иска да завлада това същество, което го носи.

Питам, когато се качиш на един кон, може ли да го завладаш? Който мисли, че го завладал, той се лъже. Конят, който те носи, е по-силен от тебе. В края на краищата ти, като яздиш кон, ще замязаш на кон. Аз защо не обичам да яздя на кон. Не искам да замязам на кон. После някой се вози на автомобил. Не искам и на автомобил да се возя, защото ще имам колелета в главата. Временно да се качиш, веднъж, два пъти, разбирам, но всеки ден на автомобил, всеки ден на аероплан. После еднообразието е лошо. Ще кажеш: „Без автомобил не мога.“ Ще създадеш зло в себе си. „Без аероплан не мога.“ Можеш и без аероплан, можеш и без автомобил, можеш и без кон. Без своя ум, без своето сърце не можеш. Има нещо, без което не можеш.

Всеки един от вас трябва да има мисли, с които трябва да тури ред и порядък в себе си. Условията, при които живеете, може всеки ден да ви изхвърлят, както водата изхвърля предметите. Така и животът може да ви изхвърли като непотребна вещ. Значи, ако си една жива риба, водата не може да те изхвърли. Но ако си една сламка, ще те изхвърли. Даже ако си голямо дърво, ако си параход без кормило, пак ще те изхвърли. Но колкото и малка риба да си, ако имаш крилца, ако имаш перки, няма да ви изхвърли. И ако вие умрете по същия начин, животът изхвърля хората навън. Казва някой – трябва да се живее. Че рибата не казва: „Аз трябва да живея.“ Но казвам на рибата: трябва да имаш перки, трябва да имаш хриле, за да бъдеш жива. За да живееш по същия закон, същата аналогия изваждам. За да живееш, трябва да имаш тия условия в себе си, не трябва да търсиш отвън дървото. Колкото параходът да седи, можеш да го държиш с котва, но скъса ли се котвата, параходът пак може да се изхвърли навън. Ако животът може да ви изхвърли, не зависи от живота, не че животът не ви обича. Той се вълнува. Ако морето може да ви изхвърли, зависи от ония въздушни течения, които имат влияние върху повърхността на морето. Туй море ще направи известни пертурбации и тия предмети, които не са живи, ще се изхвърлят.

Сега ще извадите едно правило. Като влезете в едно събрание, да бъдете така съсредоточен, че като те питат кой беше до тебе, кой беше пред тебе, зад тебе, че никого да не видиш. Така да бъдеш замислен. Как е възможно, толкоз хора имаше? Възможно, но аз никого не видях. Онзи, който излиза от едно събрание, че всички хора видял, той всички видял, но себе си не видял. Казва: „Аз видях Петко, Драгана, Стояна.“ Не е вярно, че си видял. Нима, като видиш къщата на Драгана, си видял Драгана? Сега мнозина от вас, които сте дошли тук, присъствате, аз виждам. Автомобилите са тук, но господарите ги няма. Слугата, шофьорът е тук, господарят го няма, отишъл някъде по работа. Но може след една минута, след един час да дойде. Възможно е. Но казвам, автомобилът е тук, но господарят го няма. Казва: „Къде е?“ Свободен е човекът да слиза, където иска, да се качва, шофьорът го чака. Вие казвате, не човек, като дойде с тялото си, той е там. Или чакаме да дойде господарят. Понеже между хората става спор, карат се шофьор с шофьор, господарите никога не се карат. Понеже единият е на Земята, другият на Месечината, двамата господари нямат възможност абсолютно да се карат. Този закон е верен. Казва, дяволът е главен на Господа. Дяволът обича Господа, моли му се и той да му изпраща сила. Но дяволът има зъб на нас. Нашият автомобил се сблъска с дяволския автомобил.

Какво означава дяволът? Дяволът е същество, което мисли бързо, ходи бързо, движи се бързо, който яде бързо, прескача бързо, навсякъде бърза той, всичко бързо свършва. Дяволът, ако го накарат да изоре нивата, ще я изоре за една минута. Ти да се пънкаш целия ден, не може да я изореш. Ти отиваш пред съдиите, искаш правото си с месеци там, ще хващаш адвокати, ще дириш помощ. Дяволът, като дойде, в половин час ще накара съдиите да мислят като него. На този съдия една торба със златни английски лири, на онзи съдия торба със злато – и те решат работата бързо.

Ти казваш, доброто струва повече от парите. Дяволът казва: „Парите аз ги направих. Давайте пари, колкото искате.“ Сега вие ще кажете, право ли е това. Дяволът казва: „Правото е за вас, експедитивността е за мене. Аз съм експедитивен човек. Каквото е заради вас, вие може да го търсите. Аз съм експедитивен, не може да търся правото заради вас. Вие може да търсите. Аз искам в моето съзнание работите да станат бързо. Във вашето съзнание да стават право, пък аз търся бързо да станат.“ И тъй, ние сме на два полюса. Дяволът мисли едно, ние мислим друго. Следователно няма допирни точки в избора. Някой път дяволът, като върви, е вглъбен в своята мисъл. Ако не го закачиш, нищо няма да каже. Ти го спреш по пътя да му прикачваш за опашката, той е експедитивен, търколи те на земята. Казва: „Когато аз вървя, не искам никой да ме спира.“ Защото ти, като спреш дявола, ти търсиш правото и дяволът казва: „Аз в света право не търся, но експедитивност. Всеки, който спира моята експедитивност, ще го търколя.“

И тъй, казва се в Писанието: „Не противи се злому!“ Аз това превеждам на модерен език: не спирай дявола в работата. Като мине той с автомобила, отвори му път, нека мине. Някои казвате, искате да спрете дявола, да му видите паспорта. Ти спреш ли дявола да му видиш паспорта, да му искаш паспорт, ще си видиш булата. Често в себе си вие се спирате на дявола да искате паспорта. Дай му място да си замине.

Това е психологически начин на разсъждение. Има едно противоречие в живота, което никога не може да се разреши. Не го разрешавай. Има известни числа, които не може да разделиш на други. Ирационалните числа делиш. Делиш, и най-после туриш точка. Спрете, защото и хиляди години да делиш, не може да го разделиш. Има нещо, ти го търпиш, не може – ще туриш точка. Все ще остане нещо. Или от тебе ще замине, или ще останеш да даваш някоя стотинка. Сега ние искаме точно да е.

Преди няколко дена дойде една сестра и казва: „Аз ходих в другия свят.“ В оня свят ходила, но оня свят е в този свят. В оня свят аз ходих и един човек, който не е съвършен, кракът му не може да припари. Да ми казва някой, че ходил в оня свят. Казвам, какво има в оня свят? Ти си видяла баба си, че предяла на хурка. Видяла дядо си, че с воловете орал – точно както тук. Най-после всички сте седнали на хубава трапеза, че сте яли точно както тук, на земята. Туй ново. Като идеш при вратата на оня свят, казва: ти хурката на баба си носиш ли? Върни се назад. Ти оралото на дядо си носиш ли? Нося. Върни се назад. После казва тъй: ти огладняваш ли? Върни се. Ти огладняваш ли? Огладнявам. Върни се назад. Защото там искат хора, които нито предат, нито орат, нито огладняват. Защото там други работи се вършат. Там няма слуги да слагат, други да се сърдят, че не са угостени добре. Не, в небето такива работи няма. Сега ще извадя аналогията.

Духовният свят се отличава, че там няма противоречие. Щом влезеш, познаваш, че животът има смисъл. Не че този живот на земята е лош. Тъй както живеем на земята, по-добър живот от този на земята не може да бъде. Всеки от вас може да направи на земята най-добрия живот. Казва, аз искам да ям чисто ядене. Може сам да го сготвиш. Искам хубава чиста покривка. Може сам да я опереш, да я туриш на масата. Поне един ден може да го направиш, никой не ти забранява. Казваш, искам да имам чисти ръце, крака. Може десет пъти на ден да ги измиеш, да няма никаква кал, може да се вчесваш, може да се обличаш. Може през целия живот да работиш и да направиш дрехи, каквито искаш, може със сърма да ги направиш, че като вървиш, да се махат тия дженкеши. Сега тия дженкеши дамите ги носят. Тия дженкеши показват, че свободен трябва да бъдеш, замах трябва да имаш.

Казвам, трябва да имате една права мисъл. На обикновения живот не трябва да му се сърдите. Обикновеното и необикновеното, това са два полюса. Да допуснем, че вие се разтревожите. Съвършеният живот какъв беше? Съвършеният човек носи със себе си щастието. Да допуснем, че вие се разтревожите. Какво подразбирате под думата „тревога“? Тревога, няма сина ви, детето ви, вие се тревожите къде е. Не сте уверени какво може да стане. Може да е закъсняло детето с приятели. Или пари очаквате някъде, дали сте и се тревожите. Или държите изпит, или теза имате. При тия всички неща може да имате една вътрешна тревога, едно смущение. Казва, каква е тази работа? Къща градиш – не си доплатил.

Как да се извадиш от тази вътрешна тревога? Ако намериш този основен закон, да смениш състоянието, ти вече имаш нещо, на което може да разчиташ.

Тревожиш се. Да отмахнеш тази тревога, че никога да не иде в ума ти. Сега вие много работи знаете. Какво е вашето правило, за да премахнете тревогата. Да допуснем, че вие имате едно състояние. Вие имате 1, то е едно състояние. Вие сте майката, детето го няма, закъсняло. Казвате, точно в шест часа трябваше да бъде тук. Минава шест и половина, минава седем, минава осем, минава девет, минава десет часа. Тревожите се какво е станало с детето. Тогава да допуснем, че детето закъсняло с X, нали в математиката работите с такива величини. X е равно на 4. Туй дете с 4 часа закъсняло. То е определено още като се родило това дете, като го пратите там и там, тогава да закъснее 4 часа. Казва: „Защо трябва да закъснее?“ Това вашето дете намерило друго дете, паднало, счупило си крака, седи при него да намери някои други хора, да намери кола, да го закарат в болницата. Като се връща, казвате: „Ти защо закъсня?“ Това дете казва, че намерило болно дете, което си счупило крака и то трябвало да му помогне. Затова закъсняло 4 часа. Четири часа трябвало непременно да закъснее. Следователно, щом допуснеш, че то трябвало да закъснее 4 часа, веднага тревогата минава. Казвате, за добро е закъсняло това дете. Ти имаш полица да ти плащат, но закъснели да внесат парите. Довечера щяха да дойдат разбойници и да ви оберат. Казвам, по-добре е, че онзи не ви донесъл парите. Той ви направил добро. Ако беше ви внесъл парите, щяха да ви оберат. Ако закъсняло детето, за добро е. Ако не платили полицата навреме, за добро е.

Всичко е за добро. Как? Допусни го, че е за добро – и няма да имаш тревога в себе си. То е разумният човек. Първото правило. Тревога имаш. Аз не говоря един начин за другите как да премахват тревогата, но първото правило – вие как да премахвате тревогата. За колко неща ви говорих? За къща, за детето, за полица, за други четири-пет работи. Ще ги допуснете, че са за хубаво. Тогава, да кажем, болен си, три месеца си на легло, не можеш да станеш от леглото. Най-първо няма да допуснем, че си болен. Ще кажеш: „Три месеца аз помагах на едно болно дете.“ Щом допуснеш, че ти боледуваш, ти си една медуза. Но медузите не боледуват. Ще кажеш: „Четири месеца трябваше да помагам на едно болно дете.“ В дадения случай ти, човекът, който не разбираш Божия закон, твоето висше съзнание трябваше четири месеца да те убеждава тебе, че това трябваше да бъде. Казва, добре ми стана, че заболях, но има нещо в тебе, което никога не боледува. Казва, много съм разтревожен. Има нещо в тебе, което се тревожи, но има нещо в тебе, което не се тревожи никога. Следователно, щом кажете: аз се разтревожих, кой се разтревожил в тебе?

Сега често може да наблюдавате хората, как се зараждат спорове между тях. В един клас става спор, което дете вдигнало първо ръка на въпроса на учителя, учителят вдигнал не това, което първо вдигнало ръка. Но учителят някой път гледа това, което последно вдигнало ръка. Но учителят в дадения случай няма време всичките деца да се изкажат. Другите деца остават недоволни. В един клас всичките деца имат право да вдигат двата си пръста, но колко деца имат право да говорят? Едно или две. Щом едното дете стане и казва, другото нека се радва. Спорът произлиза от друго нещо. Да допуснем, в едно отделение учителят каже: „Иванчо, колко е 5 по 5?“ Едното дете каже 25. Всяко дете има право да говори. Второто каже: „5 по 5 правят 25.“ Третото каже същото, четвъртото, петото. Какво са разрешили, ако всички деца кажат, че 5 по 5 прави 25? Тогава казвам на първото дете: „Кажи ти 5 по 5 колко прави.“ На второто: „6 по 6 колко прави?“ На третото: „7 по 7 колко прави?“ И т.н.

Трябва да се пазим от еднообразието. Щом един каже една идея, друг казва – може да се изкаже по друг начин. Как ще го изкажеш по друг начин? Ще дойде сега другото. По друг начин може. Трябва да дойде да ми доказва друг един процес. Казва, тази идея има и друго разрешение. Казва, 5+5+5+5+5=25; 5 + 5 = 10; 10+5 = 15; 15 + 5 = 20; 20+5 = 25.

Кое е по-експедитивно? Казва, чакай да ти кажа нов начин. Той вземе да разрешава. Казвам, и този е хубав, който има време. Но въпросът е 5 по 5 прави 25. Когато някой казва, не е това добро, доброто е всякога добро. Не казвам, че това, което той е казал, е глупаво, нито, че той е глупав човек. Щом каже, че е 25, не е глупав. Щом каже, че 5 по 5 е 25, той е умен човек.

В себе си ние всякога трябва да бъдем справедливи. В мене има един определен начин. Не поставяйте противоречия в действията. Природата не поставя противоречие в живота на хората. Не туряй това, за което ти не знаеш. Може да има някаква външна причина. Заради себе си остави всякога закона 5 по 5 е 25. дали е способен, то е друг въпрос.

Сега какво правило извадихте? Кажете ми. По закона на превъплътяването на душите някой знаменит философ, който написал 25 трактати по философия, като се роди, ражда ли се пак философ? Този философ има нужда майка му да го повива в пелени. Той като малко дете говори нещо. Сутрин майка му го вземе, не го пита, съблече го и хайде в коритото. Той поплаче, тя пак го убие. Ако той имаше съзнание, да каже: как тъй мене в коритото да ме турят, той като философ казва, че човек трябва да бъде свободен. Майка му не се съобразява с неговите трактати, обръща го наляво-надясно, извади го, завие го хубаво с пелените. Поусмихне се и казва: едно време беше философ, втория път, като пишеш, малко по друг начин ще пишеш. Майката казва: „Аз пиша трактати сега.“ Аз тълкувам. Ти с твоята мисъл овърза хората. Туй, което аз правя сега, харесва ли ти? Не ми харесва. Тогава и ти да развържеш хората. И хората не са доволни. Толкоз спор има, толкоз хора са изгорени заради твоята философия.

Та казвам, в живота като дойдеш, ще кажеш: не съм философ вече. Тогава детето ще каже на майка си: „Мамо, я ме окъпи още веднъж.“ Досега, като сте къпали вашите деца, имало ли е някое да каже: я ме окъпи. Нито един случай. Там е погрешката ни, че ние никога не искаме да признаем погрешката си. Погрешката си е погрешка. Нищо повече. Поправи тази погрешка. Тя е обща. Дали погрешката е твоя, или не, изправи погрешката. Като изправиш погрешката, ти правиш добро и на себе си, и на другия. Другите противоречия, които съществуват, не им туряй разрешение.

Не се стремете в един живот да бъдеш съвършен. Действайте като съвършен. Казвате, аз имам висок идеал. Много добре. Високият идеал е едно далечно бъдеще, но туй, което сега може да направите в дадения случай, туй е съвършенството. Едно малко добро, което може да направите в себе си. Тревога имам, имам да плащам една полица от десет хиляди лева, нямам пари. Смущаваш се, безпокоиш се. Когато имат да ти плащат, ти се тревожиш, че не са ти платили навреме. Когато пък ти имаш да плащаш, ти се тревожиш, че нямаш пари. В първия случай ще кажеш – то е така определено. Във втория случай ще идеш при този, комуто дължиш, и ще кажеш, че нямаш пари. Точен ще бъдеш. Законът е такъв. Ти си казал, че след три месеца ще платиш десет хиляди лева. Но се случва, че минават трите месеца и не може да изпълниш казаното. Ще идеш и ще кажеш: „Не съм предвидил нещо, не мога да изпълня казаното. Едва имам сто лева за лихвите на десетте хиляди. Ще може ли да направите една отсрочка?“ Казва: „Не мога да правя отсрочки.“ „Може да ме туриш в затвора, може да протестираш полицата.“ „Чакай сега, недей.“ философия е това. Може да ме туриш в затвора, може да я отсрочиш. Не искай да ме туриш в затвора. Преди двеста години аз ти дадох десет хиляди лева назаем и ти на трите месеца не ги донесе. И затова сега и аз не мога да платя полицата от десет хиляди лева. Затова и ти сега изправи си погрешката. Като си изправиш погрешката, след другите три месеца и аз ще ги донеса.

Това са причини вътрешни, с които ти увърташ съзнанието. Защото в нас има едно съзнание тъмно. Ние не искаме ние да размишляваме. Ние сме като децата. Искаме майка ни да направи това нещо. Ти ще размърдаш съзнанието, ще намериш същественото, разумното. Казва ми: „Ти преди триста години не плати навреме. Аз от твоя начин се възпитах. Тогава ти бях слуга, сега съм господар. Сега аз съм господар, ти си слуга.“ Ако нещата не стават, както ти искаш, ти си слуга. Ако нещата стават тъй, както ти искаш, ти си господар. Следователно не може да плати навреме слугата, но господарят може да плати навреме. Тогава ще кажеш на господаря така: „Правилни са твоите закони, аз не мога да платя.“ Ще намериш причините защо не може да плати. Ще идеш и ще се обърнеш към човека, ще кажеш: „Не мога да ти платя.“ Той ще ви тури благородни епитети, може да ви класира. Вие ще му кажете: „Крайно съм ви благодарен за вашето високо мнение, което имате заради мене.“ Действително прав си, но кога ще платиш? След други три месеца ще платя, ще върна парите с лихвите, и тогава ще ви моля да оттеглите думите си назад. Туй е сега в живота.

Трябва всички да се завземем да работим. Има един начин за работа. Опасността на всинца ви е, че Вие седите. Казвате, аз имам добър стремеж. Нищо не значи добрият стремеж. Аз мисля това да направя. Малкото приложение, малката задача е отворен път за разрешение на големите противоречия, които имате. Имате ред противоречия, които срещате в живота си. Така е определено, работа е за вас, която трябва да разрешите. Ако нямахте тия мъчнотии, животът ви съвсем би бил неинтересен. Че каквото противоречие и да срещнете В живота, това противоречие е предвидено. Ако разрешите, за бъдеще ще дойде нещо друго. Ако не го разрешите, тогава за бъдеще ще се предвиди нещо, което ще бъде малко по-лошо от това, което имате.

Нали ви приведох онзи пример в една от беседите за онзи богатия. Като минал покрай един богат един светия, богатият казва: „Кажи на Господа, че ми дотегна моето богатство.“ Като минал покрай един беден човек, той пък казал: „Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията.“ Бог казва така: „Кажи на богатия да стане недоволен, да вземе да роптае, ще взема всичкото богатство. Кажи на сиромаха всеки ден да благодари, веднага ще забогатее.“ Минава покрай богатия, казва му това. Богатият казва: „Как мога да бъда неблагодарен?“ „Богат ще те остави тогава.“ Минава покрай сиромаха и му казва и на него, каквото му казал Господ. Казва: „Как да бъда благодарен?“ „Сиромашия ще имаш.“

Именно, ще направиш туй, което е невъзможно. Ако искаш да те освободи от богатството, ще бъдеш неблагодарен. Щом не искаш тогава богатството, има друго разрешение. Да не чакаш Господ да вземе богатството, но сам да го раздадеш. А пък сиромахът, който се заровил в пясъка, това е лентяй. Да вземе една лопата да работи, ще изкара пет-десет лева.

Има неща, които не искат разрешение. Има много християни, които очакват да дойде някой праведен човек да му даде пари. Че той пари може да даде, пък може и да не даде. Но ти през този ден ще направиш една работа, от която всякога ще имаш един плюс. Онова е случайно. Туй, което ще направиш, е по-сигурно. Имаш една идея. Стани, направи я. Не ставай смешен. Макар опитът да излезе несполучлив, не се самоунижавай. Кажи: стана точно тъй, както мислех. Дошъл си, жена ти сготвила боб и турила повече сол. Седят на трапезата, мъжът казва: „Пресолила си боба.“ Казвам, сестра, дай една чаша топла вода. Налея в боба, веднага ще се разреди. Иска повече вода. Тя го направила на яхния. Направи го на чорба. Соленият боб, като туриш вода, веднага тази сол ще се размие във водата и ще стане по-добре. Става чорбуляк. По-добре чорбуляк, отколкото караница. Този разумният мъж ще каже: „Дай една чаша топла вода. Бобът е на яхния, да го направим на чорба.“ Каква е разликата? В яхнията има по-малко вода, в чорбата – повече.

Сега какво разбрахте вие? Вие имате една философия, ще кажете: „Много добре се говори, Учителю, направи го.“ Работите, за които ви говоря, аз всеки ден ги правя. Моят боб като се осоли, туря една, две, три чаши вода, не си поплювам. Туря една, две, три чаши вода. Пък някой път, като няма сол, казвам, и без сол може да се яде – и със сол, и без сол. Обаче никога не правя погрешката, която направила една българка. Той завел своя другар на гости. Жената направила кафе и турила сол в кафето вместо захар. Пита ги: „Хубаво ли е кафето?“ „Хубаво.“ „Сладко ли е?“ „Да.“ Те се мръщят малко, не са доволни. После, като си заминали, тя вижда, че кафето е солено. В кафето сол не се туря. Турците го пият горчиво, не солено.

Само Божията Любов носи пълния живот.

36 лекция, 24 април 1929 г., София, Изгрев

ДВАТА СВЕЩЕНИ ПЪТЯ⁷⁴

Размишление върху благата вест.

Ще ви приведа само няколко правила, които трябва да имате предвид. Първо, вълната, колкото и да разчепквате, все толкоз конци съдържа. Каквото и да я правиш, повече конци не може да има. Тъй щото, ако разчепквате един въпрос, все толкоз конци има, колкото по-рано. Първото правило: не мислете, че като разчепквате вълната, ще се уредят всичките въпроси. Вълната не урежда въпроса.

Второто правило. Онзи, който иска да постигне нещо в света, не трябва да се спъва с окръжаващите хора, не трябва да мисли какво ще стане с тях. Един ученик не трябва да мисли какво ще стане с другите ученици, дали те ще свършат. Той трябва да свърши. Пък всеки ученик за себе си трябва да мисли да свърши. Това е едно от правилата. Онзи, който се учи и съзнателно, косвено помага и на другите да се учат. Който не се учи, той повлиява да не се учат.

Трето правило. Не мислете, че като натоварите магарето повече, ще свършите повече работа. Не се претоваряйте с окултен товар. Вземете върху себе си толкоз, колкото ви е потребно. Никой не ви заставя, няма кой да ви гони, не се товарете повече, отколкото трябва. Сега може да кажете, тия правила сме ги слушали. Сега приложете ги.

После в музиката, в пеенето трябва да знаете, че не е само развлечение, удоволствие. Музиката, това е наука. Наука, чрез която в миналото са разрешавали важни проблеми на живота, понеже промяна става на човешките състояния. Често във всинца ви вашата музика на живота постоянно се мени – ту в една гама, ту в друга. После във всяка една гама тоновете може да предизвикат разни сили, с които вие не може да се справите. Не мислете, че като пеете една или друга песен, може да предизвикате една обратна реакция, може да предизвикате сили, с които вие не може да се справите. Запример вземете онези любовни песни, гласът е така нагласен, че предизвиква известни състояния. Птиците като пеят, славеят като пее, това е една любовна песен, внася нещо много поетично. Песента на славея е приятна, като я слушаш.

После между сегашното западно пеене и източното има едно различие. Аз няма да ви разяснявам различието, то е една специалност на музикантите. За бъдеще вие ще изучавате тази музика. Имате няколко образци. Онези от вас, които са музикални, може да си служат с тях. Онези, които не са музикални, колкото могат, нека се упражняват.

Та казвам, всички използвайте онова, което ви се дава в живота в добрата смисъл, което направи някакво впечатление, някакъв ефект в съзнанието вътре, използвайте тази сила. После не се спирайте от приятните и неприятните впечатления, които имате. Ако сте в долина, ще имате едно състояние. Ако сте на връх, ще имате друго състояние. Така и животът. Животът не се движи по една равнина, нито пък животът е море. Той има всички тия състояния. В живота има езера, морета, океани, има и празни пространства, има и недосегаеми върхове, непристъпни върхове. Някой път ще бъдете заставени да се качите. Не че някой ще ви застави, но желанието, амбицията ще ви застави. Ще вземете чантата като един англичанин и ще кажете: „Искам да се кача горе, да видя какво е.“ Понеже въпросите са много тежки, ще променим малко.

Какви са вашите философски въпроси? Философски трябва да бъдат въпросите, защото глупавите въпроси не са философски. Всичките въпроси, които математически може да се разрешат, за тях се отговаря. Но всички ония, които не може да се разрешат математически, те остават без отговор. Вие може да запитате защо човек живее, защо страда, защо се радва, ама какво е небето. Но ти за небето не питай. На небето не търси. Ти си гладен. Защо? Да страдаш. После, като се наядеш, да се радваш. То не е правилен отговор, но умният човек ще разработи от това брашно хубава пита. Ти ще мислиш. Казва, обясни ми го. Ако ти го доуясня, значи няма какво да питаш. В природата всичко ще обясняваш, но нищо не се дообяснява. Остава винаги една част, за която вие да мислите, да я разрешите. То е задачата на вашия живот. Когато питам, ще кажете: „Този въпрос аз не съм разрешил.“ Ще кажете: „Аз съм учен човек.“ Този учен човек и той не може да се спре, и той има задача да разреши, той не може от своето високо положение да слезе и да се занимава с някой дребнав въпрос. Той казва: „Едно време аз се занимавах с този въпрос.“ философски са въпросите, само встъпителните въпроси. Ще пристъпите към въпросите, които носят условие за живота, за разбирането на живота.

Най-първо сега трябва да се стремите да бъдете здрави. Защо в една школа често заболяват? Недоволният човек е болен човек. Човек, който се съмнява, е болен човек. Един човек, който не влада своя ум, е болен човек. Един човек, който не влада своето сърце, е болен човек. Един човек, който не влада своята воля, е болен човек. Това са все болезнени състояния. Че се разболял човек, той не е виноват. Виноват е, ако не се цери. Ако мисли зле, не е виноват, но ако не възпитава своята мисъл, е виноват. Туй, което не правиш, ти си виноват заради него. Ще кажете – да си помислим. Има работи, за които не може да мислим. Животът е едно течение и върви напред. Ще оставим тази тема, ще пристъпим към музиката.

Вие с музиката може да създадете и скръб, и радост. Някой казва: „Пей!“ Не мислете, че не пеете. Като говори човек, пее. Казва, сладко говори този човек. То е песен, музикално говорене. Някой казва: „Мен музика не ми трябва.“ Не е така. Ти, като пишеш, пак музикално пишеш. Речта е станала описателна. Сега ще разбирате как може да се изменят състоянията у човека. Вие имате два ритмуса. Единият е тъжен: „Заплакала е гората“ или „Стоян мами си думаше“. Или някоя хороводна песен – другият ритъм. Затуй трябва моделиране. Между тия две песни българинът; мъчно ще се възпита. Гърците, които дълго време са изучавали българите, са ги наричали с едно име, аз няма да употребя думата. На българите липсва едно, пък на гърците – друго. Гъркът се продава за всичко, всичко завлича. Българинът не се продава за всичко, но и каквото завлече, не може да го намери. Той, като открадне нещо, ще върви, ще го изпече, ще го изяде. Кокошка ли е, патица – няма да ходи да ги продава, веднага тегли ножа, изпича и изяда. Когато гъркът, като открадне, ще го продаде, ще го намериш. Когато се говори за българите, трябва да се разбира – те са такива, понеже минават през тази среда. Българите, за да имат този характер, минават през тази среда, физическият свят е сложен. Вие, докато не проучите физическия свят, за духовния не може да си съставите понятие. Понеже предисловие на духовния свят е физическият. Ако това, което виждате, този видимия свят не може да разберете, как ще разберете другите работи.

Аз искам да ви дам една песен – „Нева санзу“. Искам да ви дам един образец. Мен ми е неприятно да се занимавам с пеенето. Трябва да напусна някои важни работи и да се занимавам с детински работи, но понеже трябва да оставя образци, за които вие да се държите, аз се постарах да преведа тази песен, доколкото можах. На съвременен език не може да се изпее, понеже в източното пеене има четвъртини тонове. Разбирайте добре, между тоновете има междутоние. Сега ще видя доколко може да възприемете песента. (Учителят пее „Нева санзу“.) Песента е един процес. Това, което не може да го схванете, ще го оставите. Песента е процес, с което започва едно творчество. Като се пее песента, постепенно ще се оформи.

Изпейте „Ти съзнавай, ти люби“. То е едно състояние, което показва на сухо, огладен е пътят, осигурен. В „Нева санзу“ има нещо да се справиш, слизане от горе на долу в долината, има да разрешиш мъчни въпроси в живота. Музиката е едно средство, с което може да се лекувате. Човек може да се лекува с известни тонове. Тя започва от „ла“. Музиката на вас е потребна, ако вземете правилно да се лекувате. Вие имате, да кажем, сърцебиене. Музикално ще се лекувате. По-добре е, отколкото да си туряте инжекции. Някой път, загазил си някъде в живота, стани и изпей „Нева санзу“. Вие казвате, то не е заради нас. Туй, което минава през цялото човечество, то не е мъртво, тази музика се пее от адепти, от напреднали същества. Присъствали ли сте в съзнанието на един адепт, който пее? Онези, които разбират, като започнат да пеят, да видите какво нещо е музика. Те имат изработена музика много по-отдавна, отколкото сегашната.

Сегашната музика е една малка светлинка, завзета отнякъде. Те са работили в създаването на хармонията, те внасят това, което имат. Те трябва да се преведат на европейски език. При това състояние, при което се намирате, ако не се създаде оная бъдещата музика, не може да се създаде и бъдещата култура. Бъдещата култура трябва да бъде музикална. Ако не се създадат музикални форми, не може да се създаде бъдещата култура. Човек трябва да моделира малко човека, трябва да се мъчи малко да пее. В пеенето животът е общ. Седиш, мъчно ти е, загазил си някъде, мислиш какво да правиш. Като попееш малко, ще ти олекне, ти въздъхнеш. Музикалността като професия е едно нещо, пък като една сила, която съществува в природата, една дарба турена, ще я развиваш, един център, ще използваш неговите сили. Чрез музиката ще дойдат сили да ни помогнат. Вие не може да пренебрегнете това, което природата е вложила в нас.

Вие, като пеете, не се стеснявайте. Туй, което сега става музикално, то става постоянно в нас. Когато спираш някоя възвишена идея, не знаеш как да я приложиш. Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. Възприемеш някоя светла идея, като речеш да я приложиш, нямаш вяра, спреш се. Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. Може да намериш формата, да изразиш, тогава се изразява идеята, ще родиш. Във всеки един от Вас песента трябва да роди. В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. Ти ще я заучиш по своему. Ти, като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. Ти ще я заучиш по правилата, но пак ще дойде твоето. То само по себе си ще дойде. Може да пееш една песен с една прибавка – то не е грях. Най-първо ще се учите на отривисто пеене, без никакви украшения. Вие трябва да пеете вътре в себе си. В тази песен същината не е в смисъла. Силата е и в слоговете. Всичките слогове са така наредени, имат сила, произвеждат сила. Вие сега мислите какво ли има. То е в звуковете, в съчетанието на думите, които произвеждат. Тя е една окултна песен. Окултните песни не се превеждат.

Съществува един закон в природата. Неразбираемите неща са далечни неща. Разбираемите неща са близки неща. Туй е правило. Туй, което не може да възприемеш, то е далечно. Това, което възприемаш, то е близко. Всяко нещо, което е непостижимо, е далечно, понеже се стремите към него, с усилия ще го постигнете. Но в пътя трябва да знае човек да се не шегува в живота. Понеже в един добре устроен град няма опасност да вървиш денем, но в гората да ходиш, има опасност. Ако човек пътува в тропическите места, има голяма опасност от всичките видове животни, които може да напакостят. Един адепт, като пътува, той е въоръжен, но един слаб, който пътува, то е опасно.

Когато дойдем до духовната наука, или окултната наука, ние трябва да бъдем добре въоръжени. Много пъти човек от страх може да бъде повреден. В религиозно отношение много хора са повредени от страх, подлудяват от страх. Той ще види страшни работи. Има хора, които в морето са подлудявали. Запали се параходът, няма накъде да бягаш, тогава човек подлудява от страх, ще се хвърли в морето.

В живота някоя ваша мисъл се запали, запали се вашият параход, вие искате да се самоубиете. Изгори дюгенът, изгубили сте парите, баща ви умрял, синът ви умрял, вие искате да се убиете. То е самоизмама. Ще се спреш малко, ще попиташ, ти сам ще провериш нещата на мястото. Кой може да знае дали това, което се казва, е истина или не. Ако е истина, ще знае, да не те лъже някой. В пеенето, ако не може да пееш, показва, че не сте хармонизирани. Тъй като останете смачкани, да си попеете. Пеенето е заради вас. Пеете сега, аз съм много мераклия да ви слушам. Песента показва колко може да разрешите всичките въпроси в света.

Сега да се спрем върху някой въпрос. Имаме десет минути на разположение. Най-дълбокият въпрос: защо страдате и защо се радвате; защо живеете и защо умирате; защо имате малко пари и защо Господ ви е дал малко пари. После може би ще питате какво ще бъде вашето състояние, колко пъти ще се прераждате, какво сте били в миналото. Тия въпроси за бъдеще ще ги проучвате. Не разрешавайте. Ще ви се представи вашият живот, тъй щото няма какво да питате. В другия свят, като влезете, целия ваш живот като на кино ще ви го дадат, да си представите целия ваш живот.

Ако имате будно съзнание, ще видите каква стока сте представлявали. По български стока, хубава стока. Някъде ще видите красив живот, ще се харесате, че хубаво сте постъпили, спасявате някой човек, помагате, жертвате се, някъде убивате, стъпквате, задигате парите някому. Всичко ще видите. Ще бъдете разумни с какво да се занимавате.

Миналото оставете като развлечение за бъдещето, сегашното – като една работа, която имате да вършите. По този начин може да придобием. Понеже мястото, през което минавате, е опасно, хубаво трябва да се въоръжи човек. Минаваш през една река, ще бъдеш въоръжен, ще имаш хубав пояс. Или отиваш в Лондон, ще бъдеш хубаво въоръжен със звонкови. Ще влезеш в гостилницата, ти заповядваш, този гостилничар услужва, ще му дадеш нещо. Таман вървиш, отидеш при някакъв търговец, теглиш куршума на някоя мечка, излязла насреща ти. Казваш, сега дрехи дай – той е на твое разположение.

Сегашният свят е свят на насилие. Казва, каквото харесаш, от твоята добра воля, но като види парите, веднага стане на крака. Сега онзи ще възприеме куршумите, ще остане вътре в тялото, той го носи и онзи заставя разбойника и той да вземе нещо. Отиваш, купуваш, насилие има. Ще покажеш нещо, с което да предизвикаш неговото внимание. Той, като те погледне, най-първо ще види какъв разбойник си или си юначага. Ако види, че нямаш нищо в джоба си, казва: нехранимайко. Ако види, че си с два кобура, стане на крака.

Превеждам сега. Духовният живот, или религиозният живот в най-грубата си форма, в най-грубия си израз, тъй както изразяваме живота си, ние още не сме деликатни. Казваш някому: „Не те разбирам, ще бъдеш тъй добър.“ Той като муха кацне отподире да те държи като просяк. Ти, като влезеш в дюкяна, свободен си, казваш: „Господине, еди-кой си плат.“ Вземаш една поза, но след като той ти услужи, той като даде, той се изправи и казва: „Досега аз ти слугувах, сега ти ще слугуваш. Гледай кесията си.“ Казва: „Много съм благодарен да ви видя втори път.“ Единият се кланя и другият се кланя. Единият има плат, другият – звонкови. И двамата трябва да имат по нещо.

Казвате, нас пари не ни трябват, ние не искаме да се кланяме със златото. Трябват ви пари, но и с парите ви трябва знание, трябва ви и мъдрост, трябва ви и вяра, трябва ви и господар. Ти като имаш парите, трябва ти и знание, и мъдрост, трябва ти един принцип, един Господ, на който да служиш. Глава трябва да имаш. Някой казва: „На мен Господ не ми трябва.“ Ти не разбираш. Тяло без глава може ли? Господ, това е главата. Без глава отиде конят в реката. Какво ще направи човек без глава? Казва: „Аз не искам Господ. Аз съм сам Господ.“ Това са долапи.

„Глава на твоето слово е истината.“ Тъй ще туриш какво нещо е Господ. Както видимото тяло трябва да има глава, така и душата трябва да има глава, така и духът трябва да има глава. И на тялото, и на душата, и на духа трябва да има глава. Казва, защо духът изтича от Бог. Този философ, който казва така, трябва да се преведе още на един език. Тази мисъл слиза от Божествения език и на български, английски е изопачена. Ако влезете между ангелите, адептите и те имат език, и те говорят, но техният език е по-неразбран, отколкото ние говорим на земята. И те са на земята. Като кажем „другият свят“, разбираме един свят добре уреден, тъй добре уреден, че да ти е драго, да ти е мило, каквото видиш, няма да го видиш разхвърляно. Ти като влезеш в ангелския свят, и дърветата говорят, и животните говорят, много животни в ангелския свят постъпват много по-деликатно, повече възпитание имат, отколкото вие, макар че сте ученици на Всемирното бяло братство. Там има и коне, и крави. Не като вашите крави, които дават мляко. Крава, която дава мляко, от нея излизат условия на живота. Сега по този начин като говоря, вие ще дойдете да кажете: „Виж, нас ни сравняват с кравите.“ Неразбиране е това. Човек, според както живее, определя живота си.

Сега ние не искаме да бъдем роби на правила, морални етикети, но всеки човек трябва да има един морал или любов, или страх от Бога. Човек или трябва да обича Бога, или трябва да се бои. Страхът е негативната страна. Да вярваш в Бога, да го любиш, това е положителната страна. Ако ти нито любиш Бога, нито се страхуваш, ние ще те включим в една категория много по-лоша. Ако страхът в тебе не може да подейства, трябва да има друга сила да въздейства. Сега какво нас ни интересува каква е тази сила. Аз даже не искам да говоря за туй нещо. Да допуснем сега, че вие искате да знаете какъв ще бъде резултатът. Ако вие искате да турите крака в една циментена каша, ако седите десетина часа в тази циментена каша, какво ще научите? Не е философия туй. Има известни мисли, които са една окултна каша. Знаете ли колко са опасни окултните каши? Когато казвам да нямате много учители, то е, понеже ще ви забъркат някаква такава каша. Като ви турят вътре, не можете с векове да се избавите. Ще се чупят такива циментени каши, ще се рушат, ще се чупят. Ако не знаеш да чукаш, трябва да чакаш друг да те освободи. Има някои работи, които трябва да се рушат, пък след като се освободите от това робство, не трябва да влизате в друга циментова каша, която е по-лоша от първата.

Туй е фигура, но е и една реалност. Когато аз говоря за свободата, казвам, да живея един морален живот. Хубав е моралният живот, но човек трябва да има или страх, или любов към Бога. Има ли страх или любов към Бога, той ще се превъзпита, ще стане човек. Защото, ако има страх, той ще придобие мъдростта, ще върви по пътя на мъдростта, тя ще го спаси. Пък ако има любов, той ще върви по закона на благодатта. Любовта е път ма най-малко съпротивление. Следователно там и децата може да ходят. Страхът е за гениалните хора, за адептите, за боговете. Едно божество никога не върви по пътя на любовта. Те, ако биха имали сила, биха снели Господа, но ги е страх. По пътя на мъдростта вървят и всички треперят.

Господ, когато някой бог не се подчинява, той стъпи с крака си отгоре, погледне само веднъж, потреперят всичките фибри. Като потреперят, той се почувства унижен. Господ казва: „Ти този ден ще се снишиш.“ За любов на боговете не се говори. За слабите хора е любовта. Страхът е за божествата, за великите хора, но туй трябва да го разбирате. Тогава, ако Господ не стъпи с крака си, тогава други ще стъпят отгоре. Вие от този закон не може да се избавите. Може повече от десет години – тук, из софийските улици, едно голямо куче хванало едно по-малко, натиснало го на гърба, турило устата на врата, не го дави, но ръмжи. Другото вика, моли се, въргаля го, въргаля го и като го пусна, другото хукна. Другото куче, което бягаше, не мина стотина-двеста крачки, вижда друго по-малко куче. Изведнъж го настигна и то започна да му приказва. Като се освободи малкото куче, и то бяга. Както едното, така и другото постъпи. Страх е това, то не е любов, не го посрещна с любов. Давене има. Вие казвате: „Аз да съм силен.“ Ами трябва да знаете, силният човек трябва да се страхува. Ако не се страхува, ще се разруши. Даже най-силната граната, която хората може да направят, те се пукат сами. Щом се пукне една граната, какво може да направи друг със силата.

Та не трябва да хабим силите си. Трябва да знаем, като се пукне, да извърши нещо. Ние разчоплим някое малко парче, но работата все таки не е довършена. Такава граната все трябва да се хвърли, а при това ще видим, че разходите струват повече, отколкото приходите. Затуй заради вас е хубав пътят на любовта. Аз го препоръчвам по него да ходите. Може да ходите и по другия път, но и единият, и другият път е свещен.

По човешки говоря. Нищо повече. Да стъпи Господ отгоре, не е лошо нещо, то е благословение, то е отлична работа, но Господ не стъпва така лесно. Той може да опита някой бог, който не се подчинява. Някой път може да се предизвика. Как ще разберете, че Господ е едно грамадно същество с крака. Такава една идея ще си съставите като фигура на речта, символ. Има външни условия, които може да се сменят. Онзи цар, като го лишат от войската, от генерали, от министри, като го изпъдят от държавата, остане без ничия помощ, става слаб като другите. Ето Божия крак, турил е един товар. Той седи като другите хора, носи товара. Царската корона, скиптърът изчезнали. Той ходи бос като цар Давид, който бягаше от сина си. Давид бяга бос, да види как се вземат чужди жени. Господ погледна с благоволение, казва на царя: „Аз те изведох като овчар. Какво започна да газиш през просото?“

Казвам, не мислете, че това, което стана с Давид, няма да стане и с вас. Ще стане. Изключение няма. За никого досега не е направено изключение, нито пък за вас ще се направи. Единственото нещо – трябва да бъдете разумни. Аз толкоз време съм проповядвал закона на свободата, за да ви избавя от тази окултна каша. Някой, като говори, трябва да се разбира. Онзи, който не е ходил в тези области, може да говори каквото иска, но тя не е мъчна работа, но има известни предпазителни мерки, които трябва да вземете. Всеки един от нас трябва да се въоръжи със знание. Не трябва да се отказвате от вашия живот, да казвате – това не ни трябва, онова не ни трябва. Не това. Да се подари всичко на Господа. Но всеки ще прави своя подарък с душата си. Каквото благо имаш, ти трябва да бъдеш господар. Не някой да го раздаде, че тъй да го раздаваш, но каквото дадеш, сам да го раздадеш. Раздай и забрави! Не оставяй другите хора да работят заради тебе, защото, който работи заради тебе, той печели. Ти, като не работиш, ти не печелиш. Туй трябва да го знаете. То е вътрешно. Туй, което придобиеш със своя ум, със своето сърце, със своето съзнание, това, което става в самото съзнание, то е заради нас.

После някой ще каже: „Ние трябва да завземем големи длъжности.“ Нека напусне длъжността си. Навсякъде човек може да бъде полезен. Нека бъде министър, нека бъде военен – каквото и да е, няма звание в света, което да е лошо. Всички звания в света, ако се вършат почтено, те не са лоши. Ако не се вършат почтено, опасно е. Казвате: „Мен това не ми трябва.“ Каквото и да направиш, направи го както трябва. Продаваш платове – продавай ги насвят. Семки продаваш – продавай ги като цар за ден, за два. През целия си живот семки не продавай. Може да станеш ваксаджия, но през целия си живот ваксаджия не ставай. И цар за през целия си живот не ставай. За колко години царува един цар? За четиридесет-петдесет години. След това отстъпва престола си, друг го замества.

Защо да си правим илюзии? Ние няма да бъдем винаги господари. Има по-хубави работи от царуването, които може да опитаме. Аз ви навеждам на тия мисли за един вътрешен свободен живот, докато човек дойде до онова вътрешно царуване, което принадлежи на действителния Божествен свят. Тогава ще се занимаваме не със сегашната земна наука, не с туй пространство, едно реално пространство, което не се мени. Сегашното пространство е ограничено. Има едно време, което никога не се мени. Няма да мислите, че в онзи свят няма пространство и време. Времето и пространството отгоре слизат. Пространство на ваш език какво разбирате? Но цялото пространство може да го събереш в един орех, може и цялото пространство така да го разточиш, че да няма граници. И времето може така да го проточиш, че да няма край, а може да го събереш, че с един сантиметър не може да го измериш.

Трябва ум, да разбирате. Какво ще разбереш, ако вземеш буквално, ще се объркаш. В твоето съзнание може да си съставиш една идея за пространството, да ти е ясна тази идея за пространството, защото това, което знаеш в себе си, ще бъде така. И времето в себе си може да провериш. Това, което ще бъде вярно в тебе, ще бъде вярно и отвън. Това, което е вярно отвън, ще бъде вярно и в тебе. Най-после ще разбереш истината. Ако туй, което не е вярно отвън, не може да бъде вярно и в тебе. Туй, което е вярно в тебе, е вярно и в Божествения свят. Туй, което не е вярно в Божествения свят, не е вярно и в тебе. Туй, което не е вярно в тебе, не е вярно и в Божествения свят. Тия правила не са за всички. Всички няма какво да ги знаят.

Тогава цитирате, казвате: „Учителю, ти така каза.“ Туй казах, ти не разбра ли, ти не пося ли тази семка? „Ти ми я даде.“ Ти круши ял ли си от тази семка? „Ти ми я даде.“ Казвам, пося ли я? „Не съм я посял. Ти ми я даде, много ти благодаря.“ Посей я, че яж от плода ù. Пак ме среща и казва: „Ти ми я даде, аз много благодаря, особена привилегия за мене.“ Пося ли я? „Нямам време, нямам място, това-онова.“

Посей семката! То е велика философия в живота. Това е „Нева санзу“. Докато не го туриш, докато не го посееш, не го разбираш. То е дълъг процес. Животът е красив. Не се заблуждавайте от сегашния живот. Сегашният живот е дрехата на каторжник. Вън, като излезеш от затвора, ще бъдеш облечен с мантия. И Христос беше каторжник. И той носи тази мантия и един венец отгоре. Тъй щото казвате, стъпчиха ми фасона. И на Христа стъпчиха фасона, че вашия ли няма да смачкат. Христос не беше от тези, които може да му мачкат фасона. Знаете ли каква поза имаше Христос? И най-после, като го биха всички тия войници, като го плюха, той не викаше олеле, той се изправи и каза: „Ако аз бях на ваше място, аз другояче щях да бия.“ Вие викате олеле. Няма по-ниско нещо, човек да е страхлив.

Който не се бои от Бога, става страхлив. Когато дойде страданието в живота, вземете една поза. Някой те бие, кажи: „Ти не знаеш още да биеш.“ Някой те обере, ще кажеш: „Ела сам, ти не знаеш още да обираш, не си майстор.“ Много пъти, като бръкне някой в джоба ми, хващам му ръката, казвам: „Тъй не се обира. Ти не си научил това изкуство. Поискай от мен.“ Обират онзи, който не дава. Ти кажи на мен, аз ще ти дам повече. Не се плашете. Вие всички треперите. Много сте страхливи. Казвате: „Ако нас ни гонят, ако нас ни уволнят.“ Ще ви уволнят всички до един. Нищо повече. Че ще ви уволнят, аз да ви кажа, но да ви уволнят навреме. Ще ви уволнят, ще ви оберат, ще ви вземат всичко това, за което сте се грижили, че ще останете всички само сухи кости. Един ден, като минавате, ще кажете: „Тази врата беше моя. Тези диреци бяха мои, изгориха диреците. Тази къща беше моя, изгориха къщата.“

Че то е цялата истина. Защо така да не мислим. Направиш една къща, втора, трета къща, банкерин станеш, но не се отказвай да работиш за Бог. Каквото направиш в живота си, ще има една реалност, за която ще работим. Аз искам онези от вас, които имат съзнание, да вървят в този път. Това е истинският път.

Отче наш

37 лекция, 1 май 1929 г., София, Изгрев

ЕДНА АКСИОМА⁷⁵

Добрата молитва

Размишление върху милосърдието.

Ще прочета няколко стиха от 5. глава от Евангелието на Матея.

Съзнанието на съвременното човечество е достигнало до една преходна точка. Всичките енергии трябва да се сменят. Смяна на енергиите трябва да стане. Ако с буквата „М“ вие означите материята, то М:С – материята се отнася към силата, както чувството на човека се отнася към неговия ум. Понеже под думата „материя“ ние означаваме всякога формата на нещата, в която силата може да се прояви. Под думата „сила“ ние всякога разбираме проявлението, резултата на човешкия ум, или резултата на Божественото, което работи. Там, дето умът работи, има повече сила. Там, дето чувствата работят, има повече гъстота на материята.

Следователно гъстотата на материята се обуславя от закона на чувствата. Туй може да го проверите. Станете чувствен, да не се грижите, да не мислите, ще станете пълничък. Човек, който мисли как ще живее след двадесет години, той се стопява. Ти забрави жена си, децата си, остави другата работа в своето първично състояние, веднага ще станеш пълничък, по-тежък и в една година може да туриш двадесет килограма тежест, по-голяма гъстота на тялото. Не само туй, но и мозъкът ще се увие с една ципа. Казва: „Мен философии не ми трябват.“ Когато сърцето работи, философия не трябва, пък когато умът работи, гъстота не трябва. Съотношение има. Трябва да знаете онзи метод да превърнете гъстотата на материята, на всичката материя, но тъй наречената потенциална енергия да я превърнете в кинетическа. Вие не може да превърнете потенциалната енергия на кинетическа, докато нямате някой метод в себе си.

Да допуснем, че сега имате една свещ, имате една потенциална сила, трябва да превърнете в светлина, или известна сила, или движение. Най-първо трябва да запалите свещта. Туй малкото запалване, този импулс, който постепенно превръща свещта, няма да стане изведнъж, постепенно ще се топи, ще се превръща. Следователно, ако вие запалите вашата свещ и четете книгата, прочетената книга ще бъде резултат на онази енергия, която се е проявила чрез свещта. Вие може да използвате запалената свещ, може и да не използвате. Може да запалите свещта и да седнете да спите. Онзи, който не разбира законите на природата, запалва свещта и спи. Онзи, който разбира законите на природата, запалва свещта и работи. Когато заспива, изгасва свещта. Когато се събужда, запалва свещта.

Сега тия са отношения, с които се гради сегашният живот. Сегашния живот наричаме запалващ живот, нов живот, в който стъпваме, влизаме в една нова обстановка. Много пъти ние живеем с минали наши възгледи, чувствания, не мислете, че то е нашето настояще. Не, то е нашето минало. Туй, в което ние се мъчим, туй, в което ние страдаме, то е нашето минало. Туй, в което се радваме, то е настоящето. Трябва да дадем една нова насока на живота. Казва: „Беден човек съм.“ Защо си беден? Казва: „Болен съм.“ Защо си болен? Липсва ти нещо. Болестта всякога произтича, че ти си се свързал с един по-нисш живот, организиран живот, който върви в диаметрална посока на живота.

Следователно по-нисшият живот е всякога по-силен. Ако животът върви диаметрално противоположен на вашия живот, непременно ще боледуваш. Следователно, щом влизаш в по-нисшия живот, ти трябва да разбираш законите на нисшия живот.

Представете си, че вие поставяте едно доста умно дете на един кон, но конят е силен, експедитивен. Този кон върви, детето го управлява, най-после ръцете умаляват, конят вземе да върви, където иска. такова е състоянието на един умен човек, който се качва на силен кон. Там, дето има повече енергия, тази енергия ще се превръща. Слабият казва: „Тази работа не е за мене.“ Не че не е за тебе, но нагърбил си се с работа, която не е по силите ти. Трябва да се нагърбиш с работа, която може да носиш.

Да допуснем друга една идея. 1:2:3. Едно се отнася към две, както две се отнася към три. После казвам, три се отнася към четири, както четири се отнася към пет – 3:4:5. После пет се отнася към шест, както шест се отнася към седем – 5:6:7. Седем се отнася към осем, както осем към девет – 7:8:9. Всичките тия отношения трябва да се превърнат. Какво означава сега „едно се отнася към две“? Артист има две ръце, едно се отнася към две. Какво ще бъде третото? Публиката, която слуша. Колкото по-хубаво свириш, толкоз и резултат – трите, публиката, ще дойде повече, повече пари ще дойдат. Това отношение 1:2:3 какъв знак ще бъде? Плюс.

Сега Второто отношение – имате инженер, който свършил-не досвършил, разбиране доразбира, ангажират го да направи една къща. Той направи така, че след няколко деня къщата се събори. Пет е парите, които ще му дадат. Три е инженерът, който не знае да работи. Какво ще бъде отношението? Няма да му платят. Значи всичката тази енергия отива напразно. Може да има и друго обяснение. За да се изправи, имате една величина плюс и друга минус. Това може да отнесеше към нашата работа. Ставате сутрин – вие сте като цигулар, който свири на цигулка. Друга сутрин ставате и мязате на този инженер – свършил-не досвършил. Сега, не всякога негативните състояния свършват със загуба. Пасивно състояние е състоянието на почивка, събиране на енергия. Само човек, който е пасивен, той мисли. Следователно 1 и 2 са положителни величини. След като мине това състояние, този цигулар ще се измени. Второто положение – ще бъде пасивен.

Значи всякога идеята във вашия ум ще бъде такава. Тогава може да замените. Често употребявате горе-долу, качва се-слиза по върхове, по планини. Казвате, горе-долу довършихме тази работа. Но за да се довърши една работа, ние казваме, че правата линия е като поле. Правата линия подразбира, че между две същества има отношение. Ние на земята трябва да бъдем едно поле, да разбираме хоризонталното положение. Но правата линия може да бъде и перпендикулярна. За правата линия – дали е в хоризонтално положение, или перпендикулярно, няма препятствие.

Човек, който върви по правата линия, каквато мъчнотия и да срещне, той лесно разрешава. Тази разумна частица, която се движи по правата линия в природата, природата навсякъде е поставила празнини, навсякъде не пуща. Природата е затворила за глупавите хора всичките врати, пък за умните хора всичките врати са отворени. Умният човек, като погледне на природата, вижда, че всичките врати са отворени. Обаче, ако глупавият човек погледне, ще види, че природата е надупчена, навсякъде има дупки. Казват, че между частиците на природата имало празно пространство, врати. Между две частици има врати. Това е отношение в природата. Две частици, който има, имат отношение в природата, туй отношение се туря квадрат.

Следователно ние имаме този знак, то са крилата на птиците. Силата на птиците е в техните криле. Птица, която няма криле, тя изгубва своята сила като птица. Птицата може да ходи там, дето млекопитающите не може да ходят.

Сега да пренесем. Човек със своята мисъл може повече да минава, отколкото със своите чувства. Чувствата, това е състояние на млекопитающите. Щом ти чувстваш, ти си млекопитающо. Аз разбирам чувстването в неговата най-долна проява. А при мисълта вече имате състоянието на една птица. Та казвам, ще се повръщате, щом във вашия ум седи възможността на птицата, на нейните криле, че тя може да преодолее мъчнотиите, понеже криле има и понеже материята, в която птиците се движат, е по-рядка, няма това съпротивление. И там има съпротивление, но по-лесно се преобладава. Когато за млекопитающите има по-големи мъчнотии.

Казвам, когато разумният човек ходи и борави със своя ум, мяза на птиците, мъчнотиите в живота се премахват по такъв начин. Сега вие може да поставите въпроса, може ли да се премахнат. Може ли аз да успея в тази работа? Ако питате, какво ще добиете? Може да питате така: по музика ще свършите ли? Ами в Царството Божие ще влезете ли? През целия си живот здрав ще бъдете ли? Богат ще бъдете ли? С питане богат може ли да станете? Този въпрос от основата е разрешен. Кой баща и коя майка, които имат дете, че не искат син им да има всичките дарби, които те имат?

Следователно, ако сме в един разумен свят, Бог, който ни е пратил, който ни е дал живот, той има всичкото желание да имаме онова, което той има. Следователно, щом поставим въпроса, дали маже да отричаш онази реалност, която е в тебе. Щом ти грешиш, ти отричаш живота. Казвам, много има да страдаш, много има да пати твоята глава. Защо питаш? Казва: „Не трябва ли да питам?“ Много глупаво питаш, тъй не се пита. Казва: „Не съм ли аз човек?“ Че кой отрича, че ти си човек. Покажи твоята човещина. Казва: „Не съм ли човек?“ Покажи твоята човещина в какво седи. Трябва да мисля. Покажи твоята мисъл. Казва: „Ама аз не трябва ли да бъда свободен?“ Че кой отрича твоята свобода? Щом имаш известни желания, ти сам ставаш роб на тях. Ти създаваш началото на твоето робство. Щом имаш желания, ти създаваш оковите на твоето робство, тогава и окръжающата среда ще те впримчи. Източните народи, които са разбирали този закон, казват: отхвърли всяко желание. Отхвърли всяко желание, което ограничава твоята свобода. Има желания, които ограничават, желания, които не вървят паралелно с човешкия ум. Има и мисли, които не вървят паралелно с желанията. Отхвърли и едните, и другите. Нещата вървят паралелно къде? Само при разумния живот има паралелни линии. Дето животът не е паралелен, има пресичане.

Сега има една задача да разрешиш. Щом се пресичат линиите, това показва вече, че има човешко упование, има ред спънки. Сега за нас не е въпросът да нямаме спънки и мъчнотии в живота. Мъчнотиите са създадени заради нас. Всеки, който заплел конците, трябва да ги отплете. Казвате, че някоя задача е мъчна за разрешаване. Ония професори, които създават задачите, за тях са много лесни. Природата, когато създала света, нашата земя, то било играчка, едно забавление, но за нас с хиляди години ние с всичката философия не може да разрешим какво означава. Малко работи поставила на земята, но това, което го е поставила, го е поставила намясто като възпитателно средство за нас, малките деца на земята. Ние, в степента в която се намираме, много малки деца сме. Че много малки деца сте. Всичкият ви капитал, е който разполагате, се мени.

Капиталът, който не се мени, то е вашият мозък. Вие разполагате с един и половина килограм материя, която не се мени. То е всичкото ви богатство.

Това ще разберете. Единственото, което не се мени и остава постоянно организирано, то е мозъкът. След смъртта душата седи при главата, да извади мозъка. Докато не го извади, не си заминава. Без всичко друго може, но без мозък не може. Тя го носи със себе си. Мъчи се с години, докато го превърне. Искате да превърнете вашата къща в какво? В пари. Онзи в какво превръща розовите листа, три хиляди розови листа превръща в един килограм масло розово. Аз казвам, че може да носи три хиляди килограма. Как? В есенция.

Сега някои от вас питат, като умрете, какво ще правите. Ще идете при главата си, ще се мъчите да вземете мозъка със себе си. Ако може да превърнете този капитал, ще вървите. Ако не можете, нито една крачка не може да идете напред. Сега ще кажете: дали това е вярно? То е глупав въпрос. Защото аз може да попитам това, което говоря, вярно ли е. Аз го казвам, това е вторият глупав въпрос. Всички неща, за които може да говорим разумно в света, са Божествени. Нищо повече. Защото моят мозък, това е капиталът. Де седи душата? Тя не е извън. Тя работи и се проявява в мозъка. Дотолкоз, доколкото мозъкът е организиран, дотолкоз, доколкото тялото е организирано, дотолкоз се проявява и тя. То е резултат на човешката душа. Ако разбираш душата, ще разбереш и резултата. Ако не разбираш душата, не може да разбереш и резултата. По един или по друг начин. Погрешката у мнозина е, че те отделят тялото от душата. Как може да отделиш силата от материята? Силата, за да може да се прояви, непременно трябва да има вещество, за да се създаде известна форма, форма е потребна, за да се прояви силата.

Следователно материята, това е един капитал необработен. В нея има едно качество, което се отличава. Материята никога не може да излъжеш. Тя подир тебе никога не идва. Казва, ако можеш да ме носиш, тя идва; ако не ме носиш, не идвам. Тя да се влюби в човека, че да тича по него, не прави. Дето я оставиш, там седи, не се мърда, казва: ако ме вземеш, ще дойда. Като я носиш на гърба, е голяма аристократка.. ще ù дадеш да яде. Тя сама не взима. Ако ù дадеш в устата, казва: „Ще ям.“ После ще отвориш, ще затвориш, тъй ще я храниш, както българите хранят пуяците. Сега ще попитате това вярно ли е. Туй именно показва, че материята в природата не се губи, не се изменя. Не може да стане злоупотребление. Всеки може да носи толкоз от материята, колкото сила има.

Следователно силата е необходима, за да може с тази материя да се използва и да се образува едно тяло, за да може да се прояви Божественото, да се прояви енергията. Понеже думата „сила“ не подразбира първичната сила. В английски език и другите езици казват „енергия“. Англичаните имат „форс“. Ние нямаме дума за енергия. Енергия значи това разумното, което работи, а силата е вече интензивността, с която в даден случай енергията се проявява. Пък енергия значи родът, количеството на тази разумна сила, която е готова за проявление. Може да определим още, че форс е кинетическата, другата е потенциалното. Това е моментален напор. Този Взрив е опасен, ако съпротивлението е малко. Една граната може да се пръсне, но ако стените са толкоз дебели, толкоз яки, че се запазват. Веществото, което се превръща в кинетическо, може да се пръсне и да Ви пръсне главата. Тогава вече имате един снаряд напълнен. Той само търси да дойде една външна сила, едно малко спречкване и става взрив. Има нещо, което при първия случай не се пръснало, но при втори случай трябва да бъдеш внимателен.

Сега да ви приведа моята мисъл, ясна да стане. Минаваш покрай някой брат, обичаш да правиш шеги. Казваш: „Малко будала ми се виждаш днес.“ Минаваш покрай него, шегуваш се. Той се подпуши, но понеже те обича, нищо не ти казва. Не си прави илюзии, че тази енергия така ще остане. Ще избухне. Ако втори път минеш и кажеш, ще ти плати с лихвите. Ще ти каже: „Не съм по-будала от тебе.“ Веднага ще каже: „Как? Не съм по-будала от тебе.“ Значи ти си два пъти по-будала. Или може да кажеш някому: „Ти си голям светия станал.“ Подигравателно може да кажеш.

Та казвам, тия малките думи в живота, пък даже може да не кажеш, може да погледнеш човека само по някой начин и да произведеш силно впечатление. Защото нашите движения ни издават. Ний по тях четем. Казва: „Криво ме погледна.“ Какво е туй кривото гледане? Може ли да опишете какво е това кривото гледане. Геометрически как ще го направите, как ще преведете кривото гледане? „Ама – казва – той зле ме посрещна.“ Може ли да опишете това лошото посрещане? Линиите на лошото посрещане какви са? Но ако има една фотография, тия движения, които човек прави, на лицето не може да ги снеме. Има известни движения, които са толкоз бързи, не се схващат. Направи една гримаса, едно движение на очите, веднага произведе такова впечатление, че ти седиш като на тръне. Лицето забелязва това. Какво ще забележи? Някаква проява в очите или някакво мръдване. Казва: „Забелязах на устата едно движение.“ Едно малко подухване с фотографията не може да го схванеш.

Казвам, трябва да преведете, трябва да наблюдавате себе си и вие може да намерите тия черти. Сега може да вземете едно огледало или представете си, че дойде едно лице, което никак не обичате. Изненадайте себе си, кажете: днес имам да посрещна еди-кого си. Ще забележите, че в лицето ще стане една конвулсия, която е извън вашата воля. Вие ще направите една гримаса в този момент и сам няма да се харесате. Вземете същото огледало и представете си, че дойде едно лице, към което имате обич, уважение. Ще направите известни движения и вие сам ще се харесате. Хубави, красиви движения ще направите. И туй ще стане вън от вашата воля, вън от Божественото естество.

Всякога в нас има две състояния, които постоянно варират, които хората не познават. Като ни каже някой нещо, опровергава волята ни, опровергава мислите ни, ние изкривим устата си, после кажем: това не трябваше да направя. Някой път индусите с часове седят и контролират, някои цял живот употребяват да контролират своите движения, и пак остават неконтролирани. Сега много пъти светии иждивяват цял живот, без да постигнат това, което желаят. Всички вие имате опитността, някоя година сте живели, харесвате се, но дойде втората година, подплъзнете, казвате – отиде. Отиде, изгуби се. Какво отиде? Какво изгуби? Аз не виждам нищо да си изгубил. Казва, подплъзнах се. Има подплъзване. Човек може да изгуби нещо. При това подплъзване става прекръстосване на връзките, които са в природата. Като се прекъснат връзките, взима време, докато се свържат. Стане земетресение, прекъсне се, изгуби се водата. Съедини се. Пак дойде водата.

По някой път и нашите извори на душата поради нашите прегрешения се прекъсват. В Божествения свят се изгубват ония течения в живота. Тогава онова, което трябва да расте и да се развива в нас, няма условия. Всеки един от нас трябва да възстанови първите връзки, които съществуват. Връзките на съвременния живот не са така свързани. Те са отношения да знаем всякога как да решим. Като дойде радостта, какво трябва да правиш? Като дойде скръбта, какво трябва да правиш?

Сега запример в Писанието те казват тъй: прости му. Но то е за философите. Че тя е философска работа. Може да прощава един светия, един философ. За него е лесна работа. Но онзи, който няма това знание, как ще прости? Възможно ли е? Възможно е. То е една задача. Трябва да знаеш как да простиш. После в Писанието казва, че Бог ще заличи всичките грехове и няма да ги понесе вече. Бог може да го направи, знае да заличи и да не помете вече. Но често ние, като слушаме един проповедник, казваме: „Аз го зная едно време какъв беше. Хиляда лева ми изяде.“ Питам, защо ще казвам, че ми изял хиляда лева? Какво ще спечеля да повтарям старото? Да забъркаме старата каша, нищо не се печели. Не поменавай старите грехове, които си правил на младини. Но кажи: много добър човек бях, много играх, но не знаех как да играя. Пях, но не знаех как да пея. Сега това е за умните. Сегашните християни казват, че човек плаче. Какво означава плачът? Плачът винаги означава слабост. Когато човек не знае какво да прави, плаче. Плачът е една органическа слабост, недоимък. Като потекат сълзите, казва: дано има някой да помогне, да му помогне в тази слабост. Това е истината. И в животните е същото. И най-видните хора поне веднъж в живота си заплакват. И те усещат слабост.

Казвам сега, в истинския живот трябва превръщане, дълбоко разбиране на ония състояния, които той има. И човек най-първо трябва да се установи в мисълта си, че той живее в един разумен свят. Туй дали го разбирате, или не, то е друг въпрос, но вие ще разглеждате това като една аксиома в математиката. Няма да доказваш, но като аксиома ще го приемеш, че светът е разумен. Как е разумен? То е аксиома. Този разумният свят е пълен с разумни същества. Тъй ще туриш. Оттам ще започнеш. Ние най-първо поставяме, че светът не е разумен и се стараем от този неразумния свят да го направим разумен. Тя е работа непостижима. После хората умират. Защо умират? След като платиш дълга си, той трябва да умре. Че как? Онзи, който има да взима, той те държи жив в неговия ум. Обаче, щом платиш, той те забравя, ти трябва да умреш. Казва: „Аз умрях заради него.“ Казвам, много добре, че си умрял. Казва: „Живея.“ Казвам, ще има да плащаш.

Писанието казва, че за света трябва да умрем. Значи ще ликвидираш със света, и тогава ще започнеш да живееш c Бога. Ако за стария живот ние не може да умрем и да ликвидираме с него, за новия не може да живеем. Ние още не сме разбрали дълбокия смисъл на Писанието, ония вътрешни думи, които са вложени. Казвам, пророците, които са живели по Бога, те са разбирали. Сега нали вие мислите, че пророците са били хора по-прости от вас. Пророците, които са вложили тия неща, те са разбирали. Вие мислите, че те не разбират, казвате, че те са умрели. Ами, ако ви кажа, че тия пророци и сега са в света пророци. Вие мислите, че те веднъж са се явили и ги няма повече. Хората, които са били пророци, и сега са пророци, те и сега пророчестват. Не е прост човек пророкът. Той не си оставя длъжността. За да може тия пророци да говорят, да разбират Божествения език, те не са били прости хора, те са имали разбиране на природата. После, да могат да изтърпяват това голямо противоречие, което съществувало в техните времена, те са били хора гиганти.

Сега това е по отношение на мисълта. Ние никога не трябва да казваме, че хората, които са живели преди нас, не са били толкоз учени, нито пък онези, които ще живеят подир нас, ще бъдат по-умни. То е криво схващане. Може светът да мисли така. Ние туряме като максима: светът е разумен. Нищо повече. Ние не туряме, че в миналото бил такъв, и за в бъдеще ще бъде такъв. Светът сам по себе си е абсолютно разумен. Онези, които живеят в света, са абсолютно разумни. Следователно включваме всичко в света. Ще вложим в душата си мисълта, че разумното, трябва да се изучават пътищата, чрез които може да се постигне този разумния живот.

Сега, ако ви дадат една тема за щастливия живот, как ще представите? Може да опишеш и туй, и онуй. По какво се отличава богатият от сиромаха? По какво се отличава здравият от болния? Че здравият човек може да направи каквото каже. Болния не може да го накараш да извърши някаква работа. Щом му кажеш, казва: „Ще ме извиниш. Краката не ме държат, сърцето, главата, ръцете не държат. Толкоз лекари не можаха да ме оздравят.“ Здравият, щом му кажеш, веднага казва: „На драго сърце.“ Богатият, щом искаш нещо, дава. Сиромахът се огъва, казва: „Ще ме извиниш.“

Питам, онзи, който иска помощ от болния, какъв е? Онзи, който търси пари от бедния, какъв е? Пари ще търсиш от богатия. Работа ще търсиш от здравия, а почивка от болния. Ако искаш да починеш, болен стани. Ако искаш да работиш в света, богат стани. Вие казвате, здравият човек да работи, да се мъчи. Не. Мъчи се сиромахът. Богатият не се мъчи. Вие ще преведете, че богатият се мъчи в ада. Той там беше беден. В оня свят Лазар не беше беден, там Лазар имаше. Богатият нищо нямаше и като влезе в ада, засъхна гърлото му. Беден е, пари няма да плати, казва: „Тази работа не може да стане.“ Всякога под думата „беден“ човек все разбира грешен човек. Грешният човек е беден, човек, който не е изпълнил духовните закони.

Трябва да се стремите да бъдете богати. Сега, някои в миналото са произвели сиромашията в култ с една користолюбива цел. Проповядвали са сиромашията, да оставят богатството, да ядат и да пият. Вие казвате: подарете, че вие да имате на онзи свят. Но сиромашията не е признак, че човек в другия свят може да бъде богат. Често казваме, че богатият не може да влезе в Царството Божие. Нищите духом е съвсем друго. Но разумните сиромаси ще влязат. Но глупавите сиромаси и глупавите богати няма да влязат.

Сега всичките тия разсъждения вие ще оставите и ще се качите на вашите минарета, ще започнете старата песен. Сега да попеем малко.

Онези, които свършват по музика, колкото са към края, нали трябва да пеят по-хубаво. Вие музика учите. Не зная по кой път вървите. Правило е в музиката – като ви попитам може ли да пеете, казвате: „Не може да пея.“ Това не е разумно. Ще кажете: „Уча се да пея.“

Защото аз ви казвам, вие, като идете в Царството Божие, ще излязат ангели и ще ви питат знаете ли да пеете. Аз може да ви кажа, че ако идете до вратата на Царството Божие, ангелите ще излязат и ще кажат: „Изпейте една песен.“ Ако не знаете, ще се върнете, да свършите. Аз ви казвам, че онзи, който не може да пее, ще го върнат назад. Не само свети Петър, но и като влезете в рая, ще дойде свети Петър, ще каже: „Как пеете?“

Сега прозаичните хора в света не обичат да им пеят. В Америка има едни певци негри, те имат особена психология. Те избират богатите милиардери, застават пред вратата със своята физхармоника, че като започнат, онзи богат американец не може да спи. Излезе, хвърли десет цента. Един цент е около един лев и четиридесет стотинки. Този продължава. Някой път ги заставят да хвърлят по три-четири долара, и чак тогава сгъват физхармониката. Че и вие в онзи свят трябва да пеете, че свети Петър да каже: „Пуснете го.“ Всеки ден трябва да се упражнявате по малко да пеете. Аз зная, мнозина се стесняват, стесняват се от другите.

Изпейте „Ти съзнавай, ти люби! Нева санзу.“ В тази песен трябва да вземе участие и умът, и сърцето, и волята. Вие трябва да чувствате.

Отче наш

38 лекция, 8 май 1929 г., София, Изгрев