БЕЛЕЖКИ

Бележки

Битие 1:28.

Бисмарк-Шьонхаузен, Ото Едуард Леополд фон (1815-1898) – канцлер на Германската империя, известен с прозвището Железния канцлер. Завършва право в Гьотинген и Берлин, активен политически деец, прокламатор на обединението на Германия, разделена по негово време на десетки малки княжества. От 1862 г. е министър-председател на Прусия. Води три последователни успешни войни срещу Дания, Австрия и Франция. След обединението на Германия е райхсканцлер. По време на Руско-турската война (1877-1878) застава на страната на Русия и подкрепя активно поробеното християнско население. Негова е квалификацията за българите като „прусаците на Балканите“. Фигурата на Бисмарк е възприемана като символна за новата немска държавност и дипломация.

[←3]

Матей, 22:37-39.

[←4]

Сократ (469-399 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, създал нов клон на философията – етика (гр. ethike), разглеждащ характеристиките на индивида и ключови морални концепции като Добро и Правда. За най-важен принос към западноевропейската философия е считан диалектическият му метод, познат като Сократов, или метод на оборването, заради който Сократ е считан за баща на политическата философия. С името му са номинирани редица философски термини: сократическа ирония, сократически интелектуализъм, сократически парадокси, сократически стоицизъм и др.

[←5]

Рокфелер, Джон Дейвидсън (1839-1937) – американски индустриалец, осъществил революция в петролната индустрия. Основател на компанията Standard Oil, един от основателите на Федералния резерв на САЩ (контролиращ националната валута), на картел на превозвачите, с дял в автомобилната промишленост и рудодобива. Наричан е „богаташ на всички времена“, но репутацията му е противоречива – от една страна, филантроп и безукорен дарител, от друга – безскрупулен капиталист, използващ незаконни, понякога антихуманни методи в преследването на целите си.

[←6]

Форд, Хенри (1863-1947) – американски инженер и предприемач, основател на автомобилната корпорация „Форд“. Неговата концепция за модерно автомобилостроене се превръща в епоха в този отрасъл на индустрията. Въвежда осемчасов работен ден и петдневна работна седмица за своите служители, на които дава най-високите за времето си заплати. Убеден противник на войната до края на живота си, въпреки че неговите предприятия се включват в производството на трактори, камиони и самолетни двигатели за военната машина на САЩ.

[←7]

Йоан, 15:5.

[←8]

Давид (1035-965 г. пр. Хр.) – юдейски цар, баща на Соломон и приемник на Саул. На Давид се приписва авторството на библейския текст Псалми Давидови. Считан за пророк и от юдаизма, и от християнството, и от исляма.

[←9]

Авраам – според Стария завет един от патриарсите на еврейския народ. Първоначално името му е Аврам, което означава ‘Велик баща’, но Бог го кръщава Авраам – ‘Моят баща е възвишен’. Името му е символ на непоклатима вяра и преданост към Бог. Господ го изпитва, повелявайки му да принесе сина си Исаак като свещена жертва и Авраам не се поколебава, но Всевишният оттегля желанието си преди смъртоносния миг. Авраам е почитан от трите най-разпространени религии – юдаизъм, християнство и ислям.

[←10]

Ананий – библейски персонаж, историята му е разказана в Деяния на светите апостоли, глава 5. В беседата „Ананий и Сапфира“ (20 ноември 1921 г.) Учителя се спира по-подробно на характеристиките на този образ.

[←11]

Според книжовната норма от времето на лекцията (1928 г.) думата омраза се пише с У, затова в показаната формула тя отговаря на елемента У4.

[←12]

Илия (9 в. пр. Хр.) – еврейски пророк, библейски персонаж от Стария завет (Трета и Четвърта книга Царства, Втора книга Паралипоменон, Книга на Малахия). Името му се споменава и в Новия завет, Талмуда, Корана и различни фолклорни предания на християнски и мюсюлмански народи. Мисията му е да върне увлеклите се в идолопоклонство евреи към Единия Бог. За ревностната му служба, според библейския разказ, Бог изпраща огнена колесница, която го възнася към Небето. На него принадлежат прочутите думи „Никой не е пророк в родината си“.

[←13]

Ваал – древно финикийско божество, един от главните богове във Финикия, Сирия и Палестина, на което са принасяни и човешки жертви. В Изгубеният рай на Джон Милтън ваалите са група демони, последвали Луцифер в неговия бунт срещу Бог. Като фразеологизъм служа на Ваал означава „стремя се към материални блага“.

[←14]

Елисей – юдейски пророк, ученик на Илия. При възнесението на своя учител получава неговия плащ и пророческата му дарба. Живял повече от шестдесет години след това, той проповядвал и извършил множество чудеса, описани в Трета и Четвърта книга Царства. Починал в дълбока старост в Самария, а легендата разказва, че продължавал да твори чудеса и след смъртта си.

[←15]

Кабала (qabbala – ‘традиция’) – еврейска система на мистицизъм и теософия. Последователите на тази традиция вярват, че е била предадена на Мойсей на планината Синай. Основният и текст – Зоар, предлага достъп чрез иницииране до мистериите за съществуването на Бога, за човешката съдба и за значението на заповедите. Трансцедентният Бог на равинския юдаизъм тук се проявява посредством десет Божествени атрибути, наречени ‘сефироти’, които в своята цялост представляват саморазгръщането и явяването на Бога в Космоса. В тях се включват мъжкото и женското начало. В Кабала злото се разглежда като следствие от космически разрив, а спасението на Земята е свързано с възстановяване на Божествения порядък. Човешкият род може да спомогне за реализирането на тази задача посредством знание, благочестие и следване на закона.

[←16]

Питагор (570-495 г. пр. Хр.) – най-известният от гръцките философи преди Сократ. Посветен в гръцките и египетските мистерии, пътешественик във Финикия и Вавилон, ученик на Заратустра; основава собствена школа в Южна Италия около 530 г. пр. Хр. В учението си акцентира върху чистия начин на живот (за тая цел въвежда правила), прераждането на душата, красотата и хармонията, мистичната сила на числата; разработва теория на музиката, въвежда в математиката т. нар. Питагорова теорема. Непосредствените последователи на Платон в Академията определят истинската философия като разгръщане на първоначалните прозрения на Питагор.

[←17]

Буда (ок. 563-483 г. пр. Хр.) – на санскрит Buddha означава просветлен и е название (не име) на Сидхарта Гаутама, историческия основател на будизма и на всички негови по-късни представяния. Произхожда от царски род на някогашна държава, чиито земи са в днешен Непал. Преданието разказва, че женен за красива принцеса и баща на син, на 29 години Сидхарта напуска двореца в търсене на екзестенциални отговори и заживява като аскет. Следва духовни практики, но те не го задоволяват и постепенно изоставя традиционните учения, тръгвайки по собствен път. На 35-годишна възраст достига просветление и се отдава на проповядване на своето учение, свързано с вътрешно освобождение и развитие на потенциала, с личната отговорност на всеки индивид за собствената му съдба и преживяване на трайно щастие, с освобождение от страданието чрез непривързване и познание на същинската природа на ума.

[←18]

Мирова скръб – космическият песимизъм, обхванал умовете на Европа в началото на XIX век, е провокиран от бездуховността и егоизма на социалния порядък и е форма на протест срещу една пошла и прозаична действителност, враждебна на човека и неговата лична свобода. Мировата скръб с необичайна острота и напрежение придобива универсален характер и поражда настроения на безнадеждност, отчужденост и отчаяние, които се проектират както във всички направления на изкуството, в научни области (психология, философия, физика, астрономия и др.), така и във формите на ежедневното общуване между хората.

[←19]

Толстой, Лев Николаевич (1828-1910) – руски писател, философ, религиозен реформатор, есеист и публицист. Автор е на Война и мир, Ана Каренина, Хаджи Мурад, Възкресение, Севастополски разкази и др., както и на религиозните съчинения Моята вяра, Царството Божие е вътре във вас, Пътят на живота и др. Реформира теоретично християнството, утвърждава християнската нравственост, изразена в планинската проповед на Христос, която е лично дело на всекиго и не е свързана с обредите и тайнствата на никоя Църква. Създава философското учение толстоизъм, в което са застъпени идеите за непротивене на злото чрез насилие, за вегетарианство, за природосъобразен начин на живот и др. На 82 г. напуска имението си и планира пътуване до България и среща с Учителя, ала умира на малката гара Астапово.

[←20]

Фотографска плоча – светлочувствителна плоча, използвана в миналото за отпечатване на образи посредством специален апарат.

[←21]

Хронос – древногръцко божество, олицетворение на времето, появило се от първоначалния Хаос. Наричан е още АЕОН – вечното време. Присъства в орфическите мистерии като Драконът Змей и е едно от трите първоначала, от които произлизат огънят, въздухът и водата.

[←22]

Теософия – религиозно-мистично учение, проповядващо единството на човешката душа с Божествената същност. Думата теософия е използвана през XIX век от Елена Блаватска и нейните последователи за обозначаване на философска доктрина, според която всички религии са опити на човечеството да се докосне до Абсолюта и по тази причина всяка религия е носител на частица от Истината. Основните принципи на доктрината са изложени в книгите Разбулената Изида (1877), Тайната доктрина (1888) и Писмата на Махатмата.

[←23]

Костенец Баня – първоначално самостоятелно селище в района на днешния град Костенец, през 1964 г. заедно със селищата Момин проход и Момина Баня влиза в състава на съвременния град Костенец.

[←24]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←25]

Балканска война (1912-1913) – военен конфликт между Османската империя и обединените сили на България, Сърбия, Гърция и Черна гора. След края на войната Империята губи всичките си владения на Балканския полуостров.

[←26]

Общоевропейската война – става въпрос за Първата световна война (1914-1918). В нея се противопоставят две коалиции – Антантата (включваща Франция, Русия, Великобритания и др.) и Централната ос (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България). Войната приключва на 11 ноември 1918 г. с капитулацията на Централната ос.

[←27]

„Цвете мило, цвете красно“ – популярна в началото на XX век песен по текст на С. Тинтеров.

[←28]

Охтика – заболяването белодробна туберкулоза.

[←29]

Натан – библейски персонаж, пророк, споменаван в Трета книга Царства, живял по времето на Давид и Соломон.

[←30]

Стенли, Хенри Мортън, сър (1841-1904) – уелски журналист, пътешественик, изследовател на Африка. Като журналист пише за „умиротворяването“ на индианците в САЩ със симпатия към коренното население, после е кореспондент в Турция, Мала Азия, Крим, Йерусалим, Персия. Заминава за Етиопия, после организира четири експедиции из Екваториална Африка, описва течението на река Конго, както и съседни на нея реки и езера. Най-прочутата му експедиция е свързана с издирването на Дейвид Ливингстън, което се увенчана с успех. През 1874-1877 г. застава начело на великолепно оборудвана и многочленна експедиция, която прекосява Африка от изток на запад, а после и от запад на изток.

[←31]

Ксантипа – съпруга на Сократ. Останала в историята като синоним на зла, ограничена и свадлива жена.

[←32]

Йосиф – библейски персонаж от Стария завет, един от дванадесетте синове на патриарх Яков; животът му е описан в Битие, 37:50. Намразен от своите братя заради любовта на баща им към него и заради ясновидската му дарба, Йосиф е продаден като роб в Египет, където благодарение на способностите си успява да се издигне до званието „пръв след фараона“ и да придобие огромно влияние. По време на неплодородните години среща братята си, дошли в Египет за помощ, и се помирява с тях. Историята на Йосиф е катализатор за създаване на много художествени произведения в по-късни епохи (напр. четирилогията Йосиф и неговите братя от Томас Ман).

[←33]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←34]

Тази лекция е издавана под името „Възпитание на удовете“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←35]

Робинзон Крузо – герой от едноименния роман на Даниел Дефо. Робинзон е корабокрушенец, прекарал 28 години на далечен тропически остров, борейки се със сурови климатични условия и сблъсквайки се с туземци, роби и бунтовници. Счита се, че историята заимства фрагменти от истинската съдба на моряка Александър Селкирк, изоставен на необитаемия остров Мас а Тиера в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.

[←36]

Платон (ок. 427 – ок. 347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ и математик, създател на Атинската академия, съосновател, заедно с учителя си Сократ и ученика си Аристотел, на западноевропейската философия. Идеите му достигат до читателя чрез философски и драматични произведения, преписвани и редактирани многократно. На Платон се приписват 35 Диалози и 15 Писма, които в следващите столетия служат за обучение по философия, риторика, математика и др.

[←37]

Саул – първият цар на Израил, чиято история е описана в Книга Царства от Стария завет. Известен е с изключителните си сила, смелост и великодушие. Заради проявени от него нетърпение и неподчинение на Бога, както и заради направени жертвоприношения, пророк Самуил предрича отхвърлянето на управлението му. Последните му години са белязани от горчив сблъсък със сина му Давид.

[←38]

Купидон – в римската митология син на Венера и Марс, бог на еротичната любов. Съответства на Ерос в гръцката митология. Смятало се е, че силата на Купидон е по-могъща от тази на Венера, тъй като властвал дори над смъртта при Хадес, над съществата на морето и боговете на Олимп.

[←39]

Вартимей – библейски персонаж от Новия завет, слепец, на когото Христос дава зрение на пътя близо до Йерихон (Матей 20:29-34, Марко 10:46-52, Лука 18:35-43).

[←40]

Содом и Гомор – легендарни градове от Библията, унищожени от Бог заради греховете на хората, живеещи в тях. Историята е описана в Битие, глава 19.

[←41]

Камилска птица, или щраус – най-голямата съществуваща днес птица. Често достига тежест от 150 кг и 2, 5 м височина. Притежава остро зрение, а при бяг развива скорост до 70 км/ч. Заради навика да скрива главата си в пясъка, името и е станало нарицателно за човек, който желае да пренебрегне действителността или да се скрие от нея.

[←42]

Паганини, Николо (1782-1840) – италиански композитор, виртуозен цигулар и китарист. Автор на многобройни сонати, капризи, концерти за цигулка, струнни квартети, акорди и др. Създава първите си композиции още на седемгодишна възраст. Концертната му дейност е поредица от триумфи из цяла Италия, Виена, Париж, посещава и десетки градове в Германия, Полша и Чехия, където е приет с бурни овации, както и по-късно в Англия и Шотландия. От неговите творби се вдъхновяват и повлияват Брамс, Рахманинов, Лист, Шуман и др.

[←43]

Поради установена липса на текст, този откъс е добавен от томчето „Ключът на живота“, лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. I (1928-1929 г.), изд. София, 1937 г.

[←44]

Липсваща дума или кратък отрязък от текст.

[←45]

[←46]

Диоген от Синопа (412-323 г. пр.Хр.) – древногръцки философ, последовател на кинизма – учение, което проповядва аскетичен начин на живот, отказване от удоволствията, суетата и излишествата. Известен е с честността и свободолюбието си. В основата на философските му възгледи е идеята за завръщането към природната простота. Живеел в бъчва край един храм в Атина. Пръв нарекъл себе си космополит, защото се чувствал жител не на някой отделен град или етнос, а на целия свят. Когато Александър Македонски се срещнал с него и го запитал с какво може да му помогне, Диоген му казал да се отмести и да не му закрива слънцето.

[←47]

Йосиф е библейска личност, един от дванадесетте сина на старозаветния патриарх Йаков. Животът му е описан в книга Битие (гл. 37-50). Поради ясновидските си дарби, а и поради факта, че е любимец на своя баща Йаков, той бива намразен от своите братя. Те организират срещу него заговор и го продават като роб в Египет. Благодарение на големите си способности, в тази страна Йосиф успява да се издигне и да стане приближен на фараона – според Библията – „първият след фараона“, и организира мащабна земеделска и стопанска политика. Като такъв той отново се среща със своите братя, дошли в Египет да купуват храни по време на неплодородни години в Палестина. Накрая Йосиф и братята му се помиряват, а престарелият вече Йаков успява да се срещне със своя любим син. Старозаветният разказ свързва именно с тази история преселението на евреите в Египет – страната, където по-късно те ще бъдат поробени, защото Йосиф настанява там всички свои братя, техните семейства и роби.

[←48]

Никодим – новозаветна библейска личност. В Своята беседа с него (Йоан 3:5-7) Христос изяснява някои важни страни от учението Си, между които е и условието за спасението на човека – новораждането. По този повод Той казва на Никодим: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише“.

[←49]

Всеобщата война – става дума за Първата световна война (1914-1918).

[←50]

Кабалистика или Кабала (от иврит получаване) е мистична традиция. Тя не е религиозно учение, а просто ключ за правилното разбиране на свещените текстове, основен принцип, върху който се изграждат множество системи на тълкуване; дори практиките, свързани с изучаването на някое от кабалистичните учения, се възприемат като съпътстващи и условни. Като цяло Кабала почива върху специфично тълкувание на текстовете на Тора (петте книги на Моисей или Закона в Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. При своето тълкувание на тези текстове Кабала се спира върху „особения мистичен смисъл“ на значението на буквалния прочит на думите. Последователите на Кабала смятат, че тя е шифърът, който мистично разкрива смисъла и значението на Словото Божие. Зохар е най-важната книга на Кабала, обясняваща дума по дума Библията и посланията ù. Основната идея на Кабала е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа, за да постигне хармония. Кабалата учи, че преди Големия взрив всички човешки души са били едно цяло, една светлина; след Големия взрив единната енергия се разделя и се появяват Вселената и материалният свят. Всеки човек се стреми да се свърже обратно със светлината. С Кабала се свързват и сходните ù окултни науки като нумерология, астрология и др.

[←51]

Дарвин, Чарлз (1809-1882) – английски учен и естествоизпитател, създател на теорията за еволюцията на видовете от общ прародител посредством т.нар. естествен подбор. Тя е изложена в известната му книга „Произход на видовете“ (1859 г.).

[←52]

Муди, Дуайт (1837-1899) – американски проповедник, основател на Църквата на Муди, на Муди Институт и Издателство „Муди“, които съществуват и до днес. Муди успява да трансформира методите за евангелизиране, като спечелва хиляди американци и британци за идеите си и оставя невероятен пример за силен и добродетелен характер.

[←53]

Давид (мил, възлюбен) е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон. На Давид се приписва авторството на повечето от псалмите, включени в Библията, смятан е за пророк от юдаизма. За него се разказва в книгата I Царства. По времето, когато действащият цар Саул се компрометирал в очите на своите поданици, израилският съдия Самуил е натоварен да избере нов цар. Чрез пророческо откровение изборът му се спрял на Давид, тогава все още невръстно дете. Той влиза в битка срещу филистимеца Голиат – гигант, потомък на свръхчовеци от по-старо време, смятан за непобедим. Давид – все още невръстен, победил гиганта, като му нанесъл смъртоносен удар с прашка. Давид има славата на прекрасен поет и музикант (свирел на арфа). Като цар успява да укрепи държавата си, дава началото на мащабно строителство – градове, канализация, водопроводи, крепости – особено в столицата си Йерусалим. Давид води успешни войни със съседните си държави. В морално отношение личността му като цар е противоречива – той изпраща своя военачалник Урий на сигурна смърт, за да може да се ожени за неговата съпруга Вирсавия.

[←54]

Йоан Веслей – става въпрос за Джон Уесли (1703-1791) -виден английски духовен деец и теолог, основател на Евангелисткото религиозно течение методизъм. Това е движение в рамките на Англиканската църква, което поставя в центъра на идеите си духовното възраждане и чистота, методичността в изучаването на Библията, значението на личното приемане на Христос и на покаянието, ролята на човешката свобода и на отговорността пред Бога. Методизмът обръща внимание върху социалната дейност на църквата. Уесли е проповядвал идеите си в крайните квартали на Лондон, сред бедните, под открито небе и близо до вярващите. Под негово ръководство много методисти заемат важни обществени постове. Смята се, че методизмът оказва влияние на обществото и предизвиква много социални реформи.

[←55]

Толстой, Лев Николаевич (1828-1910) – руски граф, писател, религиозен реформатор, философ, есеист и публицист – убеден пацифист. Отказва се от частната собственост върху земята и имението си, от авторските си права, и работи земеделски труд. Става вегетарианец и пълен въздържател. Новия си религиозен светоглед претворява в романа Възкресение. Признат е за един от най-великите писатели на всички времена. Световноизвестни са неговите романи Война и мир, Ана Каренина и Възкресение. Той реформира теоретично християнството, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса, а Толстой утвърждава християнската нравственост, изразена в проповедите на човека Христос. Създател е на религиозно-философско учение толстоизъм за несъпротивление на злото чрез насилие. На 82 години напуща имението си и планува пътуване за България, за да се срещне с Учителя, но умира на малката жп гара Астапово.

[←56]

Юго, Виктор (1802-1885) – френски поет, есеист, писател и общественик от епохата на Романтизма, член на Френската академия. Автор е на световноизвестни романи като Парижката Света Богородица, Клетниците, Човекът, който се смее и много други. Творчеството му е популярно и оценено високо от всички, но личният му и семеен живот е поредица от нещастия и страдания. След погрома на Априлското въстание застава в защита на жертвите и издига гласа си срещу насилието и жестокостта на турците, като написва редица статии в печата за България.

[←57]

Сенкевич, Хенрик (1846-1916) – полски писател, автор на историческите романи С огън и меч, Потоп, Quo vadis, Кръстоносци и др. Носител е на Нобелова награда за литература от 1905 г.

[←58]

Валтасар – последният цар на халдейците във Вавилон (538 г. пр.Хр.). Той направил нечестиво угощение, на което заедно с придворните си пил от свещените съдове, които донесъл от храма в Йерусалим Навуходоносор – неговият дядо. Валтасар бил уплашен от появяването на ръка, която започнала да пише върху стената. В същата нощ той бил убит и градът му бил превзет от мидяните под управлението на Дарий и Кир. (Даниил, 5. гл.)

[←59]

Първомъченик Стефан е една от първите жертви на християнската вяра. Св. Стефан е създател на първата християнска общност в Йерусалим. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св.Стефан посочвал дейността и призванието на отделните ù членове. Това е била първата реална християнска община, така справедливо изградена. Юдеите завидели на общината, затова настроили народа срещу Стефан, като го наклеветили, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и го убила с камъни през 35 г. сл.Хр. Тялото му било оставено на зверовете и птиците. През 415 г. мощите на светеца били открити чрез видението на един свещеник. Те били пренесени в Сионския храм в Йерусалим. За св.Стефан се разказва в Деяния на светите апостоли.

[←60]

Апостол Павел е един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Савел. В същото време той е римски гражданин по рождение и когато пише на гръцки, използва латинското си име Павел. Той първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейното явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт и Испания. Около 67 г. Павел е осъден на смърт и е екзекутиран в Рим. Според християнската митология смъртта му е съпроводена от множество чудеса. Новият Завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел.

[←61]

Йона (гълъб) е пророк от Стария Завет. Живее в Галилея. Той получил от Бога дара на пророчеството. В онова време жителите на Ниневия разгневили Бога със своя беззаконен живот и Той заповядал на Йона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние, но Йона се уплашил, защото знаел, че ниневийците са свирепи хора. В страха си Йона забравил, че трябва да изпълнява безпрекословно заповедите на Господа. Силно смутен и развълнуван, той се качил на кораб и тръгнал в друга посока, но Бог скоро го наказал за малодушието и непослушанието. Страшна буря се надигнала в морето, корабът бил в голяма опасност. По заповед на Бога един кит погълнал Йона и той прекарал в утробата му три дни и три нощи. Изхвърленият в морето и погълнат от кита Йона чувствал смъртна печал, но не изгубил присъствие на духа. В него се появила надежда, че Господ ще го спаси от морската дълбочина и той започнал да се моли на Бога, като се каел за греха си. Като минали четиридесет дни и погибелта на Ниневия не последвала, ниневийците видели в това знак за Божията милост и прошка, излезли от града и отишли при пророк Йона. Дали му дарове за Йерусалимския храм като благодарност за спасението си. Съпровождан от признателността на ниневийци, Йона се оттеглил с мир в родната си земя. Автор е на Книга на пророк Йона.

[←62]

Пророк Йеремия е живял 600 г. пр.Хр. Наставлявал народа в истинското богопочитание. Предсказал падането на Йерусалим, което е станало в негово време. По време на Вавилонския плен оплакал поробената си родина. Йеремия започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божият гняв ще дойде над него. С тая цел написал книгите Плач Йеремиев, Послание на Йеремия и Книга на пророк Йеремия.

[←63]

Лекцията е издавана под заглавие „Форми в природата“.

[←64]

Лекцията е издавана под заглавие „Отношение между числа“.

[←65]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←66]

Едисоновият електрически кръг е трептящ кръг в радиотехниката. Представлява електрическа верига, съставена от паралелно свързани кондензатор и бобина, характеризиращи се съответно с капацитет и индуктивност. Открит е от Томас Алва Едисън (1847-1931) – американски изобретател и бизнесмен, считан за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Той работи в областта на електрическата телеграфия, като много от изобретенията му са откупвани от телеграфните компании. Сред тях са автоматичният телеграф, фонографът, радиото и други апарати. Едисън основава електрическата компания Едисън Електрик с помощта на известни финансисти. Осветителната инсталация на Едисън се изгражда на принципа на паралелната електрическа верига, което дава възможност електрическият ток да бъде разпределян по алтернативни пътища.

[←67]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←68]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←69]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←70]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←71]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←72]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←73]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←74]

Лекцията е издавана под заглавие „Пътят на слабия и силния“.

[←75]

Беседата е издавана под заглавие „Аксиома на живота“.

[←76]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←77]

Паганини, Николо (1782-1840) – италиански композитор и гениален цигулар виртуоз. Прилага неподражаеми новаторски техники при изпълнението си и работи упорито за тяхното усъвършенстване, като свири по 15 часа на ден. Автор е на сонати, на шест концерта за цигулка, на струнни квартети и др. Концертната му дейност из цяла Европа е поредица от триумфи.

[←78]

Ирод или Ирод Велики (73-4 г. пр.Хр.) е цар на Юдея, Галилея, Самария и други територии. Той е поставен от Рим като проконсул и е родоначалник на управляващата Юдея царска династия на Иродиадите.

[←79]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←80]

Пророк Илия е еврейски пророк от IX век пр.Хр., живял в Древна Юдея. За него е писано в Стария Завет, Новия Завет, Талмуда и Корана. С големи подробности е разказано за него в III и IV книга Царства и по-малко във II книга Паралипоменон и Книга на Малахия. Пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство. Нищо не се знае за произхода му. Името му, което означава моят Бог е Яхве, може би му е дадено заради борбата му с култа към езическото финикийско божество Ваал. Характерното за Илия е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно. Той заповядва безмилостно да се избият всички жреци на вавилонската богиня Езавел. Свети пророк Илия единствен сред хората е взет жив на Небето и не е умирал физически. Той се възнася, като с ученика си Елисей отива до брега на Йордан, а от другата страна на реката стояли още петдесет ученици и ги наблюдавали. Тогава Илия взел кожуха си, сгънал го, ударил с него водата, тя се разделила и двамата преминали по сухо. Изведнъж се появила огнена колесница с огнени коне и отнесла Илия с вихрушка на Небето. Като излитала тя, кожухът му паднал на земята и Елисей го взел. Когато Йоан Кръстител и Исус Христос са проповядвали, някои юдеи са ги мислели за завърналия се Илия. Според тълкуванията на православната църква за пророк Илия се говори в последната книга на Библията – Откровение на свети Йоан Богослов, като за единия от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличават антихриста. Пророк Илия е един от най-великите християнски светци.

[←81]

Шекспир, Уилям (1564-1616) – знаменит английски драматург, актьор и поет от епохата на Ренесанса. Той е собственик на компания за театрални представления, позната и станала популярна под името Мъжете на Царя. Автор е на ненадминати по художествено майсторство сонети, трагедии и комедии. През 1599 г. е построен театър Глобус, в който Уилям Шекспир е акционер. За представленията си там той пише комедията Дванадесета нощ, трагедиите Хамлет, Отело, Крал Лир, Макбет, Ромео и Жулиета и др. Отело е символ на пагубната ревност заради убийството на любимата си Дездемона.

[←82]

Дон Кихот и Санчо Панса са герои от романа „Дон Кихот де ла Манча“ (1605, 1615) от испанския писател Мигел де Сервантес Сааведра (1547-1616). Той се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Описва приключенията на испански благородник идеалист, който вследствие от четенето на много романи за рицарството започва да вярва, че той самият е рицар, който трябва да се бори срещу несправедливостите в света. Дон Кихот пътува със своя оръженосец Санчо Панса – необразован, но прагматичен селянин, и си поставя за задача да защитава сираци, девойки и вдовици, да брани безпомощните, а също и истината и красотата. Творбата представлява богата илюстрация на испанския живот през Ренесанса и съдържа много философски проникновения: Дон Кихот се превръща в алегория на човека, търсещ доброто и истината, преодолявайки многобройни препятствия. Неговият идеализъм в отделни моменти прилича на лудост в един свят, който разглежда понякога героизма и любовта като форми на лудостта и това е причина за много комични епизоди в романа.

[←83]

Кант, Имануел (1724-1804) – немски философ, последният от класическата верига на Просвещението, включваща Лок, Бъркли и Хюм. Основните му трудове са Критика на чистия разум (1781 г. и 1787 г. – преработено издание) и Критика на способността за съждение (1790 г.). Поставя на преден план темата за човешката свобода в мисъл, израз, проява; развива идеята за трансценденталния идеализъм; поставя начало на диалектическия метод във философията; развива учението за логиката; оказва голямо влияние върху философията на романтизма и идеализма. От теориите му възникват школите на кантианството и неокантианството.

[←84]

Лука, 15:11-32.

[←85]

Хиляда и една нощ – сборник с народни приказки от Близкия Изток и Южна Азия, съставен на арабски език през Златния век на исляма (ок. IX в.). В съвременния си вид произведението се формира в продължение на столетия с приноса на автори, преводачи и учени от Близкия Изток и Северна Африка, а генезисът на самите приказки може да се проследи до древните арабски, персийски, индийски, египетски и месопотамски литература и фолклор.

[←86]

Хамлет – трагедия от английския поет и драматург Уилям Шекспир, написана между 1600 и 1602 г., най-дългото произведение на автора. За първоизточник на текста се смята легендата Amletus от датския летописец Саксон Граматик, записана в трета книга от „Деяния на датчаните“, чийто сюжет е вдъхновение и за друг английски автор – Томас Кид. Най-популярната част от трагедията е монологът на главния герой – принцът на Дания Хамлет, който започва с репликата „Да бъдеш или да не бъдеш -това е въпросът“.

[←87]

Шекспир, Уилям (1564-1616) – английски поет и драматург, един от най-значимите автори в световната литература. Написал е 38 пиеси, 154 сонета, множество поеми. Характерни за него са способността му да улавя тънките нюанси на човешката природа, блестящият език, невероятната ерудиция на творбите му. Английският ренесанс е наричан в негова чест „Шекспиров период“. Някои от най-популярните му произведения са Крал Лир, Ромео и Жулиета, Макбет, Отело, Антоний и Клеопатра, Сън в лятна нощ, Укротяване на опърничавата, Много шум за нищо и др.

[←88]

Азъ – до правописната реформа от 1946 година местоимението аз, както и други думи в българския език, се пише с т. нар. краесловен ер (ъ) – част от старобългарската книжовност.

[←89]

Йов – библейски персонаж от Стария завет, символ на изпитание на вярата. Бог отнема всички негови благословения – здраве, семейство, имоти, средства, но издържал изпитанието, той получава обратно онова, от което е бил лишен. Участта му е описана в Книга на Йов.

[←90]

Остров Цейлон – азиатски остров в югоизточното крайбрежие на полуостров Индустан, в акваторията на Индийския океан и Бенгалския залив. За Европа е открит от португалския мореплавател Лоренсу ди Алмейда в 1506 г.

[←91]

Криза – от гр. krisis, „решение“. В новобългарския език влиза през френски (crise) и обозначава остра промяна, прелом, решителен момент, сътресение.

[←92]

Общоевропейската война – има се предвид Първата световна война (1914-1918). В нея се противопоставят две коалиции – Антанта (включваща Франция, Русия, Великобритания и др.) и Централната ос (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България). Войната приключва на 11 ноември 1918 г. с капитулацията на Централната ос.

[←93]

Диоген (412-323 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, наречен още Циника. Няма запазени негови книги и информация за живота и идеите му съвременната наука черпи от разказите и анекдотите на неговите съвременници. Ученик на аскета Анистен, той скоро задминава учителя си по репутация и постижения. Диоген презирал светските удоволствия и намирал суетата и желанието за изкачване в социалната йерархия за празни усилия. Смятал е, че щастието се крие в тоталната независимост, и се стремял да разчита минимално на околните обстоятелства – спял под открито небе; хранел се, когато намери или когато му предложат нещо за ядене; отричал всички придобивки на цивилизацията, наричайки ги изкуствени и несъвместими с морала. Последователите на стоицизма го обявяват за sophos, перфектния човек.

[←94]

Хималаи – планинска верига в Азия, разделяща полуостров Индустан от Тибетското плато. На Хималаите се намира най-високият връх на Земята – Еверест (8848 м).

[←95]

Тази лекция е издавана под името „Проява на любовта“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←96]

Песен на песните – библейска поема от Стария завет, чието авторство се приписва на юдейския цар Соломон.

[←97]

Соломон (10 в. пр. Хр.) – последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. При Соломон Древен Израел достига най-голямото си военно, политическо и културно могъщество. Възхваляван е преди всичко за ненадминатата си мъдрост и поетическата дарба – предполага се, че е автор на Песен на песните, Еклесиаст и Притчи Соломонови.

[←98]

Орфей – митичен тракийски певец и музикант, основател на мистично учение. Син на бог Еагър и нимфата Калиопа. Един от аргонавтите, осъществили похода за Златното руно до Колхида. Автор на химни, наречени орфически, смятан за автор и на поемата Аргонавтика. Създател на орфическите мистерии, които набират популярност след походите на Александър Велики.

[←99]

Тази лекция е издавана под името „Светли и тъмни действия“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←100]

Буда (Buddha), санскр. „Просветленият“ – название, но не име, на Сидхарта Гаутама (ок. 563-483 г. пр. Хр.), историческият основател на будизма и всички негови по-късни представяния. Произхожда от владетелски род на някогашна държава, чиито земи са в днешен Непал. Преданието разказва, че женен за красива принцеса и баща на син, на 29 години той напуска двореца в търсене на екзестенциални отговори и заживява като аскет. Следва духовни практики, но те не го задоволяват и постепенно изоставя традиционните учения, тръгвайки по собствен път. На 35-годишна възраст достига просветление и се отдава на проповядване на своето учение, свързано с вътрешно освобождаване и развиване на потенциала, с личната отговорност на индивида за собствената му съдба и преживяване на трайно щастие.

[←101]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←102]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←103]

Уесли, Джон (1703-1791) – английски духовен деец и теолог, основател на методизма. Държи своите проповеди под открито небе, близо до вярващите, които насърчава да разпространяват Метода за четене и тълкуване на Светото писание. Влиятелният методизъм е катализатор на много социални реформи, в това число поставянето на основите на аболиционизма.

[←104]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←105]

Текстът от прочита на Посланието дотук е от 1939 г. – стилизирано издание.

[←106]

Питагор (570-495 г. пр. Хр.) – математик и най-известният от гръцките философи преди Сократ. Посветен в гръцките и египетските мистерии, пътешественик във Финикия и Вавилон, ученик на Заратустра. Основава собствена школа в Южна Италия ок. 530 г. пр. Хр. В учението си акцентира върху чистия начин на живот (за тая цел въвежда правила), прераждането на душата, красотата, хармонията, мистичната сила на числата. Разработва теория на музиката, пръв откривайки отношението между струните и тоновете. Въвежда в математиката т.нар. Питагорова теорема (a2+b2=c2). Непосредствените последователи на Платон в Академията определят истинската философия като разгръщане на първоначалните прозрения на Питагор.

[←107]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←108]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←109]

Тази лекция е издавана под името „Термометърът на човека“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←110]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←111]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←112]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←113]

Тази лекция е издавана под името „Права мисъл“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←114]

Давид (1035-965 г. пр. Хр.) – юдейски цар, баща на Соломон и приемник на Саул. На Давид се приписва авторството на библейския текст Псалми Давидови. Почитан е като пророк и от юдаизма, и от християнството, и от исляма.

[←115]

Тази лекция е издавана под името „Значение на числата“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←116]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←117]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←118]

Молиер, (Жан-Батист Поклен 1622-1673) -сценично име на френския драматург, актьор и режисьор на спектакли. Известен като майстор на комичната сатира и считан за душата на Комеди Франсез – Френската комедия, която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с неповторимото изящество на френския изказ. Сатирата на Молиер му създава много врагове, сред които Католическата църква (понеже свободно описва религиозното двуличие и лицемерие), представители на определени съсловия, нрави и характери. Сред най-известните му творби са Влюбеният доктор, Смешните преструвани, Училище за жени, Брак по неволя, Тартюф, Великолепните влюбени, Скъперникът, Мнимият болен и др.

[←119]

Йосиф – библейски персонаж от Стария завет, един от дванадесетте синове на патриарх Яков; животът му е описан в Битие, 37-50. Намразен от своите братя заради любовта на баща им към него и заради ясновидските му дарби, Йосиф е продаден като роб в Египет, където благодарение на способностите си успява да се издигне до званието „пръв след фараона“ и да придобие огромно влияние. По време на неплодородните години среща братята си, дошли в Египет за помощ, и се помирява с тях. Историята на Йосиф е катализатор за създаване на много художествени произведения (напр. четирилогията Йосиф и неговите братя на немския писател Томас Ман).

[←120]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←121]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←122]

Тази лекция е издавана под името „Стойност на нещата“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←123]

Тази лекция е издавана под името „Правилно разбиране“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←124]

Ориент – от латински oriens, – entis „изгряващ“. Така са наричани източните по отношение на Западна Европа земи и страните от Азия и Мала Азия.

[←125]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←126]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←127]

Тази лекция е издавана под името „Абсолютна вяра“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←128]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←129]

Битие, 4:3-8.

[←130]

Тази лекция е издавана под името „Морални правила“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←131]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←132]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←133]

Този и следващия абзац, както и двата чертежа (Фиг. 1 и Фиг. 2) са взети от стилизираното издание от 1939 г., тъй като съдържат по-пълно обяснение.

[←134]

Целият този абзац, отнасящ се за двата чертежа (Фиг. 1 и Фиг. 2) и словото нататък е от пълното, нередактирано издание.

[←135]

Тази лекция е издавана под името „Интуиция“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←136]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←137]

Муди, Дуайт Лиман (1837-1899) – американски евангелист и проповедник, основател на Църквата на Муди, Нортфилдската школа, Библейски институт „Муди“ и издателството Moody Publishers.

[←138]

Тази лекция е издавана под името „Задължително право“. Тук е в пълния си необработен вид.

[←139]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←140]

Лекцията е в пълния си необработен вид.

[←141]

Илия е еврейски пророк от IX век пр.Хр., живял в Древна Юдея. За него е писано в Стария Завет, Новия Завет, Талмуда и Корана. С големи подробности е разказано за него в III и IV книга Царства и по-малко във II книга Паралипоменон и Книга на Малахия. Пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към истинския Бог, защото се е увлякъл по идолопоклонство. Нищо не се знае за произхода му. Името му, което означава „моят Бог е Яхве“, може би му е дадено заради борбата му с култа към езическото финикийско божество Ваал. Характерното за Илия е, че проповядва и изобличава дръзко и безстрашно. Той заповядва безмилостно да се избият всички жреци на вавилонската богиня Езавел. Свети пророк Илия единствен сред хората е взет жив на Небето и не е умирал физически. Той се възнася, като с ученика си Елисей отива до брега на Йордан, а от другата страна на реката стояли още петдесет ученици и ги наблюдавали. Тогава Илия взел кожуха си, сгънал го, ударил с него водата, тя се разделила и двамата преминали по сухо. Изведнъж се появила огнена колесница с огнени коне и отнесла Илия с вихрушка на Небето. Като излитала тя, кожухът му паднал на земята и Елисей го взел. Когато Йоан Кръстител и Исус Христос са проповядвали, някои юдеи са ги мислели за завърналия се Илия. Според тълкуванията на православната църква за пророк Илия се говори в последната книга на Библията -Откровение на свети Йоан Богослов, като за единия от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличават антихриста. Пророк Илия е един от най-великите християнски светци.

[←142]

Соломон е последният от тримата царе на обединеното еврейско царство, което той наследява от баща си Давид. Соломон управлява в средата на Х в. пр.Хр. При него Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му. Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях Притчи Соломонови, Еклисиаст и Песен на песните). В Библията Соломон е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове.

[←143]

[←144]

Моисей е библейски герой, религиозен водач, законодател и пророк в юдаизма, една от най-важните личности в еврейската история, автор на Петокнижието, първите пет книги от Библията. Същевременно книгите Изход, Левит и Числа представляват своеобразна биография на Моисей. Той достига високо обществено положение в Египет, но оглавява евреите в усилията им да се освободят от египетското робство. Библията сочи Моисей като основна фигура в така наречения Изход – преселението на евреите от Египет в Ханаан, както и в консолидирането на еврейските племена около култа към Йехова. По време на пътуването им на изток Моисей получава Десетте Божи заповеди – основа на еврейското законодателство, както и на редица други правни, религиозни и житейски норми от еврейската традиция, въвежда институцията на Съдии на Израил – по-късно главни водачи на народа му, превръща брат си Аарон и неговите потомци в жреци на Йехова. Въпреки че доживява до 120 години, той умира, преди евреите да достигнат Обетованата земя.

[←145]

След чудодейното явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт и Испания. Около 67 г. Павел е осъден на смърт и е екзекутиран в Рим. Според християнската митология смъртта му е съпроводена от множество чудеса. Новият Завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел.

[←146]

Исай, или св. пророк Исаия, произлиза от рода на юдейските царе и пророчества във втората половина на VIII в. пр.Хр. Той живеел свято, спазвал строго Закона Господен и угаждал на Бога, Който му се явил в чудесно видение и му заповядал да възвести Неговата воля на юдейския народ. Исаия сам разказва за това чудесно явление в VI глава на Книга на пророк Исаия. Оттогава той, послушен на Божията повеля, встъпил в пророческо служение. Господ му възвестил, че ще накаже юдейския народ заради неговата неблагодарност и безчестие. Господ в безпределното Си милосърдие се бавел с гнева си и неведнъж избавял Йерусалим от нашествията на враговете. Но чудесните личби не обръщали към Него сърцата на юдеите. Пророкът се стараел да събуди в юдеите вяра и благочестие, като им предсказвал за дохождането на Месията Христос: той говорел за Него по-ясно и по-подробно, отколкото всички други пророци. Вдъхновен от Божия дух, Исаия проследил в пророчествата си целия земен живот на Спасителя. Той пророкувал в течение на 60 години. Преданието говори, че е умрял в дълбока старост – на 126 години.

[←147]

Пророк Иеремия е живял 600 г. пр.Хр. Наставлявал народа в истинското богопочитание. Предсказал падането на Йерусалим, което е станало в негово време. По време на вавилонския плен оплакал поробената си родина. Иеремия започнал да укорява народа заради идолопоклонството и да го предупреждава, че Божият гняв ще дойде над него. С тая цел написал книгите Плач Иеремиев, Послание на Иеремия и Книга на пророк Иеремия.

[←148]

[←149]

Тримата момци в огнената пещ. Става въпрос за притчата, поместена в Книгата на пророк Даниил, 3:24-91. Цар Навуходоносор заповядал да излеят от злато грамаден истукан, на който трябвало да се покланят всички, иначе ще бъдат хвърлени в горяща огнена пещ. Тримата момци Седрах, Мисах и Авденаго отказали да му се поклонят заради вярата си във Всевишния Бог. Царят се разгневил, заповядал да разпалят пещта и да хвърлят в нея завързаните момци. Но Бог ги пазел, Той им пратил на помощ Своя Ангел. Сред огъня момците оставали невредими и пеели на Господа песен на хвала и благодарност. Учуденият цар се приближил до отвора на пещта и ги извикал. Те веднага излезли от огъня и дошли при царя, който с удивление видял, че нито дрехите, нито космите им били опалени, само веригите, с които били вързани, паднали от краката им. Тук царят познал Силата Божия и благословил Бог, Който избавил тези, които са се надявали на Него. Тримата момци, така чудесно спасени, оттогава били на голяма почит пред царя и народа.

[←150]

Даниил произхожда от царски род и още като юноша е отведен във Вавилон като пленник. Там изучил халдейския език и мъдрост и бил взет на служба в царския двор. Даниил изтълкувал на Навуходоносор неговите забележителни сънища за най-важни свещени събития. Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в Книгата на пророк Даниил в Стария Завет. Навуходоносор, удивен от мъдростта му, му поверил началството над всички вавилонски мъдреци. Но Даниил продължавал да се моли на своя Бог. Велможите донесли за това на царя, като искали да го осъдят. Царят обичал Даниил, но го хвърлил в лъвската яма, входът на която бил запечатан с печат. На разсъмване той видял в ямата Даниил, който му казал, че Бог е изпратил Своя Ангел и е затворил устата на лъвовете. След това царят издал закон всички да благоговеят пред Данииловия Бог. Даниил преживял до дълбока старост и се удостоил с чудни откровения от Господа. В пророчески видения му били открити съдбините на народите и царствата, времето на идването на Спасителя и съдбата, която ще постигне Йерусалим. Това му било възвестено чрез Архангел Гавриил. Даниил в пророчествата си говори също така за Второто пришествие и за Страшния съд.

[←151]

Кабала (от иврит получаване) е мистична традиция. Тя не е религиозно учение, а просто ключ за правилното разбиране на свещените текстове, основен принцип, върху който се изграждат множество системи на тълкуване; дори практиките, свързани с изучаването на някое от кабалистичните учения, се възприемат като съпътстващи и условни. Като цяло Кабала почива върху специфично тълкувание на текстовете на Тора (петте книги на Моисей или Закона в Стария Завет: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие). При своето тълкувание на тези текстове Кабала се спира върху „особения мистичен смисъл“ на значението на буквалния прочит на думите. Последователите на Кабала смятат, че тя е шифърът, който мистично разкрива смисъла и значението на Словото Божие. Зохар е най-важната книга на Кабала, обясняваща дума по дума Библията и посланията и. Основната идея на Кабала е, че всеки човек е свързан с Бог и че трябва да работи върху различни аспекти на своята душа, за да постигне хармония. Кабалата учи, че преди Големия взрив всички човешки души са били едно цяло, една светлина; след Големия взрив единната енергия се разделя и се появяват Вселената и материалният свят. Всеки човек се стреми да се свърже обратно със светлината. С Кабала се свързват и сходните и окултни науки като нумерология, астрология и др.

[←152]

Зеведеевите синове – Матей 20:20-21.

[←153]

Йов (омразният, гоненият) е герой от Книгата на Йов от Стария Завет. Той е богат, благословен човек, който се страхува от Бог и живее праведно. Но Сатаната оспорва почтеността на Йов и Бог го оставя в неговите ръцете. Тогава за Йов започва трагедия: той загубва децата си, богатството си и здравето си. Книгата Йов съдържа най-трудната поезия в Стария Завет и сто думи, които не се срещат никъде другаде, тя е изключително самобитна и обикновено се свързва с премъдростната, т.е. нравствено-поучителната литература.

[←154]

Евангелие от Матей 18:23-34.

[←155]

Талант – антична мярка за тегло, използвана в Европа, Северна Африка и в Близкия изток. В Римската империя 1 талант съответства на масата на водата, която се съдържа в една стандартна амфора (около 26 литра). В Древен Рим талант наричат теглото на 100 римски либри (1 либра = 327 грама или на 96 драхми). С таланти измервали и среброто и златото, които имали равностойност на определено количество златни или сребърни монети.

[←156]

Авраам е праотец на много племена, в това число на исмаилите, израилтяните и др. Той е потомък на сина на Ной – Сим. Според библейската книга Битие Авраам е първият от патриарсите на еврейския народ. Името му на еврейски означава велик баща, но впоследствие Бог променил името му на Авраам – баща на множеството, като знак, че ще стане прародител на евреите. В религиите юдаизъм, християнство и ислям Авраам е ключов персонаж, тъй като играе важна роля в двете свещени книги – Библия и Коран. Юдеи, християни и мюсюлмани го наричат бащата на народа на Израил. За юдеите и християните това става чрез сина му Исаак, а за мюсюлманите той е пророк на исляма и е прародител на Мохамед. За да изпита верността му, Бог поискал от Авраам да принесе в жертва своя син Исаак, но в последния момент превърнал момчето в агне. Бог казал на Авраам да напусне родния си дом в Ур и да завладее земята Ханаан. Там Той сключил завет с него – заради верността си към Йехова Авраам получил обещания, че ханаанската земя ще принадлежи на потомците му.

[←157]

Аристотел (384-322 г. пр.Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. Учител и възпитател на Александър Македонски. Баща на съвременната наука, той поставя началото на етиката, естетиката, психологията, политологията, икономиката, метеорологията и др. Създател е на логиката като наука. Най-известното му съчинение е Метафизика, в което развива идеите си за битието, мисленето, вечността и др. Оприличава Бог на неподвижен двигател, който сам не се движи, но задвижва всичко. Повлиява силно на цялата философия и най-вече на западната християнска теология.

[←158]

Платон (427-347 г. пр.Хр.) – древногръцки философ, бил учител на Аристотел и ученик на Сократ. Последовател на питагорейството, ходил е и в Египет. Във философията си развива ученията за идеите като надсетивни, нематериални същности на Битието, за диалектиката, безсмъртието на душата, за знанието като припомняне, за Вселената като живо същество, за андрогинията и др. Пръв посочва съществуването на Атлантида.

[←159]

Саул (питал или питащият) е първият цар на Израил, чиято история е предадена в книгата I Царства, 9-31. глава. Той е изключително силен и смел човек и спечелва големи войнски победи. Заради нетърпението си превишава своите правомощия, като принася жертви, и понякога не се подчинява на Бога, заради което пророк Самуил предрича отхвърлянето на управлението му. Последните му години преминават в горчив сблъсък с неговия наследник Давид.

[←160]

Никодим – новозаветна библейска личност. В Своята беседа с него (Йоан 3:5-7) Христос изяснява някои важни страни от Учението Си, между които е и условието за спасението на човека – новораждането. По този повод Той казва на Никодим: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише“.

[←161]

Лекцията е от стилизираното издание „Събуждане“, година XI (1931-1932), том I, София, 1944 г.

[←162]

Лекцията е от стилизираното издание „Събуждане“, година XI (1931-1932), том I, София, 1944 г.

[←163]

Лекцията е от стилизираното издание „Събуждане“, година XI (1931-1932), том I, София, 1944 г.

[←164]

Лекцията е от стилизираното издание „Събуждане“, година XI (1931-1932), том I, София, 1944 г.

[←165]

Лекцията е от стилизираното издание „Начало на мъдростта“. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, година XI (1931-1932), том III, София, 1946 г.

[←166]

[←167]

[←168]

[←169]

[←170]

В първото издание през 1948 г. лекцията е със заглавие „Новата мисъл“.

[←171]

Текстът с курсив тук може да е редакция при разшифроването или да е добавен като допълнение.

[←172]

Заради – за.

[←173]

Юзбашия – (тур.) началник на 100 души.

[←174]

Текстът с курсив тук може да е редакция при разшифроването или да е добавен като допълнение.

[←175]

Джон Уесли.

[←176]

Положка – (рус.) гнездо.

[←177]

fait accompli – (фр.) свършен факт.

[←178]

Заради – за.

[←179]

Гем – юзда на кон.

[←180]

Скържав – свидлив, скъперник.

[←181]

Преискурант – ценоразпис, каталог с цени

[←182]

Мертеци – (тур.) греди на къща или на покрив на къща.

[←183]

Джерах, джерахин (ар.-тур. cerrah) – народен хирург

[←184]

Текстът с курсив тук може да е редакция при разшифроването или да е добавен като допълнение.

[←185]

Косат – вид речна риба с много кости.

[←186]

По закона на отражението – допълнено над думата.

[←187]

Полочка – (рус.) гнездо.

[←188]

Долапи – (разг.) измами.

[←189]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Новата мисъл“ – София 1947 г.

[←190]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Новата мисъл“ – София 1947 г.

[←191]

Източен въпрос – проблем на международната политика, водещ началото си от превземането на Константинопол от турците през 1453 г.

[←192]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Новата мисъл“ – София 1947 г.

[←193]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Новата мисъл“ – София 1947 г.

[←194]

Момици – тънка ципа – було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животното.

[←195]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Работа на природата“ – София 1948 г.

[←196]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Работа на природата“ – София 1948 г.

[←197]

Пиростия – железен триножник или четириножник, върху който се поставят съдове в огнището.

[←198]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Работа на природата“ – София 1948 г.

[←199]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Работа на природата“ – София 1948 г.

[←200]

Поради липса на пълно, нередактирано издание, лекцията е взета от „Работа на природата“ – София 1948 г.

[←201]

Адриан Адолф Дебарол (1801–1886) – френски художник-портретист, оказал значително влияние в изучаването и популяризирането на Хиромантията със своите изследвания в книгата „Тайната на ръцете“. В писмо от 17 юни 1904 г. до Пеню Киров Учителя пише: „Получих от Д-ра, чрез г-н Бъчваров, онез книги от Русия, а именно: „Тайны руки“ от Логинов и „Тайны руки“ от Дебарола, и „Зеркало тайных наук“ от Албертино.“

[←202]

Фиг. №2 липсва в оригинала.

[←203]

Заради – за.

[←204]

Арменски долап – измама, лъжа.

[←205]

„…то ти трябва да мериш. Тия линии са за изучаване. От тази линия ти ще знаеш как се развива ухото. Сега физиономистите не знаят някоя ценна норма, да знаят развива ли се ухото или не. Но когато аз тургам тия норми, това е най-естествено, които показват в какво направление се развива ухото.“

[←206]

Текстът в курсив е допълнен с почерка на Савка Керемидчиева.

[←207]

Текстът в курсив е допълнен с почерка на Савка Керемидчиева.

[←208]

Заради – за.

[←209]

Рисунките с номера от 1 до 9 са взети от изданието „Работа на природата“ – София 1948 г., тъй като такива липсват в разчетените стенограми.

[←210]

Няма рисунка в оригинала, но от контекста се подразбира, че става дума за №3.

[←211]

Заради – за.

[←212]

Заради – за.

[←213]

Текстът с курсив тук може да е редакция при разшифроването или да е добавен като допълнение.

[←214]

Оставено е място за рисунка, но такава липсва.

[←215]

Оставено е място за рисунка, но такава липсва.

[←216]

Оставено е място за рисунка, но такава липсва.

[←217]

Рисунките са взети от първото издание „Работа на природата“ – София 1948 г. Вероятно е имало табло, в което те са били подредени една под друга, затова и тук ги даваме по същия начин.

[←218]

Тук се има предвид третият по ред вероятно, а иначе се намира на втория ред.

[←219]

Копой – ловно куче.

[←220]

Вероятно четвърти ред от І-ви модел.

[←221]

Bô Yin Râ – „духовното“ име Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876-1943), германски художник и мистик, за някои учител на мъдрост.

[←222]

Изпълнява – изпълва.

[←223]

Рисунките са от изданието „Работа на природата“ София – 1948.

[←224]

В първото издание е посочена Фиг. 1.

[←225]

Думбазин – (тур. от перс.) богаташ; човек, който живее на гърба на другите.

[←226]

Вероятно Фиг. 3.

[←227]

В първото издание е посочена Фиг. 5.

[←228]

В първото издание е посочена Фиг. 4.

[←229]

Бамбашка – (тур.) странен, различен.

[←230]

Осторожен – (рус.) внимателен, бдителен, предпазлив.

[←231]

Чертежи от беседата „Окото" от томчето „Работа на природата" издадено 1948 г.

[←232]

Вероятно долното око на Фиг. 1

[←233]

Вероятно горното око на Фиг. 1

[←234]

Вероятно горното око на Фиг. 3

[←235]

В изданието от 1948 г. за тези фигури e поместено: „На фиг. 1 са дадени око на мъдрец и око на праведник. На фиг. 2 са дадени око на наблюдателен човек и око на човек с живи представи за нещата. Фиг. 3 представлява око на човек с философски поглед към света и око на мислещ човек.“

[←236]

Ибрик – (тур. от пер.) съд за миене на лице, ръце, прилича на каничка.

[←237]

В изданието от 1948 г. тук e поместено: „Такова е окото на охранения човек (долният образ). Горният образ представлява око на човек с физическа любов – фиг. 4.“

[←238]

В изданието от 1948 г. тук e поместено: „Фиг. 5 представлява око на престъпник – долният образ, и око на обикновен човек – горният образ.“

[←239]

В изданието от 1948 г. тук е поместена Фиг. 6.

[←240]

Ким – (диал. от пер.-тур.) омраза, вражда.

[←241]

Заради – за.

[←242]

Хосе Мохика – популярен мексикански киноактьор и певец, който през пролетта на 1933 г. посещава България.

[←243]

Бир бучуклия гащи – (тур.) вид тесни панталони в народната носия.

[←244]

Гайтанлия – заплетен, витиеват.

[←245]

Бамбашка – (тур.) странен, различен.

[←246]

Парса – (разг.-тур.) сума, бакшиш, събран от зрители след свирене или игра.

[←247]

Бамбашка – (тур.) странен, различен.

[←248]

Билник или бинлик – (разг.-тур.) дамаджана или стъклен съд с вместимост около 3 литра.

[←249]

Емлер – чех по произход, преподавател на Учителя по геометрия във варненската гимназия.

[←250]

Думата е допълнена ръкописно.

[←251]

От тертип – модел; тертиплия – човек, който си има определен начин на поведение.

[←252]

Има пари, има Хасан; няма пари, няма Хасан.

[←253]

Opulence – (англ.) изобилие, богатство, разкош.

[←254]

Капрал – най-нисък подофицерски чин в някой европейски армии.

[←255]

Ауто да фе – (исп.) букв. „дело на вярата“ – изгаряне на еретици; преносно – изгаряне на книги, които са противни на идеите на властта.

[←256]

1 ока = 1225 или 1283 грама.

[←257]

Шашкънин – {тур.) забъркан, смахнат, глупав.

[←258]

Юшурджия – данъчен чиновник в Османската империя, който определял каква част от произведеното зърно на хората да се вземе като данък.

[←259]

Кирпич – тухли, направени от жълта глина, слама и вода, изпечени на слънце.

[←260]

Дередже – състояние, положение.

[←261]

Язък – (тур.) жалко.

[←262]

Симид – питка от бяло брашно, със специална мая.

[←263]

Какво – (остар.) че.

[←264]

Долап – измама.

[←265]

Оставено място за 2 – 3 думи.

[←266]

Галиматия – (разг. от гр.) – безсмислица, бъркотия, безпорядък.

[←267]

Домнуле – господине, почтително обръщение на румънски.

[←268]

Заради – за.

[←269]

Вероятно „в затвора“.

[←270]

Fait accompli – (фр.) свършен факт.

[←271]

Оставено е празно място за 2-3 думи, явно неразчетени от стенограмата.

[←272]

С курсив е отбелязан текст, който е допълнение или редакция при разшифроването.

[←273]

Когато – докато.

[←274]

Текстът е допълнен ръкописно на оставено празно място в разшифровката.

[←275]

Оставено празно място за една дума и допълнено ръкописно.

[←276]

Ихтибар – (от ар.-тур. Itibar) добро име, почит.

[←277]

С курсив е отбелязан текст, който е допълнение или редакция при разшифроването.

[←278]

Ченгел – желязна пръчка с куки от двата края, (разг.) – част от буква с два закривени края.

[←279]

Аллах керим – добър е Господ; каквото даде Господ.

[←280]

Меджидие – турска, златна монета.

[←281]

Повой – дълга, тясна ивица плат за увиване и пристягане на бебето.

[←282]

Салтамарка – къса, подплатена дреха.

[←283]

Чутие – от чутки (рус.) чувствителен.

[←284]

От хамам – турска баня.

[←285]

С курсив е отбелязан текст, който е допълнение или редакция при разшифроването.

Бележки

Бисквитки