БЕЛЕЖКИ

Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3, 3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва. Истината обаче е, че тази версия не е потвърдена в официалният доклад, а по-скоро е медийна сензация. По-късно обвиненията към семейство О`Лиъри отпадат окончателно.

[←34]

Тази лекция е обработена от Учителя и е издадена като самостоятелна брошура през 1941 г. под заглавие „Новият ден“. Поради големия интерес и изчерпване на количеството се прави допечатка от още 3000 бр. Необработената стенограма озаглавена „Налягане, напрежение, разумност“ може да се види накрая в Приложение.

[←35]

Билник, бинлик (от тур.) – разг. стъклен съд за вино и ракия; дамаджана.

[←36]

Рандеву (фр.) – среща.

[←37]

Любовь – според правописа до 1945 г.

[←38]

Журфикс, жур (от фр.) – остар. гостуване и забава в тесен кръг, в домашна обстановка.

[←39]

Леврек, лаврак – вид характерна средиземноморска и черноморска риба.

[←40]

Медлен (от рус.) – остар. бавен.

[←41]

Ибрик (от пер.-тур.) – глинен или метален съд за вода с чучур за поливане при миене.

[←42]

Тутикванти (от ит. tutti quanti) – разг. остар. най-различни, всякакви.

[←43]

Свършивш – ост. завършил.

[←44]

Папаз (тур.) – свещеник, поп.

[←45]

Терезѝя (от пер.-тур.) – диал. теглилка, везни.

[←46]

Дряхъл (от рус.) – книж. остар. отпаднал, немощен, слаб.

[←47]

Уд – остар. част от тялото.

[←48]

Хава (от ар.-тур.) – нар. състояние на времето, климат, въздух; диал. вятър.

[←49]

Дубара (от пер.-тур.) – остар. измама, лъжа, хитрост.

[←50]

Гем (от тур.) – диал. юзда; дълъг ремък на юзда.

[←51]

prevent (англ.) – преча, не допускам; предотвратявам.

[←52]

Осакащам – диал. осакатявам.

[←53]

Любовь – според правописа до 1945 г.

[←54]

S’il vous plaоt. (фр.) – Моля Ви; Ако обичате.

[←55]

Help yourself. (англ.) – Заповядайте, вземете си.

[←56]

Мязам – приличам.

[←57]

Нагрочвам се – диал. навъсвам се.

[←58]

Бабаджанко (от тур.) – разг. едър и силен човек, здравеняк.

[←59]

Полушарие (рус.) – остар. полукълбо.

[←60]

Махана (от пер.-тур.) – нар. недостатък.

[←61]

Хас (ар.-тур. has) – диал. чист, истински.

[←62]

olabilir (тур.) – може би.

[←63]

Кюп (от пер.-тур.) – диал. голям глинен съд; делва.

[←64]

Чутие (от рус.) – книж. усет.

[←65]

Завземам – заемам.

[←66]

Кавал (от тур.) – остар. и диал. гладкостенна пушка.

[←67]

Благоутробие – книж. ирон. добре охранен корем; книж. остар добросърдечност, милосърдие, благоразположение.

[←68]

Кевря се – диал. глезя се, плезя се, лигавя се.

[←69]

Слог (рус.) – сричка.

[←70]

Посторонен (от рус.) – остар. страничен.

[←71]

Соба (от унг.) – диал. печка.

[←72]

Стяженолюбие – остар. любов към богатството; стяжание – остар. богатство.

[←73]

В 66 – в къщата на ул. „Опълченска“ №66 (в София), където Учителят е живял.

[←74]

Мамалига (от рум.) – диал. качамак.

[←75]

66 – става дума за къщата на ул. „Опълченска“ №66 (в София), където Учителят е живял.

[←76]

Егрек (от тур.) – лятна кошара за добитък.

[←77]

Струвам хас (ар.-тур. haz) – нар. интересувам се, обръщам внимание.

[←78]

Когато – разг. докато.

[←79]

Лекцията от 14.VIII.1940 г., сряда, със заглавие „Божествена радост“, е включена в томчето „Божествен и човешки свят“, беседи, държани на Мусала, седемте Рилски езера и София.

[←80]

Лекциите от 28.VIII.1940 г.: „Учение и служене“ и от 4.IX.1940 г.: „Законът на дишането“, са включени в томчето „Божествен и човешки свят“, беседи, държани на Мусала, седемте Рилски езера и София.

[←81]

Колегия – вид средно учебно заведение.

[←82]

На 24.VI.1942 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция. Лекцията от 1.VII. 1942 г. е отпечатана в томчето „Опорни точки в живота“ (Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера и в София, София 1942; включена е като 10-а беседа, със заглавие „Новата култура“.

[←83]

VII слово, 28.06.1942 г., Рила.

[←84]

Анданте – муз. (итал.) бавно, спокойно темпо; алегро – муз. (итал.) бързо темпо.

[←85]

„Царският път на душата“, рилски беседи, изнесени през 1935 г., първо издание – София, 1935 г.

[←86]

Беседата е „С человечески езици“, изнесена на 1 септември 1935 г. Целият откъс е следният: „[...]Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от този закон. Като имате пред вид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши. Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка. За да се освободите от тази чужда болка, влезте мислено в разговор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел отвън тази болест, да гледа по някакъв начин да се освободи. Щом той се освободи от тази болка, след него и вие ще се освободите. Първите хора сгрешиха пак по закона на внушението. Бог им каза да не ядат от плода на забраненото дърво, за да не страдат. След това дойде черният адепт при Ева и каза: Ако искате да станете като Бога, яжте от плода на това дърво. Вие не сте разбрали Божиите думи. Първите хора повярваха на внушението, което дойде от черния адепт, и изпълниха неговия съвет. От този момент нещастията започнаха да се сипят върху тях. Не само първите хора, но и сегашните вярват повече на онова, което не е истинно. Жената вярва повече на мъжа, отколкото на своя Създател. Мъжът вярва повече на жената, отколкото на своя Създател. Това не трябва да ви обижда. Аз взимам думите „мъж и жена" като букви на азбуката. Мъжът е първата буква, а жената – втората. Като говори, човек все трябва да си послужи с някои букви, за да изкаже мисълта си. Момъкът казва на момата, че ще бъде щастлива с него, и тя му вярва повече, отколкото на Господа. В това отношение момата заслужава похвала. Ако би вярвала в Бога толкова, колкото в нейния възлюбен, тя би направила чудеса.

Казвате: Как да вярваме в Бога? Вярвайте така, както сте вярвали и вярвате в своите възлюбени. Щом вярвате с тази сила, работите ви ще се оправят. С това не искам да кажа, че сте направили лошо, дето сте вярвали във възлюбените си, но съветвам ви да приложите същата вяра и към своя Създател. Ако искате работите ви да вървят напред, изтеглете капитала си от банката на вашия възлюбен и го вложете в Божествената банка. И на мъжете, и на жените казвам да извадят капиталите си от човешките банки и да ги турят в Божествената банка. [...]“

[←87]

От томчето „Царският път на душата“, съборната беседа е „Пробни страдания“. Целият откъс е следният: „[...] Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни. Първите имат високо мнение за себе си, искат да минат пред другите за свети, за чисти хора. Те постоянно говорят за своите мъчнотии и страдания. Вторите светии са тия на Любовта. Външно те са просто облечени, минават за обикновени хора; никой не подозира какви богатства крият в себе си. Откъдето минат, на всички помагат. Тези светии могат да бъдат майка, баща, дъщеря, син, слуга, господар, учител или ученик. Навсякъде можете да срещнете тези светии. Те са идеални работници на Божествената нива. Те са достоен пример за подражаване: работят неуморно, без да говорят за онова, което вършат.

Съвременните хора прекарват големи разочарования, считат се нещастни, че не са постигнали онова, което са желали. Проследете историята на великите хора и вижте кой от тях е постигнал това, което е очаквал. Докато е бил жив, той е бил гонен, преследван, хулен, но като умре, поставят паметник на гроба му и пишат: „Тук почива еди-кой си велик човек!“ Като намерят произведенията му, започват да ги издават и да печелят в негово име. Докато е бил на земята, Ботев е бил гонен, преследван и най-после в ранната си възраст бил убит. След смъртта му започват да пишат книги за неговите заслуги към България; и днес още честват паметта му. Какво ще помогне Ботев на българския народ със своето геройство? Или какво е помогнал пророк Йеремия със своите предсказания към израилския народ? Нищо не са помогнали. Пророкът се обръща към израилския народ с думите: „Пътят, по който вървите, не е прав, не ви очаква добро. Ако искате да се избавите от злото, което ви следва, трябва да напуснете греховете си, трябва да водите добър живот“. И Христос казваше на евреите: „Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене“. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. [...]“

[←88]

МОК – Х година, томче – „Път към живота“ (1930 – 1931), София, 1941 г. Лекцията е държана на 21 ноември 1930 г. Откъсът от първите три страници е следният: „[...] В миналата лекция казахме, че за да бъде човек щастлив, непременно трябва да се наруши статическото равновесие на силите в неговия организъм. С други думи казано: Потенциалната енергия трябва да се превърне в кинетическа. Това превръщане трябва да става планомерно, под влиянието на разумни сили. За пример, човек има желание да стане учен, силен, богат. Това са желания, които се намират в потенциално състояние. Той има възможност да постигне желанията си, но енергиите им трябва да се превърнат в динамически, да дадат тласък на неговите мозъчни центрове, за да започне умът да работи. Това значи прокопаване на каналите, по които текат умствените енергии. Забелязано е, че колкото по-тесни са тръбите на канализацията, през които минават енергиите, толкова по-голямо е напрежението върху стените им. По-голямото напрежение прави човека по-активен. Този закон има отношение и към нервната система в човека. Ако тръбиците на нервната мрежа са тесни, а теченията, които минават през тях, са бързи, напрежението върху стените ще бъде голямо. За да не се пропукат те, силата на енергията трябва да се намали. Ако стените на тръбиците са здрави, те издържат големи напрежения. Човек трябва да знае доколко е издържлива неговата нервна система. Иначе ще стават големи пропуквания в нея. Тази е причината, поради която става изтичане на нервна енергия. За да не става това, тръбиците на нервната система трябва да се намират под известен наклон, да се намалява напрежението на енергията. Колкото по-малък е наклонът, толкова по-лесно се уравновесяват нервните енергии. При това положение ние казваме, че човек има уравновесен характер.

Големите напрежения на нервната енергия са изключителни явления в живота. За пример, когато ученикът държи изпити, напрежението на нервната му система е голямо. Щом свърши изпитите си, напрежението намалява, нервните влакна се отпущат и целият организъм се успокоява. За да се възстанови спокойствието на нервната система, трябва да дойдат на помощ разумните сили в човешкия организъм. За пример, ръката обтяга лъка на цигулката или ловджийската стрела, и същата ръка ги разслабва. В случая ръката е разумната сила, която освобождава лъка и стрелата от голямото напрежение.

И тъй, когато дойде до голямо нервно напрежение, човек трябва да приложи разумността си, да излезе от това положение. Щом се намери в ограничения, той трябва да смени състоянието си, да излезе вън от тях. Представете си, че някой човек се намира пред един замък. Той вижда един бутон отвън, хваща го и веднага вратата на замъка се отваря. Влиза вътре, но тъмно е навсякъде. Напипва друг бутон, натиска го и пред него се явява светлина – прозорец се отваря. Той се разхожда из замъка и вижда трети бутон. Хваща бутона – целият покрив се отваря. Той се намира под открито небе. Като прекара известно време в замъка, той започва да го изследва и вижда още един бутон, който не е пипал. Натиска бутона, но положението му се затруднява – двете срещуположни стени се приближават една към друга. Ако остане в замъка, ще бъде притиснат. – Какво трябва да прави? – Да излезе навън. – Как ще излезе? – Както е влязъл. Следователно, когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази равновесието на силите си. Най-малкото нарушаване на равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. Щом дойде до числото 4, човек трябва да слезе от голямата височина, да напусне замъка или да смени състоянието, в което се намира [...]“

[←89]

[←90]

МОК – Х година, томче – „Път към живота“ (1930 – 1931), София, 1941 г. Лекцията е „Нов мироглед“, държана на 10 октомври 1930 г. Откъсът е следният: „[...] Привличането на човека от електрични и магнетични центрове са механични прояви на живота. Тези центрове представят механични идеи, към които човек се привързва несъзнателно. За пример, вие се интересувате от един учител по музика и се привличате към него не заради добродетелите му, а заради неговото знание. Знанието му представя магнетично поле, от което вие се привличате. Щом вземете част от знанието му, вие не се интересувате повече от него. Често и учителят има отношение към ученика си дотолкова, доколкото може да се ползва от паричното му възнаграждение. Ако ученикът не може да плаща, учителят отказва да го учи. Такива отношения съществуват и в религиозния живот на хората. Някой проповедник поучава богатия човек, не за душата му, а за неговите пари. Изобщо, нетрайните и неустойчиви отношения между хората наричаме „механически“.

Задачата на всички хора е да разбират своите вътрешни похвати, своите вътрешни побуждения, да знаят в каква област действа съзнанието им: на физическия свят, в духовния свят – при чувствата му, или в умствения свят – при неговите мисли. Разсъжденията на човека се определят от областта, в която се движи съзнанието му. За пример, ако сте в областта на физическия свят, въпросите лесно се решават. Трябва ли да мислите много колко правят 2 и 3 крини жито? Събирате числата 2 и 3 и получавате 5 крини. Друг е въпросът, когато се натъквате на чувствата и на мислите си. Те не се събират, както величините на физическия свят. Тези задачи изискват други разсъждения. За пример, ако някой човек има две дъщери и трима синове, за да ги отгледа, възпита и изучи, нужни са много средства. Тук не можем да съберем 2 и 3 и да получим резултат. [...]“

[←91]

„Царският път на душата“, рилски беседи, изнесени през 1935 г., първо издание – София, 1935 г., съборната беседа е „Ще дойде отвътре“. Откъсът от тази страница е следният: „[...] Ако човек е океан, кой може да окаля водата му? Ако Царството Божие е в него, кой може да смути духа му? Ако една дума може да ви обиди, вие не познавате истината. Щом не познавате истината, вие не можете да се наречете човек. Следователно, когато вашето море се развълнува, задайте си въпроса: Защо се смущавам, защо се обезсърчавам? Ако сте искрен към себе си, вие трябва да си отговорите: Аз се смущавам и обезсърчавам, защото искам да приложа истината вън от себе си. Какво трябва да направиш тогава? Ти трябва да приложиш истината в себе си. Щом я приложиш, ти веднага ще се насърчиш. Същото се отнася до любовта и до знанието.

Следователно, ако искаш да приложиш любовта и знанието вън от себе си, ти ще се обезсърчиш. Щом ги приложиш в себе си, ще се насърчиш. Като не разбират това, хората искат да внесат своите идеи в света, без да знаят, че по този начин, те ще влязат в разрез с Божествения порядък на нещата. Каква нужда има светът от вашите идеи? Много проповедници седят на амвона и оттам искат да обърнат хората към Бога. – Не, по този начин хората не се обръщат. Някой човек говори на другите за чистота, а сам той не познава чистотата. Като го погледнеш, виждаш, че погледът му е раздвоен. Този човек мисли, как да те обърне, как да ти повлияе да вярваш като него. Той иска да направи хората щастливи отвън, да вярват външно. Невъзможно е човек да бъде щастлив, и да вярва отвън. Истински щастлив е онзи, който носи щастието си отвътре. Докато търсите щастието, любовта отвън, вие сте на крив път. Докато нещата са благоприятни отвън, вие сте на крив път. Следователно, докато мислите, че светът може да се оправи по външен път, отвън само, вие сте на крив път. Хората искат да оправят света и да господаруват над него. – Не, светът не е създаден за господари. Той не е създаден даже за майки и за бащи. Светът е създаден за ония души, които са готови да живеят братски помежду си. Светът е създаден за души, които са готови да учат [...]“

[←92]

„Царският път на душата“, рилски беседи, изнесени през 1935 г., първо издание – София, 1935 г., съборната беседа е „Ще дойде отвътре“. Откъсът от тези страници е следният: „[...] Всички хора се стремят към новото, към нов живот. Новият живот, обаче, изисква нови разбирания. В новия живот разбиранията за майка, за баща, за брат и за сестра, за учител, за ученик, ще бъдат съвършено различни от сегашните. Който не се проникне от новите идеи, той не може да влезе в новия живот. Без нови идеи никакъв градеж не може да се предприеме.

Казвате: Да наредим работите си. Работите се нареждат отвътре, а не отвън. Който мисли, че отвън може да нареди работите си, той е на крив път. Срещам едного, който се оплаква, че е сиромах, че няма пет пари в джоба си. – Ето, аз нося голям товар на гърба си, богат съм. Вземи част от него и тръгни с мене. Ще знаеш, че колкото вземеш, сам ще го изнесеш, няма връщане назад. Той се зарадва, взима част от моя товар, туря го на гърба си и тръгва след мене. Като измине няколко километра, той се спира уморен и казва: Тежък е товарът ми. Не можеш ли да си го вземеш назад? – Не, никакво връщане не се позволява. Товарът, който разделям с хората, представя истината, която излиза от мене. Веднъж дадена на човека, истината назад не се връща. Знанието, словото, любовта, които излизат от мене, назад не се връщат. Всяко нещо, което може да се дава и взима назад, не е истинско, не е реално. Каквото даде човек, трябва да го забрави, както земеделецът забравя посятото семе на нивата. Когато посее житото на нивата, земеделецът не ходи да го разравя, или да го събира отново, но го оставя в земята и спокойно чака времето, докато поникне. Щом поникне, житото ще израсте, ще завърже и ще узрее, ще даде повече плод, отколкото, ако отново се вади от земята. Ожънатото и събрано жито в хамбара е печалбата на земеделеца.

И тъй, бъдете чисти, свети, силни и пълни с любов, ако искате хората да ви обичат. Днес всички хора са кандидати за любов, т. е. всички искат да бъдат обичани, но трябва да знаят, че само съвършеното се обича. Несъвършеното не може да се обича. Ценна е светлината, ценна е чистата вода, ценен е чистият въздух, ценна е любовта. [...]“

[←93]

„Царският път на душата“, рилски беседи, изнесени през 1935 г., първо издание – София, 1935 г., съборната беседа е „Две естества“. Откъсът от тази страница е следният: „[...] Религиозните хора говорят за свобода, за любов, за идване на Царството Божие на земята, но тяхното разбиране по този въпрос е физическо, материално. Според тях идването на Царството Божие на земята е подобно на излизането на човека от неговата стара, бедна колиба и влизането му в нова, голяма, богата къща. Каква е разликата между новата и старата къща? Новата къща ще има повече стаи, по-хубава наредба, по-големи прозорци и т.н. Трябва ли да проповядвате на човека, че като дойде Царството Божие на земята, той ще има нова, по-хубава, по-голяма къща от старата колибка? Ако е въпрос за нова къща, още днес той може да има такава. Не е нужно Царството Божие да дойде на земята, за да има човек нова къща. Трябва ли да проповядвате на някого, че в идното прераждане ще има хубава, голяма къща? И в този живот той може да има нова, хубава къща. Не е нужно да умре човек, да се роди втори път, за да има нова къща. И в новата къща той ще бъде такъв, какъвто е бил и в старата колиба. Важно е, като влезе човек в новата къща, да се измени, да се прероди вътрешно. Тогава новата къща има смисъл. Тогава само идването на Царството Божие на земята се осмисля. И котката живее заедно с господаря си, яде от същия хляб, от който господарят яде, но все котка си остава, все същите навици си запазва. Като хване мишка, направо с козината я изяжда. Докато е господарят – в стаята, тя не смее да пипа нищо, дава вид, че се е възпитала. Щом господарят излезе от стаята, тя веднага намира сиренето или кашкавала и си хапва от него. Като види, че господарят влиза в стаята, тя веднага излиза вън, като че нищо не е пипала.

В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях. Не само обикновените хора, но и напредналите същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия [...]“

[←94]

„Царският път на душата“, рилски беседи, изнесени през 1935 г., първо издание – София, 1935 г., съборната беседа е „С человечески езици“. Откъсът от тази страница е следният: „[...] Често българите си служат с фигури в речта, за по-голяма живост, за по-голяма изразителност. Казват за никого: „Бяга като куршум, или като светкавица". Как е възможно човек да бяга като куршум, или като светкавица? „Пълзи като охлюв". Възможно ли е човек да пълзи като охлюв? „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне". С този израз искат да кажат, че някъде били събрани много хора, нямало свободно място даже за едно яйце. Това е преувеличаване на фактите. Ако фактът се вземе буквално, трябва да се приеме, че това яйце е било много голямо. Когато казват за някой човек, че бяга като светкавица, това подразбира човек с бърз, подвижен ум, който лесно схваща и лесно се ориентира. Каквато работа дадете на този човек, той ще я свърши добре. С такива фигури си служи и науката. Когато учените искат да пресилят някой факт, и те употребяват такива изрази. Обаче, който разбира законите, той винаги ще прави шконто. На всеки сто неща, той ще снеме 75; останалите 25 на сто ще съдържат истината.

Съвременните хора, светски и религиозни, са дошли в своите разсъждения до известни крайности. Едни казват, че светът ще се оправи по пътя на сърцето. Други казват, че светът ще се оправи по пътя на ума. Трети поддържат, че светът ще се оправи чрез дела. Всяко едно от тези твърдения е вярно 25%. Трите заедно съставят 75%. Остават още 25%, които наричаме свръхсметен кредит. Този кредите разрешава всички въпроси в света [...]“

[←95]

От същото томче „Царският път на душата“, съборната беседа е „Две естества“. Откъсът от тази страница е следният: „[...] Думата „окултизъм“ подразбира нещо скрито, тайно. Всичко, което е скрито, не е окултно. За пример, някой падне на земята и счупи крака си, или се удари някъде силно. За да мине болката му, той започва леко да се разтрива по гръбначния стълб, или на други места. Ако всеки ден някой ви разтрива по гръбначния стълб, всяка болка, която имате, ще мине. Това показва, че известни места на организъма съдържат в себе си скрита жизнена енергия, която лекува болните места. Щом се предизвика деятелността на тази енергия, моментално тя се проявява и оказва своето влияние. Тази енергия е скрита, но не е окултна. Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката си с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят. Като не знаят причината на своето заболяване, те търсят външна помощ, но тя не иде отвън. За да бъде здрав, човек трябва да има дълбоко вътрешно разбиране на нещата; той трябва да бъде спокоен, от нищо да не се плаши. Вие сте дошли на планината и докато се аклиматизирате, ще бъдете готови на всичко. Много от вашите стари болести ще се явят – това да не ви смущава. В организма стават различни реакции, които, при тези условия, са в реда на нещата. Щом сте дошли на планината, ще гледате тук да оставите непотребното, старото, хилавото и да възприемете от нея здравото, чистото обновяващото. Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото – на ваш език казано. Така ще провери всеки за себе си, докъде е достигнал в самовъзпитанието и самообладанието. Всеки сам да се въздържа, да търпи, а не отвън да го въздържат [...]“

Бележки

Cookie preferences