Бележки

[1←1]

Гърголица – диал. гургулица.

[←2]

Сисца – вероятно диал. цица

[←3]

Тройното съглашение или Съюза – още Антанта – коалиция между Англия, Франция и Русия, воювала в Първата световна война срещу т.нар. Централни сили, към които била и България. Италия, за която става дума, се намесва във войната на страната на Тройното съглашение на 23 май 1915 г., деня, в който е изнесена беседата „Новото основание“.

[←4]

Ев. Йоана 12:36.

[←5]

В 1907 год. в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов. Учителят идва при тях, отваря Библията, чете няколко стиха и държи беседа, която може да се смята за първа и то от нея не е запазено пак нищо. Това ми го разказва един брат. И тя можеше на времето да се разпита, но не съм питала тогава на времото това.

За новата 1914 год. Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година", на която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове на възкресението". Това е ръкопис-беседа, тя не е стенограма. Той сам я е дал и е печатана. Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год. Негов ръкопис. Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите.

[←6]

Ев. Йоана 19:5.

[←7]

Ев. Йоан 12:24.

[←8]

I Кор. 12:7.

[←9]

И в беспорядке есть порядок (рус.) – и в безпорядъка има порядък.

[←10]

Мат. 25:15.

[←11]

I. Кор. 13:1.

[←12]

Битие 37: 5 - 11, 39: 1 – 23.

[←13]

Ев.Йоан гл. 12:26.

[←14]

Ев. Матей 18:10.

[←15]

Ев.Йоан 20:29.

[←16]

Страдивариус, Антонио (1644–1737) – прочут италиански майстор на цигулки, живял в Кремона; на цигулка, изработена от него, е свирел Николо Паганини.

[←17]

Ев.Йоан 17:3.

[←18]

Ев.Матея 12:12.

[←19]

Ев.Лука 18:10.

[←20]

Ев. Йоан 17:3.

[←21]

Водвига – вероятно вдига

[←22]

Ев.Матея 10:28.

[←23]

2) Езекил 39.

[←24]

Херберт Спенсер – или Хърбърт Спенсър (1820–1903) – английски философ и социолог, представител на социалдарвинизма.

[←25]

Гал. 5:17,22

[←26]

Ев. от Йоана 1: 1

[←27]

I Петрово послание 2:2-4

[←28]

Ев.Матей 23:8.

[←29]

Ев.Матей 28:19.

[←30]

Ев.Матей 13:46.

[←31]

I Кор. 5:11.

[←32]

Ев. Йоан 14:6.

[←33]

Русский человек живет задным умом – руският човек живее посредством задния ум.

[←34]

Ев. Лука, 12:7.

[35←35]

Ев. от Матея 4: 3-11

[←36]

Ев. от Лука 15: 11.

[←37]

Ев. от Матея: гл. 6.

[←38]

Война между гърци и българи – става дума за Междусъюзническата война през 1913 г. между България и нейните бившите съюзници от Балканската война – Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния.

[←39]

В ІІІ том на „Изгрева“ (стр 30-31) Борис Николов неточно посочва, че този учител е Боян Боев. Стоянка Драгнева внася пояснение по случая в VІІ том на същата поредица (стр. 171): „В Казанлъшките села имало един анархист учител, който като всички анархисти не вярвал в Бога. Учил децата, че няма Бог, че няма провидение и т.н., но през 1912 г. го мобилизират и той отива на фронта. Това е войната със сърбите и при едно отстъпление на българите попада в чужда територия. Успява да се скрие в една пещера, стои 3-4 дена. Отвън ако излезе куршум го чака, вътре ако стои глада го мори. От никъде изход няма. И тогава той казва: „Господи, слушал съм от майка си и от баща си, че Ти съществуваш. Ако наистина Ти съществуваш, изяви ми се по някакъв начин, аз умирам от глад“. Изказал тези думи и не се минало половин час, една костенурка, влачейки половин хляб идва на пещерата, оставя хляба и се връща. Той вземе хляба, подкрепя своите сили, нашите правят ново настъпление, той попада между нашите и се връща жив и здрав в Казанлък и от тогава насетне той започва да проповядва, че има един Господ наистина, който помага в критични моменти.“

[←40]

Д-р Ст. Дуков е от Казанлък и присъства на първите срещи на веригата. Запазени са няколко писма от кореспонденцията му с Учителя.

[←41]

Иван Кронщадски – или Йоан Кронщадски (1829–1908) – руски православен свещеник със светско име Иван Илич Сергиев.

[←42]

Гладстон – става дума за Уилям Гладстон (1809–1898) – английски държавник от Лейбъристката партия, обявил се енергично против турските кланета в България през 1876 г.

[←43]

Евангелие от Лука 10: 23-37.

[←44]

Ев. Лука, 5:37 - 38.

[45←45]

II Кор., 3:17.

[←46]

Ев.Йоан 8:32.

[←47]

Тази беседа не е открита в оригинал, а разполагаме само с името и датата в Каталога с беседи от Учителя. Вероятно записките на Б. Боев са именно от нея, тъй като другаде в свои беседи или лекции Учителя не е говорил така подробно за молитвата „Отче наш“.

[←48]

Деяния на Апостолите 10: 3-4.

[←49]

Книга на пророка Езекиил 37: 3.

[←50]

Йоан 16: 21.

[←51]

Турската война – става дума за Балканската война (1912–1913).

[←52]

Аделина (Адела) Пати (1843–1919) – именита оперна актриса от италиански произход, пяла в оперните театри на Париж, Лондон и Ню Йорк.

[←53]

Матея 22:36-40.

[←54]

Йоан 18:10-11.

[←55]

Данаил 3:29.

[←56]

Яков 3: 17.

[←57]

Йони – най-вероятно става дума за елементарните частици, според представите на науката от първата половина на XX век.

[←58]

Филипяном 3: 8.

[←59]

Матея 25:1-2)

[←60]

Вероятно беседата е държана а 12 ноември, неделя.

[←61]

Евангелие от Матея 6:28.

[←62]

Ибсеновата героиня Ирина – става дума за норвежкия драматург Хенрик Ибсен (1828–1906) и за Ирина, героиня от пиесата му „Когато ние, мъртвите, се събудим“.

[←63]

Солунската акция – най-вероятно става дума за военната кампания на българската армия (от 12 септември до 11 декември 1916 г.) на Солунския фронт по време на Първата световна война (1914–1918). На 19 ноември 1916 г., в деня, в който е изнесена беседата „Разсмотрете криновете“, войските на Тройното съглашение (Антанта) завземат Битоля, което се приема като тежък морален удар върху българската армия и държава.

[←64]

Ев. Лука: 19; 9 и Послание към евреите: гл. 1

[←65]

Съглашение и Централни сили – междудържавни коалиции, воювали в Първата световна война (1914–1918).

[←66]

Ев. от Йоана 3: 14, 15.

[←67]

Матея 8: 24, 25.

[←68]

Римляни 12:7.

[←69]

Йоан 6:45.

[←70]

Джон Уесли (1703-1791).

[←71]

Матея 22 – 21, 22.

[←72]

II Пет. 3:18.

[←73]

Ев.Лука 10:40-42.

[←74]

Ев. Лука 16:13.

[←75]

Мат. 5:11-12.

[←76]

Ев.Матей, 18:3.

[←77]

Матей 5:13.

[←78]

Матей 5:14.

[←79]

Шекспирова драма – става дума за комедията „Венецианският търговец“.

[←80]

Битие 28:12.

[←81]

Матея 28:9.

[←82]

Матея, 7: 21.

[←83]

Матея 5:8.

[←84]

Халеевата комета – голяма и ярка комета, на- речена на името на английския астроном Едмънд Халей; описана е за първи път през 1531 г. и се появява през период от 75-76 години. Нейното последно наблюдение е през 1986 г. и ще бъде наблюдавана отново през 2061 г. През 1910 г. Земята преминава през нейната опашка.

[←85]

Йоан 10:10.

[←86]

Матея 19:6.

[←87]

Матея 12:35.

[←88]

Михенк-таш (тур. mihenk taşı) – пробен камък. Пробен (лидийски) камък е плочка от тъмен камък, пр. лидит, използвана за оценяване качеството на благородни метали. Повърхността му е фино огладена и меките метали оставят видими цветни следи върху нея. Лидийският камък е използван от ювелирите в Древна Гърция, както и в Древна Индия 3500 г. пр. Хр., за определяне чистотата на благородните метали. Важно негово приложение в античния свят е употребата му при разграничаване на фалшиви монети. Прокарването на линия с благородни метали оставя видима цветна следа върху тъмната повърхност на камъка. Тъй като отделните златни сплави имат различен цвят, неопределената проба може да бъде сравнена с резултатите от проба с известна чистота. Това е метод, използван още в древността. В съвремието могат да бъдат приложени и допълнителни анализи. Следите от златото реагират по различен начин с разтвори на азотна киселина и царска вода, което указва качеството на метала.

[←89]

Йоан 15:10.

[←90]

Йоан 4:24.

[←91]

Лука 6:39.

[←92]

През юни/юли месец на 1917 г. Учителя е интерниран във Варна по политически причини. Наложена му е забрана да напуска града, което продължава до около месец март на 1918 г. Така той на практика е лишен от пряк контакт със своите ученици.

[←93]

Матея 20:20.

[←94]

В първото издание е записано, че беседата е изнесена на 23 юли, но тогава се пада вторник, а стилистиката тук е изцяло на „неделни беседи“ и затова допускаме, че е държана на 23 юни, неделя.

[←95]

Лука 19: 30

[←96]

Матея 4: 3-10.

[←97]

Лука 12: 12

[←98]

Послание към Римляните 12: 12

[←99]

Послание към Ефесяните 4: 22-24.

[←100]

Йоан 2: 10.

[←101]

От Матея 9: 20-22

[←102]

От Лука 13: 10-11

[←103]

Лука 22: 61

[←104]

Матея 13: 33.

[←105]

Марка 10: 10

[←106]

Йоан 12: 12-13.

[←107]

Матея 5:14

[←108]

Същества на благородството – става дума за йерархията Господства, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на интелигентността и радостта.

[←109]

Съществата на Доброто - става дума за йерархията Сили, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на движението и растенето.

[←110]

Началствата - става дума за йерархията Начала или Архаи, която на друго място Учителя Беинса Дуно нарича Братя на времето, състоянието и такта.

[←111]

Испанската болест - първоначално наименование на грипната инфекция. Първата пандемия е регистрирана в края на пролетта на 1918 г. и е взела 40 млн. жертви.

[←112]

Бастун

[←113]

Да се огражда и разделя земята, която принадлежи на Бог в части ръце на отделни ниви.

[←114]

Тук в смисъл на стеснителност, смущение, неудобство, свян, конфузия.

[←115]

Yuvarlanan taş temel tutmaz.

[←116]

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан Ньойският договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война.

[←117]

[118←118]

Деяния 9:11.

[←119]

Матея, 10:10.

[←120]

Йоан 21:21.

[←121]

Матея 6:6.

[←122]

иждивявам – изразходвам.

[←123]

8 януари 1920 г. е четвъртък. Вероятно има допуснат пропуск в датировката. Беседата е публикувана в томчето от неделни беседи „Да възлюбиш Господа“ през 1949 г. И по стил тази беседа прилича на неделна.

[←124]

Учителя поставя подобен въпрос в „Науката и възпитанието: „Йов е питал „кой е родил капките на росата“.(Йов 38:28) И ние питаме кой е родил капките на злото. Защо един е кротък, а друг – свиреп?“

[←125]

Тази беседа е открита в ръкописен варинат в личния архив а Минчо Сотиров и за първи път е публикувана в поредицата „Изгревът“ – том 25. Следващата неделя – 15.02.1920 г. вероятно е държана неделна беседа, но до този момент все още не е открита.

[←126]

В „Науката и възпитанието“ от 1896 г. Учителя за първи път говори за тази песен: „Няма спокойствие, „Борба непрестанна е този наш живот“ – казва поетът“. По-късно в писмо до Пеню Киров от 3 август 1899 г. Учителя цитира същото изречение, като казва, че това е песен. В лекция от Специалния клас, изнесена на 14 ноември 1930 г., той споменава: „Кога-то един човек каже, че иска да живее, това значи, че той ис-ка да се освободи от известни ограничения, не само от едно, от безброй ограничения на живота. Затова казват, че животът е борба“.

[←127]

Луи Куне (1835-1901) е един от най-влиятелните, макар и непризнати, авторитети в медицината на XIX век. Той е немски природолечител, известен с методите си на хидротерапия със студена вода, които са предназначени за подобряване функциите на организма, чрез стимулиране на долната част на корема.

[←128]

Погубване на Лернейската хидра е един от дванадесетте подвига на Херкулес, където той се изправя срещу чудовище с девет глави, една от които е безсмъртна. Когато обаче се отсече една от другите осем глави, на нейно място израстват две нови, което прави битката много трудна и непредсказуема.

[←129]

Камий Никола Фламарион (на френски: Camille Flammarion) е френски астроном, популяризатор на астрономията и науката, основател на Френското астрономическо общество и на частна обсерватория в Жювизи.

[←130]

Годината на тази беседа вероятно е сгрешена, тъй като е записана 1920 г. 16 януари 1921 г. е неделя и по това време Учителя е в Русе.

[←131]

Витриол – силно отровно вещество.

[←132]

Буддхи (санскр.) – понятие, използвано в антропософията, което означава „Вселенска душа“ или „Разум“.

[←133]

На друго място в беседите си Учителя не пояснява това понятие. Рудолф Щайнер говори за три Логоса – І-ви – Бог; ІІ-ри – Макрокосмос и ІІІ-ти Микрокосмос;

[←134]

Девакхан (санскр.) – „Обител на боговете“; В своя лекция от 7 юни 1906 г. Щайнер обяснява: „Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека. След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото. След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.“

[←135]

Християнска наука (Christian Scientists) е доктрина, разработена в Нова Англия (Бостън) през 19 век от Мери Бейкър Еди, която твърди в своята книга за наука и здраве от 1875 г., че болестта е илюзия, която може да бъде коригирана само с молитва.

[←136]

Тук и на още две места по-нататък в беседата е написано същото, а именно, че подсъзнанието се свързва със сърцето, а съзнанието – с душата. Но в Словото си Учителя, когато прави тази аналогия, използва следната парадигма: Свръхсъзнание – Дух, Подсъзнание – Душа, Самосъзнание – ум, Съзнание – сърце,. Ето например в беседата „Сродните души“ от 1.1. 1922 г. той казва следното: „Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух.“

[←137]

Фрейлина (от нем. Fräulein – неомъжена жена, момиче) – звание, което се давало на по-млади жени в Русия след царуването на цар Петър. Това звание се давало на представителки от знатни дворянски фамилии. Фрейлините са съставяли свитата на императрицата или на княгините.

[←138]

Тук е второто място, където сърцето се свързва с подсъзнанието, а не със съзнанието.

[←139]

Член четири от закона - става дума за Постановление 4 на Министерския съвет от 1920 г., озаглавено За прилагане в най-непродължително време Закона за преследване незаконно обогатените чиновници; издаването му е наложено като мярка срещу нарушения на конституцията и причиняване вреди на държавата за личен интерес по време на правителствата на Радославов и Стамболов.

[←140]

Хърбърт Спенсър (27.04.1820 – 8.12.1903) – английски философ, психолог, социолог, един от родоначалниците на позитивизма. Учителя за първи път споменава този цитат в „Науката и възпитанието“: „Ще дойде време – казва философът Спенсър, – когато вътрешните условия на органичния живот ще дойдат в съгласие с външните природни условия. Тогава животът ще стане непреривен, нека кажем – вечен. Онези, които придобият този живот, ще бъдат блажени.“ След това в беседата от 19 октомври 1914 г. споменава за същото: „И затова Херберт Спенсер казва на едно място: "Когато външните сили на Природата се уравновесят с вътрешните процеси на човешкия организъм, ние ще имаме вечен живот във физическия свят." Кои са тези външни сили? Те са тези вредни елементи. Когато се уравновесим, когато започнем да разбираме какво желаем, какво искаме и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята, колкото време искаме - 100, 500, 1000 години и ще можем да заминем пак, когато искаме. От нас ще зависи.“

[←141]

Тук е третото място, където би трябвало да се каже: „стремеж на сърцето в съзнанието, като чувство на душата в подсъзнанието“.

[←142]

В първоначалното издание е написано обратното „отвън навътре“, което противоречи на контекста, но и на идеята като цяло.

[←143]

Тази беседа досега не е излизала в печатен вариант, нито е включвана в някой от съществуващите каталози. Открита е през 2014 г. от добросъвестни, скромни, Божии работници и любезно предоставена на жадните за Слово души. Благодарим! Ръкописът е разчетен от стенограма, изписана с красив почерк, вероятно на стенографката Савка Керемедчиева (1901-1945). Настоящият текст, както и наименованието на беседата са изготвени от Специалния клас в Бургас към Просветен съвет, съвместно с приятели от София.

[←144]

Напокон (остар.) – най-подир, най-накрая.

[←145]

Шиник (тур.) – дървен цилиндричен съд за зърнени храни – към половин крина: 8 – 10 кг.

[←146]

Вероятно дармон, дръмон (от гр. dremyni) – решето с едри дупки.

[←147]

Неврастения (от гръцки: слабост на нервите; от τὀ νεῦρóν, неврон – „нерв“, и ὰσθενὴς, астенес, „слаб“) – вид невроза, която се проявява с нарушение на съня, умора и намалена работоспособност, повишена раздразнителност и др.

[←148]

Джамбон (от фр.) – шунка.

[←149]

„Парице, парице, всесилна царице, с тебе – в рая, без тебе – накрая” е парафраза на популярното в края на ХІХ век стихотворение на Петко Славейков „Песен на паричката“ (1861 г.). Тази фраза се използва от Учителя в множество лекции и беседи.

[←150]

Модус (лат.) – разновидност, начин.

[←151]

Бит, 18:1 – 8.

[←152]

Телина – вероятно телешко месо.

[←153]

Ис, 66:3.

[←154]

Гръцмон (разг.) – гръцмул, гръклян.

[←155]

На парила – вероятно на огън, на парене.

[←156]

Това е приказката на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя“.

[←157]

Ешафод – издигната на публично място площадка, на която се изпълнявали смъртни присъди.

[←158]

Йн, 12:24.

[←159]

Тази история е разказвана и в др. беседи на Учителя: „Разправят история за един руски проповедник на 85 години. Отива един престъпник, който убил руския княз, да се изповядва пред този стар отшелник, как е извършил престъплението. Тъй като полицията започнала да го издирва, при изповедта си той поставя ножа, с който е извършено убийството в джоба на изповедника. После казва на властта: „Да ви кажа кой го е убил. Идете при еди-кой си проповедник и там ще намерите ножа.” Хващат изповедника, намират ножа и му казват: „Откъде е този нож?” Той казва: „Дойде един да се изповяда.” Но полицаите не му хващат вяра. Какво ще каже този отшелник? Осъждат го. Как ще се оправдае? Вие ако сте на мястото на проповедника и сте дали обещание, че нищо няма да кажете, ще трябва понесете престъплението на престъпника.“

[←160]

Липсващ текст в разчетената стенограма.

[←161]

Мк, 4:3 – 20.

[←162]

Пепеляна вода – буквално вода примесена с пепел. При католиците Великденският пост започва не в понеделник, а в сряда, наричана Пепеляна (dies cinerum – ден на пепелта). На този ден вярващите си посипвали косите с пепел (в по-ново време – само с вода и малко пепел в нея) в знак на разкаяние за сторените през годината грехове. В народната традиция се вярва, че когато корите за баница, юфката и др. подобни продукти се направят с пепеляна вода, стават по-хрупкави и вкусни. В народната медицина пепеляната вода се използва при лечение на някои болести.

[←163]

Предрешвам се – преобличам се с чужди дрехи, за да не бъда разпознат.

[←164]

Има объркване с датите на тази и следващата беседа. В първите издания те са отпечатвани една след друга, също така и връзката помежду им е ясна, а и Учителя говори за това директно в „Плачът“. На 9 октомври липсва беседа, затова логично би било да вземем тази дата, а не посочената – 19, когато дори не е неделя.

[←165]

Посочената дата в първите издания е 16 XI. 1921 г., но тогава е сряда. Освен това става ясно от думите на Учителя, че тази беседа е държана непосредствено след беседата „Братя и сестри в Христа“. Най.вероятно е станало объркване и датата е 16. Х. вместо 16. ХІ.