10 август, сряда

Срещата на членовете на Веригата („съборът“ т.нар. в поканите) и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Анастас Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев.

От поканените за тазгодишния събор се явиха:

1. д-р Христо Стефанов Дуков (родом от с. Загоричани, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък¹⁵⁵) от Казанлък,

2. Илия Зурков¹⁵⁶ (от гр. Елена, а живущ в Бургас) от Бургас,

3. Матей Попов¹⁵⁷ (родом от Котел, а живущ в Бургас) от Бургас,

4. Христо Тончев¹⁵⁸ от Казанлък,

5. Сотир Щерев¹⁵⁹ (родом от Татар Пазарджик, а живущ в Бургас) от Бургас,

6. Александър Кръстников¹⁶⁰ (родом от Габрово, а живущ в Бургас) от Бургас,

7. Димитър Голов (родом от Котел, а живущ в София) от София,

8. Симеон Драганов от с. Беброво, Еленско (този брат не е бил поканен, но като се намерил в Търново по време на събора и разбрал, че той ще се състои, успял да измоли позволение да бъде приет да присъства с обещание, че е готов да работи най– тежка работа, която ще му се отреди),

9. Петко Иванов Гумнеров (родом от Церово, Татарпазарджишко, живущ в София) от София,

10. Пеню Киров (родом от Карнобат, живущ в Бургас) от Бургас,

11. Кънчо П. Стойчев (родом от с. Дервене, Старозагорско, живущ в Бургас) от Бургас,

12. Анастас Бойнов от Търново,

13. Тодор Стоименов (родом от Татар Пазарджик, живущ в Бургас) от Бургас,

14. Михалаки Георгиев (родом от Видин, живущ в София) от София,

15. Драган Попов (родом от с. Беброво, Еленско, живущ в Търново) от Търново,

16. Константин Иларионов (родом от Габрово, живущ в Търново) от Търново,

17. Никола Янев (родом от Айтос, живущ в Бургас) от Бургас,

18. Деньо Цанев (родом от с. Ханзаларе, Пловдивско, живущ в Бургас) от Бургас,

19. Никола Ватев (родом от с. Ново село, Троянско, детинството си прекарал в Габрово, дето е отрасъл като осиновен, а живущ в Русе) от Русе,

20. Иван Дойнов (родом от с. Беброво, живущ в Търново), от Търново,

21. Петко Епитропов (родом от Панагюрище, живущ в Пловдив) от Пловдив,

22. Иларион Стойчев¹⁶¹ от Русе,

23.Иван Русев¹⁶² (родом от Бяла, живущ в Русе) от Русе,

24. Спас Димитров (родом от Ямбол, живущ в София) от София,

25. Петър Тихчев (родом от с. Беброво, живущ в Русе) от Русе,

26. Елена Иларионова (родом от Габрово, живуща в Търново) от Търново,

27. Мария Дойнова (родом от с. Беброво, живуща в Търново) от Търново,

28 .Парашкева Бойнова от Търново,

29. Здравка Попова от Търново,

30. Гина Гумнерова (родом от Меричлери, Чирпанско, живуща в София) от София,

31. Величка Н. Ватева (родом от Габрово, живуща в Русе) от Русе,

32. Величка Стойчева (родом от Габрово, живуща в Бургас) от Бургас.

Гореозначените поред, според именното повикване, бидоха изпращани в заседателната стая, гдето насядахме всички около двете маси, според означения тук ред.

Върху масата бяха постлани три ленти – синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи, и двете от тях – синята и портокалената – се простираха до края на първата маса, а средната, червената, отиваше дори до края на втората маса, както е и означено по-долу (Фиг. 9). На източната стена имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, изработен художествено с маслени краски, а другата картина бе великата емблема – Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено черковно кандило (сребърно и запалено).

В 9,35 ч. се откри занятието с изпяването от всички „Воскресение Твое, Христе Спасе“, произнасяне молитвата „Отче наш“ и „Добрата молитва“, и изпяването на „Великото славословие“¹⁶³.

Г-н Дънов след това произнесе:

Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца. Отец на Виделината, от когото произтичат всичките блага на Земята, който ви е пратил на Земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата Истина. Тази Истина ще ви направи свободни. В тази Истина Аз пребъдвам – така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете: скърбите – това са Божията повдигаща се ръка за вас; мъчнотиите – това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки.

Любовта – това е Животът; тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на Живота. Вашите тела – това са храм на Бога; вашите души – това са камъните, които образуват Небето; вашите духове – това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята – те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте Мир в душата си – не мира на света, но Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за възкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил.

Помнете, не сте свои си – вие сте раби на Бога Живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе Си вам. Само тогава ще Ме познаете, както Аз ви познавам. Сега още има голяма тъмнота във вашите умове, но Духът, който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъдва във вас. Той ще направи всичко светло¹⁶⁴ и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: „Без вяра не може да се угоди на Бога“¹⁶⁵. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз Съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще погине. Помнете – този кораб не потъва. В света може да станат много промени, много изменения, но Отец, който ръководи това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души! Аз ще ви дам този Мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец Сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка Радост и Веселие.

Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията Правда, да възтържествува Божията Любов и да се прояви, да възтържествува Божията Мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията Истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият Живот и чрез него да ви се дадат всичките блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца Вашего, на Бога Моего и Бога Вашего – да се възцари Той и да бъде все и вся.

Чада, имайте Любов помежду си. Любовта дълго– търпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всички се радва, всички повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на Любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви Живот! Само тя е в сила да премахне неугасимото зло, което разрушава човешкия Живот. Не се поддавайте на тази съблазън, не се трудете да обърнете камъните в хляб, не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдности. Макар да ви дават целия свят, отхвърлете го, защото благото на Живота е само Господ. И когато Той пребъдва във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И Сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде Знание и Мъдрост чрез Духа си, за да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята воля и Волята на Отца Моего.

Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: „Пишете!“ А след продиктуването му и след особена молитва г-н Дънов се обърна към всички с думите:

Всякой от вас, освен даденото Слово, ще прочете и 14-а глава от Евангелието от Йоана. И добави: Това Слово, което ви се даде сега, може да го прочетете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото, ако го четете другиму, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това Слово, а четете го на онези, които са като добрата земя, защото само там семето ще може да израсне.

Подир няколкоминутен отдих в 11,30 ч. заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 ч. днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение – размишление и молитва, което ще става в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 17 до 11 ч. вечерта, утре, 11-того, в 2 ч. след полунощ до 7 ч. заранта, и ще продължи пак от 5 ч. подир обед до 7 ч. вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 ч. вечерта до 11 ч. преди полунощ, след което бдението ще продължи отново на 12-того от 2 ч. след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, то излиза, че свършването на бдението ще стане на 12-того в 4,30 ч. заранта. Редът, по който ще ходим един подир други за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всякой, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на вратата и изговаряне думите: „Да бъде Името Господне благословено“.

Във време на бдение – добави г-н Дънов – всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате Духа във вас и той ще ви научи.

Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“, затова който от вас се почувства недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там да си навлича отговорност.

И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. Религиозен живот не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй, да притежаваме благоволението на Бога и човеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче щастливи могат да ни направят само духовете. Но те са и [тези], които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум.

Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя. Та целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползват от тях. С нашите мисли трябва да окуражим мнозината, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си – към това се стремим и то е намерението ни. Не бива да се стесняваме и да се питаме защо ли ни викат от Господ, защото този въпрос е излишен пред обширния простор за работа.

Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, да си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат.

Тук вие съставлявате само един конус, така че на физическото поле ви трябва широка основа, докато в Духовния свят е потребна само една точка.

Подир изпяването на „ С нами Бог“¹⁶⁶ и „ Ангел вопияше“ събранието се преустанови до довечера, когато в 8,25 ч. то наново се продължи. В това събрание присъства и баба Венета¹⁶⁷ от Търново, а така също и Иван Русев, който започва да присъства на събора. Г-н Дънов говори върху следното:

Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“¹⁶⁸, а Христос казва: „Бдете и молете се.“¹⁶⁹ Молитвата има трояк характер – тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много двадесет и пет минути може човек да не приема въздух, и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, то е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде настроение за молитва у вас, никога не бива да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е вече Духът скоро да не дойде, за да ви настрои наново. Значи във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лошите желания, които, ако даже са нашествали душата, изхвърлят се навънка. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и като по тоя начин не се сношава вече с Него, злото настъпва.

Молитвата не бива да е едностранчива, само за облага, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият Дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към него, също както цветето, което навреме се е разцъфтяло. Та човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък, за да се не лишим от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога, и второ, да се обединят духовете.

Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и дойде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние върху всичките отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ отговаря. Само че когато се молите, никому, ама абсолютно никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проявят и докато делото не се изпълни. Защото ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сам ще сте виновният. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си принесъл до един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранил две хиляди деца. Той от опит твърди, че колкото повече с детско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се е отговаряло на нея. Тази е опитността и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издръжката на маса мисионери в Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести.

По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак – положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага – молите се, а не получавате отговор; в такъв случай приличаме на човек, който иска да повдигне едно бреме, но като не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го повдигне. Някогаш такъв може да се нуждае от помощта и на един, двама, трима и повече човеци. Та следователно и ние при несполука в молитва ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри – според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко можете да го приложите на практика.

Като свърши горното слово, съобщи ни се, че утре, 11– того, ще се говори: „Как трябва да се работи, начините за работа в света“. Ще ни се дадат някои упътвания за работа.

Изпяхме „Воскресение Твое, Христе Спасе“ и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта в Псалом 19:5.¹⁷⁰ Заседанието се преустанови в 9 ч. вечерта.