Г. РАДЕВ – БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

10 ч.с.

Като жива семка у нас е посята идеята за братство – едничък социален закон на разумните човешки души, които живеят в любовта.

Тази семка започва да никне в нас, и нейните пръвни трепети пробуждат в нашето съзнание идеята за братско общежитие.

Братското общежитие е предверие на братството. При условията, при които се намират днес човека и земята, то е едничко осъществяване на братството, едничка социална форма, в която то може да разрастне.

Постигнато – то дава:

Освобождаване от ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъват свободния растеж на човека. Човек престава да зависи от писания човешки закон, и се подчинява на оня вътрешен закон, който е вложен в сърцето му и написан в ума му. Изтръгва се от робството на изкуствените човешки условия, и се поставя в ония естествени условия, които му дава живата природа. В братското общежитие човек може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещен дълг – сам да си вади хляба.

Братското общежитие е мястото, където човек може будно да премине от това стъпало на съзнание към по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, в която може да се дочака зазоряването на човешката душа, така, както на ранина човек притихнал ожида изгрева на слънцето.

За ученика – братското общежитие е вътрешна школа. Като в алхимична реторта, тук стават онези дълбоки превръщения, в които се раждат вътрешни ценности – качествата на ученика.

Явно е, че братското общежитие е не само външен проблем, а и вътрешен.

Жив организъм е то. Законите на човешкия организъм – най-пълно осъществената комуна – са и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложим онова, което живата природа е вече осъществила.

Жив организъм е: и както тялото има глава и мозък, дробове и сърце, и стомах, като седалища на духовния, административния и стопанския живот, така и братското общежитие има своя глава и мозък, сърце и дробове и стомах, през които протича (общия) пълния му живот.

11 ч. с.