Бележки
[←1]
Вероятно Тодор Гълъбов.
[←2]
Беседата „Кротостта и смирението“, държана на 22 януари (четвъртък) 1920 г.
[←3]
Тази лекция е по пълни стенографски записки. В каталога на Е. Андреева е наименувана „Добрите навици“.
[←4]
Тази лекция е по пълни стенографски записки. В каталога на Е. Андреева е наименувана със същото заглавие „Педагогическа лекция“.
[←5]
Тази лекция е по пълни стенографски записки. В каталога на Е. Андреева е наименувана „Най-добрият метод“.
[←6]
Тази лекция е по пълни стенографски записки. В каталога на Е. Андреева е наименувана „Житно зърно“.
[←7]
Тази лекция е по пълни стенографски записки. В каталога на Е. Андреева е наименувана със същото заглавие.
[←8]
Тази лекция е по пълни стенографски записки. В каталога на Е. Андреева е наименувана със същото заглавие.
[←9]
От 1-14 лекция са по пълни стенографски записки.
[←10]
Тази лекция е по пълни стенографски записки.
[←11]
Тази лекция е по пълни стенографски записки.
[←12]
Тази лекция е по пълни стенографски записки.
[←13]
Тази лекция е по пълни стенографски записки.
[←14]
Лекцията е препечатана от Жива реч, лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, година V (1925 – 1926), т. III, стр. 107, София, 1937 г. – бел. изд.
[←15]
Георги Марков родом в Лом – студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Една от дисциплините която изучаваше Георги в университета беше астрономията. Чрез него аз имах на разположение редица трудове по астрономия и разговорите, които имах непрекъснато с него и с Учителя, събудиха в мене дълбок интерес към тайнствения свят на Небето. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари понеже беше богатски син. Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети. Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства. Той беше непрекъснато като изразител на този живот. Понякога като раздаваше списанието „Новия живот" в университета, напълнеше кошницата с гевреци. Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно. А на времето геврека не беше без пари. И с един геврек бедния студент можеше да изкара един ден без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбления. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота и за слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален. От неговата поезия има само в списание „Новия живот“.
Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат. Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала. Той продължи да разговаря с Учителя няколко часа, а през това време аз го чаках. Когато излезна от стаята на Учителя лицето му сияеше. Само туй можа да ми каже, когато ми даде часовника си за спомен: „Учителят ми каза да отида в Лом. Моят живот вече е в своят край. Затуй аз си заминавам.“ Тръгна си внезапно. Дори аз не можах да го изпратя. Беше толкова екзалтиран и вдъхновен. Учителят го беше закачил за един друг свят, за онзи Космически живот, за който мечтаеше. След една-две седмици той си замина от този свят и на Изгрева получихме неговият некролог от близките му.