ДВАМАТА ПЪТНИЦИ

„Отче наш“

Размишлявайте върху стиха „Всяко дърво по плода се познава.“ Допълнително „Всяка причина от своите последствия се познава и всеки човек от своите дела.“

Човек трябва да има нещо, на което да разчита. Научно казано, да знае качествата и свойствата на нещата. Какво трябва да разбирате под думата „качества“? От първата буква вече имате едно значение. В думата „свойства“, от буквата С, от характера на тази буква вече има друго значение. Думите „свойство и качество“ от първите букви, с които се пишат, вече имат две значения. Изобщо човек трябва да има нещо, на което трябва да разчита. Силният човек на какво разчита? – На своята сила. Ако не можеш да разчиташ на своята сила, това сила ли е? Добрият човек на какво трябва да разчита? За мене доброто е нещо неопределено. Какво е доброто в дадения случай? Какво е доброто – качество или свойство на човека. Сладчината на един предмет свойство ли е или качество? Определете добре! Сега да се отклоним малко.

В даден случай вие трябва да имате една представа за живота. В даден случай ти не може да бъдеш едновременно господар и слуга. По какво се отличава господарят? По какво се отличава слугата? Можеш да бъдеш господар отвън, може да бъдеш господар отвътре; можеш да бъдеш слуга отвън, можеш да бъдеш слуга отвътре. Вие поставяте една философия, която не е права. Казвате: „Тя е майка.“ Какво подразбирате под думата „майка“? Можете ли да бъдете майка без дете? Жена, която няма дете, може ли да бъде майка? – Не може. Баща може ли да бъде, ако той няма дете? – Не може. Вие искате да бъдете господар. Как – отвън или отвътре? Какъв е външният господар? – При дадени условия ще бъдеш богат, ще имаш къща, ще имаш ниви, ще имаш обществено положение. Добре, ти си господар, имаш богатство, искаш да строиш къща, но не си умен. Господар си, пари имаш, обществено положение имаш, но не ти стига умът как да се построи къщата. Има един господин, който не е богат, няма туй положение, но му стига умът да строи къщи. Викаш го: „Иване, ти хубаво строиш къщи, искаш ли да построиш такава и такава къща?“ Иван започва да разправя как ще бъде. Виждаш, че планът е хубав, и най-после казваш: „Направи я тъй, както казваш, аз ще платя!“ Питам: Този слуга ли е или господар? Тогава този строи къщата, другият дава средствата. Едновременно имаме двама господари: единият, който строи къщата, е вътрешният господар, този, който дава парите, е външният господар. Тогава вътрешният господар е външен слуга; другият, външният господар е вътрешен слуга. Заплетена работа малко. Може да нямате никакво богатство и пак да бъдете добър човек. Ще ви приведа един малък пример. Винаги представят богатия човек голям. Не може да представиш силния човек дребен като мушица, все ще го представиш като някой слон. Такава е идеята – нещо грамадно, силно. Вие казвате: „Виден човек, такива мустаци, такива ръце, силен човек.“ Първоначално героите са били много по-големи. Но както и да е, преувеличение има. Ще посмалиш малко, ако е преувеличено. Преувеличението или намаляването зависи от очите. Някой път нещата са преувеличени – очите са такива; някой път нещата са намалени – очите са такива. Когато обичаш някого, казваш: „Този човек е гений.“Щом не го обичаш, ти го туряш на далече. Щом го обичаш, от коя страна го държиш? Две страни има: с едната увеличаваш, с другата намаляваш. С голямата страна го туряш, увеличаваш, казваш: „Гениална работа!“ Като обърнеш голямата към него, малката към тебе, казваш: „Не го бива.“ Туй се прилага в живота.

Ние се отклонихме от въпроса с посторонни работи. Направил си една дреха, хрумне ти – ярка, синя ли да бъде, жълта или бяла. Защо да не бъде ярка? Донякъде да бъде синя или бяла, или жълта, или пък може да бъде зелена. Коланът какъв трябва да бъде? – Бяла дреха с жълт колан. Жълтият колан това качество и свойство ли е? Със зелен колан, със златен колан, с копринена дреха, с какво трябва да бъде? Каква трябва да бъде дрехата? – Твоята дреха трябва да бъде добър проводник на ония сили, които изтичат от тебе. Тази дреха, която носиш, трябва да бъде добър проводник на всички ония сили, които изтичат от тебе; да бъде добър проводник на онова, което възприемаш. По това се отличава хигиеничната дреха. Щом дрехата е добър проводник, тя е дреха на един гений, на един светия. Щом дрехата не е добър проводник, тя е дреха на един обикновен човек, на един глупак. На всички глупави хора дрехите им са лоши проводници. Туриш му една дреха, да бъде добър проводник, този човек почне да поумнява. Но и на най-умния човек, ако туриш една дреха лош проводник, и светия да е, той ще почне да се изменя. Каквато е дрехата на човека, такъв е и човекът. Дрехата, това е неговата кожа. Това е божествената дреха, която има. Тя е първата дреха, която Бог турил на човека. Всичкият живот на човека седи в неговата кожа. Щом промениш кожата на човека, да стане добър проводник, да дава и да възприема, от това зависи всичката му дейност. Мозъкът зависи от повърхността, силата на мозъка зависи пак от повърхността на тази дреха. Силата на земята зависи от кората, от външната страна. Тази дреха, в която е огъната, това е дрехата отгоре, тя е която ражда всичко. Тя крие всичките богатства, външната страна е, в която растат растенията. Надолу, в земята тя няма тази сила, тази плодовитост. Някой път вие изисквате да ви се казват дълбоки работи. Питам: Ако се извади вода от хиляда метра, от две хиляди метра дълбочина от един кладенец и ви дам друга вода от повърхността, коя вода ще предпочетете, коя вода е по-хубава? (От повърхността.) Защо? – Защото е по-близо до слънцето и неговите енергии.

Сега на какво трябва да разчитате? Кое е онова, на което трябва да разчитате? Трябва да имаш в себе си нещо, на което да разчиташ, което при всичките условия да не се изменя. Ако е на физическото поле, да се не огъва, да не се чупи. По отношение на духовния свят какви трябва да бъдат качествата? – Туй, на което трябва да разчиташ, едновременно не трябва да бъде нито много горещо, нито много студено. Защото, ако е много горещо, ще те изгори, ако е много студено, ще те изстуди. Нито много горещо, нито много студено трябва да бъде. А какво трябва да бъде? Една нова дума трябва да се измисли, която трябва да изразява, че нещо е нито много студено, нито много горещо. Щом човек се много разгорещява, може да стане пакост. Някой път във вагоните турят предпазителни устройства, за да не се нагорещяват много. Щом много се нагорещят, спира се движението. Щом човек се нагорещи някъде, спира се движението.

За да се образува един подтик в света, да се образува един подтик във вас, в каквато и да е посока, трябва да имате две противоположности. Една точка, от която да започне вашето движение, и друга точка, в която трябва да свършва. Как наричате вие тази точка? Първата точка, от която вие изхождате, е един малък подтик, от който излизате навън. Туй го наричат причина. Там, където спирате, какво е? – (Последствие, резултат.) Значи правите един превод. Там, дето започва, е причина; дето завършва – последствие. Последствието всякога ще отговаря на онази причина и причината ще отговаря на последствието. Питам: Доброто на какво е последствие? В даден случай, за да бъдеш добър, трябва да бъдеш последствие. Правиш добро някому, последствие е, имаш известни съображения. Онези, които обичаш, към тях ти си добър; онези, които не обичаш, към тях не си добър. Следователно в дадения случай причината на доброто е любовта. Доброто е последствие на какво? – На любовта. Ти не може да бъдеш добър, ако не обичаш. Доброто е последствие на любовта. Когато обичаш, ти искаш естествено да бъдеш добър; когато не обичаш, ти не можеш да бъдеш добър към него. Говорим сега от какво произтича любовта. Когато любовта се проявява в съзнанието, от нея произтича доброто. Майката, която обича детето, е много добра, тя му пригажда на всичко. Доброто е като един резултат, който произтича от любовта. Какво ражда любовта сама по себе си? – Любовта е един вътрешен подтик. Доброто е един резултат. Следователно ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш. Туй е вярно. Ти ако не свържеш така доброто, нямаш наука. За да имаш наука, трябва да знаеш какво нещо е доброто, как да го намериш. За да намериш доброто, трябва да намериш любовта. Значи любовта е чукът, чукането, набиването на гвоздеи. Ти ако нямаш чук, с какво ще набиеш гвоздеите? Набиването на гвоздеите ще бъде резултат. Трябва да имате една наука, на която да разчитате. В дадения случай трябва да знаете да работите.

Допуснете, че вие се обезсърчите. На какво се дължи обезсърчаването? – Обезсърчаване го подразбира, че вие сте далеч от любовта, далеч от знанието. Понеже нямате любов, нямате и знание. От любовта иде доброто в света. Щом иде доброто, то е вътрешната връзка за онова, което ти искаш да постигнеш. Ти можеш да постигнеш това, което искаш, само по пътя на доброто. То е крайният резултат. Там е онова, което ти искаш, което желаеш. И доброто ти ще туриш като при касиер на една банка. Какво е доброто? – Доброто е честно, то е справедливо. Какво подразбирате под думата „честност“? Честен човек е, който държи на думата; безчестен е, който не държи. Честният, каквато дума каже, изпълнява я. Той не обещава онова, което го няма. Добрият човек, честният човек мисли. Ти не мислиш за онова, което не може да направиш. Защо ще говориш за онова, което не може да постигнеш. Не говори за онова, което не може да постигнеш. За пример не казвайте: „Ти светия ли ще станеш?“ – Това е неопределено. Светията е един отличен слуга. Той не е господар. Най-добрите слуги, които аз зная в света, това са светиите. По-добри слуги от тях няма. Светията работи и не прави никакви погрешки. Сега аз вземам светията и гения. Геният е господар, светията е слуга. Геният е отвън, има всички неща отвън, той има физическите работи. Светията е отвътре, той знае как да слугува. Геният знае как да заповядва; светията знае как да работи отвътре. Геният, ако няма качествата на светията, той нищо не може да свърши. Той има всичките условия, но работа не може да свърши. Ако ти не си светия в даден случай, ти не можеш да свършиш работата както трябва. Аз изваждам едно правило: никой от вас не може да прокопса, ако едновременно не е светия и гений. Не може да успее оня, който отвън не е гений, а отвътре светия. За да ти тръгне в света, трябва да бъдеш гений отвън и светия отвътре. Това са максими, това е наука. Питат: „Какво е окултната наука?“ – Окултната наука е да бъдете гений отвън и светия отвътре. Светия да бъдеш, да знаеш да направиш работите, и гений – да заповядваш на времето, да дадеш разпореждане навреме. Щом не даваш нареждания навреме и не заповядваш навреме, ти не си господар. Да кажеш една дума на място, това е гениалност, а да дойдат последствията, това, което душата носи, ти си турил качествата на светията. На думите трябва да знаеш как да заповядваш. Сега казвате: „Ние не можем да бъдем гении.“ Че как ще бъдете гении? Вие не знаете да управлявате езика си. Най-първо гениалността започва с управляване на езика, да знаеш как да го мърдаш. Знаете ли как да си мърдате езика? Ни най-малко не мърдате езика си, както трябва. Ако мърдаш езика си, както трябва, трябва да знаеш какво ще произлезе. Някой път една дума, казана не на място, може в ред поколения да те измъчва. Има думи, като се изкажат, не се връщат назад, имат лоши последствия. Не всяка една дума носи последствия. Казвате: „Защо законът е такъв?“ Думата е последствие от една човешка мисъл. Ти не може да се изкажеш, зависи от силата на човешката мисъл, от човешките чувства. Ако твоите чувства са взели участие в дадения случай, тогава думата ще бъде силна.

Сега въпросът беше за следното: Човек трябва да има нещо, на което да разчита. Ще разчиташ в себе си на любовта, ще разчиташ и на доброто в дадения случай. Не доброто, какво хората мислят за тебе. Представете си, че аз имам една магическа лампичка, нося я в джоба си. Идвам до една заключена врата, изваждам лампичката, цъкам и вратата се отваря. Аз имам магическа лампичка. Виждам човек, окован във вериги, изваждам лампата, запалвам я, веригите падат. После срещна един разбойник, турил си своите револвери. Изваждам своята лампичка – онзи носи нещо външно, аз нося нещо вътрешно – като насоча лампата, падат ръцете. Казвам: Това е знание. Ако вие във вашия ум имате по една лампичка, която, като я насочите, навсякъде да ви се отвори пътят, да падат веригите, кобурите и всички тия работи – вие имате знание. Ако аз хлопам и чакам да ми отворят, нямам знание. Няма да го чакам, той спи, не отваря вратата, ще мина. Даже ако на пътя ми е турена една стена, ще завъртя своята лампа, ще направя дупка, ще мина през нея. Ако има тел, ще я скъсам, ако е стълб, ще го съборя, или дупка ще направя. Вас ви е страх да не съборите вашите стари традиции. По някой път вас ви е страх да се понаведете, понеже ще си съдерете дрехата на гърба или ще си оцапате дрехата. Вие имате високо мнение. Вие ще напуснете тези неща. Човек отвън цапа ли се? Какво подразбирате под думата „цапане“? Да кажем, оцапал си се с дървено масло. Едно време, когато поставяли някого за цар, поливали го с дървено масло. Като го полеят с дървено масло, става цар. С някой рог, напълнен с дървено масло, полеят отгоре на главата. Казват: „ти си цар“ и го полеят с дървено масло. Какво съдържа маслото в себе си? Кои са качествата и свойствата на маслото? Една кожа на обущата, която е корава и убива на краката, след като се намаже с масло, омеква. В маслото има свойство да омекчава нещата. Ако твоите думи нямат масло в себе си, те не могат да бъдат силни. Масло трябва да има. Трябва да проучвате ония качества и свойства на човешката реч, да произнасяте известни думи. В магията сега търсят една загубена дума. Всички хора сега са загубили една първоначална дума, вследствие на това казват: „Всичко си имаме, само едно нещо нямаме.“ Хората казват: „Всичко си имаме, парици си нямаме. Всичко си имаме, живот си нямаме.“ Богати са, но живот нямат. Простите хора казват: „Всичко си имат и ниви, и лозе имат, и добитък имат, жена, деца имат, но живот нямат.“ Всичко си имат тия хора, но живот нямат. Тогава аз разбирам, като имаш всичко, а живот нямаш, какво имаш?: „Всичко си имаме вкъщи, огънчец си имаме“. Всичко имат, хляб нямат. Всичко имат, само светлина нямат в къщи. В даден случай това, което нямат, то е важното, същественото. Та питам сега, какво си нямате? Вие всички сте недоволни, липсва ви нещо, но какво ви е потребно не знаете. В дадения случай какво ви липсва? Може да направите опит да видите от какво зависят усилията на човека.

Представете си един трап, широк един метър, после друг трап – метър и половина широк, трети – два, после три метра. Да вземем един трап, широк половин метър. Ще ви дам 10 лева, вие прескачате един трап широк половин метър. Много кандидати ще се явят. Лесно се пресича половин метър. Давам 20 лева за един трап, широк един метър. Вие го прескачате, доста кандидати ще има. Давам 30 лева за трап, широк метър и половина, 40 лева за два метра, за три метра, за четири метра, за пет, за десет метра широк трап; който го прескочи, ще му дам десет хиляди лева. На всеки метър турям по хиляда лева. Питам сега: Кой ще прескочи трап десет метра? Колко кандидати ще има да прескочат един трап, широк десет метра? Но все ще има един човек, който ще направи усилие. Той ще прескочи метър, два, три, четири, пет, за десет метра ще даде едно вътрешно усилие. Той, ако може да прескочи десет метра, ще вземе десет хиляди лева. Това е цяло богатство. Една крачка колко може да му вземе? Десет-двадесет крачки ще се затича. Птиците пресичат големи разстояния. Той казва: „Не може.“ За една птица е играчка да прескочи. Казвате: „Хвърка.“ Вземете един кон, колко може да прескочи?

Та за всяко нещо има един начин. Има нещо, на което вие трябва да разчитате. На какво разчитат птиците? – Те разчитат на своите крила. Млекопитаещите на какво разчитат? – На своите крака. Млекопитаещите разчитат на своите четири крака. Птиците разчитат на своите крила. Кой от тях може повече? – Птиците. Следователно в дадения случай какво представляват ръцете? Разумната сила на хвъркането в птиците е по-силна, отколкото четирите крака, с които животните бягат. На птиците не трябва да се поставят мостове, те може да минат преспокойно. Сега пренесете туй състояние. На вас много работи в света ще ви се покажат невъзможни. Добре, вие трябва да мислите. Нещата са невъзможни, ако вие имате състоянието на едно животно, но ако имате състоянието на една птица, са възможни. Има обаче неща, които са невъзможни и за птиците. Кое е невъзможното за птиците? Птиците не могат това, което човек може. Птиците може да подражават, като папагала. Той може да подражава, но да мисли не може. По какво се отличават хората, които мислят? Когато запомниш нещата, това не е мисъл. То е отвън, тия неща са като фотография. Кой може да бъде художник? фотографът туря своя апарат, цъка – ето една картина. Но туй изкуство – фотографирането, не е твое. Една фотография не може да даде отличителните черти на човека. Има неща, които съвременната фотография не може да схване. Казват, че фотографията всичко схваща. Хваща нещо физическо, но има нещо в човека, което фотографията не може да го хване. Един фотограф ако фотографира един светия, той ще мяза на арапин. Пък ако фотографира един гений, ще мяза на нещо обикновено, гениалното не може да го схване. Нали и цветовете не може да схване фотографията. Зад цветовете има други нюанси. Вие всичко имате, само че не сте гениални, не сте светии. После трябва да изучавате живота на светиите и живота на гениите. Онзи, който се сърди, гений ли е или светия? Онзи, който е слаб, гений ли е или светия? Геният и светията трябва да ти станат близки. Геният и светията трябва да станат настолна книга, те трябва да станат приятели, трябва да бъдат близки, защото всичкото бъдеще на човека зависи от гения и светията. Ако имаш един приятел гений и един приятел светия, не може да не успяваш в живота. Двама приятели трябва да имаш, ще ги намериш. Като не знаеш какво да правиш, ще отидеш при тях да се допиташ, да ти дадат съвет. Ако нямаш тия двама съветници, ти нищо не можеш да направиш. Сега може да ме попитате: „Как може да стане тази работа?“ Няма да ви описвам.

Според вас кои са качествата и свойствата на единицата? Да кажем, имате един цар, който заповядва; каквото каже, всичко става. Той е първата единица. Вторият е, който прави работите. Царят не може да ги направи. Аз турям така 2. Кой е пръв, кой втори? Единицата на колко части може да се раздели? Най-първо единицата се дели наполовина, на две. Това е едно свойство, едно качество на единицата. Всичката сила на единицата седи в това, че тя може да се дели на две. Работата е отвлечена. Казват: „Дели се на две.“ Имате едно обикновено схващане за деление. Ако ти не можеш да делиш доброто от злото, в тебе знание няма. Не само да познаваш доброто и злото, но гениалността, светийството не можеш да имаш, ако в даден случай не можеш да разделиш доброто от злото като две противоположности. Трябва да имаш знание да отделиш злото от доброто. Не само да отделиш. Отделянето е външната страна. Делението и отделянето, то е същият процес. Много по-дълбоко е да отделиш злото в дадения случай и да го употребиш в една посока, да знаеш как да постъпваш със злото и доброто. Във вашия ум вие как си представяте злото? Бих желал да ми кажете.

Пишете върху темата: „Какво нещо е злото.“ Опишете го. Няма да описвате някаква метафизическа работа, но какво представлява злото. То е много дълбок въпрос. Но във вашия ум какво нещо е злото, как вие си го представяте. Някой път казвате „много зъл“ или „много добър човек“. Господарят казва: „Иване, направи това!“ Той маха с ръка. Господарят казва на слугата: „Махни се!“ Един опак човек, каквото му кажеш, не прави. Добрият човек, каквото му кажеш, е готов да направи.

Има художници, на които каквато и линия да им дадеш, ще намерят място, ще нарисуват нещо, в което ти ще бъдеш на място. Гледам един направи една линия, веднага направи едно магаре, на което режат дърва. Туриш една крива линия, току изведнъж направи една шапка. Каквато крива, каквато и начупена линия да му дадеш, все ще намери място. Умът му работи, майстор е човекът. Казва: „Направете, каквато линия искате.“ Той оттам ще направи нещо и хубаво и ще го направи. Художник е човекът. Такова рисуване има. Гледали ли сте по някой път – аз съм гледал – каквато и линия да му дадеш, той умее да направи нещо от нея. Та казвам: Гениалният човек и светията, каквото и противоречие да срещнат в света, току изведнъж ще направят нещо. Гледаш, на него му стига умът да направи нещо от него. Това за теб е едно препятствие, но за този гений, за този светия е привилегия, че му се е случило нещо.

Пътуват двама души. Единият страхливец, страх го е от змия, другият не го е страх. Първият казва: „Змиите са лошо нещо.“ По пътя виждат на едно място змия. Безстрашният я хваща и я туря в джоба си. Отиват в една гостилница, пълна с хора. Няма къде да влезат, нито да седнат. Искат да седнат, но никой не става, всички седят на местата си. „Чакай – казва безстрашният – аз ще отворя място.“ Накарва тази змия да си покаже главата от джоба му. Всички около масата стават. В 5 – 10 минути всички напускат масата и те сядат свободно. Казва му: „Седни тук!“ Тази змия отвори път в дадения случай. На какво е подобна змията? – Когато видиш, че един човек мисли здраво, каквото и да кажеш, той мисли, той има змия. Змията е емблема на една хубава мисъл. Тази змия, само като си покаже главата, всички отварят път, всички столове около масата се опразват. Та вие се плашите от змиите, защото сте страхливи. Плашите се от една лоша мисъл, искате все добри мисли. В света има повече лоши мисли, отколкото добри. Какво ще правите? Аз ги срещам тия големи змии. Такива големи змии боа какво ще ги правите? Целият свят е пълен повече със змии. Дошла една мисъл на отчаяние, то е някоя стоглава змия. Искаш да се хвърлиш, да се самоубиеш, не искаш да учиш, змия те е хванала, опасала те е вече. Обезсърчил си се, изгубил си съзнание, не вярваш, че Господ ще оправи света. Светът е оправен, но хората са такива. Дойде една мисъл, помрачи. – Една змия дойде в тебе, ти не можеш да се справиш с нея. Ще повикаш своя гений и ще попиташ: „Какво да правя?“ Ще повикаш светията, ще кажеш: „Какво да правя?“ Те ще хванат тази змия и ще ти кажат какво да правиш с нея.

Сега аз да ви кажа: Един носи чук и наковалня в една торба. Влиза в едно село, има малко въглища. Той поставя наковалнята, забие с чука, започва да прави гвоздеи, обръчи – това-онова. Веднага си създава работа със своя чук и със своята наковалня. Казва: „Огън ми дайте!“ Онзи, който не разбира този закон, казва: „Условия ми дайте!“ Той търси благоприятни условия. Тия хора в селото имат нужда от гвоздеи. Той започва – „та-ка-тука“, гвоздеи им трябват, той им даде; трябват им шини за каруца, направи им, даде им, пробие си път.

Ако вие при вашите лоши условия, не може да употребите вашия чук и вашата наковалня, вие може да сте свършили четири факултета, но няма да можете да се справите с мъчнотиите. За пример аз често гледам онези, които гадаят. Някой път са много смешни. Те всичко гадаят, но не знаят този, комуто гадаят, ще им плати ли или няма да им плати. Най-първо ти разгадай ще ти плати или не. Като почнеш да гадаеш, ще му кажеш. Аз съм привеждал и друг път този пример. Във варненско преди години се яви една голяма гледачка. Цялата варненска кааза се стече с коли по 40 – 50 души да им предсказва. Пари ù даваха и други неща ù даваха. След като беше събрала доста работи, разбойници я обират. Тя всичко предвижда, но не може да предвиди, че разбойници ще я оберат. Онзи, който гадае, трябва да знае какъв ще бъде неговият живот. Ако ти не можеш да разгадаеш какъв ще бъде твоят живот, ти не си гадател. Когато гадаеш някому, гледай дали той ще ти плати или не. И още като го видиш отдалеч, виж дали ще ти приеме или няма да ти приеме гаданието, че после му гадай. За да придобиете тия качества, непременно трябва да имате един приятел гений и един приятел светия. Едновременно трябва да бъдете и пълни с любов, и да бъдете добри. Има едно състояние, от което всички трябва да се пазите. Кое е опасното? – Когато един човек около тебе се е обезсърчил, ако ти не внимаваш, той може да те спъне, понеже психическите недъзи може да се пренесат у тебе. Някой път обезсърчението е отвън, то е безопасно, но когато обезсърчението влезе вътре, то има свойство да размеква. На онзи човек, който се е обезсърчил, мускулите отслабват, мисълта отслабва, става безсилен. Онзи, който се насърчава, в него мускулите стават силни – краката, ръцете, главата, неговата нервна система – всичко се засилва у него. Обезсърчението е обратен процес. Следователно, за да се насърчи един човек, трябва да внесеш ония сили, които дават насърчението. В какво седи насърчението? – Да изчезне онова мекото. Някой казва: „Аз не искам да бъда толкова мек.“ Ти не трябва да се обезсърчаваш отвътре. Никога не допускай обезсърчението отвътре. На това основание ти си създаден от Бога. Бог, Който създава всичките неща, Той е вътре в тебе. Той, като те е създал, ти е турил едно предназначение – да стане нещо от тебе. Ако допуснеш обезсърчението, ти анулираш онзи Божествен план, ти противодействуваш на Божественото начало. Ти няма да го спреш, но спираш своя прогрес. Значи ти употребяваш свободата против себе си. Ти казваш: „От мене нищо няма да стане.“ Добре, на какво основание казваш, че от тебе нищо няма да стане? Тя е чудна мисъл. Ако по този път вървиш и мислиш така, постоянно няма да имаш. Ти вървиш в „кьор сокак“ – в задънена улица. В задънената улица какво ще постигнеш? Всички задънени улици са човешки работи. Дойде до някъде, не може. В задънената улица не търси своя идеал. Къде ще го търсиш в задънената улица? Трябва да знаеш от единия край задънена ли е улицата. Не да кажеш: „Това е задънена улица.“ Щом е задънена улица, какво трябва да правиш? – Да извадиш своята магическа лампа, назад не се връщай. Аз съм човек, който назад не се връща. Извадя своята лампа, правя си път. През задънената улица минавам. Всички, които са след мене, виждат, че мога да мина. Значи през задънената улица може да се мине. Но трябва да имам такава лампа. Казват: „Това е невъзможно!“ Ако нямаш светийство и гениалност, не може. Но ако помолиш своите приятели гении и светии, може. Невъзможното за човека за Бога е възможно. Тогава ще ви приведа този пример: Събрали се двама. Единият се хвалел със своята сила. Пътува един с едно дете. Първият казва: „Аз с този камък мога да бия когото и да е.“ Светията казва: „Аз всеки камък мога да го направя ценен.“ Питам: Кой е силен – който убива с камъка или който може да направи камъните ценни? Минава първият, хвърлил един камък, пукнал главата на едного. Хванали го, превързали главата на ударения, него подкарали. Светията се приближава, взема един камък, направи го на злато, казва: „Ще ви дам туй злато, пуснете го. Това злато ще ви дам за пукнатата глава.“ Те искат повече. Взема камък, натиска го, направил повече злато и им дал за пукнатата глава. Все таки хубаво е да имаш един светия, който да стисне камъка, да направи злато и да те освободи.

На мене често са ми казвали: „Кажи ми нещо реално!“ Че какво реално мога да ви кажа? Изкуството как може да направите злато. Сега искам да правите злато, не да хвърляте камъните. Един предмет да стане златен – туй изкуство не може да се придобие. Всички казват: Христос като взел хляб в ръцете си, обърнал очи нагоре, разчупил го на две и го дал на другите. Този хляб започнал да се увеличава. Откъде дойдоха тия частици, увеличаването на хляба отде дойде? Някои считат този факт за възможен, други – за невъзможен. Толстой, който минаваше за реалист, имаше много дебели вежди, интуицията му беше слаба, а обективният ум беше силно развит. Той казва, че Христос, като дал на тия хора хляб и те имали в торбите, то и те започнали да вадят. Всички извадили и раздали, та станало това чудо. Тъй го обяснява Толстой. „Ола-белир“ – и тъй да е. Все таки онази мисъл, която мина от Христа в умовете на хората, е била така силна, че да накара 5-6 хиляди души да си отворят торбите и да дадат. Това е пак сила. Той като извади хляба, всички бяха готови да дадат от своя хляб. Та казвам: Във вас трябва да има един Христос, който, като разчупи хляба, да започне да се увеличава. Всичката мъчнотия е, дето казвате, че не може. Трябва да има нещо, на което да разчитате. Туй, на което трябва да разчитате, трябва ли да се сърдите на него? Може ли човек да се сърди на любовта? Може ли човек да се сърди на доброто? Ситият човек може да се сърди на хляба.

Представете си един човек, който е гладен, дълго време е гладувал. Давате му една пита от най-хубавото брашно – този човек е най-сръдливият – в дадения случай може ли да се сърди на хляба. Щом се сърди, той трябва да го хване. Гладният не може да се сърди на хляба. Жадният не може да се сърди на водата. Ако ти не гладуваш, ако ти не жадуваш, твоята работа не върви по естествения път. Ти вървиш по правилния път, ако гладуваш и жадуваш. Тогава ти вървиш по един Божествен път, дето всички неща се постигат. Ако вървиш в един свят, дето няма никаква жажда и никакъв глад, в този свят няма никакво постижение. Ако вървиш в един свят, дето има радост и скръб, вървиш в един свят на постижения. Вие къде търсите вашето щастие? – В един свят, дето няма никакви скърби и страдания. Сега ако аз взема една хубава цигулка и изтегля всичкия въздух отвътре, ако започна да свиря, какво ще излезе. Ако изтегля всичкия въздух и кажа: Свири! Според научните изследвания, ако изтегля всичкия въздух от една стая, ако изтегля и всичкия етер, светлината не може да се прояви. Най-първо в стаята е било светло. Като започнем да изтегляме въздуха, светлината не може да се прояви и ще настане пълна тъмнина. Има неща, които са проводници във вас и в дадения случай неестествените неща са неестествените мисли. Всякога нещастията в света произтичат от това, че нещата не са еднакви. Ако увеличавате налягането на въздуха, вие правите пресилване на вашите мисли, пресилване на вашите желания. Не пресилвай желанията, но акумулирай желанията! Казва: „Едно желание.“ Достатъчно е едно желание, достатъчна е една мисъл. В даден случай, в даден момент то е най-малкото време, в което твоето съзнание може да бъде будно. Може за по-малко от секунда, може да е една десета от секундата, един момент, по-малък от секундата, тебе ти трябва само едно желание, с което твоят ум да е буден и твоето сърце да е будно. Това ти е достатъчно. На тебе не ти трябват две желания. Следващият момент ще бъде друга мисъл, друго желание. Колко желания ще дойдат в този дълъг процес. Ти ще дойдеш в съприкосновение с всички желания. По този път се постигат нещата. Ако имаш две желания едновременно, съзнанието ще се раздвои, ако имаш две мисли, съзнанието ще се раздвои и ти ще се разхлабиш.

Та най-първо трябва да има единство на съзнанието. Никакво раздвояване не трябва да има. Не допускайте никакво обезсърчение вътре в душата си. Аз не зная друг човек, който да е имал по-голямо обезсърчение от това на Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо обезсърчение никой не е преживял. Той разчиташе на Господа, оставиха го всичките хора и Господ го остави, и той се намери в чудо. Но този човек не се обезсърчи. Н пак излезе да работи. Той, като мисли, мисли, не се обезсърчи и понеже не се обезсърчи, той умря. Ако беше се обезсърчил, той нямаше да умре. Той казваше: „И да умра, ще оживея. И Господ да ме остави, и хората да ме оставят, аз пак ще оживея. И всички да ме оставят, пак ще оживея.“ Никой не е имал по-голямо обезсърчение от Христа. Характерът на Христа седи в това, че като го оставиха хората, като го остави Господ, той каза: „Аз ще оживея!“ На какво се дължи това, че не се е обезсърчил? В мъчнотиите Христос повярва в това, което доказа – че животът не изчезва. Това обезсърчение не трае дълго време, то е само една минута. Но някой път страданията не са много дълги, много малки са вашите обезсърчения. Вие се обезсърчавате от една шапка, че не е купена за Великден; вие се обезсърчавате, че вашите обуща не са от камилска кожа; вие се обезсърчавате, че станало едно съчетание, допуснали сте една погрешка в съзнанието там, дето не трябва; вие се обезсърчавате, че не са ви приели някъде, както трябва. За какво не се обезсърчавате? А се насърчавате за работи, дето всеки може да ви спъне. Не очаквайте нищо. А какво трябва да правите? – Използувайте всичко, без да очаквате. Ти вървиш по пътя, без да очакваш. Ти ще видиш добрите последствия на нещата. Сега ви привеждам този факт в живота: обезсърчението ще дойде, но не се обезсърчавайте. Имайте нещо, на което трябва да разчитате. И Христос имаше големи противоречия, но той вътре в себе си не се обезсърчи. Щом се обезсърчиш вътрешно, ти си нарушил един Божий закон. Бог е отвътре и Той застави Христа отвътре да уповава на Него. Да дойдеш до упование на Бога отвътре, да оставиш всичко друго и всички да уповаваме на Него. Вие всички трябва да достигнете да уповавате на Духа, тогава ще се оправят работите. Всички се научете да уповавате на Този, Който е дълбоко във вас. При най-големите противоречия има нещо разумно, на което можеш да разчиташ. Казвате: „Да бъде Твоята воля!“ Онзи, Който седи дълбоко, Той е реалното, това е разумното, от което зависи всичкото щастие на хората, на цялото човечество, на цялото битие. Бог, който е неизменен, ти, като уповаваш на Него, няма да знаеш как ще вървиш и така ще се постигне всичко. Казвам: Имайте нещо, на което може да разчитате, което не може да се измени. Във всеки човек има нещо, на което той може да разчита. Разчитайте на Божественото. Тогава ще имате за приятели гениите и светиите. Ако ти не можеш да разчиташ на себе си, на Божественото, не можеш да имаш приятели гении и светии.

Щом разчиташ на Божественото, ще ти дойдат двама спътници: един гений и един светия. Каквото поискаш от тях, ще ти бъде. Всеки човек ги има. Вие имате дух, душа, имате ум и сърце. Духът има един подобен на себе си, душата има нещо подобно – сърцето. Не само гении, и светии имате. Духът, това е геният отвън, душата, това е светията отвътре. Ако вие не можете да разчитате на вашия дух, ако не можете да разчитате на вашата душа, на вашия ум, на вашето сърце, вие може да разчитате само на това, което е във вас. Вашият ум, вашата душа, вашият дух и вашето сърце ще разчитат на това, на което и вие разчитате. Туй ние наричаме абсолютното, реалното, Божественото. Само по този начин нещата в света са постижими. Ако човек уповава в себе си на Божественото, тогава трябва да престанат всичките противоречия, които сега съществуват. Никаква дрязга не трябва да съществува в света. Да престанат дрязгите, да престанат всичките обезсърчения.

Сега какво разбрахте? Аз ще ви туря десет дена да прескачате трапове от половин метър до десет метра. Ще направите един опит. Да ми кажете кой от вас е прескочил десет метра. Който прескочи десет метра, ще има десет хиляди лева на разположение. Който прескочи един метър – двадесет лева ще има на разположение; метър и половина – тридесет лева; два метра – четиридесет лева; който прескочи десет метра – десет хиляди лева ще има на разположение. Ако някой се опита да ме излъже, аз ще нося парите в джоба си, аз ще го заведа да прескочи. Сега имате една премия за този, който прескочи десет метра.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

35 лекция от Учителя, държана на 19 юли 1937 г., София, Изгрев.