КРАСИВИ ДВИЖЕНИЯ

Отче наш

Пишете върху темата 24: „Ползата от добре употребените цветове“.

Червеният цвят при биволите ги прави активни. Като види червения цвят, готов е война да води, да се бори. Когато някой човек стане чрезмерно пасивен, хубаво е да си тури червен цвят малко, да си създаде активност. Най-първо, какво трябва да бъде състоянието на един ученик? Ученикът трябва да напусне едно състояние и да влезе в друго. При майка си той учи едно, при учителя си учи друго. Майка му го учи на едно практично учение, учи го как да яде, как да се облича, как да се мие, неща изобщо материални. Материални неща са, с които се занимава майката. Някой път ще го тури в някоя хубава люлка, меко легло, меки завивки. Ако майката през целия живот се занимава само как да храни детето, как да се облича и как да му е удобно в спането, какъв човек ще стане? Ако майка му му служи през целия живот, ще създаде в него един ленив живот. Ленивият живот е неразбран живот. Във всичките хора, в цялото органическо царство има една тенденция, една склонност към покой. Леността излиза от покоя. Първоначално при най-добрите условия в света се е създала леността. Млекопитаещите са седели под големите дървета, храна е имало изобилно. Като се наядат, лягат да спят. Като е лениво животното, не учи. Природата е била заставена и Бог бил заставен да изпратят хапливите мухи, комари, комарчета и комаряги и тия стършелите, как ги наричате? Те започват да мислят защо ги хапят, какво искат, защо им нарушават спокойствието. В същото състояние и вие се намирате. Вашите страдания са като хапливите мухи за животните. И млади, и стари страдате от мухи и стършели, и комарчета. Имаш приятно настроение в себе си, мечтаеш си. Тогава дойде една неестествена мисъл, ухапе те някъде. Някой недоимък имаш и ти страдаш, че животът не може да бъде малко по-спокоен. Не търсете добрия живот. Добрият живот не е живот на спокойствие, но на усилена работа. В усилената работа, в тревожната работа като работи човек, намира удоволствие. И в пеенето например, забелязвам вие като пеете, във вас има желание на покой. Пеете, но не е съсредоточена мисълта ви. Песните мислите да ги изкарате както и да е, че да се отървете. После започвате друга песен, пак гледате да се освободите от нея, като че е една тягост. Или казваш: „Аз тази песен съм я пял.“ Може да си пял една песен много пъти, но дали си я изпял както трябва, то е въпрос. Може да си казал една дума много пъти, но законът е да научиш произношението на тази дума. Защото всичките езици са образувани от неизвестни гами. Говорът е наука за музика. Може да пееш така равномерно, монотонно с един тон. Пееш само с тона „сол“. Това не е пеене. Трябва в говора и пеенето да има най-малко четири-пет тона в слизането. Ако има седем, още по-добре. Но знаете колко мъчно е. Някой път някои от буквите, някои от слоговете изискват слизане и качване. Но в туй отношение човек трябва да бъде буден. Най-първо човек има стари навици, с които мъчно може да се справи. За пример, мъчно е човек да седне и пет минути да седи спокоен, да не се мръдне. Ако седнеш за пет минути, ще започне да те сърби по крака, по ръката. Пет минути да не си мръднеш и очите, да седиш спокойно и умът да е концентриран. Всички тия движения да са под контрола. Сега седиш и се почешеш зад ухото, помръднеш устата, вдигнеш си веждата, пипнеш се по главата. Туй показва едно недоволство във вас. Като не можеш да решиш един въпрос, като се почешеш, мислиш, че ще разрешиш въпроса. Когато някое имане е заровено, ровиш, за да намериш имането. Ровиш, но не си на мястото, дето е то. Ти ровиш, но не знаеш къде. Не буташ на място. Запример, онези, багетистите, лесно намират вода, понеже навсякъде има вода. И слепият може да намери вода. Тури една златна монета някъде, за да я намериш, знаеш колко мъчна работа е. Тази златна монета, и тя има своя сила. Докато дойдеш до тази, златната монета, трябва голямо знание, голямо концентриране. Ако обичаш златото, ще го намериш. Силата седи в това, че всяко нещо, за да го намериш, трябва да го обичаш. И в златото има съзнание, не в самото злато, но онези, които са господари на златото. Ако обичаш тези, които са господари на златото, отваря се и тяхното сърце. Те ще ти дадат от това, което те имат. Майката, когато детето я обича, щом като дойде, веднага тя е разположена да му даде нещо. В българите има един навик. Майката, щом е пекла прясна пита и има бито масло, като дойде детето и ù каже две-три сладки думи, тя ще отчупи от питата, снеме гърнето и намаже филията дебело. Щом не го обича и не е разположена, ще вземе изгорялото и от него ще даде. Не ù се дава от мекото, но от коравото. И масло ще тури много малко отгоре. Сега всички вие имате същото разположение. Когато обичате някого, вие се усмихвате. Друг, когото не обичате, още като го видите, свиете си челото. Когато дойде да седне някой при вас, вие го погледнете. Хубаво, защо ще ви безпокои? Че има за безпокоене. Опасна работа е един човек, когото не обичаш, то е огън, ще седне при тебе, ще те изгори. Някой човек дойде, замине си, заболи те кракът. Тогава ти ще бъдеш умен и още като го видиш, да се отстраниш. По-добре стани, дай му място и ти се отдалечи на друго място. По-добре вземи крайния ред, отколкото с него.

Писанието казва: „Не се противете на злото.“ Видиш, че злото иде, какво трябва да правиш? Отстъпи мястото си, пък ти вземи последното място. Ако злото седне до тебе и мислиш, че можеш да го контролираш, ти си на крива посока. Злото е една енергия, която не се поддава на възпитание, на никакво моделиране, на никакъв компромис. Не може да правиш компромис със злото. Единствената сила, която може да се справи със злото, то е доброто. Вашата погрешка по някой път е, че вие искате да се борите със злото. Искате да му кажете нещо. Нищо не му говори. Злото има свой език. Това са иносказателни работи. Всички вие имате работа все със злото. Имате неразположение. Това се дължи на злото. Имате едно съмнение, това се дължи на злото. Имате една скържавост, това се дължи на злото. Имате една зла памет, това се дължи на злото. Казвам: Всички добри качества се дължат на доброто, всички лоши качества се дължат на злото. Вие сега сте носители на едното и на другото. Мен ми разправяше един българин, бил в града Бостън, в Америка: „Един ден пътувам по една от големите улици, гледам един европейски цар, два, три метра висок, облечен с мантия. Пък гледам всички американци минават и никой не обръща внимание. Зная, че американците са много любопитни. Заинтересува ме защо не му обръщат внимание. Отпред никой не му обръща внимание, когато замине, поглеждат гърба му. Аз се чудя и си казвам: Чакай и аз да видя защо гледат отзад, а не отпред. Гледам, по целия гръб обявления за чадъри, за помади, за обуща и царят носи обявленията на гърба си.“

Да допуснем, че имате една стойка, наведете се надолу, защо се навеждате? Значи, условията са лоши, свиете се. Пък някой път изправите се, показва, че всичко ви е широко. Има една светла мисъл, хубава мисъл има умът ви. Някой път, щом дойде голямата скръб, вие се наведете надолу, мислите. Понеже във вас има една тежка мисъл и едно тежко чувство, вие търсите един начин как да се освободите. Навеждането е много естествено. Едно дърво, преди да е родило, клонищата стърчат, но щом дървото роди, наведат се клонищата. И то мисли как да се освободи от тези плодове. Да кажем, вие имате една мисъл, плод е тя, или едно чувство. Винаги концентрирайте ума си към центъра на земята, да ви помогне, да снеме тия плодове, тази тяжест. И следователно, човек трябва да знае един начин да се пречиства. Когато имате тежки мисли и тежки чувства, когато имате тия течения и от слънцето горе, и от центъра на земята, трябва да знаете как тогава вие може да се освободите от всичките ваши тежки мисли. Когато искате да се подигнете нагоре, трябва да знаете, че има течения от земята към слънцето. Вие може да сте в една стая, но трябва да знаете къде са теченията на слънцето и къде са теченията на земята. В този салон знаете ли къде е течението на слънцето и къде е течението на земята? Вие не ги знаете. И много мъчно е да се определи. Ако дойдеш до течението на слънцето, веднага ще се освободиш от една тежест в стаята. По някой път вие имате молитвени стаи, казвате: „Да се кача в горницата.“ То е течението на слънцето. Следователно някой път вие имате молитвена стая, без да можете да се освободите от тези течения, които идат от центъра на земята. Имате работна стая, тя е течението, което иде от центъра на земята към слънцето. Тези са елементарни работи, които трябва да се знаят. Много мъчно може да се знаят.

Казвам: На всинца ви трябва една положителна наука. Има нещо, което вие по наследство сте приели. Вие сте енергичен, защото баща ви бил енергичен. Вие сте муден, защото майка ви е била мудна, дядо ви бил муден. Ако вървите по тяхната линия, взимате техните характерни черти. Ако дядо ви бил материалист, и вие сте материалист. На дядо ви веждите са били дебели, и вашите са дебели. Когато имаме известни наследствени черти, имаме и външни, и вътрешни черти. За пример, състоянието на един човек се определя от неговата коса. Колкото неговите мисли и чувства са по-груби, (толкова космите му са по-) дебели. Най-първо всеки може да види, често косите щръкват и трябва да турите вода. Някой път искате да бъдат бухлести, хубаво е да имат широчина, по-голям обем. Някой път се намира повече електричество, щръкват космите. Тогава турете вода два-три пъти, за да се уравновеси тази енергия, която се намира в косите. На тялото трябва да се правят бани поне веднъж в седмицата, тия косми се нуждаят от вода, да бъдат проводници на магнетизма. Ако не се мие човек, тогава огрубява кожата, става по-суха. Щом стане косата по-суха, и този човек стане по-сух. Той не може да бъде добър. Празна е торбата. Дойде някой, ти не можеш да направиш услуга. Ако торбата е пълна, готов си да услужиш. Ако имаш само едно сухо парче за тебе, ти не си разположен да правиш добро.

Та казвам: При сегашното възпитание на младите, майките и бащите трябва да знаят как да постъпват със своите деца. Много мъчно е да се постъпва с учениците на една окултна школа. Мъчнотията седи да се нормализират. Всичките ученици идат с разнообразни характери, които не си съвпадат. Някой път се съберат 10-20 ученици, които са еднообразни. Еднообразието в природата произвежда противоречие. Може да направите наблюдения. Когато човек изпадне в меланхолия, черният цвят вече преодолява. Щом преодолява доброто, тогава цветовете преодоляват. Следователно, за да имате едно здравословно състояние, всякога гледайте да имате повече светлина в ума си. Нищо повече! Или повече светлина в ума си, или повече топлина в сърцето си. Топлината носи магнетическите качества, меките качества. Електричеството носи светлината в ума, носи качествата на светлината. За пример, красотата как я считате? От кое качество е тя? Вие обичате един силен човек. Едно право течение е. В тази енергия някои нямат привлекателност, някои имат. Вие правите известни движения, но всичките движения, които правите с ръцете си, не са хармонични. Ако направите едно малко движение на ръката, може да смените едно ваше състояние. Ако не знаете, вие ще се подпушите. Ще изкривите ръката си, ще направите 20-30 движения, докато намерите движението да смените състоянието. Може най-лошото състояние във вас да го смените само като мръднете показалеца. Имаш едно състояние, готов си да дигнеш цял скандал, неразположен си. Туй, което имаш, можеш да го дадеш някому. Да ви кажа как произтичат скандалите. Вземете хапливите мухи. Да ви дам едно обяснение. Една хаплива муха не е лоша. Но понеже на върха на нейния хобот се събира електричество, грамадна енергия електричество и тя не може да търпи. Затова търси някъде да подари това благо, което има. И като дойде, забие си хобота. Като забие хобота, изхарчва си електричеството. 20 мухи ако изпратят своите енергии, ще се подуе кракът.

Сега къде е характерът? Дойде ви нещо във вас, не може да търпите. Туй нетърпение е събраното електричество на хобота на хапливата муха. И ти, като се събере тази енергия, ще ухапеш. Този, когото ухапеш, той ще подскочи. Научната страна: Ти искаш да направиш нещо. Някой път направиш нещо несъзнателно, кажеш една дума, после казваш: „Не трябваше да я казвам.“ Казвам: Колко е необходимо човек да има едно съзнание да контролира силите, които са в неговия ум, да контролира силите, които са в неговото сърце и силите, които са в неговата воля. Здравословно е. Защото ако човек не контролира силите на ума си, той ще обеднее. Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение е лоша бедността. Вие туй наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедността на волята е слаба воля: Решаваш едно, не изпълняваш, решаваш, не изпълняваш. За пример, някой път нали човек трябва да се моли? Някои считат, че не трябва да се моли човек. Трябва да се моли човек, понеже чрез молитвата изучава Божествения език. Ако не се молиш, ще останеш невежа в Божествения свят, няма да бъдеш свързан. Решаваш да се молиш, почешеш се по врата, казваш: „Не съм разположен.“ Разположен, неразположен, трябва да се молиш, нищо повече! Можеш да имаш сто неразположения, ще чакаш да дойде разположението, но може туй разположение да дойде след десет години. Тогава какво ще чакаш? Това е неразбиране. Друго заблуждение, казваш: „Понеже не съм разположен, молитвата ми няма да бъде приета.“ Бог не се нуждае от твоята молитва, тя не е заради Него, тя е заради тебе. Ти, като отвориш устата, приемаш храната, не заради Петка, Стояна. То е една длъжност, един закон, който трябва да изпълниш. Ако не изпълниш, ще страдаш. И в дишането: Същият закон. Ако ти дишаш правилно, то е заради тебе. Когато човек се моли, от невидимия свят ще го учат езика на небето. Като научи езика на небето, всички работи ще тръгнат. Ако вас не ви върви, то е по причина, че не знаете езика на небето. Идеш в Англия, не знаеш да кажеш „хляб“, англичаните не те разбират. Понеже англичанинът цени времето, той е отривист. Ти докато отвориш устата и започнеш да му говориш, то е губене на време. Те казват: „Времето е пари.“

Вземете песента „Вдъхновение“. Всинца пеете „Вдъхновение“. Ти не можеш да пееш „Вдъхновение“, без да бъдеш вдъхновен. За да можеш да пееш „Вдъхновение“, трябва да знаеш как да приемаш и как да изпращаш. Тия процеси трябва да ти бъдат ясни. Ти не можеш да вдъхновяваш, докато не си приел вдъхновението. После трябва да го изпращаш навън правилно. „Вдъхновение“ започва със „сол“. Значи, всеки един плод като цъфне, той изпраща навън. Що е цъфтенето? – То е вдъхновение. Вдъхновеният цвят, туй, което приел от слънцето, изпраща своето ухание навън.

Вашите цигулки са други. Изпейте „Вдъхновение“. Като пеете, повече мисъл. Вие желаете по-скоро да се освободите. /Учителят пее „Вдъхновение“. / Когато има мисъл, тонът върви гладко. Една мисъл не може да бъде правилна, ако тя не е потопена в чувствата, в сърцето. Защото тонът трябва да има сила. Силата се дължи на ума. Мекотата се дължи на сърцето.

Трябва да мислиш едновременно за формата на нещата и за съдържанието. Трябва да мислиш какво нещо е вдъхновението. Дотогава, докогато Божественият Дух е във вас, имате вдъхновение, изпълня ви. Изпълнен си ти и от пълнотата излиза нещо хубаво и красиво. Не може да излезе хубавото и красивото, ако не си пълен. Ако концентрираш ума си и мислиш за Божествения Дух, мислиш за пълнотата. Когато пеете, пейте на себе си. Изпейте „Вдъхновение“, но всеки да мисли за своето вдъхновение.

Или имате „Тъги, скърби“. Какво точно е? /Учителят свири и ние пеем „Тъги, скърби“. / Когато учите „до“, всякога в основния тон трябва да турите напрежение. Мисълта трябва да (е) концентрирана. Щом пееш „ре“, започва движение. Имаш в ума си „ре“, трябва да го вземеш в ума си като движение, не покой. Ако е покой, то не е „ре“. А пък „ми“ е моделиране, начин, мекота. „Ми“-то всякога носи мекота, начин да избегнеш противоречията в живота, да нямаш стълкновение, да закривиш. Форма се дава на нещо. В музикално отношение всичките груби работи с „ми“ се уреждат. А при „фа“-то се дава съдържание. Когато ядеш един плод, ти имаш „фа“. Онова, което ти даде, то е вече „сол“. Онова, което приемаш, то е „сол“. Онова, което си взел, то е „сол“. Разположението, което приемаш, то е „ла“. Музикално ако иска човек, може да се ползува от музиката. Може да проучавате музиката механически, ще имате както когато е направена една кола. Може да изучавате музиката както изучавате растенията. Един органически тон мяза на едно дърво, което дава плодове. Та казвам: В музиката като дойдете, не трябва да си служите с външни правила. Във външните неща се изучава само механиката. В механиката нещата са точно определени. Щом дойдете до органическите места, човек трябва да бъде свободен. Ти като останеш сам, започни да пееш, докато си доволен от своето пеене. Някой казва: Аз не мога да пея. Ти искаш да станеш богат човек, ти искаш да станеш силен човек, имаш много желания, как ще ги постигнеш без музика? Как мислиш ти, без да впрегнеш ума си на работа, без да впрегнеш сърцето си на работа, богат човек не може да бъдеш. Защото ако придобиеш богатството, ще го изгубиш, ще добиеш своето нещастие. Навсякъде, ако добиеш едно богатство, ще го изгубиш и ще добиеш своето нещастие. Всякога трябва да добиваш богатства, които ще задържаш. Ако добиеш една отлична мисъл и я изгубиш, ще добиеш страдание. Ако имаш хубаво чувство и го изгубиш, ще добиеш страданието. Следователно, хубавите чувства не трябва да се губят, трябва да се задържат. Хубавите чувства и хубавите мисли трябва да останат в тебе. Само когато нещата остават, тогава имат смисъл. Следователно, когато пеете „до“, както мислиш „до“, трябва да му чуваш гласа, да му знаеш името. Като му знаеш името, той отговаря. Някъде вие трябва да вземете добър пример. Воловете и биволите по какво се отличават? Биволът е признателен. Ако веднъж господарят му го нахрани с хляб или зобчица, още като му извика на стотина метра, той се обади, четири-пет пъти може да го вика и той се обажда, чува му гласа. На вола ти му викай, той хич не иска да чуе. Студен е. Ако вие имате състоянието на един вол, вие никога не можете да пеете. Ако имате състоянието на един бивол, вие можете да пеете добре. Аз като ви говоря, прави ви впечатление. Казвате: „На бивола сега ще мязаме.“ Нали сте чели, в Хималаите има една раса, 700 души развъждат биволи. Като идеш там, биволът те познава какъв си. И те по биволите ще те приемат. Ако биволите те приемат, и те ще те приемат, ако биволите не те приемат, и те не те приемат. Щом идеш там и ако си лош човек, биволите са неразположени. Тодите се наричат.

Един млад момък върви с една млада мома. Ние седим двама и като мина, не поздрави момъкът. Казвам: Той е много занят с момата, че не обръща внимание на другите. Отиде до едно място, върна се назад. Казва: „Господине, може ли да посвиря на вашата цигулка?“ Какво показва? Познавам го, че е от музикалната академия. Дойдоха вътре, посвириха, намериха пианото отворено, посвириха. После дойде и ми благодари. Аз го послушах като свири, тихо свири. Най-първо помислих, че той ще загърми, но той тихо свири. Та казвам: Често свирете на вашето пиано. От вас, които сте стари, не пеете, които сте стари, не мислите, които сте стари, не чувствувате. Какво ще остане от вас? Ако ти не свириш, ако ти не искаш да имаш сила, ако ти не искаш да имаш топлина, ако ти не искаш да имаш светлина, ако ти не искаш да имаш мекота, какво тогава трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората може да те обичат за три неща: Или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля, че каквото кажеш, можеш да го направиш. Всеки ден каквото дойде в ума ти, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай. Искаш да пееш, не търси удобства. Искаш да пееш, пей, нищо повече. Пей със затворени уста, ако отвън е студено. Когато въздухът е топъл отвън, пей с отворени уста. Щом е студено, със затворени уста. Пей! Казва: „Аз не мога да пея.“ Ти предрешаваш нещата. Казваш, че не можеш да пееш. Не е право да казваш нещо, което не е вярно. Може да не пея, но мога да пея, как не. На себе си мога да пея. Най-после, нека да ми направят една бележка, ще ми кажат, че не е така, ще поправя това. Ти имаш една болест, един цирей, който постоянно щрака. Ако не знаеш да пееш „до“, как ще го излекуваш? Защото циреят е едно яйце, което се мъти. Кога се измъща циреят? Като стане жълт. Жълтият цирей е узрял. Всеки плод трябва да капне. Ще пробиеш цирея, ще изтече нечистото. Един цирей може да го лекуваш, като пееш „до“. Ще пееш или с отворена, или със затворена уста. А вие пеете с отворена уста: „Ох, ох, олеле.“ Кой тон е „ох“? – „Си“. От високо положение е „си“. Показва, че не нагоре, но надолу трябва да се върнеш. Ти си се качил на планината, трябва да слизаш надолу. Няма лошо, че се връщаш долу, ти ще идеш при своите, отдето си излязъл. „Олеле“ е „ре“. „Ох“, пак „си“. „Олеле“ – слизам отгоре, не може повече.

Когато пеете, мислете върху думите, които пеете и върху тоновете. Мислете върху това, за да бъдете свободни. Пеене без мисъл не може. Може да пееш механически, няма полза. Навсякъде, дето умът присъствува, животът добре се свършва. Пееш ли, мисли върху туй, което пееш. Защото всичките хора представят един велик певец. Ти като чуеш, че някой пее, да знаеш, че ти пееш. Да не кажеш, че той пее. Как, аз да пея така хубаво. Нали някой път вие казвате, че в къщи пеете хубаво, пък на сцената не върви. Както в къщи, така и на сцената може да мислите. Вие се опасявате от хората, че те ще ви критикуват. Няма нищо, нека ви критикуват. Нищо не значи критиката. Този, който критикува, той себе си критикува. Ти сам не пееш. Ти никога не можеш да преподадеш нещо, ако ти сам не го знаеш. Много учители преподават пеене, а те сами не знаят да пеят. Учител, който не знае да пее, не може да преподаде пеенето. Как ще го предаде? Ако някой, който не знае да пее, научи другиго да пее, значи той не му е преподал, той сам се е научил. Може да предадем нещо, само което ние го знаем. Доброто не може да го предадеш, истината не може да я предадеш. Истината може да мине през тебе. Музиката трябва да мине през тебе. Ти трябва да бъдеш един добър проводник. Оставете се с тия стари теории. Бъди добър проводник на истината. Като пее някой хубаво, спира се. Ако ти обръщаш внимание на този, на онзи, ти певец не може да станеш. Трябва да обръщаш внимание на всеки певец, на гениалните хора, които пеят хубаво. Ако искате да бъдете добри в света, обръщайте внимание на всички добри хора в света, на всяка добра постъпка. Добро не като едно правило, но за да можете да пеете. Ако можете да пеете, работите вървят гладко. Всякога, когато в живота се залостим, че не върви, музика нямаме. Когато изгубим музиката, работата не върви добре. Ако заболеете от ревматизъм, защо не го лекувате с музика? Запример, хване ви ревматизъм в крака, в коляното, какво показва? – Че вие не знаете как да сгъвате крака. Щом не знаете как да сгъвате крака, знаеш какво означава сгъването? Ако сгънеш крака си, значи: Аз съм съгласен каквото каже небето да го направя. То значи сгъване. Като сгъваш ръката си насам-натам, значи искаш да направиш нещо. Ако не знаеш как да сгъваш ръцете, ако не знаеш как да сгъваш краката, нищо не можеш да научиш, тогава ревматизмът ще те учи как да сгъваш ръката. Започваш да мислиш за болката. Като мислиш, сгъваш крака. Ти учиш как да го сгъваш. Като те боли много, как внимателно го сгъваш. Вас ви се вижда смешна работа. От невидимия свят постоянно ви възпитават. Всичките болки, които претърпяваме в тялото, са възпитателни методи на движение. Когато се научим да се движим правилно, всички болки ще изчезнат. Природата обича правилни движения, разумни движения. Трябва да има една школа, като вървите, красиво да бъде движението. В краката, в очите, в ръцете, в стойката, навсякъде да има една красота.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА. В ИСТИНАТА Е СКРИТ ЖИВОТЪТ!

XVIII година, 39 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 1 септември 1939 г., петък, 5 ч. с., София – Изгрев²³.

Речник

Акламирам: Одобрявам, поздравявам с шумни възгласи, с въодушевление.

Алегро (муз.): Означение за темпо – бързо, весело; музикална пиеса или част от циклично произведение със същия характер.

Алеф, а: Име на първата буква в азбуката на староеврейския език.

Аншлус /нем. /: Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия.

Арахангел вж Архангел

Аржан конте /фр. /: Преброени, разчетени пари.

Архангел / гр. /: Един от първите ангели

Ауфтакт (муз.): Непълен такт; немски термин, който означава слаба част от такта (съставена от една или повече нотни стойности), която предхожда силното време на следващия пълен такт.

Афоресам /нгр. /: Отлъчвам от църквата; отлъчвам от дадена среда; проклинам

Баданосвам: Измазвам с постна боя, с вар; варосвам.

Базиргян /пер. -тур. /: Занаячия, търговец, търгаш.

Батал /ар. /: Изоставен, запустял; развален, негоден

Билник: вж Бинлик

Бинлик /тур. /: Стъклен съд с вместимост 1000 драма, т.е. около 3 литра; дамаджана, билник

Бламирам: Изказвам недоверие и свалям от изборна длъжност.

Букаи /тур. /: Окови за кон или затворник.

Варда, вардала: Стража; място където пази стража

Гем /тур. /: Юзда.

Гном /нем. /: Земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пази нейните съкровища.

Груха, в (с. Драганово, Търновско): Горещина, жега, пек; [горещ, кипящ]

Гуркам: Потапям нещо цяло във вода; гмуркам.

Гьоз-бояджилък /тур. /: Хитрец, шмекер, измамник.

Гьотерица, гьотурица /тур. /: По споразумение, всички заедно; направо през просото.

Давия /ар. -тур. /: Дело пред съда

Дам /тур. /: Обор за едър добитък.

Дервиш /перс. /: Мохамедански монах; дървен сарашки инструмент, с който се извяват ремъци.

Дерменджия /тур. /: Воденичар.

Джигер /перс. /: Бял или черен дроб

Дилаф /гр. /: Щипци за хващане на огън; маша.

Дискус /гр. /: Кръгъл съд на ниска поставка, на която се освещава и начупва св. хляб; също такъв съд, който служи за туряне и раздаване нафора или събиране помощи от християните в църквата; събиране помощ по такъв начин.

Дисонанс /фр. /: Неблагозвучие; несъгласие, разногласие.

Дръндар: Лице, което се занимава с разбиване на памук, ярина, вълна.

Дряхлост: Немощ, отпадналост.

Дубар, дубари /перс. /: Измама, хитрост

Дълнал, задълнал: Задълбочил.

Енервирам /гр. -фр., остар. /: Нервирам, дразня.

Епитимия /гр. /: Църковно наказание.

Епитрахил /гр. /: Архиерейска и свещеническа тясна и дълга одежда, която при служба се слага на шията.

Живиница: Рани от болест на жлезите, които стават най-често по шията; заушка и др.

Жидкост /рус. /: Течност.

Жидкост /рус. /: Течност.

Забъкал, забъквам: Тъпча, навирам, пъхам; забъркал; смесвам, приготвям с бъркане.

Ибрик /пер. -тур. /: Глинен или меден съд за поливане вода при миене.

Иждивява: Изразходва, харчи.

Изполица: Договор за наем на обработваема земя, при който плодовете от земята се поделят между собственика на земята и този, който я обработва.

Изчофила, изчофилено: Наперя, [натруфя], наперено, [натруфено]

Интервал (муз.): Отношението между височините на два тона. По-ниския тон се нарича основен, а по-високия – горен. Интервал, чиито тонове се изпълняват последователно е мелодичен, а чиито тонове се изпълняват едновременно – хармоничен. Според броя на степените включени между основния и горния тон, интервалът се наименува прима (1), секунда (2), терца (3), кварта (4), квинта (5), секста (6), септима (7) октава (8).

Истукан: Нещо изправено, издялано, излято, на което се кланят, идол, кумир; нещо неподвижно, безсмислено, стои без да разбира.

Ихтибара /ар. -тур. /: Почит, чест, уважение.

Каденца /лат., ит. /: Хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане; вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си, изпълнява се без съпровод; отбелязване почивка в музикално произведение.

Калимавка /гр. /: Черна, цилиндрична шапка на православен свещеник или калугер.

Капела /ит. /: Мъжка или женска шапка с периферия.

Каравана (диал.): Разлат, обикновен меден съд с две дръжки.

Кашавар /рус. /: Готвач на войници, работници и др.

Кварта /лат. /: вж Интервал.

Квинта вж Интервал

Керата: Негодник, проклетник

Кешки /тур. /: По-добре би било да...; камо да...; дано.

Кираджия: Превозвач на стоки срещу заплащане; наемател, квартирант.

Ком ил фо /фр. /: Както трябва.

Корсет /фр. /: Широк колан от плат от ластична материя или с металически пръчици, който пристяга талията.

Куркой: Птица мисирка, пуяк, фиток.

Курна /ар. /: Вид каменно или циментово корито под чешма в баня, откъдето се гребе вода за миене.

Кутурица: Изцяло, вкупом, грубо.

Кърчаг: Пръстен съд за вода и др.; стомна.

Кюлаф /пер. -тур. /: Фуниевидна шапка; изигравам, мамя.

Лествица вж Лестница

Лестница, лествица /рус. /: Стълба, стълбица.

Масал, и /тур. /: Любопитна и весела историйка; анекдот.

Матихар (Врачанско): Махам, клатя увисналите си крака.

Матусала вж Метосала

Махана /тур. /: Недостатък, кусур.

Махмуз /ар. /: Шпора.

Меджидия /тур. /: Стара, сребърна турска монета на стойност 20 гроша.

Ментор: Съветник, наставник, ръководител.

Метосала: Син на Енох, дядо на Ной, живял 969 г. (Битие 5:27)

Миситин /тур. /: Посредник.

Модерато (муз.): Означение за темпо – умерено.

Мурафет /ар. –тур. /: Умение, майсторство, изкуство.

Мющерия /ар. -тур. /: Редовен купувач у някой търговец, клиент.

Навождам: Навеждам, наклонявам.

Нахохорил: Наперил, наежил.

Небулоза: Прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни „вселени“ или от газови облаци около звездно ядро; мъглявина.

Нона /лат. /: 9 степен на диатоническата гама; разстоянието между 1-та и 9-та степен.

Обход: Поведение на човек към някого или към нещо; обхождане, отнасяне.

Овде-онде: Тук-там, сегиз-тогиз.

Октава вж Интервал

Олабелир /тур. /: Така да бъде.

Оланджак /тур. /: Тъй да се каже, един вид.

Омбрела /остар. /: Чадър.

Опретен: Да се заловя, да подхвана.

Опретен: Спретнат, пъргав.

Орезил: Правя някого резил; компрометирам.

Орталок, орталък /тур. /: Множество хора; тълпа, общество.

Оскудявам: Изпадам в немотия, засиромашавам, осиромашавам.

Паспал /гр. /: Брашнен прах в мелница, полепен по околните предмети.

Пермутация /нем. /: Разместване, смяна.

Пертурбация /лат. /: Смущение, разстройство на определен ред.

Пещемал /пер. –тур. /: Къса престилка за покриване на част от тялото в баня.

Пилюла /фр. /: Лекарство с различни примеси във вид на кръгло или овално топче, удобно за поглъщане.

Пиростия /нгр. /: Железен триножник, върху който се поставят съдове при готвене на открит огън; саджак.

Прима вж Интервал

Пуздер, пуздра: Съвсем мършаво месо.

Пънкавя (диал.): Напъвам се, мъча се

Рабош: Разцепено на две дръвче, по което режат сметки, вместо да ги пишат на тефтер.

Размъшта: Размества.

Ретора /рус. /: Лабораторен стъклен съд с кълбовидно тяло и дълга, извита встрани шийка; вертикален съд или канална пещ, в която се извършва овъгляването при суха дестилация на дървесина.

Салеп: Полско и планинско цвете с грудки по корена – перуника, гороцвет; гъсто, лепкаво питие, приготвено от подземните грудки на това растение.

Сбутан: Направен как да е; смачкан от някои страни.

Секста вж Интервал

Секунда вж Интервал

Септима вж Интервал

Скръжав, скържав: Скъперник.

Слог /рус. /: Сричка; Стих

Стяжание /рус. /: Имот, богатство.

Схумиш: Разпада се от гниене; скапва се.

Тагарджик: Кожена торба.

Тангента /лат. /: Допряна до окръжност права киния; допирателна

Терца: вж Интервал.

Токмак /тур. /: Чук за хаванче, за дръндаранилък и др.

Трели /ит. -рус. / (муз.): Украса на песен с бързо и преливно повтаряне на някои тонове

Тулум /тур. /: Одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене, масло, катран и др.

Турнел, турнюр /фр. /: Малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да им предават елегантност.

Търгат, търгам: Дърпам, тегля; тръгвам.

Тържик вж Тагарджик

Ундецими /лат. /: Интервал, който е сбор от октави и кварта и съдържа 11 степени.

Физхармоника вж Фисхармоника.

Филон /сргр. /: Одежда без ръкави на православен свещеник, която се облича върху другите одежди при литургия.

Фисхармоника/гр. /: Пневматичен музикален инструмент; устна хармоника, с клавиши за една ръка, физхармоника вж Хармониум

Хардал: Синап.

Хардалия (остар.): Вино, пресечено със синап, та останало безалкохолно.

Харосал /нгр. /: Виждам добро, преуспявам.

Хата: Грешка, погрешка, престъпка; пагуба, поквара, развала; премеждие, беда, пакост.

Хафиор вж Хафиф.

Хафиф /арт. -тур. /: Слаб, оскъден.

Чукундур: Кръмно червено цвекло.

Чутура /рум. /: Дълбок, дървен съд за чукане на сол, жито и др.; глава, кратуна.

Шарлан, шарлаган /перс. /: Орехово, сусамово или друго растително масло, но не зехтин.

Шашкънин /тур. /: Забъркан, смахнат, глупав.

Шепотник: Клюкар.

Шикан, и /фр. /: Умишлено създавани извъртания, мъчнотии и неприятности, главно в учреждения, канцелария, съдебен процес и др.

Шиканира: Правя шикани; преча, извъртам в съдебен процес.

Щерна: Помещение за задържане на дъждовна или друга вода; водоем, цистерна.

Юдол /стар. /: Мъчителен свят.

Юлар /тур. /: Водило на оглавник; оглавник.

Ячмяк вж Яшмак

Яшмак, Яшмаци /тур. /: Покривало за главата и лицето на жена у мохамеданите; було.

A, a – Буквено име на тона „ла“

B, b – Буквено име на тона „си-бемол“

C, c – Буквено име на тона „до“

D, d – Буквено име на тона „ре“

E, e – Буквено име на тона „ми“

F, f – Буквено име на тона „фа“

G, g – Буквено име на тона „сол“

H, h – Буквено име на тона „си“

Теми за домашна работа

МОК, ХIII-та година (1933–1934)

Резюме на 1-ва лекция от І г. на МОК, който може да я препише.

Писмо до квадрата?

Добрите и слабите страни на сегашната култура?

Да се доразвие 28 лекция?

„Аз в живота ще благувам“. Да се научи песента от всички.

Методите и начините за освобождаване от страданията?

Пътят на праведния?

Влияние на човешката мисъл?

Благоприятни условия при самота и оскъдни условия при множество?

МОК, ХIV-та година (1934–1935)

Кои са били причините за писане на Евангелието на Матея? Какво е писано за Евангелието на Матея и какво съдържа Евангелието на Матея?

Коя е най-силната мисъл у човека?

Кое е най-силното чувство?

Ползата от богатството и сиромашията?

Най-малката и най-голямата спънка в живота?

Съществените качества на свободата?

Естествените размери на свободата?

Отличителните черти на гръбначните животни?

Разликата между птиците и рибите?

Ползата от изучаването на миналото?

Понятията добро и зло?

Отличителните черти на грозотата и хубостта?

Качествата на силния и слабия човек?

Отношението между целите и дробните числа?

Свойства на глаголите

Функции на голямото и малкото?

Положителни и отрицателни състояния?

Отличителните черти на умния човек?

Да се напишат по 9 глагола.

За следващия път всеки един от вас да извади, не каквото съм казал [в примера от 31 лекция], но общото заключение, което аз само засегнах. Извадете вашите конкретни заключения без теории, как трябва да се разбира фактът.

Какво нещо е злото? Опишете го.

Качества на голямото и малкото и на силното и на слабото?

Изправянето на три физически погрешки?

МОК, ХV-та година (1935–1936)

Зависимите условия на човешката сила?

Старите и новите методи на самовъзпитание?

Храненето като процес?

Връзката между органическия и неорганическия свят?

Кое е онова в природата, което заставило тия животни да станат месоядци?

Силни и слаби впечатления, силни и слаби мисли?

Свойствата на четните и нечетните числа?

Свойствата на двойните и тройни числа?

Какви са здравословните методи?

Разликата между физическите и духовните ограничения?

Моралът?

Най-съществената мисъл за всеки едного от вас?

Причините на еднообразието?

Разлика между честност и справедливост?

Духът и материята?

Знание и невежество?

Кои са причините за мъчнотиите, които се произвеждат в живота. Кои са причините за създаването на мъчнотиите в живота?

Кои са били ония условия, при които птиците се научиха да хвъркат?

Кои са подбудителните причини човек да въздържа езика си или да въздържа духа си?

Влиянието на добрите мисли и чувства?

Ползата, която допринасят върбите?

Отличителните черти на правите и кривите линии?

Отличителните черти на горчивото и сладкото?

МОК, ХVІ-та година (1936–1937)

Отличителните черти на правите и кривите линии?

Отличителните черти на горчивото и сладкото?

Зависимостта на валежите?

Зависимост на богатството?

Какво аз зная?

Откога се е родило мигането?

Отношението на нервната система към човешкия ум.

Силата на човешката мисъл?

Геометрическата зависимост между правите и криви линии?

Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце?

На какво почива здравето или основите на здравето?

Най-лесният път?

На какво разчита човек най много?

Кое е това, което навсякъде ходи след човека?

Преимуществата на отъпкания и неотъпкания път?

Пишете върху двете думи – доблестен и сръчен?

Форма съдържание и смисъл?

Материални и морални ценности на нещата?

Отношение на нещата?

Най-добрият метод на самовъзпитание?

Функциите на стомаха?

Силни и слаби думи?

Причини, които произвеждат скръб и радост и законите, които ги оформят?

Влиянието на малките и големите дъждовни капки? Влиянието на росата и на дъжда?

Външна и вътрешна зависимост на паметта?

МОК, ХVІІ-та година (1937–1938)

Възможности в живота?

Разнообразие на възможностите?

Плодните и неплодните ябълки?

Възможности на вярата?

Възможностите на надеждата?

Малкото, което спъва?

От какво зависи успехът на човека?

Защо гладът не се утолява?

Напишете седем силни думи по ваша преценка.

Отношение на прави и криви линии?

Нарисувайте гълъб.

От какво се страхува младия?

От какво се страхува водата най-много?

Какво е допринесла човешката уста на човека?

Отношението на твърдите и течните тела?

Функции на черния дроб?

Функции на бял дроб?

Ползата от историята като наука?

Ползата от вегетарианството?

Учението като метод за постижение?

Разлика между честност и справедливост?

Кои са причините, които създават водните течения, обръщането на големи маси вода, които постоянно се движат. Кои са причините, които заставят водата да се движи?

Разлика между постоянство и твърдост?

Взаимните отношения на слуха и зрението?

Взаимното отношение на храненето и дишането?

Отношенията, които съществуват между жидката (течната), твърдата и въздухообразната материя, какви промени стават?

Какво се очаква от младите?

Произход на пиянството?

Произходът на пеперудите или произход на модата?

Защо човек има две уши?

МОК, ХVІІІ-та година (1938–1939)

Каква наука е геометрията?

Защо се скъсяват дните и защо се продължават?

Кои неща спъват човека?

Кое е новото сега, което трябва да дойде в света?

Най-малкият орган в човешкото тяло?

Полза от големите и малки неща?

По кой начин човек може да се подмлади?

Пишете върху една свободна тема.

Външни и вътрешни условия на здравето?

Напишете поетическо произведение върху карамфила, три куплета.

Разлика между органическа и неорганическа материя?

Пишете върху свободна тема?

Защо живее човек?

Идеалният живот от вашето лично гледище?

Икономия в природата?

Предпазливост и страх?

Самовъзпитание?

Защо глупавият човек […]?

Неопределени идеи?

Свобода на съзнанието?

Службата на светлината, на въздуха, на водата, на земята?

Ползата от служенето?

Качества върху противоположностите?

Ползата от добре употребените цветове?

Произход на пеперудите?