НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

(Кратка биография)

1864-1895

Произход. Образование в България и Америка

Учителя Петър Константинов Дънов (1864-1944) е син на известния възрожденски свещеник отец Константин Атанасов Дъновски (1830-1918) и внук на друг възрожденски борец за независима българска църква - чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865).

(Снимка на родната къща на П. Дънов в с. Хадърча.)

1872-1887. Обучение в България

П. Дънов получава основното си образование в родното си село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско. По време на Освободителната война (1877-1878) няма учебни занятия. В края на следващата 1879-а година отива във Варна – в двукласното Реално училище, което прераства през следващите години в Държавна Реална гимназия. Там Петър Дънов учи само три и половина учебни години тъй като в ІV-и гимназиален клас, в началото на зимата на 1884 г. се разболява и боледува дълго. Тогава той преживява дълбок духовен прелом. Заради боледуването му в дневника не са вписани неговите оценки за втория срок на учебната 1883/84 г. Само в графата „Забележки“ има текст: „Не е държал изпит по болезън, но ще държи по представление на докторско свидетелство“. По неизвестни нам причини Петър Дънов вероятно не се е явил на изпит. Прекъсва образованието си във Варненската мъжка гимназия, не я завършва и няма диплома от нея.

След почти година, от началото на 1885 г., от втория срок на учебната 1884/85 година, Петър Дънов продължава образованието си в Богословския отдел на Американското методистко Научно-богословско училище в Свищов. Признават му се трите и половина години от Варненската реална гимназия, и на 24 юни 1887 г. Петър Дънов получава „Атестат“ за завършен пълен 5-годишен курс на училището в Свищов.

(Атестатът на ученика Петър К. Дънов от Американското Научно-богословско училище в Свищов.)

Атестатът му дава правото да бъде методистки проповедник. Мисията го изпраща за една учебна година в съботно-неделното училище при Методистката църква на с. Хотанца, където е пастор и учител (1887/88 г.). През август 1888 г. Петър Дънов заминава в Америка като стипендиант на Методистката мисия в България.

През 1886 г. директорът на Американското методистко училище И. С. Лад изпраща информация за работата на училището в Свищов, озаглавена „Български методистки проповедници“ (Bulgarian Methodist Preachers). Публикувана е през м. октомври с. г. в Американското списание “The Gospel in All Lands” (Евангелието по цялата Земя), представящо Мисионерското общество на Методистката Епископална църква и също други църкви и общества. Към статията има снимка на шестима ученици – четиримата седнали са току що дипломирани пастори, а двамата прави (Христо Бъчваров и Петър Дънов, вдясно) ще се дипломират през следващата 1887 г.

(Снимката, публикувана в статията на американското методистко списание “The Gospel in All Lands”. Петър Дънов е на втория ред вдясно.)

В статията има кратки сведения за всеки от младежите, както и личните им обяснения защо са поели духовната пътека в живота си. За себе си Петър Дънов е написал следното:

„Зная две причини, които ме доведоха до Обръщането. Първата причина беше четенето на религиозни книги, а втората беше заболяване, което ми помогна да се посветя изцяло на Христос.

Докато бях още млад чувствувах сила, работеща вътре в мен, която ме водеше към цел, и която тогава не можех да разбера. Баща ми имаше няколко религиозни книги, които ми четеше. Аз се чувствувах твърде жалък, но не следвах истината. През 1880 година баща ми ме изпрати в гимназията във Варна. През петте години, които прекарах там, постоянно чувствувах душевна борба между добро и зло.

Често ходех и разговарях с някои от Братята (Верните) относно истината, но моето закоравяло сърце не следваше Христа. Тогава бях в твърде окаяно състояние, но Христос ми помогна. Бях поразен от болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почувствувах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христа и със сълзи на очи молих за опрощение на греховете си. Скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да бъда завинаги Христов и да свидетелствувам за Него”.

1888 – 1894. Обучение и живот в Америка

На 19-ти септември 1888 г. Петър Дънов се записва в Богословската семинария “Дрю” на Методистката епископална църква в град Медисън, щата Ню Джърси на САЩ, като специален студент. След първоначалните две години получава разрешение от властите и остава там още две учебни години - 1890/91-1891/92 г., отново като специален студент. На 19-ти май 1892 г. завършва обучението си в Семинарията „Дрю“, без оценка по старогръцки език. Удостоверението от Семинарията, заедно с препоръката на директора Х. А. Бъц и пасторския му лиценз от Русе, както и фактът, че е официално регистриран като член на Методисткото църковно паство на град Медисън, Ню Джърси, където стажува, дават възможност на Петър Дънов да постъпи без изпит като специален студент в Теологическия факултет на Университета в Бостън. На 15 април 1893 г. завършва курсовата си работа при проф. Лутер Таундсенд – тео-теза на тема "Миграция и християнизиране на германските племена" („The migration of the Teutonic tribes and their conversion to Christianity“).

(Факсимиле на заглавната страница от оригиналния ръкопис на тео-тезата на П. Дънов.)

На 7 юни 1893 г., само след едногодишно обучение, Петър Дънов получава "Удостоверение" от Бостънския университет. С този документ му се признава тригодишно редовно обучение в Богословския факултет, и му се дават права и привилегии на завършилите факултета.

(Удостоверението на Петър Дънов от Бостънския Университет, Богословски факултет.)

През есента на 1893 година Петър Дънов се записва за редовен студент в Медицинския факултет на Бостънския университет за учебната 1893/1894 г. Той посещава само първата година от четиригодишния редовен курс на обучение в Медицинския факултет, и не притежава диплома за лекар. Но натрупва сериозни базови познания по основни медицински дисциплини, включително по хомеопатия.

До края на 1894 година, като възпитаник на семинарията „Дрю“ (1888-1892) и на Богословския факултет в Бостънския университет, за да се издържа изнася в Медисън, Бостън, Ню Йорк и техните околности, редица платени проповеди и сказки. По време на своите изяви Петър Дънов разказва за родната си страна България, за нейната история, за религиозния живот на българите, за обичаите им и техните нрави. Участията си Петър Дънов е завършвал с концертна част, която той изпълнявал с цигулката си. С нея той не се е разделял през целия си престой в Съединените Щати. Често пеел български народни песни и свирил собствени импровизации. Съобщенията за предстоящите му изяви са публикувани в редица редовни издания на пресата, като отзивите за тях са изключително благоприятни.

(Портретна снимка на П. Дънов, изпратена на 16.11.1891 г. до сестра му от семинарията „Дрю“.)

1895 – 1944

ЗАВРЪЩАНЕ И ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ

1895-1900. Първи изяви на П. Дънов в България

с просветителска, обществена и духовна насоченост.

Мистични преживявания и посвещения

(Петър Дънов след завръщането му в България.)

В началото на 1895 година Петър Дънов се завръща от САЩ в България. Пътува до Европа с кораба “Etruria“ по маршрута „Ню Йорк - Ливърпул (Англия).

През ранната пролет на 1895 година той се установява във Варна. Заедно с д-р Георги Миркович наемат стаи при една и съща хазяйка. П. Дънов, д-р Миркович, заедно с Анастасия д-р Желязкова, Васил Р. Козлов и други заинтересовани люде, провеждат спиритически сеанси във Варна.

На 5 ноември 1895 г., в най-голямата градска зала във Варна – зала "Съединение", П. Дънов изнася сказка на тема: "Науката и възпитанието в отношение на двата велики закона на развитието". Това е първата публична сказка на Петър Дънов, регистрирана в България. През 1896 г. издава във Варна книгата си със същото заглавие „Науката и възпитанието“.

На 4 декември 1896 г., заедно с капитан Петко Киряков (Петко Войвода), Кръстю Мирски и други видни общественици от града, Петър Дънов е един от учредителите на читалище "П. Р. Славейков" в Трети участък на гр. Варна, в центъра на града. На 5 януари 1897 г., на заседание на Настоятелството на читалище "П. Р. Славейков", при определяне длъжностите в читалището, Петър Дънов е избран за библиотекар-домакин. През 1897 г. П. Дънов изнася три сказки, организирани от читалището: в зала „Съединение“ на тема „Произхождението на Человека“; в читалището на тема "Преглед върху древнята и модерна философия“ и сказката "Науката и философията". Предвидени са и разисквания по темата. Изнася още две сказки през 1898 г. - "Защо и как живеем" и "Основите на просвещението".

7 март 1897 г., Варна.

Мистично духовно преживяване на Петър Дънов, отбелязано в неговото тефтерче. Датата е регистрирана много по-късно и от стенографката Савка Керемидчиева. На 20 март 1923 г. тя е записала на стенография в бележника си: „7 март 1897 г. – 7 март 1923 г.; 26 години откакто Учителя, като Дух-Учител е дошъл в туй тяло. Днес е празник на моя Учител. Празник, който само аз го зная“. И повтаря по-надолу: „7 март 1897 г., Варна – 7 март 1923 г., София“. Този запис потвърждава факта, че именно на 7 март 1897 г. (стар стил) във Варна, след мистично преживяване, Петър Дънов е приел задължението на духовен Учител.

По всяка вероятност, още през 1896-а година, П. Дънов заедно с д-р Георги Миркович, Васил Козлов, Анастасия д-р Желязкова и други духовни съидейници, полагат във Варна началото на „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“. За нуждите на Обществото започват да събират членски внос, което правят в продължение на години.

През 1898 г. Васил Р. Козлов съдейства на Пеню Киров от Бургас да влезе в писмена връзка с П. Дънов. Общият интерес на всички е спиритизмът и спиритическите сеанси. В края на м. август с. г. Пеню Киров пътува до Варна и се запознава лично с П. Дънов. В първото си писмо до него П. Киров пише: „...откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред.” Оттогава датира дългогодишната активна кореспонденция между Петър Дънов и Пеню Киров. От съдържанието на писмата проличава, че още в началото Пеню Киров, Тодор Стоянов и д-р Миркович приемат да бъдат наставлявани в духовния си път от Петър Дънов и че те са неговите първи трима духовни ученици.

В писмо от 24 февруари 1899 г. П. Дънов пише на П. Киров: „На 13 февруари приех една заповед от Господа, която ви пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама...“. В писмото са приложени „Свидетелствата Господни и Божието обещание“. Текстът на Десетте Свидетелства започва с думите „Така говори Господ:

– Изпълнете моите заповеди и повеления.“

На 28 февруари Пеню Киров и Тодор Стоянов му връщат преписани приетите „Свидетелства“, съпроводени с личните подписи и на двамата, с което се ангажират да ги следват в живота си.

Вероятно през ранната пролет на 1899 г., след разногласия с членовете на Управителния съвет и след неприятните случки по време на сказките му при споровете със социалистите начело с Георги Бакалов, Петър Дънов напуска читалището. Прекарва месеците юли, август и септември при брата си „по плът“ Атанас К. Попов (Дъновски) в с. Гюле-кьой (днес с. Засмяно), Варненско. В началото на м. октомври 1899 г. заминава при баща си отец Константин А. Дъновски в гр. Нови пазар (за първи път тогава!), където отецът е назначен след пенсиониране да служи по заместване в храма "Св. Параскева". Там П. Дънов пребивава само година и половина – до м. февруари 1901 г.

На 27 ноември 1899 г., в писмо до Пеню Киров от Нови пазар, Петър Дънов изпраща текст на молитва с наставлението: „Така се молете”. По-късно тази молитва е озаглавена „Добрата молитва“. Първоначално тя е дадена в единствено число. Още по време на Първата световна война молитвата е променена по негово указание в множествено число.

По Великден 1900 г., между 8-ми и 10-и април, във Варна се срещат Петър Дънов, Пеню Киров и Тодор Стоянов. Д-р Миркович не присъства на тази среща, въпреки че е бил поканен на събирането. Той е помолил срещата да е „по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето“. Събират се отново във Варна в периода 18-25 юли 1900 г. Присъстват вече четиримата – П. Дънов и неговите първи трима ученици – П. Киров, Т. Стоянов и д-р Г. Миркович. Именно тази Среща трябва да се счита за Първи събор на Бялото Братство в България.

В по-късни спомени Тодор Стоянов разказва, че дните на Срещата са били „незабравими дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви и приятелски разговори“.

1901 – 1911. Обиколки на България. Първи Годишни срещи (Събори)

Петър Дънов споделя с Пеню Киров идеята за пътуване из страната още две години по-рано. Ето какво му пише на 29 април 1899 година от Варна:

“...Сегиз-тогиз ми минава една мисъл – да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага воля... И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работa или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа... И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние щe сме благодарни за Милостта Му... Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от подбуждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко, не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията...”.

Така, в края на м. юли 1901 г., заедно с издателя Тодор Ив. Бъчваров тръгват пеша от Варна за София. По пътя си посещават редица градове, в които остават по няколко дни. Тодор Бъчваров събира суми от абонатите на списанието си „Родина“ (София), или записва нови абонати. Петър Дънов държи публични сказки в салони на читалища или евангелски църкви, когато това му се отдава.

Пристигат най-напред в Бургас, и заедно с приятелите там провеждат Втория събор (Годишна среща) на съидейниците. Продължават през Ямбол за Сливен, където на 19 август 1901 г., неделя, Петър Дънов държи две сказки. След това през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарски бани, Пловдив и Татар Пазарджик, завършват тримесечното си пътуване в края на м. септември 1901 г. в София. Спомени за пътуването Учителя разказва в беседите „Път на избавление“, (УС, 30 май 1943 г.) и „Едно звено“ (СБ, 3 септември 1933 г. ).

Петър Дънов посещава столицата за първи път. В София той държи публична сказка по френология в салона на читалище "Славянска беседа" на ул. "Раковска". През 1901-1902 г. отпечатва пет статии по френология в списание "Родина" на Тодор Ив. Бъчваров.

В писмо до Пеню Киров от 9 април 1903 г. намираме и първия документиран призив на Петър Дънов към неговите съмишленици да възприемат безмесния вегетариански начин на хранене: „Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата.”

1901-1909. Събори във Варна и Бургас

Постепенно нараства броят на участващите в годишните срещи: 1903 - 6 души; 1906 - 11 души; 1907 и 1908 - по 13 души; 1909 - 25 души.

1907 г.

Годишната среща-събор през 1907 г. е особено тържествена - започнала с „Господня вечеря“. Петър Дънов е поканил поименно 13 члена на „Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ“. На маса, подредена във формата на буквата „П“, са поставени 15 пасхални съда (14 по-малки чаши и една голяма с образа на Христа), изработени специално за тази среща. Всеки един от присъстващите получава от П. Дънов чаша пълна с вино, с надписана върху нея буква, означаваща името му. На 16 август 1907 г. той обявява: „Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят“, а на 19 август 1907 г. дава молитвата „Хвала“.

В 1909 г. П. Дънов диктува на присъстващите 25 участници в Годишната среща на Веригата във Варна (15-20 авг.) „Трите закона на Веригата“, чете „Десетте свидетелства Господни“ и „Божието обещание“, представя символите на Веригата.

От 20 септември до 29 ноември 1909 г. Петър Дънов провежда в София седем неделни събрания от 11 ч. с малък брой (6-8) участници, в дома на Гумнерови на ул. Опълченска № 66 (където от 1905 г. пребивава). В срещите редовно вземат участие и домакините Петко и Гина Гумнерови.

1910-1925 – Събори в Търново

1911 – Създаване на Графичния Пентаграм

1912 – Книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“

Съборите до 1919 година са именувани „Годишна среща на Веригата“. По време на войните - 1913 г. и 1916-1918 г. събори не се провеждат.

1911 г. Поканите за годишната среща на Веригата във Велико Търново са разпратени много рано, текстът им е пространен, и срещата е вече официално именувана „събор“. По време на Събора Петър Дънов показва графичен черно-бял Пентаграм и разяснява значението на символите в него. В последния ден на срещата всички 32-ма присъстващи получават печатно копие от Пентаграма.

(Графичният Пентаграм (70х50 см.), даден от П. Дънов през 1911 г. във Велико Търново.)

От началото на м. юни 1912 г. прекарва два месеца в творческо уединение в закупената братска къща в с. Арбанаси, Търновско. От 15 до 21 август 1912 г. Петър Дънов свиква Събора в Търново с поименни покани, разнесени от няколко братя лично до всеки в страната. Освен участниците от предната 1911 година, са поканени нови 27 участници. Общият брой на участващите сега достига 62-ма души.

На празника „Успение на Св. Богородица“ - 15 август, по време на Събора, Петър Дънов чете текстове от току що завършения си ръкопис в с. Арбанаси – стихове-извадки от Книгата Господня (Библията), за лъчите на светлината и добродетелите, продиктувани му от Духа. По-късно оформя стиховете в специална книга – „Завета на цветните лъчи на светлината“. Отпечатана е през есента от издателя Димитър Голов в Царската придворна печатница в София – най-добрата по това време в страната. Изданието е луксозно, с кожена подвързия. В късната есен на 1912 г. П. Дънов лично раздава книгата на всички присъствали на Събора, като полага на заглавната страница на всеки екземпляр духовния си автограф.

(Корица и заглавна страница със свещения подпис на П. Дънов в пълния му вариант в книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“; с. 2 и с. 3 със символите; съкращението на с. 2 означава: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Син Божий, 15 август 1912 година.“)

При закриването на Събора Петър Дънов предупреждава всички за предстоящата война (1912-1913 г.). Препоръчва им да се запасят незабавно с дърва и брашно за една година, а мъжете да носят при мобилизацията им на фронта, в джоб до сърцето си, собственоръчно преписани „Добрата молитва“ и „Псалом 91“.

Учителя е настоявал, особено по време на бедствия и войни, всеки да ги носи отляво до сърцето си.

1914. Обявяване на Новата епоха

1914-1919. Неделни беседи от серията „СИЛА И ЖИВОТ“

1917-1918. Интерниране във Варна

На 22 март (9 март стар стил) 1914 г., в София, на празнична беседа в деня на пролетното равноденствие, Петър Дънов възвестява началото на Новата епоха: “Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои той ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга – нова.”

На 29 март (16 март стар стил) 1914 г. Петър Дънов изнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човекът“, с която слага началото на цикъла неделни беседи „Сила и Живот“. В този цикъл той излага основните принципи на Новото учение на Бялото Братство. През 1914 година се отпечатват първите 14 отделни брошури с единични беседи, с обединяващото ги заглавие „Сила и Живот”. Първата отпечатана брошура е с беседата „Ето човекът”.

През месец юли 1914 г. Петър Дънов изготвя специална „лична покана“ до своите последователи за предстоящата среща на Веригата и за първи път използва духовното си име Беинса Дуно:

„Срещата на Веригата Г[осподня] ще стане на 10 Авг. 1914 Търново. С Вяра се постига пътят на Истината. Б.Г.н.Л.О.Н.к.С. и Ж. [Бог, Господ на Любовта, Обичта, Надеждата, които са Сила и Живот]Беинса Дуно

(Духовното име Беинса Дуно става по-популярно сред последователите на Петър Дънов едва в края на 30-те години на 20-и век. През 1938 г. са издадени книгите „Свещени думи на Учителя“ и „Паневритмия“, където за първи път Петър Дънов е посочен като автор с духовното име Беинса Дуно.)

10-18 август 1914 г. На Срещата-събор през тази година присъстват 81 човека. В протоколите от събора, водени от Димитър Голов и Петко Гумнеров, за първи път е записано титулуването на Петър Дънов като Учителя. Обръщението към него - „Учителю“, остава до края на жизнения му път. То възниква след като Петър Дънов е обявил настъпването на Новата Епоха, също заради необикновената дълбочина и проникновение на словата му - Духовният Учител бива разпознат зад личността на „г-н Дънов“.

През 1917–1918 г. по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов интернира Петър Дънов във Варна под предлог, че разколебава духа на войниците. През целия период, докато е интерниран за около 10 месеца, Учителя продължава своята активна писмовна връзка с последователите си. Освен личните писма, много от които са адресирани до воюващите на фронта, той многократно изпраща послания „До всички приятели“ в страната с напътствия и благопожелания. Така поддържа високия им дух в трудните военни времена. Първият му кратък „Поздрав“ от Варна носи дата 21 август 1917 година. Завръща се в София в началото на м. юни 1918 г., почти едновременно с края на правителството на В. Радославов и смяната на кабинета.

1919 г. По време на срещата-събор във Велико Търново Учителя Петър Дънов за първи път държи публични сказки пред търновското гражданство („Мировата любов“ и „Козмичната обич“). Участниците в Събора отиват на тези сказки в града облечени с бели рокли и с бели ризи. Учителя ги съветва – на въпросите на гражданите „Какви са“, те да отговарят, че са „Ученици на Бялото Братство“. Такива публични сказки пред търновското гражданство той изнася и през следващите две години (1920 и 1921) по време на съборите.

През 1921 г. въвежда обръщението брат и сестра между членовете на Братството (задължително, поне по време на съборите) и пожелателния поздрав „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“.

От 1919 до 1925 г. Петър Дънов публикува десет статии в списание „Всемирна летопис“ на Иван Толев, издадени през 1927 г. в книгата „Силите на живата природа". През 1933 г. следващото издание е озаглавено „В Царството на живата природа“.

1922-1944. Духовната Школа на Бялото Братство

(Снимка на Учителя Петър Дънов от двадесетте години.)

1922 - м. февруари. Начало. Първа школна година

На 24 февруари 1922 г., петък, в София, Учителя Петър Дънов слага началото на „Духовната Школа на Бялото Братство“. Открива я едновременно с два класа: Специален Младежки клас (за неженени) и Общ клас (за семейни). Първата беседа в Младежкия клас е озаглавена „Двата пътя“, а в Общия клас – „Трите живота“. В Школата теоретичните знания са съчетани с духовни практики, с методи за самоусъвършенстване, с упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите. Лекционният курс на Школата продължава 22 години, до самата кончина на Учителя през декември 1944 г.

1922, август – септември. Разгръщане на Школата в страната

Първата учебна година на Школата приключва в началото на м. август 1922 г. след 21 лекции в Младежкия и 23 лекции в Общия клас.

На поредния Събор във Велико Търново (19-25 август 1922 г.), Учителя обявява, че Школата е официално открита за ученици от цялата страна. Учителя поставя пред всички главната задача в Школата – учение и работа, като обобщава основните принципи, методи и правила на работа в нея, заложени в лекциите му през изминалата първа школна година. Обявява, че занапред 9 септември (22.ІХ – нов стил, есенното равноденствие), ще бъде Празник на труда за братята и сестрите, и от този ден ще започват учебните занятия в Школата. Излага идеята си за разширяване на Школата извън столицата и слага началото на широкомащабен план за създаване на мрежа от Младежки и Общи Окултни класове в тези селища на България, където вече съществуват Братски групи. Голяма част от съборните беседи са посветени изцяло на предстоящото ѝ организиране. Бъдещите нови ученици ще трябва да проучат лекциите от изминалата година заедно със зададените в тях теми и упражнения. А за да се следят лекциите от предстоящата втора школна година, се посочват имената на така наречените „кореспонденти“ от София, които ще се грижат тези лекции да достигат навреме до класовете в страната. Изброени са 33 населени места с Братски групи. Мрежата е създадена и от есента на 1922 г. започва повсеместна работа.

1922 г. Големият цветен Пентаграм

Друго голямо събитие на събора във Велико Търново през 1922 г. е представянето на новия голям цветен Пентаграм (180х140 см), поставен във вилата на Анастас Бойнов. Нарисуван е по лични указания на Учителя от живеещия в София чешки художник Франц Шламбора (1881-1955).

„Често изучавайте тази картина и разсъждавайте върху символите в нея. Петте стъпки в нея символизират един път, по който трудно се върви, защото е път не на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество.

Учителя“

(Снимка на оригиналния цветен Пентаграм от 1922 г. На увеличената фотография, в долния десен ъгъл на картината, се вижда подписът на художника „Ф. Шламбора“ и датата 19/ VIIІ 1922.)

От 1922 година Учителя започва редовно да извежда учениците си на изгрев-слънце и на екскурзии на Витоша планина и на връх Мусала в Рила планина.

1923-1930. Младежки събори

На 1 юли 1923 г. веднага след края на лекциите от Втората школна година, Учителя събира в София учениците от новосъздадените Младежки класове от цялата страна на Първия Младежки събор. Изнесени са 8 самостоятелни доклада от ученици. Провеждат се разисквания. Учителя държи три беседи. Присъстват близо 300 души. За първи път младите хора имат възможност да чуят на живо Словото на Учителя и това ги вдъхновява.

Младежките събори са осем на брой и продължават ежегодно до 1930 г.

1926 г. Начало на Братското селище на Изгрева

Върху закупен парцел в местността „Бàучер” край София, е построена стая за Учителя. Там се поставя началото на бъдещото братско селище „Изгрев“. През следващите години много ученици и последователи си купуват наоколо земи и изграждат дървени къщички, заобиколени от цветни и зеленчукови градини. За кратко време това място става физически и духовен център на Бялото Братство в България. В продължение на 20 години Учителя Петър Дънов създава там уникален за българската история модел на нова култура на общуване. Животът на Изгрева наподобява този на ранните християнски общности.

През лятото на 1926 г. Съборът на Бялото Братство за първи път е на Изгрева. Присъстват 1460 души, настанени в палатки.

През юли 1927 г. на Изгрева е завършен Салона. В него Учителя изнася лекциите и беседите си до края на земния си път през 1944 г.

(Салонът на Изгрева. Вижда се балкона пред стаята на Учителя на втория етаж. Най-отгоре е Наблюдателницата. Долу вляво от Салона е приемната на Учителя. Сградата е използвана от Братството до 1957 г.)

(Салонът. Учителя говори.)

1929 г. Начало на рилските духовни лагери на Братството

През август 1929 г. Учителя за първи път извежда малка група последователи на бивак в циркуса на Седемте рилски езера. Изнася две от редовните си школни лекции. От 1930 г. започват ежегодните лагери на Братството в Рила планина край Седемте Рилски езера, като едно продължение на Школата, сред Царството на живата разумна природа. Учениците са стимулирани да осъществяват по-тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения.

1930 г. От 21 септември 1930 г., всяка неделя от 5 ч. сутринта, с лекцията „Абсолютната истина“, Учителя започва своите „Утринни слова“, които са с по-мистична насоченост.

1932 -1933. Начало на Паневритмията

На поляната на Изгрева постепенно се ражда „Паневритмията“ – свещеният кръгов танц, чиито движения и музика са дадени от Учителя. В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която вече надхвърля националните граници и в момента се играе на петте континента. Смисълът на упражненията в нея е да хармонизират, регулират и трансформират енергиите, функциониращи в човешкия организъм.

(Учителя в кръга на Паневритмията на Изгрева.)

1936 г. Премеждието на Учителя

В началото на месец май 1936 г. активист на политическата партия „Демократически сговор“ нанася побой върху Учителя, вследствие на който той получава мозъчен кръвоизлив и частична парализа. Между 9-ти май и 30-ти юни 1936 г. не изнася лекции. Независимо от затруднения си говор, от 1-ви до 8-и юли изнася четири от обичайните си беседи. Здравето му се влошава и той пожелава да се качи на Рила. На 14 юли, макар и с трудности, Петър Дънов успява да достигне до подготвения братски лагер край второто от Седемте езера с голяма група свои ученици. За около месец почти напълно възстановява здравето си. На 12 август 1936 г. Учителя прави първата си разходка до близкия извор, придружен от много зарадвани братя и сестри. От този паметен ден има запазени снимки. На 14 август лагерът на Рила се закрива, всички се връщат в София и на 19-и август Учителя открива Събора на Изгрева в София с беседата „Да им дам живот“. Последната съборна беседа е на 30 август 1936 г.

1939–1945. ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

1939 г.

През цялата година Учителя много често говори за предстоящите световни промени, за това, че светът няма да бъде вече същия. (На 1-и септември 1939 г. Германските войски нахлуват в Полша и това е началото на Втората световна война.)

1940-1943.

До края на 1943 г. Учителя редовно изнася всички свои беседи – Школни (МОК, ООК), Неделни, Утринни слова, Съборни. (Последното Му Утринно Слово е в Салона на Изгрева на 9 януари 1944 г.).

1944, м. януари – октомври. Живот на Братството в с. Мърчаево

След тежката бомбардировката над София от 10 януари 1944 г., на 12 януари заедно с група братя и сестри от София, Учителя отива да живее временно в с. Мърчаево, в полите на Витоша, на 24 километра от София. Пребивава там в къщата на Темелко Темелков до 18 октомври 1944 г. Беседите се възобновяват (всички от този период са отпечатани в том 1-ви на сборника „Завета на Любовта“.) Много гости от страната посещават Учителя. Животът в Мърчаево протича в срещи, разговори и екскурзии на Витоша. Голяма част от разговорите са записани от Боян Боев и издадени в сборник под заглавие „Изворът на доброто“.

1944 - м. декември. КРАЯТ на ПЪТЯ

След завръщането в София, през цялата есен, от 22 октомври до 20 декември 1944 г., Учителя изнася 21 беседи в салона на Изгрева (публикувани в т. 2 и 3 на сборника „Заветът на Любовта“). Слушателите му забелязват, че силите му намаляват и здравословното му състояние постепенно се влошава. След 20 декември той вече не е в състояние да изнася беседите си. Преместват го долу, в приемната до салона. За него се грижат братя и сестри – има постоянни дежурства, идват лекари.

След кратко, но мъчително боледуване с диагноза „бронхопневмония“, на 27 декември 1944 г., в 5.ч. и 45 м. сутринта, Учителя завършва земния си път и Духът му напуска този свят.

Последните му думи са „Една малка работа се завърши добре“.

* * *

Мястото с прекрасната цветна градина в квартал „Изгрев“, където е положено тялото на Учителя Петър Дънов, в днешно време е единствената част от старото братско поселище „Изгрев”, останала непроменена във вида си. Това свещено пространство – символ на чистота и душевна хармония – е една от най-големите светини на България. Върху плочата в единия край на елипсата, около Пентаграма, е изписано мотото: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа“, а в лъчите му – петте основни християнски принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

* * *

Градината на Учителя Петър К. Дънов в квартал „Изгрев“, в София, е обявена за паметник на културата (публ. в ДВ, бр. 25/1998 г.). Поддържа се от Общество „Бяло

Братство“.

СНИМКА/СНИМКИ

(Гробното място на Учителя в градината в кв. Изгрев, София.)

Людмила Т. Димитрова

Величка Г. Драганова

София, 26.09.2025 г.