ТРЕТИ МЕСЕЦ: 22 октомври – 22 ноември 1922 г.

Трето писмо ще пише Мария на Учителя

Добродетел – Мария

Правда – Марика [Мария Тодорова]

Истина – Сотирка

Мъдрост – Паша

Любов – Савка

До Мария

За Любовта

Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. До сега аз Любов не съм проявила, но само чувствувах Любовта, която ми се е давала.

Любовта отрича всеки егоизъм и изключва всяко огорчение. Тъй, че този месец се старах да премахна всяка егоистична подкладка в действията си и при това се натъкнах именно на онази дебела егоистична основа, от която изхождат всичките ми действия. Като се натъкнах на туй, в душата ми се роди една голяма скръб, за която нищо не мога да пиша. Тази скръб може само да се живее.

А в Любовта, която получавах, намерих две страни: Любов топла и светла, за която жадува моето изстинало от вековете сърце и която още едва разбира моят ум, а другата страна, това е онова дълбоко преживяване нейде вътре, вътре, което облагородява, подига и внася една дълбочина на чувствата ми и дълбочина на душата ми. Тъй че Любовта внесе в мен 4 измерения: дължина, широчина, дебелина (радост) и дълбочина (преживяване). Радостта, това е периферията, а дълбочината, това е центъра. Значи Любовта внесе в мене и периферията и центъра. А център без периферия няма и периферия без център няма.

При Любовта скръб няма или там и скръбта носи името Любов.

Савка

20. 11.1922 г., София

Друго, до което дойдох върху Любовта:

Любов, за която сега трябва да пиша, аз нямам. Във всичките си старания да придобия Любовта от части, до сега, до днес, аз Любов не съм проявила. Най-многото, което мога да кажа от опит за Любовта и то не като моя, а като такава, която иде от вън, са следните две силни страни: Любов получена, изживяна като най-силно чувство, потик, стремеж, сила и воля дори в периферията (в дължината и ширината на моята душа) и скръб, изживяна като най-силно чувство, подтик, стремеж и сила в центъра, в дълбочината на моята душа. Любов без скръб няма, както и център без периферия няма и обратното. При любовта и скръбта е Любов.

На Обичния Учител

За Правдата

Мислих върху правдата и я обикнах. Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах.

Проговори ми... и станах скръбна... Аз искам Правда в моя живот!

Твоя ученичка Марийка

[Марика]

21.11.1922 г., София

За Мъдростта

21 11.1922 г., София

Този месец, от 22 окт. до 22 ноември работих върху „Мъдростта“.

Представиха ми се случаи да я приложа. Някъде успях на време да постъпя съобразно с нея, а някъде пропущах – действувах според както почувствувам известна работа. В първия случай ми биваше добре, изпитвах една лекота, един вътрешен мир. Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохождах до положение да се чувствувам опорочена.

Вторият случай е за мен важен, неиздържането в тази добродетел, защото това ми е задача да работя с нея. „Трижди мери, един път крой!“ Често ми дохождаше на ум. Казвах си, преди да постъпя тъй или иначе: „Нали истината ще кажа, от какво ще се боя?“ Но мъдростта ми каза: „Когато никой не я иска, когато за този случай я ненавиждат, когато тя им вади очите, когато силно засяга тяхното честолюбие, по-добре ще е да мълчиш.“ И колко, колко пъти мъдростта ти налага мълчание, а не да казваш това, което чувствуваш, макар и истинно да е. Иначе готова трябва да бъда стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си и живо разбирам думите Учителеви: „Без Мъдрост, значи, без светлина.“

Паша

Някои мисли за Добродетелта

[Мария Тодорова]

Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят.

Добродетелта е плод; плодът зрее само при светлина и топлина. Плодът на добродетелта зрее само при светли мисли и топли чувства. Затова, за да бъде човек добродетелен, в него трябва да се е вселила и да живее Мъдростта като принцип и Любовта като принцип. В Добродетелта Истината присъствува, като един невидим двигател, който иска да се изпълни съвършената Божествена справедливост. А Правдата увенчава делото с успех.

28.10., събота, 6 ч.с.

Да проявя Добродетелта в моя живот! – Сърцето ми трябва да блика от любов. Само в любовта има светлина – а само на светлина плодовете зреят.

Само мъдрият може да бъде добродетелен, защото само в мъдрия има любов и светлина.

Да бъда Мъдра! Да бъда Амриха!

Нека едно от лицата на Мария бъде Амриха Ключът е „х“.

01.11 сряда

Добродетелта съдържа в себе си активните енергии на съзиждане – творчески енергии, които оплодени от Слънцето завързват най-хубавите плодове – израз на осмислен живот.

Тя иде отгоре и нагоре отива... Тя слиза само, за да подигне някого...

В когото влезе, влиза за да го подеме в своята възхождаща вълна.

10. 11. петък, 6 ч.с.

Мария

21. 11. 1922 г.

НА УЧИТЕЛЯ – ХРИСТОС

ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА ЛЮБОВ НА БОГА

FIR FUR FEN TAO BI AUMEN

ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ ОБЛЯН ОТ ЛЪЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ – СЛЪНЦЕ

Светлина и синина се разливат по небесата. Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина.

Добродетелта възлиза по една пътека. Главата ù е дигната нагоре. Погледът устремен към Слънцето. Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по-ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете на Учителя.

Той я поглежда. Вечността гледа през погледа Му и лицето Му е подобно на звездно небе, разгънало огнените страници на Книгата на Живота.

Добродетелта:

Учителю! При Теб аз ида...

На моите сестри Любов и Мъдрост,

Истина и Правда плода да донеса...

Аз видях Любовта – дете е тя –

Чисто и невинно кат сутринна роса.

Тя рече ми: „О, сестро моя,

Любов ме мен наричат

Но аз сама не съм Любов

Аз само чувствувам Любовта,

Която ми се дава.

За таз Любов жадува моето сърце

Изстинало от вековете.

И таз Любов едва разбира още моя ум.

Към мен излива се топла и светла

И в мене, нейде вътре, вътре живее

нещо, което ме подига и внася

дълбочина на чувствата ми и

дълбочина на душата ми.

Познах аз радостта от таз Любов

познах и нейната дълбочина.

При Нея няма скръб или не,

Там и скръбта нарича се Любов.

А Мъдростта и нея срещах често.

О, тя тъй много бе погълната в себе си.

Усърдно тя работеше и бе готова

Винаги погрешките на хората

Сама да понесе.

Тя рече ми: Как често идва ми да

кажа Истината, от що ще се боя?

Но нещо сдържа ме и шепне:

„Когато никой не я иска,

Когато за този случай я ненавиждат

Когато тя им вади очите.

Когато силно засяга тяхното честолюбие,

„По-добре ще е да мълчиш“.

И аз се уча на мълчание,

макар и туй, което чувствувам

да бъде истинно.

Иначе готова трябва да бъда

Стрелите хорски да понасям.

Взирам се в постъпките си

И живо разбирам думите Учителеви:

„Без мъдрост – значи без светлина.“

От Истината вест не съм получила.

Ще дойде тя сама да Ти изкаже туй

Що е научила през този месец.

А Правдата? Тя бе замислена и

много изживяла. Тъй ми се стори

когато я срещнах. Тя даде ми туй

малко писъмце:

На Обичния Учител

Мислих върху Правдата и я обикнах.

Повиках я. Тя дойде и аз се зарадвах.

Проговори ми... и станах скръбна...

Аз искам Правда в моя живот!

Твоя ученичка: Марийка

А аз последна ще Ти кажа туй що искам:

Да проява Добродетелта в моя живот!

Сърцето си да дам аз дар на вечността!

Но трябва то да блика от Любов

Защото само в Любовта има светлина,

а само на светлина плодовете зреят.

Само мъдрият може да бъде добродетелен,

защото само в мъдрия има любов и светлина.

ДА БЪДА МЪДРА!

ДА БЪДА АМРИХА!

Нека едно от лицата на Мария бъде:

АМРИХА

Аз Учителю, при Тебе бях

И после слязох на земята.

Слязох, за да подигна някого

И пак при Теб дойдох.

Замлъкна тя. Учителя стоеше

Тих и величав.

Той нишките на цялата Вселена

Държеше в ръцете си

И огнената книга на Живота

Бе изписана със звездни писмена

по светлия му образ.

И нова песен зазвуча

В небесните простори...

Мария

22. 11. 1922 г. София

„Ние знаем, че преминахме от смърт в живот“

I послание Йоаново 3:14

I.

Събуди се моята душа,

Събуди се моята душа,

За вечни Блага

За вечни Блага, Блага

На Любовта на моя Баща.

На Любовта на моя Баща.

И видях там тази душа,

Самотна да чака тя...

02. 12. 1922 г.

I.

В зарите на живота,

Слънцето изгряваше,

Граници на природа очертаваше

В душа ми мощен Дух пробуди,

И в сърце ми Любов събуди.

02.11. 1922 г., 10 часа преди обяд, събота

II.

В зарите на живота

Кога лъчи от Бога изтичаха

Слънцето изгряваше и

Душите с живот даряваше.

III.

В светлите зари на живота,

Кога души от Небето слизаха

Слънцето изгряваше,

И пътя им показваше

Към далечните полета на земята

Там изгубени свои братя те търсеха,

Изгубили преди векове живота...

23.12. 10 часа вечерта, събота

IV.

В зарите на живота,

Когато душите се събуждаха

Преди Слънцето да изгрее,

Своите молитви към Бога отправяха:

Баща наш на Любовта,

Ние днес се отправяме към земята

Твоята Воля да изпълним

Там паднали наши братя да намерим

Изгубили живота от вековете,

Заспали в греховете

Отчуждени от Светлината...

28.12. 1922 г. четвъртък

„И да не се боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият.“

„Страхът“ [Беседа от Първа серия на Сила и Живот]

За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко. В любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди ти всякога светлия венец за моя Дух.

8 февруари 1923 г., 10 часа сутринта,София

Cookie preferences

We use essential cookies for security and functionality and optional analytics cookies. Read our cookie policy.

An unhandled error has occurred Reload 🗙