ПИСМО НА МАРИЯ ТОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ
До Г-н Костадин Иларионов, (запасен майор)
За Учителя ул. „Зеленка“, в гр. Търново30
Обични ми Учителю,
От писмото Ти разбрах, че съм издържала изпита си. Колко се радвам! Но, няма да ида в кръчмата да се напия!
През тези 40 дена много мислих и разбрах, че човек трябва да устоява на Божественото при каквито условия и да е поставен. И когато съм близо при Теб и когато съм далеч, аз трябва да бъда чиста, т.е. да се не занимавам с дребнавостите, които ограничават. Разбрах още, че животът не се крепи на материалните блага, а на вярата. Който има вяра, той е силен да носи и радости и скърби и богатство и бедност. Който няма вяра, всичко му тежи и го смущава. Разбрах също, че за да стъпя в положението на ученик, аз трябва да имам непоколебима вяра. Само този, който вярва и никога не се съмнява, може да учи. Тази сутрин разбрах и друго, че фактите нищо не доказват. Тяхното тълкувание зависи от това, в какво човек вярва, ако вярва в доброто, ще ги тълкува добре, ако вярва в злото, ще ги тълкува зле.
Искаш от мен да бъда послушна. Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява. Ти ме водиш, Учителю, в правия път, затова живота си полагам, за да ти бъда послушна.
Твоя ученичка Марика, 31. X. 1925 г. София