НЕДЕЛИМОТО

Отче наш.

“Изгрява слънцето”.

Ще прочета само 12 стиха от Евангелието на Матея от 15 глава.

“Духът Божи”.

Ще говоря върху един предмет: Неделимото в света, върху туй, което не се дели. Аз го наричам реалното. Туй, което се дели, е преходно. Реалното е животът. Той има две страни: Радост и страдание. Страданието е вечер, нощ на живота, радостта е ден. Двете образуват едно цяло, 24 часа. Тия 24 часа показват движението на земята около оста си, около себе си. Когато едно дете е на една година, казват: Кърмаче; когато е на пет години, казват: Дете. Когато е на 20 години, наричат го момък; когато е на 35 години, наричат го възрастен, когато стане на 120 години, казват: Стар. Кой е човекът? - Що е човекът? - Тия определения са временни в живота. Това не представя човека. Това показва едно преходно състояние, едно неразбиране на ония великите закони, които съществуват. Следователно, той като се отклонява от правия път на своето развитие, попада в тия противоречия. Туй дете не разбира своето детинство; възрастен е, не разбира своята възраст; стар е, не разбира старините си. Турците казват: Теле дойде, вол си отива.

Искате да кажете какво нещо е духовното начало, какво нещо е религия. Може някой да каже, че има църкви, но църквата не е религия. Държавата може да има затвори, но то не е държава. В природата държавата е слънцето, религията е месечината, великите хора са звездите, преходните мисли са облаците, животът е водата, мисълта е въздухът. Ританицата между животните, това са противоречивите мисли, с които хората се посрещат, поздравяват се. Защото в животинския свят да се запознаеш, трябва да те ритат. Конят като те рита, запознава се с вас; кучето като те ухапе, запознава се; лисицата като изяде кокошката, запознава се; вълкът изяде агнето, запознава се. Това е запознаване. Вие казвате: Защо вълкът изяде агнето? - Да се запознае, нищо повече. Лисицата изяде кокошката да се запознае. Казвате: Защо Бог създаде света така? - Как трябва да се създаде? - Защо е така? - Хубаво, аз ви питам, вие като имате един кошер пчели, вие отивате и без да ги питате, кадите ги с пушек, вземате меда и считате това право. Пчелите се чудят защо ги кадят. Да кадиш пчелите това религиозно убеждение ли е? - Казва: Ще накадиш с тамян пчелите и те ще ти дадат мед. Те никога не биха имали такъв кадеж в живота, то е свещен кадеж човекът. Значи да накадиш пчелите е в реда на нещата, лисицата да извади кокошките от курника, не е в реда на нещата. Лисицата казва: Ще се запознаем с кокошките. Казва: Ние, лисичият народ, трябва да ядем кокошки, да станем като тях хвърковати. Един ден всичките лисици кокошки ще станат. Ония лисици, които ядат кокошки, са пионери на лисичия прогрес.

Та казвам: Истината е в света, която внася безсмъртие, подига човешкия дух, подига човешкото сърце и създава едно ново тяло. Ние като разглеждаме съвременните учени хора, разглеждаме зоологията по много механичен начин, разглеждат ботаниката механично, разглеждат минералогията много механично. Минералното царство това е един процес на приготовления на растенията. Растението е един процес за животинския свят. Млекопитающите са пионери за появяването на човека. Ние, съвременните хора, сме пионери за една нова раса, за едно ново човечество в света, в което Любовта ще бъде основен закон. Той ще се отличава по това, че силните ще слугуват на слабите, слабите ще заповядват. То е новата раса.

Казва: Блажени нищите духом. Блаженствата са методи. Казва: Блажени нищите духом. Нищите духом, това са най-силните хора в света, нищо повече. Той не е натоварено магаре. Нищият духом не е човек, който повел 10, 20 магарета и той ги кара. Нему не му трябват магарета. Нему не му трябват магарета, той е човек и разбира законите. Като каже една дума, всичкият багаж през въздуха върви. Казва: Напред, и всичко върви - и той върви, и багажът върви. Никакви магарета не му трябват. Ако хората могат с аероплани да прекарват, нали във въздуха сам аеропланът не може да стои, но като се завърти колелото отзад на този аероплан, аеропланът стои и носи тежест. Вие казвате: Как е възможно това? - Ние сме толкова ограничени и в нашата мисъл, че един комар как ще разсъждава, какво нещо е човек. Казва: Има същества, които са милиарди пъти по-големи от комара. Как е възможно. Какви са тия същества? - Ние не сме ги виждали. Може философите на комара да са писали много томове, но никой не ги е видял. Това е една илюзия в света. Като кацне един комар, бутнеш го с пръст, той казва, че някакъв въздух го е духнал. Казвам: Закон има, не ме чопли, попитай ме, ако искаш кръвчица, може да ти дам, без позволение не може. Някой път го натисна с пръста си, той казва: Не зная, но една година канара падна отгоре ми и ме смаза. Сега питам: Кои са причините, кой накара тази канара да падне на този комар. Проста работа. Пръстът на един човек го натиснал, а той мисли, че е канара. Никаква канара няма. Тази канара е ръката на едно висше същество. Ти минаваш, не слушаш, дойде пръстта, голямата канара дойде. Казвам: Ти, дребният комар, какво разсъждаваш, с кого имаш работа, трябва да слушаш. Ти като натиснеш комара, няма никакъв закон да те съди, 20 комара убиеш за герой минаваш. Ти казваш: Как тъй да ме убият? - Ти как убиваш комара? - На този комар ще се спреш да му кажеш: Слушай, пред тебе седи едно велико същество. Той дигне хобота. Това не е сонда да пущаш кръв. Аз може да му дам кръв да тури хобота си, но той научни изследвания прави. Иска да знае, защо кръвта е топла. Всички животни, млекопитаещи, имат топла кръв.

Сега някои от вас искат много ясно да се говори. На децата се говори ясно. Майката казва: Не бутай. Защо? - Защото пари. Не бутай, защото ще изгориш, защото е вряло. Защо е станало вряло? - Майката ти стоплила тази вода, питай майка си защо е турила, тя ще ти каже. Защо топлите водата? - Да пиете. Защо турят вряла вода? - Да изперат дрехите. Каква е философията на живота? - Трябва да знаеш каква вряла вода да пиеш. Че топлата вода помага повече на хората, отколкото студената. Топлата вода е добър човек, студената вода е лош човек. Защо е лош? - Топлата вода дава, студената взима. Щом пиеш студена вода, като влезе в стомаха, свива капилярните съдове. Като пие някой студена вода, казва: Урочасаха ме, някакво течение. Той пил студена вода, набедява въздуха. Случило се тъй като пил студена вода, течение имало. Понеже, човек нямал достатъчно топлина, тогава той се простудил. Щом те духне вятърът, изпий една топла вода, никакъв ревматизъм няма да дойде. Ако пиеш студена вода и дойде вятърът, и на двата крака ревматизъм ще дойде и главоболие ще дойде.

Сега в света съществува едно съотношение на разумния свят. Когато човек не живее съобразно с поставените закони вътре в природата, той е попаднал в едно противоречие, студена вода пие, лед ще яде, месо ще яде, винце ще пие, ракийца ще пие, коняк ще пие, абсент ще пие, ром ще пие, ще запуши една цигара, уж ще мисли. Ще каже: Това е култура. Отлична култура е това. Цялата земя е покрита с такива култури. Преди човека са минали хиляди култури, с които природата е правила и прави своите нови опити. Всичко туй е постигнала.

Казват: Един нов ред иде в света. Знаеш, колко хиляди години взело на коня да създаде задните крака да рита? - Счита го за голяма култура. За неприятелите ги направил. Хиляди години взело на воловете да направят рога. Като ги направиха това е култура вече, оръжия имат да победят света. Когато животните създадоха своите муцуни и своите зъби, можеха да разкъсват, казваха: Ние вече сме осигурени. Виждаме днес всичките коне, волове са станали слуги на хората. Хората ни ритаха, нито бодяха, нито хапеха. Човек беше лишен от тия неща. Задните крака на животните ги направиха предни на човека. На човека казват: Ти няма да риташ, ще работиш. Рогата ти туриха на друго място, на носа. Казват: Рога не ти трябват, но ум и благородно сърце. Зъбите взеха, че ги туриха на носа, образуваха линията на носа. Казват: Няма какво да хапеш, но ще мислиш. Значи зъбите в миналото образуваха правата линия на носа, рогата образуваха ноздрите, а задните крака образуваха ръцете на човека. На място да са свити, ръката им има пет пръсти да може да свири на пиано, на цигулка да свири. През хиляди и милиони години го направиха. Казват: Как може задните крака на коня да станат предни да свирят на пианото? - Сега казват: Какво ще стане с дългия език на човека? - За в бъдеще дългият език на човека ще бъде най-хубавата четка, с която природата ще разполага, всичко ще поправя с нея. Като се скарат двама души, ще се близнат, ще се примирят. Ританица има, като се допрат двата езика, всичко по мед и масло ще тръгне. Такива неща ще станат. Като имаш да даваш, само ще покажеш езика си, ще се свърши работата. Като си гладен, ще си покажеш езика и хлябът ще дойде. Навсякъде езика си ще показваш. Сега казват, че езикът се запалва от ада. Там е всичкото зло. За в бъдеще езикът ще се запалва от небето, ще имаме небесен огън, ще стане цял един преврат. Тогава ще имаме най-красноречивия говор, най-хубавите певци. Сегашните певци имат дисонанс в тоновете. Езикът е запален, някой път се отразява на гърлото. Бъдещите певци ще имат в регистрите си десет октави. Сега имаме пет октави, горни и долни регистри, всичко пет октави има. Един, двама души има в цялата история, които са могли да ги вземат.

Вие ще кажете сега: Защо ни говориш за тия работи. Мода е да се говори. Туриш червен ширит или панделка, мода е. Или дрехи червени, сини или жълти. В природата какво разнообразие има. Аз съм за мода, но когато се облечеш, да знаеш цветовете как да ги турим. Ако си слаб в ума, носи жълт цвят. Ако си слаб във вярата, носи син цвят. Ако си слаб в живота, хилав, носи червен цвят. Ако те тъпчат хората, носи портокален цвят. Ако си слаб, носи виолетов, люляков цвят. Сега говоря за положителната страна на цветовете. Има отрицателни цветове, има и положителни цветове. Един положителен цвят е здравословен.

Сега запример в природата законът е, че всичките цветя, които са жълти, той е, с които разполагат. Казват: Ние продаваме само жълтия цвят. Цветята, които са червени, казват: Даваме само червения цвят, излишен е. Сините цветя дават излишния им син цвят. В човека, когато има жълт цвят, показва, че има недоимък. Защото не е онзи чистият живот. Казват: Ние, съвременните хора, се нуждаем от жълт цвят, не се нуждаем на лицето от виолетов, не се нуждаем от портокален. Той не може да даде. Тепърва трябва да носим онзи светъл, бял цвят, който е в постоянно движение. В бялото един трепет има, този е светло бял цвят. Умът и сърцето са изпълнени с възвишени мисли. Ти ставаш здрав, благороден по чувства, благороден и по ум. Веднага започваш да живееш един разумен живот. Този цвят се предава чрез хората. Вие не можете да го приемете от цветята. Цветята са само пионери, хората са само проводници. Има хора, които са проводници на червения цвят, има хора, които са проводници на жълтия цвят. На синия - трите основни цвята. Има хора, които са проводници на смесените цветове, те са повече от 40 цвята. Цяла наука е да знаеш какъв цвят трябва. Недоимъкът на цветовете носят известни храни. Цветовете са форма на светлината. Светлината е носителка на Божествената храна. Ако вие не знаете как да сгъстявате, да възприемате светлината, вие не можете да бъдете нито умен, нито благороден по чувства, нито здрав човек. Трябва да имате знание. Казват, че Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света. Виждам слънцето свети! - Грее, живот има. Подтикът в човека на светлината засяга и човешкия ум. Първото нещо е да държите ума си в изправно положение. Никакви отрицателни мисли да не влязат в ума ви. Отвън може да има отрицателни мисли, колкото искате. После трябва да пазите мозъка си от противоположни неща. Защото мозъкът е музикално построен. Правят се опити. Досега човешкият мозък е създаден по законите на музиката. Той има тонове. Трябва само да знаеш, къде да бутнеш по повърхността на мозъка, ще произведеш най-хубавата музика. Правени са опити. Един професор, виден професор, намерил една мома, която имала отличен глас, но умът й не е развит. Той съединява своя двойник с нейния и тя става отлична певица. Той седи зад сцената, изпраща силата си и тя се проявява. Един ден се влюбил един момък и мислел, че тя е гениална, че застрелял професора. Професорът умира и певицата престанала да пее, престава песента. Ти говориш, но тоя говор иде от друг човек. Ти си оратор, зад тебе седи друг, който изпраща сила. На земята се показва реалното. Не се самозаблуждавайте да казвате: Аз съм майка. Зад тебе седи прадядо ти. Зад всичките дарби, които имате, седят други. Не мисли, че ти си господар, че ти си ги създал. Зад дядо ти седи прадядо ти. Ние сме проводници. Ние се самозаблуждаваме. Казвате: Аз съм даровит човек. “И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Зад твоя образ, който имаш, седи Господ, който те създал. Като скъсаш връзката с Него, ти си вече една жаба, която крякаш. Като държиш връзка с Него, ти си гениален. Оплаквате се, всички искате да оправите света. Света хората не могат да го оправят. Никой не го е оправил и няма да го оправи. Всичките хора трябва да се сдружат, да знаят, че зад тях седи една жива сила, Онзи, Който ги е създал. Той чрез тях ще оправи света.

В съвременната наука искат да се доказват нещата. Може да пишем цели томове, доказателство много лесно може да се даде. Казвам: По някой път искате да знаете онзи свят има ли. Аз ви питам: Тоя свят има ли (го)? Има го. Добре. Хубаво, откъде (е) дошъл този свят, който сега имаме? - Значи, ако той вечно съществува, нас не ни трябва друг свят. Светът е един за мене. Има само един свят. Този свят е само една проекция, една форма на големия свят. Човек първо е малко дете, после на пет години, на десет години, на 20 години, на 45 години, (в)се е човек. Мислите, че са различни хора. (В)се един човек. Значи ние имаме Божествения свят, който се проявява. Този свят е Божествен свят. Ще кажете: Туй не е реално. Реално е. Реалността търпи преобразования. Не е еднообразна реалността. Тя се изгубва на едно място, но туй, което се изгубва, иде друго по-реално. След туй иде още по-хубаво. Имаме ред животи, които съществуват. Те са дошли по други процеси. Една форма сменя друга форма. Докато имаме една възвишена форма. Зад тази възвишена форма иде друга по-възвишена. Казвате: Къде са тия хора? - Тия хора, които са писали Библията, къде са? - Ти като четеш един пророк като повярваш, ще го извикаш и той ще дойде. Трябва да знаеш как да го викаш. Ще му говориш на неговия език, с който той се разправя не на своя си език. С езика на Христа, с който Той е говорил, ще говориш и Той ще се изяви. Ако Му говориш по български, той няма да се яви. Христос, ако дойде на земята, тепърва ще учи български език. Мислиш, че е много мъчна работа. Слязъл един ангел да живее между конете. Не могъл да произнася конските думи, смели му се всичките коне. Казват: Не е така. Мъчил се, мъчил се. Като се върнал от конете, казал: Само при конете да не съм, по-мъчен език от техния няма. Мислите ли, че ако научите един конски език, сте научили много нещо в света. Сега тия работи аз ги споменувам. Българският език има друг произход. Трябва да се научите български език. Има един български език, който се отличава. В небето има много езици. Ангелски езици има. На български език трябва да знаеш корена. Мисля, че на български език коренът е ватански, най-старият език. Българите имат една дума, която е останала - ВАТАЛИ, тя е от ватански език. Ще попитате в дома какво значи “ватали”.

Когато хората се задушават е едно здание, има много хора, че няма достатъчно въздух, никаква философия не им трябва, но трябва да има прозорец, да влезе чист въздух. В света трябва нова мисъл. В нас всяка една мисъл трябва да носи живот, всяко чувство трябва да носи живот и всяка дума трябва да носи живот, не живота на млекопитающите, не живота на растенията, не живота на миналите хора, но на възвишените хора. Казвам: Ние сме в една област, дето трябва да се подмладим. Всичките хора трябва да се подмладят. Всичките хора са остарели преждевременно. Питат ме: В оня свят какво ще бъде, къде е баща ми, майка ми? - Казвам: Твоят баща никога не е умирал. Твоята майка никога не е умирала. То е заблуждение, че баща ти умрял. Баща ми никога не е умирал и майка ми никога не е умирала. Какво ще разправяте на мене. Докато вие търсите умрялата си майка и умрелия си баща, вие се заблуждавате. Когато започнете да мислите, че баща ти не е умрял, то е реалният живот. Ако ги търсите някъде, вие сте в областта на заблужденията. Къде са? - Ще ви приведа един анекдот. Един български баща казва на сина си: Синко, ти човек няма да станеш. Казва синът: Татко, не казвай, човек ще стана. - Не става човек от тебе, ти си говедо, човек няма да станеш. - Татко, добре, ще ти докажа, че човек ще стана, човек и половина ще стана. - Аз да го видя, няма да го повярвам. Напуща баща си и 10 години се бави, след 10 години се връща в България. В турско време било, направили го губернатор. Праща той 4-5 души стражари, задигат баща му. Водят го при сина му. Казва: Познаваш ли ме? - Аз съм твоят син, за който казваше, че човек няма да става. Казва: Синко, така плаши ли се? - Хлопна ми сърцето. Ти не си поумнял. Трябваше да ми пратиш каляска. Казва: Татко, извини и туй ще го направя. Сега трябва да се по-прави лошият говор на бащата. Трябва да се поправи и лошата постъпка на сина. Синът искаше да покаже, че не е както баща му казваше. Тази приказка има обратен смисъл. Когато Господ създаде човека, каза: Синко, от тебе човек ще стане. Вие казвате: Туй и да го видиш, да не го вярваш. Туй, което българинът го е казал на сина, Бог го е казал обратно. Синко, от тебе човек ще стане, ще се чуди светът. Вие казвате: Туй и да го видиш, да не го вярваш. Туй, което вие не вярвате, което Господ е казал, за ангели се готвите. Всички вие след време ще бъдете ангели с крила, ще ви пращат да служите на хората. Вие сега не го вярвате. Че ангели ще станете, аз го подписвам с двете ръце, че ще служите, пак го подписвам с двете ръце. Като се даде, да кажете: Туй е вярно. Сега няма какво да говорим. Сега добри хора да бъдете, справедливи да бъдете, разумни да бъдете. Трябва да станете светии, че от светии ангели да станете. Доста хляб има да се изяде, доста вода има да се изпие. Колко училища има да учите. И сега има доста хора, които са ангели. Тези ангели, които жертвуват живота си, които служат на всичките за познание, не са ли ангели? - Ангел значи служител. И сега ги има. Казвам: Ние всички трябва да станем ангели. Преди да станем ангели, трябва да станем много силни хора, не трябва да бъдем страхливи, както сега. Някой път вие четете за хапливите мухи. Кое е, което спъва света? - Целият свят се спъва от хапливите мухи. Край едно говедо мине един малък бръмбар, като избръмчи край ушите му, то дигне опашка, хукне в гората. Цялото стадо от говеда може да бяга. Казват: Ужасни същества са тия хапливите мухи, тия малки мушици.

Няма по-ужасни мухи от лошите човешки мисли; няма по-ужасни мухи от лошите човешки чувства; няма по-ужасни мухи от лошите човешки постъпки. Това са хапливите мухи. Има цяр за тях. От човешките мисли човек не може да се освободи без добро. От лошите мисли човек не може да се освободи без справедливостта. От лошите мисли човек не може да се освободи без разумността. От лошите мисли човек не може да се освободи без Любовта. Доброта, справедливост, разумност, любов, това са пътища за въздигане на човешката мисъл, за въздигане на човешкото сърце и за каляване на човешката воля. Това са положителни неща, които може всеки да опита. Ако вие приложите доброто за основа, справедливостта за основа, разумността за основа и любовта за основа, веднага вашият ум ще стане така светъл, паметта ви, общественият живот и богатството в света, ще потече. Ние не сме пратени в света да бъдем сиромаси. Досега светиите са били облечени със скъсани дрехи. Един светия трябва да бъде облечен с най-хубави дрехи. Йоан беше облечен с кожени дрехи. Христос не беше облечен с кожена дреха, но с една такава хубава мантия, че римските войници не искаха да я разделят, но жребие хвърлиха за нея. Днес един американец 10 милиона би дал за тази мантия. До тази мантия, ако се допре някой болен, ще оздравее; ако се допре някой глупав, щеше да поумнее; ако се допре някой, който е напуснал жена си, ще се върне при жена си; ако се допре някоя жена, която напуснала мъжа си, тя ще се върне при него; ако се допре някоя майка, която загубила детето си, то ще се намери. Казвам: Ако на един професор не му върви, ако се допре до тази дреха, веднага ще му тръгне. Чудесна е дрехата, в която е бил облечен Христос. Тя е дрехата на Любовта. Затова ви проповядвам, без дрехата на Любовта в света никакъв не можете да станете; без дрехата на Любовта никой народ не може да прогресира. Без Любов никакво споразумение между хората не може да стане. Единствената мощна сила в света, това е Любовта. Без Любовта нито човешкия ум, нито човешкото сърце, нито човешката душа могат. Тя ни подига от сила в сила. Аз проповядвам за Любовта, която ще (ни) направи силни. Щом станем силни, тогава ще дойде свободата, човек не може да бъде свободен, ако не обича, ако не е добър. Човек не може да бъде свободен, ако не е справедлив. Човек не може да бъде свободен, ако не е разумен. Човек не може да бъде свободен, ако не обича. Човек не може да бъде свободен, ако не люби. Любовта е единственото нещо, с което светът е създаден. Светът първоначално е създаден от любов, от обич. Любовта създава материята, обичта го съградила, разумността управлява света. Справедливостта разпределя благата. Доброто е дало условия за живота. Ако ние не поставим тия добродетели в живота, на какво ще градим? - Та казвам: Сега ви говоря за един Господ, Който живее в нас. Той живее във вас, вие не го съзнавате и вие живеете в Него. Бог съзнава, че вие живеете в Него. Вие не съзнавате, че Той живее във вас. Вие живеете в Бога и Той ви дава свобода. Като съзнава Бог, че ние живеем в Него, Той ни дава свобода в себе си. Ние като се съзнаваме, че Той живее в нас, ние сме Го заробили. Ние страдаме, понеже, сме го заробили. Като не Му даваме свобода, заробваме и себе си. В Бога всинца сме свободни. Бог в нас не е свободен. Следователно, (на) бъдещото човечество предстои да даде свобода на Господа. Да възкръсне Бог в нас. Той като възкръсне, всичко се разрешава. То е първото възкресение в света. Всеки човек, който даде свобода на Господа в ума, в сърцето и в тялото си, това е възкресение. Според мене това е възкресение. Това е свобода.

Казва там: Блажени нищите духом, които дават свобода на Господа. Блажени кротките, които дават свобода на Господа. Блажени, които гладуват и жадуват, и дават свобода на Господа. Блажени милостивите, които дават свобода на Господа. Блажени чистосърдечните, които дават свобода на Господа. Блажени миротворците, които дават свобода на Господа. Те, Синове Божии, ще се нарекат. Това са блаженствата. Нищ духом, дай свобода на Господа. Не ти върви, не-сретен си. Дай свобода на Господа. Ще ходиш да ти врачуват. Тук на ръката са писани всичките глупости на човека. Хиромантията е наука, в която са описани всичките глупости и несрети на човека. На ръката има три линии, казват: Дай свобода на Господа в живота си /сочи линията на живота/. Дай свобода на Господа в сърцето си /сочи линията на сърцето/. Дай свобода на Господа в душата си /сочи белодробната линия/. Дай свобода на Господа в ума си /сочи умствената линия/. Това е хиромантия. Всяка хиромантия, която не проповядва това, е заблуждения. Колко деца ще има, за кого ще се ожени ще гледат. На колко ръце съм гледал, не съм намерил нито един, който се е оженил за един, по два, по три, по четири мъжа имат жените и все минават за девствени. Девствен човек считам, на който душата е чиста, на който умът е чист, на който сърцето е чисто. Не че до мен се допряла една жена. Ако до един голям извор няколко капки мътна вода влязат, то е нищо за него. Какво ще нахранят. Тази мътна вода не е цяло море. Един мъж опетнил една жена. То е заблуждение. Никой не може да опетни никого. Сам човек се опетнява, като мисли, че е опетнен. Аз казвам: Онзи, Който ме е създал, е чист и аз съм чист /служа на Него. Че от вън са ме каляли, нищо не значи. Калта е благословение от вън, отвътре е една болест. Калта отвън е богатство, а отвътре е сиромашия. Сега не искам да отлагате. Казвате: Идеология е това, то не е за нашето време. Не се лъжете. Ако едно ябълково дърво не дава ябълки, ще бъде отсечено. В нас е важно хубавите ябълки да дават хубави плодове. За нас е важно ние да сме чисти. Нашите мисли са плод в духовния свят. Нашите желания, нашите чувства са плод в духовния свят. Нашите мисли са най-хубавите плодове, от които ангелите чакат да узреят и да се нахранят. Те се хранят с плодовете на нашия ум, те се хранят с плодовете на нашето сърце, които обработва, те се хранят и от плодовете на нашето тяло. Така седи въпросът. Казва: Нахрани ни Бог с хляб ангелски. Умът, който човек носи, той не е човешки, той е от един възвишен свят. Този ум му е даден да може да се подигне. Умът и сърцето, това са най-големите благословения, които Бог дал. Сега само сърцето на човека е опетнено вътре, отвън е чисто. Умът отвън е опетнен, отвътре е чист. Ако човешкият ум би се опетнил отвътре, много време щеше да мине да се спаси човечеството. Сега понеже само погрешката е в сърцето, затова иде великото избавление, което наричат възкресение. Когато човешкото сърце се очисти, Бог ще влезе да живее в него. Казва: Сине мой, дай си сърцето. В сърцето да влезе Бог да живее свободно. Той ще устрои нашите сърца, там ще бъде раят. Ще видим всичката красота, която ще се отрази, тогава умът ни ще се зарадва. Сега търсим рая. Раят е в сърцето. Казва: Сине мой, дай си сърцето, не казва: Дай ми живота, дай ми тялото, дай ми ума, но иска сърцето. Не може ли да пожертвуваме нашето сърце. Чудно е, ако един войник отива в България на бойното поле и жертвува живота си, смешно е онези духовни хора да не искат да жертвуват сърцето си. В какво седи тяхното юначество? - Светските хора жертвуват всичко, ние не искаме сърцето си да жертвуваме. Днес милиони хора умират. Аз ги похвалявам. Тези, които умират, са пионери на бъдещата култура.

Сега, когато бях на Рила нощно време чувах блеенето на овците, майките блеят и агнетата блеят. Някои ще кажат, че съм смахнат. Но моят слух е толкова остър, чувам на сто километра като блеят овците. Тогава в тия овци виждам човешки души, казват: Помагайте, молим ви се, гладни сме, в заблуждение се намираме. Викат тия души.

Идете и кажете на хората: Бог ви е дал свобода на вас. С двете ръце подписвам, и вие му дайте свобода във вашето сърце. Какво ви струва. Бог ви дал свобода, слънцето грее, месечината свети, растенията растат, това показва, че Бог дал свобода, за вас е дал. Всеки ден работи заради нас и ние при все това пазим сърцето си Той да не го завладее. Толкоз говеда са живели на вашите сърца, защо да не живее Господ?

Отидохме на Рила, една хижа направена и две коли тор извадихме - показва какъв е българинът. Онези, които бяха пет, шест души, не искаха да я очистят, казват: Мирише, да седим на чист въздух. Като дойде една градушка, до вечерта за два, три часа очистиха хижата, изкараха всичкия тор. Казвам: Да очистим хижата, да дадете свобода на Господа. Като дойде градушката, ще я очистите за два часа. Думите ми ще се сбъднат с двете ръце го подписвам.

Сега аз не говоря за онова, което говорят духовете, аз говоря за онова, което Бог е създал, реалното, което виждате. Онова, което Господ го създал, вие го виждате. Онова, което духовете говорят, Той ще разправя за това. Господ казва: Гледай на слънцето - да пазиш ума си. Казва Господ: Гледай на луната, казва: Да пазим сърцето си. Гледай на звездите - да имаш добри отношения към хората. Гледай на облаците, да гледаш навсякъде, да направиш добро, да поливаш градините навсякъде. Казвате: Така му хрумнало. Аз с хрумване на ума не се занимавам. То е забавление. Туй, за което ви говоря, то е работа. Вие, за да ви накарат да пеете една нова песен, трябва да се изкашляте. Аз ако река да ви пея една нова песен, може да ви пея, но не искам да ви плаша. Не сте готови.

Двама англичани се обложили, единият имал 40 булдога, най-лошите кучета, другият ходил в Индия, научил изкуството, казва: Никое куче не може да ме ухапе. Обзалагат се, както англичаните обичат да се обзалагат. Направил един кръг и седи единият в кръга, другият пуснал кучетата. Те дойдат до кръга и не може да минат кръга. Като турил двата пръста и засвирил, запява една песен, тия кучета като дигнат опашките и бягат. Песен, която не може да плаши кучетата, не е истинска песен. Като запееш да бягат кучетата, зверовете да станат като овци, то е песен. Като запееш да се спрат ангелите да те слушат.

Та препоръчвам за всинца ви сутрин като станете да запеете. Оставете Господа свободен да живее във вашите сърца, да ги очисти, да ги преустрои тъй както Той разбира. Тази песен пейте: Ние сме от новите хора, които сме отворили сърцата за Господа, Той да живее в нас и ние да възкръснем в Него. - Туй да бъде новата песен - АМИН.

“Благословен Господ Бог наш”.

/Учителят изпя следните думи, непосредствено след свършването на песента:/ Ние ще бъдем добри Синове.

Отче наш.

Ще бъдем добри Синове и добри Дъщери.

37. беседа, държана на 5 юли 1942 год., неделя, 10 ч. с. Изгрев. (На 21 и 28 юний - на Рила.)

НОВО РАЖДАНЕ

Отче наш.

“Изгрява слънцето”.

Ще прочета 3. глава от Евангелието на Йоана. /Прочете първите три стиха./

Раждането е за всичките хора. Раждането е, което дава прогрес на човечеството! Казва му Никодим: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди! Има друго разбиране. По-старо от слънцето на земята няма; всека сутрин като изгрева слънцето, не е ли старо слънцето? Някой човек казва: Какво е прераждането? Като слънцето. Всека сутрин като изгряваш, то е новото слънце, като залязва то е старото слънце. Нито като изгряваш си млад, нито като залязваш си стар. Тъй трябва да разбирате работите. /Прочете Учителят от 4 до 13 стих/. Раждането е една земна работа. Какво е да се роди човек изново? То е да изгрее изново. Какво значи да остарее? Да залезе някъде. /Прочете от 13 стих до края главата/.

“Духът Божи”.

Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че не вярват в това, което е вложено в тях. Като умрат мислят, че ще се свърши всичко. Една неразбрана работа. Нима слънцето като се скрие зад хоризонта изчезва? Даже и смъртта, както се представя, не е такава. Представят много страшна смъртта. Смъртта има повод, за нея работи непослушанието. Когато хората не искат да изпълнят ония закони, които управляват битието, те си създават нещастия. Вземете един цигулар модерен, той изучава свойствата на своята цигулка. Всеки тон има известни позиции. Ако не знае къде да тури пръстите, не може да свири. Ние се възхищаваме от цигулари, които свирят. Ние се възхищаваме от художници, които рисуват, ние се възхищаваме от един скулптор, който вае. Ние се възхищаваме от земледелеца, от какво ли не се възхищаваме? Аз казвам: По-голямо изкуство да люби човек няма в света. То е най-голямото изкуство. Няма по-голямо изкуство да знаеш да мислиш, няма по-голямо изкуство да знаеш да имаш свобода в себе си. Не обяснявайте свободата такава, каквато я няма в света; не обяснявайте живота такъв, какъвто не е. Сега казват: Кой е прав? Който живее добре, е прав; който не живее добре не е прав. Който мисли добре, е учен човек, който не мисли добре, не е учен. Учението с тапия не се взема. Той може да вземе 10 диплома. Учен човек е онзи, който е роден учен, проявява се; онзи, който не е роден, може да е дресиран учен, има дресирани хора, има дресирани маймуни, но маймуни са. Има учени плочи, които свирят от Бетовен, от Бах, но само едно парче, повтарят. В тази плоча няма съзнание.

В света мощното, силното е човешката душа, която съзнава. Туй, което не умира, туй, което страда и се радва в страданието. Туй, което се радва и дава радост на другите без да осиромашава. Казвате, как? Едно езеро, което дава вода, осиромашава ли? То има притоци. Съвременните хора ги е страх като дават, да не осиромашеят. Който дава, забогатява, който не дава, осиромашава. Такъв е законът. То е в съзнанието. Няма по-хубаво нещо човек да съзнава в света. Ний всички страдаме, защото сме господари, искаме само да заповядваме. На кого ще заповядваме? Ако двама силни хора заповядват, ще дойдат в стълкновение. Единият иска да заповядва и другият иска да заповядва. Всички съвременни хора искат да заповядват. Най-първо двама млади, които се обичат преди да са встъпили в търговски отношения, те се обичат и уважават. Щом се оженят, искат да заповядват в къщи и двамата са сериозни. Защо са сериозни? Защото искат да заповядват. В света силните заповядват, слабите трябва да се подчиняват. На физическото поле ако си силен, ще заповядваш, ако си слаб в умственото поле, жена ти ако е по-умна, тя ще заповядва. Ти искаш и по ум да й заповядваш. Помнете: Слабият никога не може да заповядва, нищо повече. Който слугува, заповядва. Който заповядва, той се готви за слуга вече. Хората умират в света по единствената причина, че искат да заповядват. Хубаво, що не заповядват на смъртта. Като дойде смъртта да кажат: Ти знаеш, че аз съм господар, аз ти заповядвам да си вървиш. Човек, който иска да заповядва, нека опита своята сила на смъртта. Ако победи, той е господар; щом тя го побеждава, той ще се учи да слугува. Смъртта казва: Щом вие умирате, вий сте слуги, вий не сте господари, вий нямате сила. Казвате: Да се поборим. Повлече те смъртта, събори те на земята, казва: Какво е твоето господаруване. След това вий питате, къде е оня свет? Аз ще ви кажа. Как образувате вашия свет навън? Във вашия свет вий образувате един вътрешен свет. Оня свет е оня вътрешен свет, който вий мислите такъв. Туй, което вий виждате в природата, ви радва. Виждате една микроскопическа страна. Вземете сега един микроскоп, който увеличава 10, сто хиляди пъти, с 10, сто милиона пъти. Знаете колко неща ще се открият? Казвате: Аз виждам. Какво виждаш? Ти не можеш да виждаш човешката мисъл, ти не можеш да виждаш човешките чувства, даже и човешките постъпки не виждате. Туй най-възвишеното, което ний имаме в света, то е нашата мисъл, която е отвлечена в Божествения свят. Това са като черешите, сливите, виждат се. Човешката мисъл е плътна, от нея ангелите похапват. Ти си като дърво, един ангел като дойде ще опита мисълта ти сладка ли е. Ако е малко горчива, оставя я. Тия дървета, които са изпратени на земята, са от горчивите, не са хас дървета. Изпратени са тук да ги присаждат, да ги облагородяват и после ще ги пренесат в Божествената градина.

Вие може да кажете: Това вярно ли е? Питам: Туй, в което вий вярвате, вярно ли е? Кои неща са верни? Аз считам в света три неща верни. Вярно е туй, което Любовта говори. Вярно е туй, което Мъдростта говори. Вярно е туй, което Истината говори. Другите неща не са верни. Любов, която говори, носи живот. Живот, който говори, носи радост. Животът сам по себе си трябва да носи радостта. Че животът носи нещастие, причините са съвсем други. На този живот не даваме подходяща храна, не го храним с любов. Съвременният живот е хранен с отровна храна. Цялата кръв е покварена и мислите, и сърцето, всичко е покварено. Аз гледам един религиозен човек говори за Бога. Бог, който е Любов, и казва: Ще бъда ли спасен. Той проповядва на другите, че има Господ, не знае той дали ще бъде спасен или не. Ние мязаме на онзи българин, наречен Стоян, който бил при един свещеник. Свещеникът казва: Стояне, Стояне, на оня свят като идем, ще скърцаме със зъби. Той му казва: Ти няма какво да се безпокоиш, твоите зъби са опадали, моите са здрави. Който има здрави зъби, може да скърца, на когото зъбите са опадали, не може да скърца. Думите скърцане със зъби, трябва да се разбират. Един човек, който не живее добре, скърца със зъби. Зъбите са емблема на човешката добродетел, затова имат бял цвят. Когато на хората падат зъбите покварени са зъбите. За бъдеще по-хубави зъби трябва да се дадат. Вие имате дарби, които трябва да проявите. Един цигулар, който не свири, е престъпник. Един певец, който не пее, е престъпник. Един скулптор, който не вае, е престъпник. Всеки човек, който не работи в света върху своите дарби, е престъпник. Престъпник в добър смисъл го казвам. Българите имат обичай, когато детето ходи на четири крака и започва да се изправя, наричат го престъпулник. Майката ще омеси една пита, ще повика съседките, че детето е престъпило. За всяко престъпване правят пита. Трябва да се радваме, че сме престъпници. Радвай се, че излизаш от един затвор и влизаш в света на светлината. Радвай се, че си паднал. Пак стани, господар си. Ако не можеш да станеш, там е лошото. Онова доброто във вас, което е вложено, то е важно. Няма по-хубаво нещо човек да живее. Животът е цяла песен. Цяла музикална пиеса. Човек, който може да свири, ангелите турят ухото да слушат, когато човек живее. Има много важен живот да се изучава. Много гами има, по много начини може да се живее човешкият живот. Някои казват: Дотегна ни да живеем. Вие още не сте живели, тепърва трябва да живеете. До сега сте вземали елементарните уроци на свиренето, от сега нататък ще трябва да свирите по-сложните песни, ще трябва да давате концерти. За Любовта ще израснете като плодове: круши, ябълки, на пазара ще ги продавате. Всеки, който вкуси от вашата Любов, ще оживее. Някои казват: Говори ми за Любовта. Аз не искам да ви говоря за една Любов на доброто. Казвам: Виж в твоята градина, в градината на твоя ум, в градината на твоето сърце, в градината на твоята душа, влез и виж плодовете узрели ли са. За мене Любовта е реално нещо. Тя е най-сладкият плод, тя е най-хубавата вода, която вий може да вкусите, тя е най-хубавият хляб, който вий може да ядете. Няма нещо в света, което е толкоз красиво и така приятно, както Любовта.

Сега ще ви прочета нещо, една събрана мисъл. Туй са обяснения. Това, което ще ви чета, е събрана мисъл.

/Учителят прочете “Дом на блаженствата” - слово, говорено на 3.VII.1942 година, петък, на Молитвения връх на 7-те Рилски езера./

/Чете:/

Роденият изново е човекът, който е роден от Любовта, оживял от Мъдростта и възкръснал в Истината. Той е човекът, който сега излиза от Бога и иде в света, за да покаже силата Божия, за да покаже силата на доброто, силата на правдата, силата на разумността. Те са хората, които носят знамето на Любовта; това е милосърдието. Те са хората, които носят светлината на Мъдростта; те са хората, които отварят очите на слепите, внасят свобода в Истината; те са хората, които носят живота на безсмъртието.

Прочие, съгради дома си от нишките на Любовта, изплети го от нишките на Мъдростта, украси го от нишките на Истината. Сложи тогава трапезата в дома си и покани на гости Любовта, покани на гости Мъдростта, покани на гости Истината. Стани, та им послужи, за да се научиш, как да живееш. Престани да се тревожиш за малките неща, от които се създават скъпоценни камъни. Престани да се тревожиш за мътната река, от която животът се наторява. Престани да се смущаваш от тъмнината, от която животът се ограничава. Тъмнина и светлина, това са приятели на Любовта. Знание и невежество, това са приятели на Мъдростта, робство и свобода, това са приятели на Истината. Тъмнината това е Старият завет, а пък светлината - това е Новият завет. Тъмнината това е нощ, вечерно време трябва да почиваш. Любовта е ден.

Роденият от плът е човекът на Стария завет, а роденият от Духа е новият човек, роден от Любовта.

Всеки човек, който се тревожи от хапливите мухи, не може да разбере света. А пък, който впряга хапливите мухи да орат земята, той е разбрал живота.

Създавай от хапливите мухи говеда, крави, коне, тури им самар нека да работят, да помагат на живота. Не мисли какво ще стане с тях, каква е тяхната участ. Нека да работят. По-добре работа, отколкото хапане. По-добре ядене, отколкото ритане. По-добре говорене, отколкото злословене.

Накарай хапливите мухи да пеят. Накарай хапливите мухи да играят, както младите моми на хоро и както младите момци до тях. Нека хапливите мухи да станат ученици на добрите хора в света. Нека хапливите мухи да забравят своето минало недоволство и да се не гордеят, че карат големите волове да бягат по полето, защото слабият когато гони силния, става смешен. Когато слабият рита силния, краката му се изкълчват. Когато слабият прави спор със силния, той оглупява. Не се опитвай да победиш Всесилния. Не се опитвай да надхитриш разумния. Не се опитвай да ограничиш свободния, защото ще изгубиш това, което имаш.

Стани слуга на Любовта. Стани ученик на Мъдростта и стани придворник на Истината. По-добре Любов, отколкото омраза. По-добре знание, отколкото невежество. По-добре свобода, отколкото робство.

Безлюбието го създадоха хапливите мухи. Невежеството го създадоха хапливите мухи, и робството го създадоха хапливите мухи. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха. Няма по-слаби същества от хапливите мухи. Какво те спъва да победиш една хаплива муха. Ти си помислил, че хапливата муха е най-силното същество в света. Това е твоето първо заблуждение, което носиш сега в света.

Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да играят на хоро. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще почнат да пеят в хор наедно. Бог ще засвири и всички хапливи мухи ще дигнат знамето на свободата и ще го разнесат в света.

Прочее, стани началник на хапливите мухи и поведи ги напред като знаменосец. Да пеят и да играят, и да кажат, че това е новият живот в света.

Благодарим Ти, Господи, за Любовта, която си изпратил в света.

Благодарим Ти, Господи, за Мъдростта, която си изпратил в света.

Благодарим Ти, Господи, за Истината, която Си изпратил в света, за да ни въведеш в Своя дом на блаженство.

Радвайте се, че имате една душа, която ви прави съучастник в цялата вселена.

Радвайте се, че имате един дух, който ви прави да воювате за Истината.

Радвайте се на вашия ум, който мисли за Любовта.

Радвайте се на вашето сърце, което възприема всичките Божии блага.

Добрата молитва.

38. беседа, държана от Учителя на 12 юли 1942 г. 10 ч.с., неделя Петровден, Изгрев, София